Р Е Ш Е Н И Е
№
16.03.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на втори март две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като
разгледа докладваното от председателя гр.д.№6731/2015г. по описа на ПлРС, за да се
произнесе, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.310 и
сл. от ГПК.
Иск с правно основание чл.242,
вр.чл.128 от КТ.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от Е.С.Х.,
чрез адв. В. П., против „СВЕТИНА ТРАНС” ООД, гр. Плевен, с която се твърди, че
страните са се намирали в трудовоправни отношения, въз основа на сключен трудов
договор № 7/15.08.2014г., въз основа на който ищецът е заемал длъжността „ шофьор”, с месечно ТВ в
размер на 450лв. и допълнително ТВ за прослужено време- 12 %. Твърди се, че трудовият му договор е
прекратен със заповед №010/25.11.2015г, на основание чл. 328, ал.1, т.12 от КТ,
считано от същата дата. Твърди се, че за
целият период на договора-
15.08.2014-25.11.2015г, ответникът не му е заплатил дължимото трудово
възнаграждение, общо в размер на 6000лв. Твърди се, че тъй като ищецът е работил като международен шофьор,
ответникът му е превеждал по банков път суми, за заплащане на разходи- гориво,
такси и др., но не е трудово възнаграждение. Моли съдът, да постанови решение,
с което да осъди ответникът да заплати сумата от 6000лв., съставляващо дължимо
трудово възнаграждение за периода 15.08.2014-25.11.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ, до окончателното й
изплащане. Претендират се разноски.
В с.з. на 02.03.2016г., по реда
на чл.214 от ГПК, е прието изменение на иска, чрез неговото увеличаване, като
същия е приет за разглеждане, за сумата от 6139,13лв.
Ответникът „СВЕТИНА ТРАНС” ООД,
гр. Плевен, в срока за отговор, чрез адв. М. К., изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Не се
оспорва съществуването на трудов договор между страните, за посоченият в ИМ период. Твърди се, че ТВ на
ищеца е изцяло заплатено, по банков път. Посочва се също, че дължимото нетно ТВ
на ищеца, за процесният период е в размер общо на 6139,13лв.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
С разпореждане №1813/11.02.2016г., съдът е
постановил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, факта на
съществуването на трудовоправни отношения между тях, въз основа на сключен
трудов договор, за процесният период 15.08.2014г.-25.11.2015г. По
делото се установява също, съобразно съдържанието на трудовия договор, че уговореното месечно ТВ на ищеца е в размер на
450лв+12% за прослужено време. Безспорно е по делото също, че за целият срок на
трудовия договор, сумите, в полза на ищеца, са превеждани само по банков път и
ТВ не е заплащано на ръка. В отговор на въпрос по чл.176 от ГПК, ищецът Х.
посочва, че е имал само една банкова сметка, ***уми, в т.ч. командировъчни
и др., които не са предмет на настоящето
дело.
От заключението по изслушаната по делото ССЕ се установява, че в
платежната ведомост, е начислена като получена, сумата от 6139,13лв-чисто
/сумата от 7831,59лв- брутна сума/, за процесният период- м. август 2014-м.
ноември 2015г. В счетоводните книги на
ответника е отразено, че
начисленото ТВ на ищеца е заплатено изцяло по банков път. ВЛ е установило, че
за процесният период, управителя на дружеството е внасял по банковата сметка на
ищеца, суми, които са теглени от управителя от касата на дружеството, за което
са оформяни РКО и авансови отчети, с които управителя се е задължавал към дружеството
по откритата му партида, по сметка 422-2 подотчетни лица. Изтеглените и внесени
по сметка на ищеца суми, за процесният
период, са дадени от ВЛ в табличен вид, с № и дата на вносна бележка, № на отчет и стойност, и са в размер на 43 788,76лв.
ВЛ е установило, че по счетоводните
книги на ответника, сметка 421-„трудово възнаграждение”, е закрито салдо от
6139,13лв., за процесният период. ВЛ е установило също, че за същият период, на
ищеца са заплатени сумата от 17426,43лв- командировъчни /по сметка 609-разходи
за командировка/, сумата от 15528,90лв.- за извършени ремонти на камиона по
представени фактури /сметка 601-разходи за материали/ и сумата от 551,54лв.-разходи
за хотели /сметка 609 разходи за
командировки/. Като краен извод, експертизата посочва, че за процесният период-
м. август 2014-м. ноември 2015г, начислените трудови възнаграждения за ищеца,
са изцяло заплатени, по банков път;
сметка 421 – заплати на персонала-за ищеца- е изцяло закрита със част от
извършените по личната банкова сметка ***, в полза на ищеца. В с.з., при прочитане
на заключението, ВЛ посочва, че в платежните документи и в представеното от ищеца в с.з., извлечение от банковата му сметка,
нямо изрично записване, че определена сума касае заплащане на трудовото му
възнаграждение. ВЛ обаче посочва, че по счетоводни записвания, чистата сума за
получаване, като трудово възнаграждение,
за периода, е в размер на 6139, 13лв, която той е получил като част от общо
преведената сума от 43 788,76лв., включваща и посочените по- горе разходи.
ВЛ посочва, че тъй като ТВ е превеждано по банков път, в платежната ведомост
няма подпис на ищеца, но има счетоводни дати, на които са превеждани сумите,
като това се установява от счетоводният регистър на дружеството. ВЛ посочва
също, че като основание за превода е посочвано само „захранване на сметка”,
като изрично посочва, че начисленият сам правени ежемесечно, а не са взети с една счетоводна операция
накрая. ВЛ посочва също,че при проверка
в ответното дружество, няма представени отчети за дейност, от страна на ищеца .
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а заплащането на
труда, положен от страна на работника или
служителя, от неговият работодател, е едно от основните му задължения,
съобразно на което е разпределена и доказателствената тежест между страните. Нормата
на чл.270, ал.3 от КТ, предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща лично
на работника, по ведомост или срещу разписка, или по писмени искане- по банков
път. Разпоредбата кореспондира с чл.128, ал.1, т.1 от КТ, съобразно която
работодателят е длъжен в установените срокове, да начислява във ведомостите за
заплати, трудовите възнаграждения на работниците/ служителите, за положеният от
тях труд. Тази норма въвежда задължение за работодателя да води такива
ведомости, като начисляването означава
вписване на размерът на дължимото
индивидуално трудово възнаграждение на работника, поименно, като с това,
работодателят признава своето задължение към работника, и то става
ликвидно.
В случая безспорно по делото е
установено, че всички суми, са изплащани само по банков път, по сметка на
ищеца, в ПИБ, за което е представено и съответно извлечение. От страна на ищеца
изрично в с.з. се посочва, че не се оспорва факта на получаване на сумите, по заключението на ВЛ-43 788,76лв.,
като се твърди, че сумата не включва дължимото трудово възнаграждение, за процесният период.
Съобразно заключението по ССЕ, обаче, съдът намира, че дължимото трудово възнаграждение на ищеца, за
процесният период, е изцяло заплатено, по банков път. Фактът, че липсва подпис на ищеца в платежната ведомост,
не води до извода, че трудовото възнаграждение не е платено, тъй като същото е превеждано по банков път, а не е
заплащано лично на работника-чл.270, ал.3, изр. последно от КТ. Действително, в
основанието за предов не е посочено,че
се касае за трудово възнаграждение, но от счетоводните записвания на
дружеството, този факт е установен от ВЛ. От заключението на ВЛ се установи
също, че на посочената банкова сметка, ***и
суми, са превеждани и суми за командировъчни и др.разходи, които макар да не са
предмет на изследване в производството, са безспорно установени от ВЛ като
съществуващи. От заключението на ВЛ се установи, че в платежната ведомост са
начислявани съответните суми , в размер на 6139,13лв.- чиста сума за
получаване, за периода м. август 2014- . ноември 2015г. С оглед на изложеното,
съдът намира,че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Следва, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът да бъде осъден да заплати на ответника, сумата от 600лв. – разноски по делото, съобразно представеният списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от Е.С.Х., ЕГН **********,***,
против „СВЕТИНА ТРАНС” ООД, ЕИК *********, представлявано от ***-заедно и
поотделно, със седалище и адрес на управление гр. *** ап.4, иск с правно основание чл.242, ал.1,
вр.чл.128, ал.1 от КТ, за
заплащане на сумата от 6139,13лв., съставляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода 15.08.2014-25.11.2015г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на ИМ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Е.С.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „СВЕТИНА ТРАНС” ООД, ЕИК *********, представлявано от
***-заедно и поотделно, със седалище и адрес на управление гр. *** ап.4, сумата
от 600лв.-разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от дата 16.03.2016г, обявена на страните в с.з., пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: