Решение по дело №3184/2019 на Районен съд - Казанлък

                                     Р   Е   Ш  Е   Н   И   Е   №…

                                                гр.К., ……...2020 год.

                                    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

           К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П. 

при секретаря..........................Х. К...........................................................като разгледа докладваното от съдията...........................гр.дело №3184 по описа за  2019 год.,   за да се произнесе взе предвид следното:           

 Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 във вр. чл.439 от ГПК.

 Ищецът твърди, че срещу него на 26.03.2013 г. било образувано изп.д.№516/2013 г. по описа на Ч.Д.Ц. *** действие - Окръжен съд С.по издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№3207/2012 г. по описа на Районен съд-К., за вземане на „Е.Б.е.“ ЕАД, в размер на ***лв., от които: главница ***лв. за представляваща стойността на ел.енергия за обект: гр.К. ул.***, с ИТН:***, клиентски №*** за периода от 24.09.2009 год. до 16.08.2012г., ***лв., законната лихва от 11.11.2009 г. до 05.12.2012 г. , законната лихва от 06.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и *** лв. разноски, по издадена Заповед №2257/07.12.2012 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№3207/2012 г. на КРС. Наложен бил запор върху банковата му сметка, от която получава пенсията си по болест, през м.юли 2013 год., но след негова молба от 31.07.2013 год. суми не му били удържани. От образуване на това изпълнително дело през 2013 г., нямало правени искания и предприемани действия от страна на взискателя до налагането на запор върху трудовото му възнаграждение в Основно училище "С.К.О." с. Г., общ.К. на 18.10.2019 год.. Това действие не прекъсвало давността, съгласно Тълкувателно решение №2/26.06.2015 год. по тълк. дело №2/2013 год. на ВКС, ОСГК, в т.10 на което изчерпателно били описани действията на съдия изпълнител, които прекъсват давността и описаното изпълнително действие не било сред изброените и не представлявало валидно изпълнително действие. На 08.11.2019 г., във връзка с подадена от него молба, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК по образуваното изп.дело №516/2013 г. имало постановен отказ, същото да бъде перемирано, което породило правният му интерес от завеждане на дело. Твърди, че за целия период от образуването на това изп. дело, до прекратяването му, по силата на закона - през 2015 год., а и след това, до депозирането на нарочна молба от взискателя /от м.11.2019 год./, нямало извършено нито едно правно валидно действие, което да води до прекъсване на давността по отношение на това вземане, поради което същото било погасено с изтичането на петгодишна погасителна давност. На основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК образуваното изп.дело №516/2013 г. било перемирано по силата на закона в 2 годишния срок - през 2015 год. Погасителната давност не била прекъсвана от издаване на изпълнителния лист на 07.12.2012 г., и съответно до 07.12.2017 г. била изтекла петгодишната давност. В този смисъл, наложеният запор върху трудовото възнаграждение бил извършен след като изпълнителното производство вече било перемирано към 07.12.2017 г. и след изтичане на петгодишната погасителна давност. В решение №285/06.10.2015 г. по гр.д.№1953/2015 г. на ВКС,  IV г.о. се сочело, че „каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания). Обезсилването на изпълнителните действия било с обратна сила и те не се считали произвели правно действие“. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Ц.И.П., с ЕГН-********** не дължи на „Е.Б.Е.“ ЕАД сумата  от  ***лв., представляваща стойността на ел.енергия за обект: гр.К. ул.“***, с ИТН:***, за клиентски №*** за периода от 24.09.2009 год. до 16.08.2012г., законната лихва от 11.11.2009 г. до 05.12.2012 г. в размер на ***лв. и законната лихва от 06.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и *** лв. разноски, за което е издаден изпълнителен лист от 07.12.2012 г. по издадена Заповед №2257/07.12.2012 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №3207/2012 г. на КРС, като погасена изтекла погасителна давност, тъй като взискателят „Е.Б.Е.“ ЕАД не е предприел действия по принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си повече от 5 години. Претендира съдебни разноски.

     В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че рещу ответника било образувано изп.дело №516/2013г. по описа на Ч.Д.Ц. на***.03.2013г. С молбата за образуване на изпълнителното дело било поискано от съдебният изпълнител да пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, и било направено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. Следователно не се касаело само за образуване на изпълнителното дело, което по смисъла на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10 не би прекъснало давността, а и за изрично искане за пристъпване към изпълнителни действия, ведно с възлагане на ЧСИ по на чл.18 от ЗЧСИ. Така формулираното искане било годно да прекъсне давността, което положение било възприето именно в т.10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По делото били предприети изпълнителни действия, с всяко от които била прекъсвана течащата погасителна давност и съответно, не били настъпили условията за перемпция на делото. Като взискател депозирал молби, с които искал извършването на изпълнителни действия и прекъсвал срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, съгласно постановеното по горепосоченото тълкувателно решение. Така на 26.03.2013г. бил наложен запор върху банкови сметки на ищеца; на 05.12.2013г. бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение; на 12.03.2015г. били наложени запори върху пенсията и МПС на ищеца; на 26.03.2015г. била входирана молба за извършване на ред изрично посочени изпълнителни действия; на 07.12.2015г. бил наложен запор върху МПС; на 19.08.2016г. била входирана поредна молба за извършване на изрично посочени изпълнителни действия; на 03.10.2017г. била входирана молба за налагане на запор върху банкови сметки; на 19.10.2018г. била входирана молба за налагане на запор върху банкови сметки и насрочване на опис на движими вещи;  на 26.10.2018г. бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника; на 20.09.2019г. била входирана молба за предприемане на действия за принудително изпълнение; на 18.10.2019г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Видно от горното, нямало период на бездействие продължил повече от две години от страна на взискателя, поради което и хипотезата на чл.433, т.8 от ГПК не била осъществена, т.е. като взискател не се е дезинтересирал от изп.дело. Напротив, редовно и своевременно били извършвани действия по изпълнителното дело, инициирани от взискателя или съдебния изпълнител. Счита, че не е изтекла и давност относно процесното вземане. За невярно счита и твърдението, че наложеният на 18.10.2019г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, не прекъсвал давността, съгласно т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Именно това било едно от изпълнителните действия, с които се прекъсвала давността, тъй като същото представлявало способ за принудително събиране на дълга. Моли съда да отхвърли исковата молба на ищеца Ц.И.П. като неоснователна. Претендира съдебни разноски.

            От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От приложеното заверено копие на изп.дело №20138720400516 по описа на Ч.Д.Ц. *** действие Окръжен съд-С.се установява, че е образувано по подадена „Е.Б.Е.“ ЕАД молба вх.№3471/25.03.2013 г. срещу Ц.И.П., с ЕГН-********** и приложен към нея изпълнителен от 05.03.2013 г., издаден по ч.гр.д.№3208/2013 г. по описа на РС-К.. Съгласно изпълнителният  лист от 05.03.2013 г., издаден на основание заповед №2257/07.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, Ц.И.П., с ЕГН-********** е осъден да заплати на „Е.Б.Е.“ ЕАД, с ЕИК:***, сумата от ***лв. главница, ***лв. законна лихва за периода от 11.11.2009 г. до 05.12.2012 г., законната лихва върху главницата от 06.12.2012 г. до изплащането й, както и *** лв. разноски по производството, от които:*** лв.държавна такса и *** лв. юрисконсултско възнаграждение.  На 26.03.2013 г. ЧСИ е изискала от ТД на НАП-С.справка за банкови сметки на длъжника Ц.П. вкл. в качеството му на ЕТ, съдружник в СД и др., за декларирани от него МПС-та и недв.имоти.

В справка на ТД на НАП от 29.03.2013 г. до ЧСИ Д.Ц. са посочени актуални трудови договори на Ц.П. към 29.03.2013 г. –  действащ труд.договор с П. г. по строителство.  

На 03.04.2013 г. ищецът е получил  уведомление изх.№12318/03.04.2013 г. на ЧСИ Ц. за наложен запор на банкови сметки, но в уведомлението не са посочени конкретни кредитни институции.

В писмо изх.№31362/05.04.2013 г. на „Р. /Б./“ ЕАД до ЧСИ Ц., б. уведомява, че по повод запорно съобщение  по изп.д№516/2013 г. изх.№10679/26.03.2013 г. по банковата сметка, която Ц.П. поддържа няма наличност и сметката ще остане блокирана до получаване на надлежно съобщение за отмяна. В писмо от 16.04.2013 г. „МКБ Ю.“ АД уведомява ЧСИ относно налагане на запор, че в системата на банката няма открити сметки, вложени вещи в трезори, суми, предоставени за доверително управление от Ц.П..

В писмо от 02.04.2013г.  „П. и. б.“ АД  уведомява, че във връзка със запорно съобщение по изп.д.№516/2013 г., по сметката на Ц.П. няма авоари и сметката е блокирана за евентуални бъдещи постъпления. В писмо от 08.04.2013 г., „Общинска банка“ АД уведомява ЧСИ, че по запорно съобщение изп.д.№516/2013 г., разплащателната сметка, открита на името на Ц.П. е блокирана до размера на посочената в запорното съобщение сума. В писмо от 02.04.2013 г., А. б.- Клон Б. уведомява ЧСИ, че във връзка със запорното съобщение, лицето Ц.П. е със закрита банкова сметка. ***.04.2013 г., „Б. ДСК“ ЕАД уведомява ЧСИ Ц. на основание чл.508 от ГПК, че длъжникът Ц.П. има открити банкови сметки и запорът е наложен по наличните разплащателни сметки.

С молба вх.№10516/31.07.2013 г. длъжникът е поискал вдигане на наложения запор върху сметката му в „О. б.“ АД предвид чл.213, ал.1 от ДОПК, тъй като по тази сметка получавал пенсията си по болест в размер на *** лв. месечно.

С писмо изх.№37408/01.08.2013 г. до О. б., ЧСИ Ц. е разпоредила по запора да не се превеждат средства с произход пенсия под минималната работна заплата за страната, а с тях да се разпорежда длъжникът. Със запорно съобщение изх.№30222/02.07.2013 г. до ПГС гр.К., получено на 02.07.2013 г. ЧСИ Ц. уведомява, че налага запор на трудовото възнаграждение на Ц.П.. Със запорно съобщение изх.№42993/14.08.2013 г. до Министерството на образованието,  младежта и спорта гр.С., получено на 19.08.2013 г., ЧСИ Ц. уведомява, че налага запор на трудовото възнаграждение и всяко друго парично вземане на длъжника Ц.П..

Със запорно съобщение изх.№53992/05.12.2013 г. до „С.“ АД, получено на 10.12.2013 г., ЧСИ Ц. уведомява, че налага запор на трудовото възнаграждение и всяко друго парично вземане на длъжника Ц.П.. Със заявление от 11.12.2013 г. на основание чл.508 от ГПК „С.“ АД уведомява ЧСИ, че длъжникът П. е страна по безсрочен трудов договор, но към момента на получаване на запорното съобщение  върху вземането на длъжника към „С.“ АД има наложени запори по други изпълнителни дела /посочени/ и като работодател ще прави ежемесечни удръжки по запорното съобщение при спазване правилата на чл.446 от ГПК.

В справка от 28.01.2014 г., ТД на НАП-П. уведомява ЧСИ Ц., че по повод искане изх.№235/10.01.2014 г. Ц.П. притежава: движима вещ-лек автомобил Ф. Е., рег.№Q0003001 и недв. имоти- по приложена разпечатка.

В справка на КЧСИ вх.№7236/16.10.2014 г. са посочени 16 бр. изп.дела с длъжник Ц.П..

 Със запорно съобщение изх.№5755/12.03.2015 г. до ТП на НОИ-С., ЧСИ Ц. уведомява, че налага запор върху пенсията на Ц.П.. С уведомление от 17.03.2015 г. ТП на НОИ-С.уведомява, че относно запорно съобщение от 12.03.2015 г. не е наложена удръжка върху пенсията на Ц.П. по изп.д.№516/2013 г., тъй като не с налице условията на чл.446 от ГПК.

С писмо вх.№2477/19.03.2015 г., Община К. уведомява ЧСИ Ц. по повод запорно съобщение от 12.03.2015 г., че Ц.П. не е в трудови правоотношения с Община К..

Със съобщение изх.№5757/12.03.2015 г. до Началника на сектор ПП КАТ при ОД на МВР Стара Загора, ЧСИ по изп.д.№516/2013 г.  уведомява, че е наложен запор на лек автомобил с ДК №СТ6438ТТ, собственост на Ц.П.. Запорът е вписан на 19.03.2015 г. /л.80/.

С молба  от 26.03.2015 г. взискателят „Е.Б.Е.“ ЕАД е поискал проверка на имущественото състояние на длъжника и предприемане на действия на принудително изпълнение по отношение на притежаваните от него и секвестируеми недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети лица, както и опис на движимите вещи в жилището на длъжника.

Със съобщение изх.№23841/07.12.2015 г. до Началника на сектор ПП КАТ при ОД на МВР С., ЧСИ по изп.д.№516/2013 г.  уведомява, че налага запор на лек автомобил с ДК №***, ***, собственост на Ц.П.. С писмо от 08.02.2016 г., ОД на МВР С., сектор ПП уведомява ЧСИ по повод съобщение от 07.12.2015 г., че по изп.д.№516/2013 г. не е наложен запор на МПС рег.№*** –друг собственик и  е наложен запор на МПС рег.№ ***.

По изп.дело е постъпила от взискателя молба вх.№47240/19.08.2016 г. с искания за предприемане на изпълнителни действия „по предвидени в ГПК способи, вкл. и чрез изпълнение върху притежаваните от длъжника нед.имоти, движими вещи и вземания от трети лица“.

С  молба вх.№7742/03.10.2017 г. взискателят е поискал ЧСИ да пристъпи към изпълнение, като направи справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове в БНБ за притежаваните от длъжника банкови сметки и сейфове и да насочи принудително изпълнение върху тях чрез налагането на запор.

Със запорно съобщение изх.№5862/26.10.2018 г. до „У. Б.“ АД , ЧСИ Ц. уведомява, че налага запор върху сметките на Ц.П..

С писмо от 05.11.2018 г. „У. Б.“ АД уведомява ЧСИ Ц., че във връзка със запорно съобщение изх.№5862/26.10.2018 г. на основание чл.508 от ГПК сметките на Ц.П.  са блокирани поради наложен запор по изп.д. на ЧСИ Ат.П..

По изп.дело е постъпила от взискателя молба вх.№6617/20.09.2019 г. с искане за предприемане на действия :запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника, възбрана върху недвижими имоти и изнасянето им на публична продан, опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника и изнасянето им на публична продан, запор върху МПС на длъжника и изнасяне на публична продан.

Със запорно съобщение изх.№7374/18.10.2019 г. до ОУ „С. О.“ с.Г., общ.К., получено от адресата на 04.11.2019 г., ЧСИ Цветкова уведомява, че налага запор на трудовото възнаграждение на длъжника Ц.П..

 Уведомление изх.№7373/18.10.2019 г. за наложения запор е изпратено на адреса на длъжника Ц.П. ***, но видно от обратната разписка на МиБМ Е., същото е върнато с отметка -сменен адрес след посещения на 21 и 22.10.2019 г. и 30.10.2019 г.

На 08.11.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила молба вх.№8158 от длъжника Цв.П. с  искане за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Съгласно  съобщение изх.№8118/08.1.2019 г.  до ищеца, ЧСИ Ц. го уведомва, че е „постановен отказ поради липса на предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК“. Няма данни същото да е получено от ищеца.

С оглед на така установеното съдът прави следните правни изводи:                         

Предявеният иск с правно основание чл.124 вр. с чл.439 от ГПК е за установяване недължимост на вземания на ответника „Е.Б.Е.“ ЕАД, предмет на принудително изпълнение по изп.д.№516/2013 г. по описа на Ч.Д.Ц. *** действие Окръжен съд-С., предприето въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист от 05.03.2013 г.  по чл.404, ал.1, пр.3 от ГПК, издадени по ч.гр.д.№3207/2012 г. по описа на РС-К..

Разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Съгласно  чл.439, ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това представлява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, за която съдът е длъжен да следи и служебно.

              Длъжникът в заповедното производство, какъвто е ищецът, също разполага с правото да предяви иска по чл.439 от ГПК, когато искът се основава на новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение. При влязла в сила заповед за изпълнение, обосноваващите иск по чл.439 от ГПК фактите могат да са такива, които са настъпили само след приключване на съдебното дирене в исковото производство по чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл.422, ал.1 от ГПК с предмет установяване на присъденото със заповедта вземане при подадено възражение по чл.414 от ГПК, а ако възражение по чл.414 от ГПК не е подадено-след влизане в сила на заповедта. Това е така, защото неподаването на възражение по чл.414 от ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на положително съдебно решение на иска по чл.422 от ГПК, имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение- арг. от чл.416 от ГПК. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице хипотезите на чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК.

Съдът намира предявения иск за допустим, тъй като наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения са за настъпили факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение т.е. след стабилизиране на изпълнителното основание. Предвид това релевантният за обстоятелствата период по предявения иск, за който се твърди изтекла погасителна давност, е периодът след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3207/2012 г. на РС-К.. Доколкото по делото няма данни относно датата на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника-ищец и влизането й в сила, след като е изтекъл срока по чл.414, ал.2 от ГПК, съдът приема, че тя е влязла в сила на 05.03.2013 г., когато е издаден изпълнителният лист в полза на ответника. Също така следва да се посочи, че ищецът не е обжалвал разпореждането за издаване на изпълнителния лист, ако е считал, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, или изводът, който се налага е, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416, предл.1 от ГПК.

Вземанията на ответника, за които е издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са за потребена ел. енергия и лихва за забава. Тези вземания са периодични плащания съгласно Тълкувателно решение №3/18.05.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ВКС, ОСГТК и се погасяват с кратката тригодишна давност съгласно разпоредбата на чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а разпоредбата на чл.116, б.“в“ ЗЗД сочи, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. По сега действащата уредба подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е самостоятелно основание за прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, като в този смисъл този е и тезата, застъпена в мотивите на т.14 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк. д.№2/2013 г. на ВКС, на ОСГТК, че „новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1 от ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал.1 от ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.1 от ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението.“. Доколкото подаването на заявлението по чл.410 от ГПК не прекъсва давността, то и влязлата в сила заповед поради неподаване на възражение в срока по чл.414 от ГПК не е основание за прекъсване на давността по отношение на заявеното вземане. В настоящия случай към 05.03.2013 г. -датата на влизане на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК ищецът /длъжник/ не е възразил по реда на чл.414 от ГПК, поради което съдът счита, че отношение на  вземанията, не следва да бъде зачетен изтеклия срок до 05.03.2013 г.

         Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение следва да се приравни на влязло в сила съдебно решение за вземането, доколкото същата не е оспорена и притежава изпълнителна сила. От влизането й в сила започва да тече нова петгодишна погасителна давност за вземането. 

           Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

           В задължителните разяснения, дадени в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК се сочи, че давността се прекъсва „с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др...При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение..“. Предвид това под „предприемане действия по принудително изпълнение“, следва да се приеме момента на подаване на молбата от кредитора, с която е направено съответното искане за предприемане на определен изпълнителен способ, а не самото предприемане. Без значение е дали действията по принудително изпълнение са били успешни или не, самото сезиране на съдебния изпълнител е абсолютно достатъчно основание давността да бъде прекъсната, вкл. и в случаите, когато принудителните действия не могат да бъдат извършени. Това е така, защото валидността на поисканото изпълнително действие, не зависи от това дали въз основа на него са събрани някакви суми, а зависи от това дали действието извършено от съдебния изпълнител е включено в правомощията му посочени в чл.431 от ГПК. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.

 В случая погасителната давност е започнала да тече от 05.03.2013 г. -датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК и е прекъсната на***.03.2013 г., с подаването ответника на молба за образуване на изп.д.№516/2013 г. по описа на Ч.Д.Ц. с която е възложил на съдебния изпълнител действия по чл.18 от ЗЧСИ. Последвали от ответникът-взискател са молба, входирана на 26.03.2015 г., молба вх.№7240/19.08.2016 г., молба вх.№7742/03.10.2017 г. и молба вх.№6617/20.09.2019 г., с които е възлагал правомощия по чл.18 от ЗЧСИ за извършване на изпълнителни действия, както и искания да бъдат приложени определени изпълнителни способи- опис на движими вещи в жилището на длъжник, запор на трудово възнаграждение, запор на банкови сметки, запор върху притежавани от длъжника МПС, да се опишат и изнесат на публична продан, опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжник. Започналата да тече след***.03.2013 г. нова давност многократно е прекъсвана с наложените от ЧСИ Цветкова запори: на 26.03.2013 г. на банковите сметки на ищеца  в „Р. /Б./“ ЕАД, „МКБ Ю.“ АД, А.б. АД и „Банка ДСК“ ЕАД; на 03.04.2013 г. в Първа инвестиционна банка АД и Общинска банка АД; запори на трудовото възнаграждение на ищеца: на 02.07.2013 г., на 14.08.2013 г. в ПГС гр.К., на 05.12.2013 г. в „Софарма“ АД, на 12.03.2015 г. в Община К.; запор на пенсия на 17.03.2015 г. в ТП на НОИ; запор на МПС на 12.03.2015 г.  и на 07.12.2017 г. в Сектор ПП КАТ при ОД на МВР С./наложен на 19.03.2015 г./; запор на банкови сметки: на 26.10.2018 г. в „УниКредит Булбанк“ АД; запор на трудово възнаграждение: на 18.10.2019 г. в ОУ с.Г.. Следва да се посочи, че за прекъсването на давността е достатъчно налагането на запора на банковата сметка като без значение е дали в нея към момента на налагането му има наличност. Това е така, защото разпоредбите на ГПК не обуславят действието на запора от изискване за наличие на суми по банковата сметка към момента на връчване на запорното съобщение, нито от изискуемостта на вземането. Наличието на суми по банковата сметка към датата на връчване на запорното съобщение и положителното салдо на сметката, не са елементи от фактическия състав по налагането на запора. Те имат значение по отношение на последиците на наложения запор - дали изпълнителният способ ще бъде реализиран и взискателят удовлетворен. Запорът върху вземания на длъжника по банкова сметка ***лнител чрез връчване на запорното съобщение на банката. С изпращането на запорно съобщение от съдебния изпълнител до съответната банка се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки и на практика се забранява на банката да извършва плащане от водените при нея банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр. Запорът се считан наложен от момента, в който третото задължено лице получи запорното съобщение. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени с т.5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д.№3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл.508 от ГПК че длъжникът не разполага със сметка в банката. С оглед изложеното и по арг. на чл.446 от ГПК съдът счита, че подобно разрешение следва да намери израз и по отношение запора на трудово възнаграждение, като без значение е последвали ли са или не парични преводи. От значение за определяне на вида на действието е материализираното в съобщението е изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според разясненията в т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекратяването на изпълнителното производство на това основание настъпва по право, като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Пак според посоченото тълкувателно решение, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ има прекъсващо давността действие, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Изрично се разяснява, че задължението на взискателя да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес се реализира чрез внасяне на съответните такси и разноски за извършване на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и искане за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.  Следователно правно релевантният момент, от който се изчислява установеният в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК двугодишен срок, е последното отправено от взискателя искане до съдебния изпълнител за извършване на изпълнително действие.  В случая такива действия ответникът-взискател е предприел с молба, входирана на 26.03.2015 г., с молба вх.№7240/19.08.2016 г., с молба вх.№7742/03.10.2017 г. и молба вх.№6617/20.09.2019 г., с които в рамките на двугодишния период от налагането на: запори на банкови сметки;  запор на МПС ; и  запор на трудово възнаграждение, е проявявал необходимата активност да поддържа висящността на изпълнителното производство, което от своя страна се явява пречка за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Изхождайки от гореизложеното и от мотивите на т.10 на ТР №2/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК, в които е посочено, че не е достатъчно само „искането“ да бъде приложен определен изпълнителен способ да прекъсне давността, че давността се прекъсва с „предприемането“ на поисканото действие за принудително изпълнение, и че новата давност започва да тече от предприемането на последното по време изпълнително действие, съдът приема, че давностният срок не е изтекъл към***.11.2019 г.-датата на подаване на исковата молба. Следва да се посочи също, че без значение за настъпването на правните последици свързвани с прекъсването на давността е знанието или незнанието на длъжника за предприетите изпълнителни действия, като в този смисъл възражението на ищеца е неоснователно. По изложените съображения, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените от ответника разноски в размер на *** лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП.

  Водим от горното, съдът

                                                      Р Е Ш И:

 

   ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.И.П., с ЕГН-********** *** срещу “Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че Ц.И.П., с ЕГН-********** не дължи на “Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК:***, сумите: ***лв. главница, ***лв.  законна лихва за забава от 11.11.2009 г. до 05.12.2012 г. и законната лихва върху главницата от 06.12.2012 г. до  изплащане на вземането, както и *** лв. разноски, по изпълнителен лист от 05.03.2013 г., издаден въз основа на Заповед №2257/07.12.2012 год. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№3207/2012 г. по описа на РС-К., по силата на който е образувано изпълнително дело №20138720400516 по описа на Ч.Д.Ц. *** действие Окръжен съд-С.като неоснователен.

ОСЪЖДА Ц.И.П., с ЕГН-********** *** против “Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                      Районен съдия: