Решение по адм. дело №672/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 43, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 52 от Наредба №7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. , обн. ДВ бр.16 от 27.02.2015 г., в сила от 27.02.2015 г.

Образувано е по жалба на З. Г. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника й адвокат С. Г. от Адвокатска колегия Пловдив, против Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-240-6500/5586#5 от 29.07.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020 г., за кампания 2019 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ), в частта му, с която на жалбоподателката е отказано финансиране в размер на 3846.41 лв. по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1)“ от Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с код на дейност АКП 1 – ВПС 1 – чрез паша.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт в оспорената му част по изложени съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че актът страда от същите пороци, поради които предходно издаденото УП с изх. № 02-240-6500/5586 от 15.11.2022 г. е било отменено с решение № 1122 от 28.03.2024 г., постановено по адм. д. № 436/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Стара Загора, в изпълнение на което било издадено и понастоящем оспореното УП. От съда се иска отмяна на УП с изх. № 02-240-6500/5586#5 от 29.07.2024 г. в оспорената му част. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява. В представено по делото от страна на пълномощника й писмено становище се излагат подробни съображения в подкрепа на основната защитна теза за незаконосъобразност на акта, застъпена в депозираната пред съда жалба, като изрично се изтъква довода, че УП отново не съдържа в достатъчна степен на юридическа обоснованост правните и фактически съображения за издаването му.

Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Оспорващата З. Г. С., регистрирана с Уникален регистрационен номер (УРН) 584752 в Интегрираната система за администриране и контрол (И.), е подала общо заявление за подпомагане за кампания 2019 г. с вх. № 19071235 от 15.05.2019 г. (л. 138 от приложеното адм. д. № 436/2023 г. по описа на АС Стара Загора), като на заявлението е определен Уникален идентификационен номер (УИН) 24/270519/13033. Към заявлението са приложени таблица за използваните парцели и отглеждани животни през 2018 г. Извършени са автоматични проверки, в рамките на които са установени грешки и несъответствия. За резултатите от автоматичните проверки жалбоподателката е запозната срещу подпис, като е уведомена, че част от заявените за подпомагане площи попадат във физически блокове с НТП „Трайно неподходящи за подпомагане“, че не са декларирани същите площи по направление ВПС 1 от Мярка 10, спрямо тези, за които е наличен поет многогодишен ангажимент, като това касае 4 бр. такива, както и че парцел № 06848-119-1-2 или част от него попада извън ВПС слоя. Със заявление за подпомагане от 15.05.2029 г. (л. 148 и сл. от адм. д. 436/2023 г.) е заявено подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП); по Схемата за преразпределително плащане (СПП); по Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП); по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ); по Мярка 10 „Агроекология и климат“, както и за компенсационни плащания в планински райони (подмярка 13.1/НП1). Към заявлението са приложени таблици за използваните през 2019 г. земеделски парцели и животни, както и изискуемите приложения за кандидатстване по отделните мерки. Жалбоподателката е заявила три парцела с обща площ 0.84 ха с код на дейност АКК 1 – Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност – чрез косене, и 14 парцела с обща площ 38.86 ха с код на дейност AKП1 – Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност – чрез паша. Отново са извършени административни проверки на въведените данни с резултатите, с които С. е запозната (л. 166 – 168 от адм. д. №436/2023 г.). Видно от проверките, земеделският производител е уведомен, че за [имот номер]-119-1-2 е установено, че заявената площ или части от нея попада извън полигоните, допустими за подпомагане, с размер на единично излизане над 0,05 декара, и че същият парцел попада извън площите, допустими за подпомагане по направление ВПС. Установено е при тази проверка, че не са декларирани същите площи по направление ВПС1 от мярка 10, спрямо тези, за които е поет ангажиментът. На 10.06.2019 г. З. С. е коригирала заявлението си. Декларираната площ за кампания 2019 г. за възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност ВПС-1 е в размер на 39,70 ха, от които с код АКК1 0,84 ха и с код АКП1 38,86 ха.

На 15.11.2022 г. е издадено УП от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ с изх. № 02-240-6500/5586 (л. 117 и сл. от адм. д. №436/2023 г.), съобразно което е оторизирана сума по Мярка 10 по отношение на площ от 23,35 ха с код на дейността АКП1 в размер на 5790,69 лв. и е отказана сума в размер на 3846,41 лв. Посочено е, че общата оторизирана сума е изчислена чрез И. след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на И., поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В табличен вид са посочени площите, за които ДФЗ – РА отказва финансово подпомагане. Видно от данните, отказано е финансово подпомагане за парцели, заявени с код на дейността АКП1.

УП с изх. № 02-240-6500/5586 от 15.11.2022 г. е оспорено пред АС Стара Загора в частта му, с която на С. е отказано финансово подпомагане за сумата от 3846.41 лв. по направление ВПС с код АКП 1 за кампания 2019 г. от ПРСР 2014-2020 г., като в тази връзка е образувано адм. д. № 436/2023 г. по описа на АС Стара Загора. С постановено по делото решение № 1122 от 28.03.2024 г. УП е отменено в оспорената му част, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателката заявление за подпомагане за кампания 2019 г. по Мярка 10, направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност“ с код АКП 1, при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че оспореният акт не отговаря на изискванията за съдържание, поради липсата на изложени конкретни фактически и правни основания за издаването му. Според съда липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт, т. е. формирани са изводи за немотивираност на УП в частта му относно извършените намаления на исканото финансово подпомагане по Мярка 10 за сумата от 3846.41 лв. Решението е влязло в законна сила на 24.04.2024 г.

Частично оспореното в настоящото съдебно производство УП с изх. №02-240-6500/5586#5 от 29.07.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л. 18 и сл.) е издадено във връзка с влязлото в сила решение № 1122 от 28.03.2024 г., постановено по адм. д. № 436 от 20.07.2023 г. по описа на АС Стара Загора. В оспорения акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез И. след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на И., поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с представените данни от ИАСРЖ и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл. 54 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. В таблица № 1 „Установена площ на заявените парцели по направление ВПС 1“ са посочени номерата на заявените за подпомагане с код АКП 1 парцели (14 на брой), декларираната им площ – общо 38.86 ха, площта за всеки един от тях, попадаща във ВПС слоя – общо 34.57 ха, площта за всеки един от тях, съответстваща с предвидения начин на трайно ползване – общо 38.56 ха, допустимата за подпомагане площ за всеки един парцел – общо 33.69 ха, съответно и недопустимата за подпомагане площ за всеки един парцел – общо в размер на 5.17 ха. По-натам е посочено, че след приключване на административните проверки по заявлението недопустимата за подпомагане площ съгласно чл. 18 и 19 от Д. Р. №640/2014 г. е, както следва: 1. за код АКП 1 в размер на 5.17 ха, която се явява 15.35 % наддекларирана спрямо установената допустима площ, като при процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките на над 3% или на над 2 ха до 20% санкционираната площ е равна на удвоения размер на надекларираната площ или в случая – 5.17 х 2 = 10.34 ха. Разяснено е, че наддекларирането в случая се дължи на това, че част от заявените с код АКП 1 площи са с начин на трайно ползване, неподходящ за подпомагане по ВПС съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба №7 от 24.02.2015 г. – за прилагането на агроекологичните дейности по направлението, по чл. 3, т. 1 от наредбата се извършва плащане за земеделски парцели, които попадат във физически блокове с начин на трайно ползване „Пасища, мери и ливади“, в т. ч. и „Естествени пасища и ливади“, „Горски ливади и пасища“ и „Смесено земеползване“, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС с повече от 100 кв. м. В случая санкционираната площ е в размер на 10.34 ха, съответно на бенефициера е наложена санкция в размер на 3846.41 лв.; и 2. за код АКК 1 е в размер на 0.01 ха, която се явявала 1.2 % наддекларирана спрямо установената допустима площ – ако разликата между декларираната и установената площ е по-малка или равна на 0.1 ха, установената площ се счита за равна на декларираната, само в случай, че тази разлика не надвишава 20% от декларираната площ.

Представена е и таблица „Оторизирани суми (в лева) по направление ВПС 1, дейност АК 4 от ВПС 4.1, ВПС 4.2, КПЕ и Сортове. Видно от тази таблица, за дейност с код АКП1 е заявена площ от 38,86 ха, от които е установена площ от 33,69 ха (колона 3), наддекларирана площ от 5,17 ха (колона 4, представляващи разликата между колона № 2 и колона № 3), санкционирана площ 10,34 ха (колона 6), намаление и санкции за наддеклариране 3846.41 лева (колона 11), общо 3846.41 лева (колона 20) и оторизирана сума в размер на 5790.69 лева (колона 21).

Под тази таблицата е разяснено съдържанието на всяка една колона от нея:

Колона 4 съдържа разликата между заявената площ (колона 2) и установената площ (колона 3) – 5.17 ха. Колона 5 съдържа недопустимата площ, изчислена в проценти на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. (процентно съотношение на наддекларираната площ – колона 4) към установената площ (колона 3) – 15.35%. Колона 6 съдържа санкционираната площ съгласно чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. – 10, 34 ха. В същата колона са изброени пет хипотези за определяне размера на санкционираната площ, като съгласно третата от тях (посочена по-горе изрично от органа) при процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките на над 3% или на над 2 ха до 20% санкционираната площ е равна на удвоения размер на надекларираната площ или в случая – 5.17 х 2 = 10.34 ха. Колона 8 съдържа установената площ след проверка за базови и други изисквания – 23,35 ха. Колона № 9 съдържа санкционираната площ за неспазени базови изисквания – 0 ха. Колона № 11 съдържа намаления и санкции за наддеклариране – 3846,41 лв., като тук са изложени отново подробните мотиви за нарушение на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г.

УП съдържа и още една таблица – № 2 – извършени плащания в лева, от която е видно, че оторизираната сума по ВПС 1 е в размер на 5977.17 лв., която е и изплатена.

Оспореното УП е връчено лично на З. С. на 07.08.2024 г., като жалбата срещу него е подадена директно в съда чрез ССЕВ на 09.08.2024 г.

По делото е назначена, изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, изготвена на инж. Т. Н., чието заключение съдът възприема като компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано и мотивирано и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства.

Вземайки предвид заявените за подпомагане по ВПС 1, код АКП 1 парцели, за които е установена отразената в УП недопустима площ в общ размер на 5.17 ха (7 на брой), и съобразявайки данните, предоставени му от ДФЗ, вещото лице дава следното заключение:

1. Парцел с № 06848-119-1-2 с декларирана през 2019 г. площ от 4.89 ха попада във ФБ пасища, мери и ливади, но е налице пресичане на площта му със специализирания слой ВПС по-малко от 100 [жк], което води до недопустимост на цялата декларирана площ на парцела;

2. Парцел с № 06848-120-1-1 с декларирана през 2019 г. площ от 0.73 ха попада в ФБ пасища мери и ливади само частично – 0.64 ха, като предвид това и доколкото цялата площ на парцела попада в специализирания слой ВПС то е налице пресичане със специализирания слой ВПС с над 100 кв. м. и недопустимата за подпомагане площ е съответната разлика от 0.09 ха;

3. Парцел с №2 2633-70-2-1 с декларирана през 2019 г. площ от 1.00 ха попада в ФБ пасища мери и ливади само частично – 0.91 ха, като предвид това и доколкото цялата площ на парцела попада в специализирания слой ВПС то е налице пресичане със специализирания слой ВПС с над 100 кв. м. и недопустимата за подпомагане площ е съответната разлика от 0.09 ха;

4. Парцел № 53179-400-7-1 с декларирана през 2019 г. площ от 0.41 ха изцяло попада във физически блокове с начин на трайно ползване, неподходящ за подпомагане по ВПС 1 – обработваеми земи и водно-технически съоръжения. Така, независимо че част от парцела попада в специализирания слой ВПС и пресичането му е с повече от 100 кв. м., цялата му площ се явява недопустима за подпомагане;

5. Парцел с № 53179-400-8-1 с декларирана през 2019 г. площ от 0.19 ха изцяло попада във физически блокове с начин на трайно ползване, неподходящ за подпомагане по ВПС 1 – обработваеми земи и полски пътища, прокари и просеки. Така, независимо че цялата част от парцела попада в специализирания слой ВПС, площта му се явява недопустима за подпомагане;

6. Парцел с № 53179-418-2-1 с декларирана през 2019 г. площ от 0.46 ха частично попада във ФБ естествени пасища и ливади, като съответно е налице пресичане със специализирания слой ВПС повече от 100 кв. м. – 3864.4 кв. м. Недопустимата за подпомагане площ е съответната разлика от 0.07 ха;

7. Парцел № 62983-228-1-1 с декларирана през 2019 г. площ от 0.46 ха частично попада във ФБ пасища, мери и ливади, като останалите му части, попадат във ФБ с начин на трайно ползване, неподходящ за подпомагане. Допустимата част от парцела попада в специализирания слой ВПС и има пресичане с повече от 100 кв. м. Недопустимата за подпомагане площ е съответната разлика от 0.03 ха.

Предвид събраната и анализирана информация експертът заявява, че размерите на допустимите и недопустимите площи са правилно изчислени от административния орган.

Към делото е приложено адм. д. № 436/2023 г. на АС Стара Загора.

Въз основа на така установените по делото факти съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган – заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз, като според чл. 20а, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП тя се представлява от изпълнителния директор. Изпълнителният директор, на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 5 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, е делегирал правомощието за издаване и подписване на уведомителни писма по мярка 10 „Акроекология и климат“ на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ П. С. със своя заповед № 03-РД/3203#1 от 24.07.2023 г. (л. 23 и сл.). Следователно обжалваното УП с изх. №02-240-6500/5586#5 от 29.07.2024 г. е издадено от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със заповед № ОЗ-РД/3203#1 от 24.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия.

Обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и покрива установените изисквания за съдържание на акта. В него са изложени правните и фактически съображения за постановяването му. Същият съдържа пояснения към инкорпорираните в него таблично представени данни, относими към извършените оторизации, съответно намаления на исканото финансово подпомагане, което принципно е допустимо като форма на мотивиране на формираните от административния орган изводи. Твърденията на оспорващата, заявени в противоположен смисъл, са неоснователни. Оспореното УП е мотивирано. Посочени са: приетите за недопустими площи, които са индивидуализирани в достатъчна степен; конкретните фактически обстоятелства, мотивирали административния орган да определи тези площи като недопустими; правните основания, въз основа на които при наличие на описаните факти площите са установени като недопустими (наддекларирани); правилата, по които са изчислени наддекларираната и санкционираната площ, както и размера на финансовото подпомагане в резултат от извършените на земеделския производител административни проверки.

В проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено само в случаите, когато недопускането му е довело или би могло да доведе административния орган до различен от постановения правен резултат, каквато ситуация в случая съдът не констатира.

Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. С оспореното УП административният орган е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.

Административният орган е спазил указанията на съда, дадени в мотивите към решение по адм. д. № 436/2023 г. по описа на АС Стара Загора, с което е отменено предходното УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане. Основните съображения на съда за отмяната на това УП и връщането на преписката на административния орган са липса на мотиви относно фактическите и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми следва да бъдат намалени. За разлика от него, от съдържанието на новото УП може да се изведе ясно характерът на наддекларираните площи от 5,17 ха – приети като недопустими за подпомагане площи по мярка 10 „Агроекология и климат“ направление ВПС-1, код АКП 1. В дадените пояснения към таблиците в акта точно и недвусмислено е записано, че част от декларираните за подпомагане от земеделския производител парцели са с начин на трайно ползване, неподходящ за подпомагане по ВПС, както и че тези парцели или части от тях, които все пак са изначално допустими за подпомагане, нямат пресичане с повече от 100 кв. м. със специализирания слой с ВПС. Следователно тези парцели или части от тях не отговарят на изискванията на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., в който нормативен акт са уредени условията и редът за прилагане на мярката. Съобразно чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания в случаите, в които кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., за прилагането на агроекологични дейности по направлението по чл. 3, т. 1 (ВПС) допустими за подпомагане са земеделски парцели, попадащи във физически блокове, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС с повече от 100 кв. м. За прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 1 се извършва плащане за земеделски парцели, които попадат във физически блокове с начин на трайно ползване „Пасища, мери и ливади“, в това число „Естествени пасища и ливади“, „Горски ливади и пасища“ и „Смесено земеползване“, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС с повече от 100 кв. м.

В случая от събраните по делото доказателство, вкл. допуснатата и изпълнена съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че за кампания 2019 г. за част от земеделските парцели, декларирани от жалбоподателката за подпомагане по ВПС, АКП 1 (№ 06848-119-1-2, № 06848-120-1-1, № 22633-70-2-1, № 53179-400-7-1, № 53179-400-8-1, № 53179-418-2-1 и № 62983-228-1-1), е установена недопустима площ, поради неспазване на изискванията на чл. 5, ал. 1 и 2 от наредбата. В този връзка детайлно и изчерпателно в таблица № 1 от УП са представени и конкретните относими обстоятелства за всеки един от парцелите, в т. ч. и допустимата и недопустима площ за всеки от тях, изчислена съобразно изискванията на закона и фактическите установявания в резултат на извършените административни проверки от страна на ДФЗ – РА. Тези данни се потвърждават изцяло от заключението на вещото лице, мотивирани от предоставените изходни данни, в т. ч. и снимков материал – цифрови, цветни изображения за процесните парцели. Следователно правилно и законосъобразно с оглед фактическите установявания, потвърдени и от изготвената по делото експертиза, за недопустима/наддекларирана площ административният орган е приел 5.17 ха от общо декларираните от С. 38.86 ха. Санкционираната площ е изчислена съгласно чл. 19, от Д. Р. (ЕС) № 640/2014, а именно: при процентно съотношение на недопустимата към установената площ в рамките на над 3% или на над 2 ха до 20% санкционираната площ е равна на удвоения размер на надекларираната площ или в случая – 5.17 х 2 = 10.34 ха. Съответно правилно е изчислен размерът на намалението/санкциите за наддеклариране в размер на 3846.48 лв. – сборът на наддекларираната площ 5.17 ха и санкционираната площ 10.34 ха, умножен по ставката за АКП 1 – 247.99544 лв. на ха. Съдът отново намира за нужно да посочи, че предвид подробно отразените данни за всеки един деклариран парцел в първата таблица, вкл. конкретно посочените като недопустими за подпомагане площи от всеки един такъв парцел, посочените основания за това за всеки един тях и от дадените подробни пояснения под тази таблица, става ясно как е формиран размерът на общата наддекларирана и съответно – санкционирана площ, заявена за подпомагане по всяко едно от двете направления, а от подробните пояснения под втората таблица от УП става ясно и как е формиран размерът на наложените санкции и на оторизираната сума по всяко едно от заявените за подпомагане направления от мярка „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., като е пределно ясно също така, че оторизираната сума по всяко едно от двете направления е получена като разлика от исканата с подаденото заявление сума за подпомагане и общият размер на наложените намаления и санкции, което ясно е посочено и в Таблица 1 – „Оторизирани суми в лева…“.

По изложените съображения и при липса на различни от посочените фактически установявания УП с изх. №02-240-6500/5586#5 от 29.07.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в оспорената му пред съда част се явява правилен и законосъобразен административен акт, поради подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

С оглед на изхода от спора и предвид своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на сторените по делото разноски в тежест на жалбоподателката следва да се възложи заплащането на сумата от 1400.00 лв., от които 1200.00 лв. заплатено възнаграждение за вещото лице, изготвило на заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, и 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Г. С., [ЕГН], против Уведомително писмо с изх. № 02-240-6500/5586#5 от 29.07.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му, с която е отказано финансиране в размер на 3846.41 лв. по направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност“ от Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. с код на дейност АКП 1- ВПС 1 – чрез паша, като неоснователна.

ОСЪЖДА З. Г. С., [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Държавен фонд „Земеделие” сумата от 1400 (хиляда и четиристотин) лева, представляваща направени от ответника разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, ведно с препис от него.