Мотиви
към присъда № 38
от 20.11.2009 год., постановена по н.о.х.д. № 170/2009 год. на БРС
С обвинителен акт, внесен за разглеждане в
Балчишкия районен съд е повдигнато и внесено обвинение срещу Д.Ш.Ш.
ЕГН **********, роден на *** год. в гр. Т.Д., затова, че на 30.07.2008 год. в гр.Б., от
частна квартира, находяща се на ул. „ Т. отнел чужда движима вещ – цветен
телевизор марка „Ш., модел *** на стойност 51 лв. от владението на Я.Л.Я. ***,
без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои,като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив -
престъпление по чл. 196, ал.1,т.1 във вр. с чл.194,ал.1, във вр. с чл.29,ал.1,б.”б”от НК
Съдебното производство
се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК - СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ.
В съдебно заседание подсъдимия се явява лично и с адв. М. Ж., ДАК, заявява,
че разбира в какво се състои повдигнатото му
обвинение, признава се за виновен по него. Заявява, че признава изцяло
фактите изложени в обвинителния акт на РП Б. , и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти
– чл.371,т.2 НПК.
В съдебно заседание представителят на РП Б. поддържа така повдигнатото
обвинение, счита, че то е доказано по несъмнен начин.Пледира на подс. Ш. да се
наложи наказание съобразено с разпоредбата на чл.55, ал. 1 от НК, предвид
обстоятелството, че делото по искане на подсъдимия и неговия защитник се
разглежда по реда на чл.371,т.2 от НПК / съкратено следствие /, като за
извършеното престъпление му се наложи наказание „ лишаване от свобода” под
минималния размер предвиден в текста и към минимума предвиден в закона, което
наказание подсъдимия следва да изтърпи ефективно при строг режим, съгласно
правилата на ЗИНЗС.
След направеното самопризнание
от страна на подсъдимия относно фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, които се подкрепят от цялостния доказателствен
материал, събран на досъдебното производство, в съответствие с изискванията на
закона, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
Подсъдимия Д.Ш.Ш., роден на *** год. в гр.Т.Д., ***, ЕГН **********.
Според обвинителния акт в
началото на 2008 год. подс.Ш. започнал работа като „ чистач на МПС” на
автомивка, находяща се до бензиностанция „ Л. гр.Б. с работодател св.Я.Я. ***.
Тъй като бил от гр.Т.Д. св.Я. *** – която била обзаведена според нуждите за
нормално живеене, включително и с телевизор, марка Ш., модел Тъй като подс. Ш. имал нужда от пари на
30.07.2008 год., взел телевизора от квартирата и го заложил в заложна къща „ С.к.
– заложни къщи” АД, гр.Б.,… при св. С. К.
– касиер в къщата. Св. К. познавала подс.Ш., тъй като и друг път бил залагал
вещи – мобилни телефони в заложната къща. След като Ш. заявил на свидетелката,
че телевизора е негова собственост, сключили договор за заем, според който
подсъдимия получил сумата от 35,00 лв. за едноседмичен срок, с договорена
лихва, а в залог оставил телевизора. Ш. декларирал писмено, че заложената вещ –
телевизор марка Ш.
модел *** е негова лична собственост и не е предмет на
криминално деяние. Разписал и пълномощно за продажба на залога – 7 дни след
изтичане на договора за заем.
На 04.08.2008 год. подс.Ш. уведомил работодателя си св.Я., че напуска
работа по здравословни причини, като бил освободен още на същия ден. На
05.08.2008 год. св.Я. посетил квартирата и установил, че телевизора липсва.
Посетил заложната къща, където работила св.К. и от нея разбрал, че същия е
заложен там от подс.Ш. на 30.07.2008 год. Свързал се по телефона с подсъдимия ,
който първоначално отрекъл да е вземал телевизора, след като двамата се
срещнали си признал, след което отишли до заложната къща и откупил телевизора.
След като си прибрал телевизора Я. отвел подсъдимия в полицията и ги уведомил
за извършената кражба.
Видно от заключението
на СОЕ е, че стойността на открадната вещ е 51 лв.
Така
възприетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства - от показанията на св.С. В.К. и Я.Л.Я.,
както и от самопризнанието
на подсъдимия. Съдът кредитира
изцяло свидетелските показания като последователни, логични, вътрешно
непротиворечиви и относими към предмета на доказване в настоящото производство.
В подкрепа на установената по делото фактическа обстановка, са и приобщените,
по реда на чл. 281 НПК, писмени доказателства, които съдът възприе, тъй като същите допринасят за
пълното изясняване на фактическата обстановка.
Видно
от приложеното по делото свидетелство за съдимост подс. Ш. е осъждан и са
посочени седем присъди за извършени престъпления,предимно кражби по чл.195 от НК.
Изготвената
по делото СОЕ съдът възприе изцяло, тъй като намери, че е обективна и
компетентно дадена, в съответствие със специалните знания на вещото лице в
съответната област.
От така
изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни
изводи:
От обективна
и субективна страна с деянието си подс. Д.Ш.Ш. е осъществил състава на престъпление по чл.196, ал.1,т.1, във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.29, ал.1,б.”б” от НК, като на 30.07.2008 год. в гр.Б., от ч.к.,
находяща се на ул. отнел чужда движима
вещ – цветен телевизор марка „Ш., модел на стойност 51 лв. от владението на Я.Л.Я. ***,
без негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои,като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив.
Обвинението се доказва: Делото се разгледа по реда на чл.370 и следващите от НПК, като подсъдимия Ш.
запознат с правата си по чл.372,ал.1 НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти, т.е. признава престъплението, за което го обвинява
прокуратурата.
Съдът дава вяра на
самопризнанията на подс. Ш.,тъй като съпоставени с
останалите доказателства по делото
,приобщени по реда на чл. 281 НПК, се доказват едни и същи
факти.
Деянието на Ш. е квалифицирано от субективна страна – извършено е при
условията на опасен рецидив – чл.196 от НК, като е налице хипотезата на
чл.29,ал.1,б.»б”
от НК - в петгодишния срок по чл.30 във вр. с чл.29 от НК, т.е. е осъждан два
или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер,ако поне за едно от тях наказанието не е било отложено по чл.66 от НК.
Подс.Ш. е изтърпял наказанията по следните присъди: с
присъда № 330/2000 год. по нох дело № 328/1999 год. на РС Т.Д., изменена с
решение на ОС Т.Д., в законна сила от 27.04.2001 год. подс.Ш. е осъден на три
години лишаване от свобода – ефективно, при строг затворнически режим на
изтърпяване на наказанието, за извършено престъпление по чл.206,ал.3,предл.2,
вр. с ал.1 от НК. С присъда № 405/18.09.1998 год. по нох дело № 221/1998 год.
на РС Т.Д., в сила от 20.10.1998 год. Ш. е осъден на наказание „ лишаване от свобода” за срок
от четири години, при строг режим на изтърпяване на наказанието, за
престъпление по чл.206,ал.3 от НК.
Непосредствен обект на престъплението
кражба са обществените отношения, които
осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост .
Предмет на престъплението кражба е
чужда, движима вещ, с определена стойност.
Изпълнителното деяние се изразява в отнемане
на чуждата движима вещ от владението на другито, т.е. деецът прекратява
фактическата власт, която другото лице упражнява върху веща и установява своя
фактическа власт върху нея.
За да е съставомерно деянието кражба,
освен умишлено, то трябва да е извършено и с намерението от страна на подсъдимия противозаконно да
присвои чуждите движими вещи.
Подсъдимият Ш. е извършил деянието с
пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на деянието и евентуалните
последици от това и е искал и целял тяхното настъпване.
Причини за извършването на деянието
са ниското правосъзнание, стремежа на подсъдимия към бързо и лесно
облагодетелствуване, незачитането на установения в страната правов ред, трайно
изградени престъпни навици/ видно от събраните по делото доказателства, съшият
е осъждан за други престъпления от общ характер, осъществяващи състава на
престъпленията “ кражба “ и „ обсебване”/.
По вида и размера на наложените наказания:
Съобразно принципа за
законоустановеност на наказанието следва да се съобразят вида и размера на
предвидената в НК санкция за това престъпление.
За извършените от подс. Ш. престъпления по чл.196, ал.1,т.1, във вр. с чл.194,
ал.1,във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК престъпления, особената част на НК предвижда
наказание „ лишаване от свобода” от
две до десет години.
Съобразно принципа за
индивидуализация на наказанието, следва да се отчетат степента на обществена
опасност на деянието и дееца, подбудите и др. смекчаващи и оттегчаващи
отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следваше да наложи с присъдата си съдът съобрази следното: При
определяне размера на наказанието съдът се съобрази с обстоятелството, че
делото се разглежда по реда на чл.372,ал.4 от НПК ,при което наказанието се
определя при условията на чл.55 от НК и без да са налице многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства.
С оглед на тези
обстоятелства и за постигане целите на чл.36 от НК, съдът счете за необходимо
да наложи при условията на чл.196, ал.1,т.1, във вр. с чл.194, ал.1,във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК и при приложението на чл.55,ал.1,т. 1 от НК
съдът наложи на подс. Д.Ш.Ш. наказание “ лишаване от свобода” за срок от три
месеца,
което следва да изтърпи ефективно при « строг» затворнически режим, определен
на осн. чл.61,т.2
от
ЗИНЗС.
Съдът намира, че така определеното
наказание / в размер към минималния предвиден в закона / в максимална степен ще
съдейства за поправяне на подсъдимия.
По
разноските:
Подс. Д.Ш.Ш. на осн. чл.189, ал.3 от НПК , беше осъден да заплати в полза на Държавата по бюджетната сметка на ВСС направените по делото разноски в размер на 40
/ четиридесет / лв.
Воден от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: