№ 8630
гр. София, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110126914 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т С“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало между него и ответниците Ц. Г. А. , Г. Г. А. и А. Г. А. , в
качеството им на наследници на Г. Ц. А. по отношение на топлоснабден
имот, представляващ ап.44 в гр. АДРЕС с аб. № .......... . Вземанията се
претендират въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия до топлоснабдения имот, като те не са изпълнили насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за
дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия в
случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя
към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно приложимите общи условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща същата в 45-дневен срок от датата на публикуването на общата
фактура на интернет – страницата на продавача, като публикуването се
удостоверява в присъствието на нотариус, за което се съставят протоколи.
1
Заявява, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и
лихва за забава върху всяка от главниците. Допълва, че ответниците не са
погасили процесните вземания в срок, поради което претендира при
условията на разделност сумите, както следва: от всеки един от ответниците
сума от по 408,87 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода
от м.05.2019 г. до м.12.2020 г.; 126,19 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г.
до 03.05.2023 г.; 2,90 лв., представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.12.2020 г., както и 0,92 лв.,
представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 03.05.2023 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата
молба- 18.05.23г. до окончателното им заплащане.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответниците Ц. Г. А. и Г. Г. А. , с който по същество не оспорват
качеството си на наследници на Г. Ц. А. по отношение на процесния
топлоснабден имот. Оспорват да са потребители на топлинна енергия и да
дължат процесните вземания с твърдението, че не живеят в процесния имот и
не са ползватели на топлинна енергия , доставяна до същия. Молят за
отхвърляне на исковете. Претендират разноски. От страна на ответника А. А.
не е постъпил отговор на исковата молба и същият не е взел становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с
предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното
дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на
купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави
твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и
за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на
уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало
насрещно задължение за заплащане на нейната цена.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
/приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния
период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е
2
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството
потребител с правото на собственост или учредено вещно право на ползване,
като от значение е реалното ползване на съответния вид енергия. Този извод
се налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно
право на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на
същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия.
Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба
на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС,
възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето
защо, когато за един имот има и учредено вещно право на ползване,
потребител на топлинна енергия не е голият собственик на имота, а титулярът
на вещното право, който го упражнява. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото съдът приема, че в рамките на исковия
период ответниците се явяват пасивно легитимирани да отговарят за
вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, касаещи процесния имот.Това е така, тъй като въз основа на
представените от ищеца към исковата молба - договор за дарение на
недвижим имот от 1997г., договор за доброволна делба на недвижими
имоти от 30.12.20г. / л.12-15/ , както и удостоверение за наследници на К В З
/ поч. на 22.06.20г. и оставил за наследници Г. Ц. А. и В В З/ , се установява ,
че в рамките на исковия период са имали качеството на наследници на Г. Ц.
А. по отношение на процесния имот и в това качество следва да отговарят за
задълженията по отношение на имота, но до размер на 1/3 общо , колкото е
дела на техния наследодател след смъртта на К В З.
По делото са налични данни относно осъществяването впоследствие на
други юридически факти, довели в промяна в правата върху имота, но те
касаят период след исковия- т.е. считано от 30.12.20г. по силата на договор за
доброволна делба на недвижими имоти като изключителен собственик на
топлоснабдения имот се легитимила трето за спора лице- В В З . В рамките на
процесния период обаче съдът приема , че тримата ответници са били
носители на правото на собственост до размер на 1/3 върху имота/ колкото е
била частта на техния наследодател- Г. Ц. А./ и доколкото липсват
доказателства в рамките на процесния период имотът е да ползван от друго
лице , съдът намира, че ответниците следва да отговарят за процесните
задължения до размер на 1/3 общо , или всеки от тях до размер на 1/9 от
търсените задължения.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между
страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
3
потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната
става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или
отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото
нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу
прилаганите от ищеца общи условия или да са предложили сключването на
индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-
горе съображения, че в рамките на исковия период те са били носители на
вещно право на ползване върху процесния апартамент в качеството си на
собственици , съдът прави извод, че между тях и ищеца е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В
случая етажните собственици в сградата, са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Б“ ООД.
Съдът приема, че разпределението на топлинна енергия през процесния
период и начисляването на такава е извършвано от фирмата за дялово
разпределение в съответствие с действащата нормативна уредба, доколкото
доказателства, опровергаващи този извод не са ангажирани по делото от
страна на ответниците, както и не са направени възражения в тази посока.
В случая, от страна на ответниците не се твърди, а и не се доказва
плащане на процесните суми, поради което следва да се приеме, че размерът
на задълженията съответства на претендираните. Доколкото обаче предвид
изложеното по-горе отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана
до размер на 1/9 от предявените претенциите, то следва , че исковете се
явяват основателни спрямо всеки един от тях до размерите , както следва :
136,29лева главница , представляваща цена на доставена топлинна енергия,
42,06лева -мораторна лихва за забава, 0,97лева- цена на услуга дялово
разпределение и 0,31лева- лихва за забава върху цена на услуга дялово
разпределение , като за горницата над тези суми исковете следва да се
отхвърлят.
4
По отговорността за разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски ,
съразмерно на уважените искове в размер общо на 66,67лева , или всеки от
ответниците ще следва да заплати разноски на ищеца в размер от по
22,22лева / за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер/. Съразмерно на отхвърлените искове , на ответниците Ц.
А. и Г. А. , следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение от всеки един от тях в размер от по 133,33лева.
Доколкото ответникът А. А. не е поискал присъждане на разноски и не е
представил доказателства за извършване на такива, разноски по
производството не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, и чл.
86,ЗЗД Ц. Г. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т С“ ЕАД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС сумата от 136,29 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.12.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, представляващ ап.44 в гр.
АДРЕС с аб. № .......... ; сумата от 0,97 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата
молба-18.05.23г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 42,06
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2023 г., както и 0,31лева – лихва
за забава върху цена на услуга дялово разпределение за периода 15.06.20г.-
03.05.23г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за горницата
над уважения размер до пълния предявен размер от 408,87 лв., иска за
главница за дялово разпределение за горницата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2,90лева, както и исковете за мораторна лихва за
горницата над уважените размери до пълните предявени размери съответно
от 126,19лева и 0,92лева .
ОСЪЖДА на осн. чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, и чл.
86,ЗЗД Г. Г. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т С“ ЕАД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС сумата от 136,29 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.12.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, представляващ ап.44 в гр.
АДРЕС с аб. № .......... ; сумата от 0,97 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата
молба-18.05.23г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 42,06
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
5
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2023 г., както и 0,31лева – лихва
за забава върху цена на услуга дялово разпределение за периода 15.06.20г.-
03.05.23г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за горницата
над уважения размер до пълния предявен размер от 408,87 лв., иска за
главница за дялово разпределение за горницата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2,90лева, както и исковете за мораторна лихва за
горницата над уважените размери до пълните предявени размери съответно
от 126,19лева и 0,92лева .
ОСЪЖДА на осн. чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, и чл.
86,ЗЗД А. Г. А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Т С“ ЕАД, ЕИК .......,
със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС сумата от 136,29 лв.,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до
м.12.2020 г. по отношение на топлоснабден имот, представляващ ап.44 в гр.
АДРЕС с аб. № .......... ; сумата от 0,97 лв., представляваща цена на услуга за
дялово разпределение за периода от м.04.2020 г. до м.12.2020 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата
молба-18.05.23г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 42,06
лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.05.2023 г., както и 0,31лева – лихва
за забава върху цена на услуга дялово разпределение за периода 15.06.20г.-
03.05.23г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за горницата
над уважения размер до пълния предявен размер от 408,87 лв., иска за
главница за дялово разпределение за горницата над уважения размер до
пълния предявен размер от 2,90лева, както и исковете за мораторна лихва за
горницата над уважените размери до пълните предявени размери съответно
от 126,19лева и 0,92лева .
ОСЪЖДА Ц. Г. А. с ЕГН ********** да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК
......., със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 22,22 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА Г. Г. А. с ЕГН ********** да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК
......., със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 22,22 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА А. Г. А. с ЕГН ********** да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК
......., със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 22,22 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:
гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Ц. Г. А. с ЕГН
********** , сумата от 133,33 лв., представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление:
6
гр. АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Г. Г. А. с ЕГН
********** , сумата от 133,33 лв., представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
ищеца „Б“ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7