Р Е
Ш Е Н И Е
№ 241,
13.08.2020г., гр.Разград
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав
на тридесети юли две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 544 по описа за 2020г.:
Обективно съединени искове по чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 КТ.
Депозирана е искова молба от Х.И.Д., който
твърди че между него и ОП „Разградлес“ е съществувало валидно трудово
правоотношение, съгласно трудов договор №2/29.02.2016 и сключено към него
последно допълнително споразумение №038/14.01.2019г., като е бил назначен на
длъжност „Автомонтьор“. Със Заповед №109/25.03.2020г. на директора на ОП „Разградлес“, гр.Разград - инж. С. Й., на осн. чл. 195, ал. 1, вр. чл.192,
ал.1, предложение първо, вр. с чл. 188, т. 3, вр. чл.190, т.З и чл.190, т.7, вр.
чл.189, ал.1 от КТ , вр. чл.187, ал.1, т.9, вр. чл186, вр. с чл.126, т.8 КТ
от работодателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени
нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, Т.З (системни
нарушения на трудовата дисциплина)и Т.1 (други тежки нарушения на
трудовата дисциплина) от КТ , във вр. С
ЧЛ. 187, ал.1, Т.9 ОТ КТ (увреждане на имуществото на
работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства/,
ВЪВ връзка с чл. 126, т. 8 от КТ (да пази грижливо
имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на
възложената му работа, както и да пести суровините, материалите, енергията,
паричните и другите средства, които му се предоставят за изпълнение на
трудовите задължения;. С последваща Заповед №
008/26.03.2020г на основание така наложеното му със Заповед № 109/25.03.2020г
дисциплинарно наказание „уволнение“ е прекратено трудовото му правоотношение.
Заповед №109/25.03.2020г за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ е връчена на ищеца още в деня на издаването
й - 25.03.2020г., а относно последващата Заповед №
008/26.03.2020г за прекратяване на трудовото правоотношение не са налице данни
за датата и реда на нейното връчване на работника.
В законоустановения
двумесечен срок предявява исковете си, свързани с незаконосъобразността на
уволнението и за неговата отмяна.
С оглед съдържанието и мотивите на
работодателят, изложени в Заповед № 109/25.03.2020г, същата се явява
незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила разписани в разпоредбите на чл.193, чл.194, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ.
Същата е и
необоснована и недоказана в частта й, досежно
твърденията на работодателя, за наличие на извършени от страна на ищеца
нарушения на трудовата дисциплина, визирани в разпоредбите на чл. 190, т.3 и
т.7 и чл. 187, ал. 1, т.9 от КТ.
На първо
място заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена при допуснати
съществени нарушение на процесуалните правила, разписани в разпоредбите на
чл.193, ал.1 от КТ, като фактите и обстоятелствата подкрепящи този извод са
следните: Съгласно трудов договор №2/29.02.2016г ищецът е назначен на
длъжността „Автомонтьор“. От 02.12.2019г до 04.02.2020г същия е ползвал
полагаемият му се платен годишен отпуск, като непосредствено след това, от дата
05.02.2020г до дата 23.03.2020г се е намирал в законоустановен
отпуск по чл.162, ал.1 от КТ.
След приключване на отпуска по чл.162, ал.1 от КТ се е явил на работа на 24.03.2020г, като в 11,45ч. му е връчена покана,
съдържаща разпореждане, че следва да даде обяснения за извършени от него
нарушения на трудовата дисциплина в качеството му на МОЛ. В поканата е било
посочено, че тези негови нарушения на трудовата дисциплина са установени
от работодателя от документи и по доклади, съставени от други служители на
общинското предприятие, като единият от тях е от месец април 2019г, а последващите са от период, когато той се е намирал в отпуск
поради временна нетрудоспособност. Към поканата не са били приложени визираните
в нея доклади или документи, за да може ищеца да се запознае със съдържанието
им и последствие да даде своите обяснения. От работника дефакто
е поискано обяснение за факти и обстоятелства, отразени в доклади на
служителите А. Г. Н. (изготвени съответно с дати 02.04.2019г и 06.12.2020г.) и
доклади на П. Й. (изготвени на дати 06.03.2020 и 23.01.2020г). Видно е също
така, че от работника са искани и обяснения по записи в документи издадени в
периода от месец яприл 2016г до
месеп март 2018г. като тези документи,
нито в поканата нито в Заповед № 109 от 25.03.2020г са индивидуализирани
по надлежния ред. Същите само са формално изброени като „пътни листи“ и „отчети
за разхода на горивото“, без при това да е извършена индивидуализация и конкретика, като № , дата на издаване, превозно средство,
издател и др. реквизити. Въпреки изключителната неяснота относно това, за кои
факти и обстоятелства работодателят изисква обясненията му, както и в кои
документи са отразени тези факти и обстоятелства, още на следващия ден -
25.03.2020г и то в неговото работно начало (около 09,00 часа) на ищеца е
връчена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
По този начин работодателят е създал една
неяснота у работника досежно фактите и
обстоятелствата, за които изисква обяснения. Освен неяснотата и липсата на конкретика по фактите и обстоятелствата, за които са
поискани обясненията, с оглед периода между датата на връчването на поканата и
датата на връчване на Заповедта факт е също така, че на служителя не е
предоставен разумен срок и възможност да се запознае с цитираните документи за
да изрази своето становище. Предвид на това не може да се приеме, че
работодателят е спазил изискванията на чл.193, ал.1 от КТ и възприетата от
българските съдилища съдебна практика за разумност на срока за обяснения
или изслушване. Работодателят се е опитал да санира
заповедта като е посочил в мотивите, че въпреки поисканите му обяснения, ищецът
е отказал да даде такива.
В заключение
работодателят на практика не е провел реална процедура по чл.190, ал.1
от КТ, като следва да се приложи разпоредбата на ал.2, без спора да се
разглежда по същество.
На следващо място Заповед №109/25.03.2020г е
незаконосъобразна и поради факта, че е издадена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила разписани в разпоредбите на чл.194, ал.1 от КТ. От съдържанието на процесната заповед може да се
установи, че като основание за налагане на наказанието „уволнение“,
работодателя се позовава на две групи факти и обстоятелства. Първата група,
е за това, че Х.И.Д., за периода от 02.04.2019г до 06.12.2020г...“, не е
„положил“ дължимите грижи за техническото състояние на зачисленото му служебно
МПС марка „Сузуки“ модел „Гранд Витара“
ДК№ *** и заради това същото не е в движение и в лошо техническо състояние. За
да изведе това заключение, работодателят се позовава на два доклада,
представени от служителя А. Г. Н. съответно на дати 02.04.2019г и 06.12.2020г.
Тоест следва да се приеме, че за работодателят фактите и обстоятелствата
послужили за налагането на дисциплинарното наказание са му станали известни още
на 02.04.2019г и респективно на 06.12.2020г. Втората група, е за това,
че в периода от месец април 2016г, до месец март 2018г ищецът в
качеството му на МОЛ, е бил извършил нарушения на трудовата дисциплина свързани с експлоатацията
и изправността на автопарка на ОП, отчитането на
пътните листи и др.
За нарушенията, които работодателя визира за
извършени в периода от месец април 2016г, до месец март 2018г, и послужили като
основание за налагане на дисциплинарното наказание е налице изтекла абсолютната
давност предвидена в чл.194, ал.1, пр. последно от КТ. За нарушенията, които
работодателя визира за извършени в периода от 02.04.2019г до 06.12.2020г
послужили като следващо основание за налагане на дисциплинарното наказание е
налице изтекла давност предвидена в чл.194, ал.1, предложение първо от КТ,
доколкото е налице безспорно признатия факт, че тези обстоятелства са му
станали известни още на 02.04.2019г и на 06.12.2020г, чрез двата доклада. Дори
само това определя процесната Заповед № 109 от
25.03.2020г като незаконосъобразна и издадена в нарушение на разпоредбата на
чл.194, ал.1, предложение първо от КТ, доколкото за действията по първият
доклад от дата 02.04.2019г, двумесечния преклузивен
срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл.194, ал.1 от КТ е погасен
след 03.06.2019г. А по отношение на втория доклад от 06.12.2020г, намираме
първо, че според така посочената от работодателя дата на издаване му е налице
невъзможно обстоятелство, доколкото датата 06.12.2020г, както към датата на
издаване на процесната заповед, така и към настоящия
момент все още не е настъпила и второ, дори да се приеме, че се визира датата
06.12.2019г, то срокът по чл.194, ал.1 от КТ също е преклудиран,
включително и при хипотезата на чл. 194, ал.3 от КТ. Заповедта е издадена в
нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1, пр.1 от КТ, а именно - същата не е
мотивирана, а наведените в нея изводи за извършени нарушения на трудовата
дисциплина от страна на ищеца не са подкрепени от надлежни доказателства.
В оспорената Заповед не е описан субективния
признак на нарушението, респективно нарушенията, за които се претендира, че са
извършени от работника. Не е посочена формата на вината, при която наказаното
лице е действало, доколкото нарушението на трудовата дисциплина трябва винаги
да е виновно /арг. от чл. 186 от КТ/. Не са посочени
конкретните елементи на фактическия състав/ви на дисциплинарното нарушение/я,
които го/ги характеризират като вид правонарушение/я и дали конкретните деяния
представляват действия или бездействия, каква е тяхната противоправност
и каква е вината на наказаното лице. В случая процесната
уволнителна заповед не е мотивирана съобразно изискванията на закона - не са
посочени, кои са конкретните нарушения на трудовата дисциплина извършени от
служителя - действие/бездействие, довели до ангажиране на дисциплинарната му
отговорност. При това липсват каквито и да са данни, кои от действията на Х.И.Д.,
за които му се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ са установени с
доклада от 02.04.2019г и кои са действията установени с доклада от 06.12.2020г.
Освен предходно изложеното, Заповед № 109 от 25.03.2020г за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ е издадена в нарушение на разпоредбата на
чл.195, ал.1 от КТ, доколкото в същата не е описано точно какво нарушение е
извършил ищеца - фактическото действие, кога е извършено, съответно по какъв
начин е доказано безспорно то.
Заповед №109/25.03.2020г е немотивирана,
доколкото цитираните в нея два доклада на служителя А. Г. Н. касаят факти и
обстоятелства несъотносими към наведеното от
работодателя твърдение за неполагане от страна на ищеца на дължимите грижи за
зачисленото му служебно МПС марка „Сузуки“ модел
„Гранд Витара“ ДК№ ***. Предвид изразеното от
служителя А. Г. Н. становище, твърди, че в тези доклади същият е изложил факти
и обстоятелства свързани с наличната дървесина на площадките на ОП, нейната
охрана и в тях не са изложени факти и обстоятелства уличаващи Х.И.Д. в
неполагане на грижи от негова страна за служебно МПС марка „Сузуки“
модел „Гранд Витара“ ДК№ ***.
Заповед №109/25.03.2020г е немотивирана и
поради това, че след датата 22.11.2019г ищецът вече не е отговарял за
техническото състояние на зачислените му ДМА и не е имал задължението да следи
отчетността на пътните листи, зареждането с гориво и др., тъй като след тази
дата, тези негови отговорности са прехвърлени и приети от МОЛ К. Е. П. В
съдържанието на процесиите Инвентаризационни описи и Декларации - приложения №8,
отразяващи установяването, приемането и предаването на съответните ДМА от Х.И.Д.
към К. Е. П., и подписани както от двамата предаващо-приемащи служители, така и
от още четирима служители на ОП „Разградлес“ гр.
Разград, в качеството им на членове на инвентаризационната комисия, няма
записвания за установени увреждания на имуществото на работодателя и
разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства от страна на Х.И.Д..
Относно МПС марка и модел „Мицубипш
Паджеро“, per. № *** ищецът е уведомил за спуканата глава на двигателя видно от
19.11.2019г и доклад от 02.04.2019г на А. Г. Н., представени на ръководството
на ОП. Не кореспондират с установената
фактическа обстановка и следващите твърдения на работодателя с които е
обосновал налагането на наказанието, касаещи състоянието на МПС марка и модел „Сузуки Гранд Витара“, per. № ***. Ищецът е изготвил доклад, представен от него лично на директора на
ОП „Разградлес“ на 19.11.2019г, където в т.6 е
посочена техническата неизправност на МПС-то - повреда в дюзите на двигателя.
По аналогичен начин стои и ситуацията с
изводите на работодателя досежно състоянието МПС
марка и модел „Мицубипш L200“, per. № ***. В процесната
заповед същия сочи, че МПС-то не е в движение, и по тази причина не е можело да
се зарежда с гориво. В доклада обаче е посочено, че към дата 19.11.2019г процесния автомобил е само с липсващо гърне. Освен това,
заповедта в тази си част страда от един съществен порок, доколкото не се сочи
коя е процесната фактура, датата на издаването й, кой
е извършил зареждането, кой е ползвал МПС-то, както и др. реквизити, имащи
съществено значение предвид изискванията на чл.188, чл.194 и чл.195, ал.1 от КТ.
Необосновани са твърденията, послужили за
налагане на дисциплинарното наказание, за извършен некачествен ремонт на
МПС марка и модел Щаер, 680М per. № ***. За да изведе това заключение работодателят се позовава на рапорт на
гл. счетоводител от дата 03.02.2020г и обяснения на работника С. А. М., като
към дати 19,21 и 22 ноември 2019г автомобила е бил в движение, а като ремонтни
дейности по същото са посочени - направата на частични заварки.
Съпоставяйки фактите се стига до извода, че до
дата 22.11.2019г, до която ищецът е бил отговорен за техническото състояние на автопарка, съответното МПС марка и модел „Щаер, 680М“ , per. № ***, е било в движение и е могло да се ползва по предназначение. След
тази датата на ищеца не може да се търси отговорност поради обстоятелството, че
след тази дата е предал на трето лице наличните активи, вкл. и МПС-тата от автопарка и то в
състояние описано в доклада му от 19.11.2019г.
Необосновани са и твърденията за извършени
нарушения, свързани с преразход на гориво. В заповедта само бланкетно
е посочено, че е констатиран преразход за периода от 2016г до 2019г, без да се
сочи при това спрямо кой нормативен или вътрешен документ е установения
преразход; Как е констатиран същия; Кои са виновните действия от страна на
ищеца и на кои дати са извършени. Изявлението, че по този случай е изпратен
сигнал до РП-Разград, не може да бъде мотив за налагането на дисциплинарно
наказание, доколкото няма доказателства за извършено престъпление. Въпреки това
работодателят е направил опит да се мотивира за такова. Едва при наличието на
влязъл в сила наказателен акт, соченото от дисциплинарно - наказващия орган
нарушение би могло в конкретната хипотеза да се приеме за безспорно установено.
Нещо повече, в случая е приложима презумпцията за невиновност на посочения за
нарушител, било по административното нарушение или наказателното такова.
Необосновани са твърденията на работодателя за
„манипулиране на GPS устройство“; „..разминавания в
показанията на GPS и описани километри в пътните листи
данни, вписани в пътни листи и отчети за разход на гориво и др. И тук отново е
налице само бланкетно изброяване, без да се сочи как
е констатирано даденото нарушение; кои са виновните действия от страна на ищеца
и на кои дати са извършени; Кой е ползвал МПС-то и др. реквизити, имащи
съществено значение предвид изискванията на чл.189, чл.194 и чл.195, ал.1 от КТ. Нещо повече сам работодателят твърди, че тези негови заключения са само
„...предположение за манипулиране ...“. Тоест наложеното на Х.И.Д. дисциплинарно
наказание „уволнение“ в тази си му част почива не на доказани факти, а на
предположения.
Съгласно разпоредбата на чл.186 от КТ,
трудовата дисциплина е обобщаващо понятие за съвкупността от задълженията на
работника/служителя по трудовото правоотношение. В по-тесен смисъл, трудовата
дисциплина се свежда до задълженията, които характеризират трудовата функция на
работника, т.е. задълженията, които сочат как трябва да се изпълнява трудовата
функция. Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които
го характеризират като вид правонарушение са: деяние /действие или
бездействие/, противоправност и вина. Обект на
дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарната отговорност са
трудовите задължения на работника, които трябва да бъдат изпълнявани точно и
добросъвестно. Техният обем произтича от съдържанието на конкретното
индивидуално трудово правоотношение като при изпълнението им работникът е
длъжен да спазва законните нареждания на работодателя. Предвид на това преди
налагане на съответното дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да
изследва дали извършеното деяние от обективна страна може да се характеризира с
признака „противоправност” и в конкретния случай
налице ли е обективно несъответствие между правно дължимото и фактически
осъщественото поведение. (съгласно даденото в чл. 186 от КТ легално
определение на понятието „нарушението на трудовата дисциплина”). В
конкретния случай доверителят ми е уволнен за нарушения на няколко разпоредби
от КТ като в заповедта са визирани нарушения отнесени към три определени правни
норми от КТ, на които обаче липсва конкретика относно
това какви точно са деянията които ги осъществяват , кога и при какви
обстоятелства са извършени от доверителят ми. Законът недопуска укоримостта на дадено поведение на работника да бъде
обсъждано единствено през призмата на субективната преценка на работодателя,
без да са посочени конкретни действия /бездействия/, в които се е изразило то.
Нещо повече от уволнителната заповед не е установено, с какво свое поведение
доверителя ми „системно е нарушавал трудовата дисциплина“, или в какво се
изразяват „другите му тежки нарушения на трудовата дисциплина“. Изложените
мотиви в атакуваната заповед представляват интерпретация от наказващия орган на
поведението на ищеца, която макар да почива на установените в закона правни
положения не съответства в пълнота на действителната фактическа обстановка.
Разпоредбата на чл. 187, т.9 от КТ изисква да е налице безспорно доказано и
установено увреждане на имуществото на работодателя и разпиляване на материали,
суровини, енергия и други средства, както и че това е станало чрез
непосредствените действия или бездействия на наказаното лице. В случая
обстоятелства за такова нарушение не са установени.
Освен горното от друга страна разпоредбата на
чл. 189, ал.1 от КТ задължава работодателят при определяне на дисциплинарното
наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които
е извършено, както и поведението на работника. Преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната
дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение
/както се твърди в заповедта, без да се сочат кои точно/, с оглед настъпилите
или възможни неблагоприятни последици за работодателя. В случая тежестта на
нарушенията, ако изобщо има такива, не съответства на тежестта на наказанието.
Не може да се приеме, че нарушенията /доколкото същите явно не са установени/
са основание за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание по чл. 188,
т. 3 от КТ. Важно е да бъде взето предвид и обстоятелството, че ищецът няма
други дисциплинарни нарушения/ респективно наказания. Поради това, счита че при
определяне „вида“ на наказанието работодателят е нарушил критериите на чл. 189,
ал. 1 от КТ.
Предвид незаконосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание и неговата
отмяна, следва да бъде уважен и кумулативно съединения акцесорен
иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност.
С
уважаване на главния иск е доказан и иска по чл.225, ал.1 от КТ, т.к. при
отмяна на уволнението поради несъобразяването му с изискванията на закона,
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на БТВ за времето,
през което е останал без работа поради незаконното уволнение, но не повече за
период от шест месеца. В настоящия случай като начална дата за определяне на
размера следва бъде приета датата 14.04.2020г (датата на регистрацията на Х.И.Д.
в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Разград).
Счита, че
с уважаване на главния иск е доказан и иска за поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи - пр. осн. чл. 346, от КТ
Моли съда
да признае уволнението за незаконно и да постановите неговата отмяна. Да
отмени Заповед №109/25.03.2020г. на директора на ОП „Разградлес“,
гр.Разград- инж. С. Й., с която на Х.И.Д. на основание чл. 195, ал. 1, вр. чл.192, ал.1, предложение първо, вр.
с чл. 188, т. 3, вр. чл.190, т.З и чл.190, т.7, вр. чл.189, ал.1 от КТ , вр.
чл.187, ал.1, т.9, вр. чл186, вр.
с чл.126, т.8 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени
(според посоченото в процесната заповед) нарушения на
трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т.З и т.7 от КТ , във вр. с чл. 187, ал.1, т.9 от КТ, във връзка с чл. 126, т.
8 от КТ. Да отмени последващата
Заповед №008/26.03.2020г на директора - инж. С. Й. с която на Х.И.Д. е
прекратено трудовото правоотношение, вкл. и в частта й по отношение
разпореждането на ответната страна с пр. осн. чл.
221, ал. 2 от КТ, а именно за заплащане от страна на Х.И.Д. в полза на ответника
на обезщетение в размер на брутното месечно трудово възнаграждение в размер на
1232,00 лв. (брутно месечно възнаграждение), като признае за незаконосъобразно
и извършено при прекратяване на трудовото правоотношения от страна на
работодателя прихващане на сумата от 352 лева явяваща се неизползвания от ищеца
платен годишен отпуск. Да възстанови Х.И.Д. на заеманата от него
длъжност— „Автомонтьор“. Да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение
за времето, през което същият е останал без работа поради това уволнение ,
считано от дата 14.04.2020 г., но за не повече от 6 месеца, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Да
задължи ответната страна да извърши поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата книжка или в други документи. Претендира и за разноски.
Ответникът е отговорил,като оспорва
основателността на исковете. Ищецът е
бил назначен първо на длъжност „Началник, складова база - началник“, но поради
наличие на трайна неработоспособност в 60% трудовото правоотношение е изменено
като в част длъжност същата е „Автомонтьор“. Съобразно длъжността Х.Д. е МОЛ досежно повереното му имущество - целият автопарк на ОП, техника, инструменти и материали; в негова
тежест е отговорността при установени липси на резервни части и материали,
поверени му във връзка с работата, на която е назначен, както - и при
некачествено извършен ремонт или профилактика на автомобил. Като основни
задължения са му вменени: извършването на технически прегледи и ремонти на
автомобилите; удостоверяването с подпис пътните листи на автомобилите относно
тяхната техническа изправност преди започване на работа; приемането на
автомобилите след приключване на работния ден със задължение за проверка на: отбелязванията по пътните листи - на контролни органи и на
водача; съответствието между показанията на километъра и вписаните данни в
пътния лист; съответствието между наличното гориво в резервоара и вписаните
данни в пътния лист; нанесени щети по автомобила в резултат на ПТП или друго
произшествие; заявените от водача неизправности по автомобила, така както е
разписано в Длъжностната му характеристика.
През
2016г., съгласно Заповед №205/15.09.2016г. на ищеца са вменени следните
задължения: заверка и контрол на пътните листи на моторните превозни средства
/МПС/, собственост на Общинското предприятие; контрол върху зареждането на
горската техника на бензиностанция „Петрол“ АД.
В края на
2016 г. по Заповед №239/07.11.2016г. е извършена инвентаризация, в резултат на
която в актива на счетоводния баланс на бюджетното предприятие по сметка от
група 20-ДМА /дълготрайни материални активи/, сметка 2059 - ,Други транспортни
средства“ на МОЛ /материално отговорно лице/ - Х.И.Д. фигурират 13 /тринадесет/
МПС: Товарен автомобил Щаер 680М с per. №***; Трактор ТК80; Товарен автомобил Щаер 680М с
per. №***; Товарен автомобил МАН ТГЛ.8.180 БЛ с per. №***; Мотоциклет с per. №***; Мотоциклет с per. №***; Мотоциклет с per. №***; Мотоциклет Симеон 50 с per. №***; Товарен автомобил Щаер 680М с per. №***; ВАЗ 21214-ЗЕЛЕН с per. №***; Мотор М3250 с per. №***; Фадрома
шаси №0275897/двиг.№7561790
и Товарен автомобил Щаер с per. №***. Видно от положените подписи върху инвентаризационните описи, МОЛ е
участвал по време на инвентаризацията.
В края на
2017г. по Заповед №261/17.11.2017г. съгласно извършената инвентаризация на МОЛ
- Х.И.Д. по сметка 2059 - „Други транспортни средства“ е записан и Трактор с
хидравлична кранова уредба; по сметка 2051 - „Леки
автомобили“ на МОЛ - Х.И.Д. фигурират 3 /три/ МПС: Фолксваген Голф с per. N°***; Сузуки Гранд Витара
с per. №*** и Сузуки Джимини с
per. №***. Инвентаризационните описи са надлежно подписани и от материалноотговорното
лице.
Относно
материалната отговорност, през същата година със Заповед №291/20.09.2018г. на
ищеца е вменена отговорността за съхранението и опазването на целия наличен автопарк на предприятието.
Със
Заповед №037/11.02.2019 г. на ищеца са зачислени
следните МПС: Сузуки Гранд Витара
с per. №***; Косачка с рег.№***; Фадрома с рег.№***; Сузуки Джимини с per. №*** и Камион MAN с рег.№***, като материалната му
отговорност в цялост вменена му още от 2016г. не отпада. В т.Х1 от заповедта
изрично е разпоредена забрана за преотстъпване на
зачислено превозно средство свободно между служителите и работниците при ОП „Разградлес“, при нарушението на която изрично са отбелязани
правните основания за налагане на дисциплинарни наказания, макар такива да
съдържа само разпоредбата на чл.188 КТ, а чл.187 КТ визира видовете нарушения
на трудовата дисциплина, като не всички са относими
към предмета на акта.
При встъпване в длъжност на новия Директор при
ОП „Разградлес“ е издадена Заповед №315/18.11.2019г.,
изискваща отчетност за състоянието на Предприятието, в т.ч. и техническото
състояние на автопарка, във връзка с която заемащият
длъжността „Автомонтьор“ е представил Доклад с вх.№РД-12-643/19.11.2019г.
Съгласно Доклада състоянието на 17 превозни средства може да се определи от
задоволително с нужда от леки ремонти като „частични заварки“ от т.16 до т.22
до критично с нужда от сериозни ремонтни дейности като „спукана глава на
двигателя“ - т.3, „повреда в дюзите на двигателя“ - т.6, „корозия по рамата на шасито“ - т.7, „ремонт по спирачната уредба“ - т.23,
„изпускане на масло от средния кожух на скоростната кутия“ - т.24, „смяна на
уплътнители на рейки, подмяна на опорен лагер за предно задвижване и подмяна на
2 бр. хидравлични помпи“ - т.25; „подмяна на съединител и греда“ - т.26,
„основен ремонт на двигателя“ - т.28 и „ремонт по окачването на кофата“ - т.29;
както и липси - липса на задно гърне на ауспуха — т.13. По Доклада МОЛ не е
направило отбелязвания - от кога са констатираните повреди, респ. - липси;
както и - отбелязвания, които да покажат, че същото надлежно е изпълнявало
основните си задължения по: 1/ Длъжностна характеристика на длъжността
,Автомонтьор“ по т.1, т.4, т.5, т.8 от раздел 4 „Основни задължения“; 2/ т.1 от
Заповед №291/20.09.2018 г. на Директора на ОП„Разградлес“;
3/т.III, т.VI, т.VIII-t.X вкл. и т.XIV от Заповед №037/11.02.2019г. Липсата
на изпълнение на вменените му задължения води до търсене на разписаната по
закон отговорност - дисциплинарна и материална. Поради отказа си да получи
Поканата по реда на чл.193 ал.1 от КТ ищецът не се е възползвал от правото си
на защита по отношение на МПС по т.36, 6 и 18 от Доклада - Мицубиши
Паджеро; Сузуки Грант Витара и Щаер 680М с рег.№*** и останалите визирани нарушения, поради
което не е оставил и друг вариант на Работодателя.
Съгласно
прокламираната в чл.8, ал.2 КТ добросъвестност при осъществяване на трудовите
права и задължения, същата означава - почтеното им осъществяване, тяхното
реализиране с добра воля, добронамерено и с желание да бъдат осъществявани в
техния обем и съдържание с обичайната грижа на добрия работник. Тази етическа
добросъвестност е мярката за точно, почтено и съвестно изпълнение на
задълженията според обичаите, грижата на добрия стопанин (в случая - на добрия
работник) и изискванията на законите. Чл.125 КТ установява общата мярка за
трудовите задължения на работника, кореспондираща с въведения в чл.8, ал.1 КТ
принцип. Точното изпълнение на трудовите задължения означава тяхното изпълнение
съобразно изискванията за съответната работа, което включва изпълнение: 1/ в
пълен обем на трудовите задължения; 2/в определените за това срокове и време;
3/ на съответно качествено равнище - с необходимите знания и умения; 4/ при
спазване на установените технически и технологични изисквания.
Отговорността на ищеца е
голяма - само стойността на имуществото по сметка 2059 - .Други транспортни
средства“ и сметка 2051 - „Леки автомобили“ възлиза на обща стойност в размер
на 170 645лв. в края на инвентаризационната 2017г. Повереното му имущество и
вменените му задължения за извършване на контрол - по техническото състояние на
МПС; по проверка на пътните листи - показания на километъра и вписани данни;
гориво; щети по автомобилите, намират израз в управлението, стопанисването и разходването
на публични средства, поради което именно уведомяването на съответните
длъжностни лица, в т.ч. и ръководството за констатирани щети, вреди, нужда от
ремонти, несъответствия е от първостепенно значение, при основополагащи
принципи за „прозрачност и отчетност“. В случая причиняването на вреди на
Работодателя по трудово правоотношение е свързано с неизпълнение на
задължението по чл.126, т.8 КТ за опазване имуществото на Работодателя.
Установеното
в т.8 от чл.126 КТ задължение за опазване на имуществото на работодателя се
отнася до имуществото, което е „поверено“ (заведено, зачислено, връчено) на
работника, това което той използва в работата (суровини, материали, съоръжения,
инструменти и др.) и/или което съхранява (пази, управлява, насочва за употреба)
и най-сетне — до което има достъп. Задължението изисква както предприемане на
мерки от работника за неговото опазване и активни действия и поведение, така и
въздържане от определени действия на пряко посегателство, разпиляване,
разхищаване и други подобни.
Безспорно, съгласно заеманата от Х.И.Д.
длъжност и вменените му задължения, същият е МОЛ, на което и счетоводно е
поверено имущество в не малък размер.
Неспазването на задължението по чл.126, т.8 КТ
е въздигнато като нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал .1,
т.9 КТ.
Заповед №334/20.11.2019 г. на Директора при ОП
„Разградлес“ е досежно
инвентаризация на активите и пасивите на Предприятието. Съгласно извършената
инвентаризация до м.ноември 2019г. на МОЛ - Х.И. Д. са налице следните
записвания:по сметка 2049 „Други машини и съоръжения“ - 7 актива на обща стойност 12333,51 лв.;по
сметка 2051 „Леки автомобили“ - 3 актива на обща стойност 16500лв.- Сузуки Грант Витара
с per. №***; Мицубиши Додж
Лекотоварен с per. №*** и Мицубиши
Додж Лекотоварен с peг. №***; по сметка 2059 ,Други транспортни средства“ - 5 актива на обща
стойност 11700лв.; по сметка 3020_1 „Резервни части“ - 6 актива на обща
стойност 3780лв.(сметка от раздел 3 Сметки за материални запаси и конфискувани
активи при счетоводно отчитане на материални запаси в сметкоплана на бюджетно
предприятие); по сметка 9909 ,Други активи, изписани като разход“ - 49 актива
на обща стойност 11360,38 лв. По горните записвания от 21.11.2019 г. МОЛ е К. Е.
П.. Проверката от края на 2019 г. за състоянието на Предприятието, е насочена
по всички направления, съобразно заеманите длъжности. По отношение на
материалната отговорност по техническото състояние на всички моторни превозни
средства, находящи се в автопарка
на ОП „Разградлес“, както и по отношение на
финансовата отговорност и по осъществяване контрола на пътните листи на МОЛ - Х.И.Д.
до Директора при Общинското предприятие са депозирани следните доклади: 1/
Доклад от А. Г. Н. на длъжност „Горски стражар“ от 06.02.2020 г., досежно
техническата изправност на Мицубиши Паджеро с рег.№***. Единствено във връзка с този доклад,
депозиралият го работник, но не и отговорното за това лице - Х.Д., е приложил
Рапорт с вх.№РД-12-165/02.04.2019 г., с който е уведомил предходното
ръководство за възникналия проблем. За техническото състояние на автомобила е
изготвена Оценка от лицензиран оценител, съгласно която основният ремонт на
двигателя възлиза на 7000лв.. В реда на горното и съобразно поставената
резолюция по Рапорта от 02.04.2019 г. и към настоящия момент е неизвестно какви
са били предприетите от Х.И.Д. действия по технически преглед на автомобила;
ремонт на автомобила и уведомяване на ръководството - негови основни задължения
при стопанисване и управление на целия наличен автопарк
при ОП „Разградлес“; 2/ Доклад от П. М. Й. на
длъжност „Главен счетоводител“ от 23.01.2020 г., досежно
техническата изправност на Сузуки „Гранд Витара“ с рег.№***, което поради неполагане на дължимата
грижа не е в движение и досежно отчетена нередовност
на записан разход за гориво в количество 20л. за МПС с рег.№***, което не би
могло да поеме разхода, тъй като не са били налице надлежно попълнени и
представени пътни листи. Съгласно Оценката на лицензирания оценител повредата е
в дюзите на двигателя на автомобила, чийто ремонт възлиза на 6500лв.; 3/ Доклад
от П. М. Й. на длъжност „Главен счетоводител“ от 03.02.2020г. досежно заявена нужда за извършването на основен ремонт за
стойност 1793,50лв. на товарен автомобил Щаер с per. №*** от А. С.на длъжност „Началник складова база“ при ОП „Разградлес“. От текста на същия става ясно, че на
автомобила в края на 2018 г. е правен основен ремонт, за който са
заплатени от страна на Предприятието 5256,84 лв., а през 2019 г„ направените
разходи за части са на стойност 1807,01лв. По своя Доклад от 19.11.2019 г. във
връзка със Заповед №315/18.11.2019 г. на Директора при ОП „Разградлес“,
Х.Д. по т.18 за Щаер 680М с per. №*** е отбелязал само че се нуждае от частични заварки.Не е дадено
обяснение и по Поканата по реда на чл.193, ал.1 КТ. Няма ни един депозиран пред
ръководството документ във връзка с техническото състояние на този автомобил
преди ремонта от 2018 г„ както и след него, както и във връзка с исканите
допълнителни разходи за части в допълнение и по посоченото от шофьора С. А. М.в
Доклада му от 03.02.2020г.; 4/ по отношение определянето на нормата на разход
на гориво на всички моторни превозни средства през периода 2016 г. - 2019 г.,
във връзка с което към момента е констатиран преразход, излага: процедурата за
определяне на основните разходни норми на гориво на 100 км пробег на автомобил
през визирания период е отпочвана със Заповед на
Директора за назначаване на комисия; утвърждаване на Протоколите на комисията и
издаване на Заповед за определяне на основните разходни норми, за нормативна
основа е ползвана Наредба №3/25.09.1989 г. за нормиране на разходите на горива
и смазочни материали на автомобилите и мотоциклетите, по отношение на чието
действие същата следва да се счита за мълчаливо отменена, поради отмяна на
основанието, на което е издадена. Република България е ратифицирала със закон
присъединяването си към „Спогодба за приемане на еднакви технически предписания
за колесни превозни средства, оборудване на части,
които могат да бъдат монтирани и/или използвани на колесни
моторни превозни средства, и на условия за взаимно признаване на одобрения,
издавани на основата на тези предписания“ (обн., ДВ,
бр. 1/2000 г.). Спогодбата е в сила от 21.01.2000 г. и според Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ от същата дата са валидни и могат да се
прилагат нормите, посочени в техническата документация на МПС, издадена от
фирмата производител на колесното превозно средство.
В Разяснение №24-31-91/28.08.2009 г. относно
разходните норми на МПС, дадено от Националната агенция по приходите /НАП/ е
отбелязано, че предвид спецификата на извършваната дейност в предприятието
разходната норма може да бъде коригирана, като корекцията се съобразява с
изминатите маршрути; атмосферните условия, както и други влияещи
експлоатационни фактори. Заключава, че установяване на реална норма за разход
не може да бъде регламентирана поради специфика на експлоатационните условия. В
Разяснение №96-00-208/17.05.2011 г. относно разходните норми за гориво на
превозните средства на НАП, изводът е допълнен /логично/ с „в съответствие с
текущото състояние на съответното МПС“. В същия ред е и Разяснение
№20-19-14/6.03.2014 г. относно отчитане и признаване на разходи за гориво на
НАП като засяга и документооборота по осчетоводяването, подобно Разяснение
№20-12-167/11.01.2012 г. относно признаване на разходи за гориво за данъчни цели
на същия орган.Въз основа на горното, се е следвало на първо място отчет от
заемащия длъжността „Автомонтьор“ за състоянието на моторното превозно
средство, спрямо което подлежи процедура по определяне на разходната норма за
гориво съобразно експлоатационните цели на същото и атмосферните условия. Условията при които е правено отчитането са
едни и същи за всички видове моторни превозни средства /леки, товарни/:
„изминати 100 км в градски и извънградски условия по преобладаващо равнинен
терен, суха асфалтова настилка.“. Там където е отбелязано, че пробегът започва
при пълен резервоар не е отбелязана вместимостта му. Всъщност отбелязването на
това обстоятелство липсва по протоколите въобще. Не е правено отчитане през
атмосферно топлите месеци на годината; дъждовните - при мокър терен -
асфалт/горска; атмосферно студените месеци на годината. Към този пункт са
депозирани два Доклада - от Главния счетоводител с вх. №РД-16- 103/30.02.2020
г. и от Главен лесничей с вх. №РД-13-073/06.02.2020 г. Сигналът до Районна прокуратура
е изпратен по пощата в условията на въведеното извънредно положение; 5/ Доклад
от П. М. Й. на длъжност „Главен счетоводител“ от 06.03.2020г., досежно нарушения от страна на работника С. А. М., върху
като се е следвал контрол от страна на Х.Д.. Още с назначаването на цялостна
проверка на състоянието на Предприятието /Заповед №315/18.11.2019г./
Директорът е започнал провеждане на срещи с работниците и служителите в
Общинското предприятие. Проведени са няколко разговора с ищеца като устно са му
поискани същият да депозира писмени обяснения досежно
различни факти и обстоятелства, което не е сторено. Противно всяка логика
ищецът излиза в отпуск до 04.02.2020 г. На 04.02.2020 г. му е връчено
Уведомление-покана досежно извършена актуализация на
длъжностната му характеристика, по отношение на което са изискани документи. Не
е последвала никаква реакция от страна на работника. От 05.02.2020 г. до
23.03.2020 г. Х.Д. е в болничен поради временна неработоспособност.
С оглед разпоредбата
на чл.ЗЗЗ КТ до ТЕЛК - гр. Разград е изпратено искане за произнасяне, въз
основа на което е издадено ЕР №0654/09.03.2020 г. На 24.03.2020 г. е изведена
Покана за даване на обяснения по реда на чл.193, ал.1 от КТ, която Х.Д. е
отказал да получи. Със Заповед №109/25.03.2020 г. на Директора на ОП „Разградлес“ е наложено дисциплинарно наказание - уволнение,
като лицето е отказало да се подпише относно получаването й. Със Заповед
№008/26.03.2020 г. на Директора на ОП „Разградлес“ е
прекратено трудовото правоотношение между ОП „Разградлес“
и Х.И.Д..
Обект на
дисциплинарно нарушение като основание за дисциплинарна отговорност са
трудовите задължения на работника. Обемът на трудовите задължения произтича от
съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение - това са
задълженията, които работникът се е задължил да извършва по трудов договор при
спазване на трудовата дисциплина. След като в съдържанието на трудовото
правоотношение не са внесени изменения по реда предвиден в трудовото
законодателство, именно задълженията на работника да извършва това за което е
договарял с работодателя съставлява обект на дисциплинарно нарушение по смисъла
на чл.186 КТ. Когато възложените трудови задължения са по охрана на материални
ценности, всяко бездействие на работника свързано с опазването им, в т.ч.
неуведомяване или несвоевременно уведомяване е неизпълнение на основното
трудово задължение и съставлява дисциплинарно нарушение. От значение е и това
дали на работника са възложени и трудови функции по контрол, каквито в случая
са налице, сочещи за оказано от работодателя по- високо доверие и същевременно
свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата.
Безспорно от всички доказателства е, че Х.И.Д. като материално отговорно лице
има задължения по съхраняване и опазване имуществото на Работодателя - целия
наличен автопарк при ОП „Разградлес“,
както и извършването на своевременен контрол по отношение отразяването в
пътните листи. Същият носи пълна отговорност и относно определянето на
разходната норма за гориво, като дори и трудовото задължение да е възложено от
работодателя за изпълнение едновременно на няколко работници, всеки отговаря
лично за изпълнението му.
Безспорно,
досежно фактите и обстоятелствата, за които са
поискани обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ, залегнали и в Заповед
№109/25.03.2020 г„ са налице доказателства за настъпване на вредоносни
резултати - напр. Оценка на лицензиран оценител от 22.01.2020 г. за състоянието
на Сузуки „Гранд Витара“,
за чийто ремонт е разписана стойност в размер на 6500,00 лв. и Мицубиши Паджеро, за чийто ремонт
е разписана стойност в размер на 7000,00 лв.; Констативен протокол към Заповед
№122/22.04.2020 г. - относно показания на километраж и отчитане разход на
гориво за Сузуки „Гранд Витара“;
Фактури за извършени разходи по основен ремонт и закупуване на резервни части
за Щаер с рег.№***, за който автомобил е направен
отново разход за ремонт на двигател - Фактура №**********/20.02.2020г. в размер
на 1917лв. с ДДС; неправомерно използване на карта, с която е извършено
зареждане на гориво за автомобил - технически неизправен, поради което и не в
движение към датата на събитието; констатирани разлики в разходните норми на
горивата; не е налице ни един лист хартия по своевременно уведомяване от страна
на ищеца на предишното ръководство относно състоянието на който е да било
автомобил. За наличието на нарушение на трудовата дисциплина формата на вината
с оглед нормата на чл.186, изр.1 КТ е без значение, нарушение на трудовата
дисциплина съставлява, както умишленото, така и небрежното неизпълнение на
трудовите задължения. Елементите на фактическия състав на
дисциплинарното нарушение, които го характеризират като вид правонарушение са:
деяние в двете му форми - действие или бездействие, които и спрямо визираните
по отношение на Х.Д. деяния са налице, противоправност
и вина, за която както и е посочено по-горе същата може да бъде и при проявена
небрежност. Налице е неизпълнение, некачествено и/или неефективно изпълнение на
трудовите задължения на заемащия длъжност „Автомонтьор“. Явно е, а и страната
не твърди обратното — при липса на участие в дисциплинарното производство, че
неизпълнението на трудовите задължения се дължат на обективни невъзможности на
работника, в който ред е налице умишленото му или небрежно поведение, поради
което е налице нарушение на трудовата дисциплина. Това нарушение може да бъде
както системно, така и проявено чрез единични действия или бездействия, в който
ред Работодателят в случая релевантно е санкционирал подобно неизпълнение. В
своята заповед (Заповед №109/25.03.2020 г.) Работодателят е извършил и преценка
по чл.189, ал.1 КТ. В трудовото досие на работника не се намира друг акт за
налагане на дисциплинарно наказание.Констатираните нарушения на трудовата
дисциплина са системни, като независимо от вида и тежестта на всяко по отделно,
те със своята повторяемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение
на трудовите задължения. Системни нарушения на трудовата дисциплина са налице,
когато работникът е извършил три или повече нарушения. По аргумент от чл.189,
ал.2 КТ, системност е налице, когато трите констатирани нарушения все още не са
санкционирани или когато поне едното от тях не е санкционирано. Независимо от
вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повтаряемост
обективно сочат значително виновно неизпълнение на трудовите задължения.
Х.Д. е
отказал да даде каквито да било обяснения по представените пред него факти още
преди отпочване на дисциплинарното производство. Също
е поведението му и по неговото времетраене. Налице са доказателства за
неуведомяване на ръководството за неизправност на автомобилите, за които факти
той лично е бил осведомяван от шофьорите. Налице са доказателства за небрежното
му отношение при извършването на ремонти, както и при поддръжката на
автомобилните части, с което е налице неполагане на дължимата грижа. Налице е
бездействие при осъществяване на задължението му за контрол върху отразяването
в пътните листи. Установени са вреди при изпълнение на задълженията му. Т.е. с
оглед изисканите в допълнение от Работодателя оценки и доклади е извършена
преценка не само на тежестта на нарушенията, а при съобразяване на възможните
неблагоприятни последици за него в предвид и факта, че от изправността на
автомобилите зависят и други човешки животи, както и необоснованото разходване
на публични финансови средства . Нормата на чл.190, т.7 КТ е бланкетна и визира нарушение на трудовата дисциплина, което
е достатъчно тежко според критериите на чл.189, ал.1 КТ, за да обоснове
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, като определящи за
преценката за съразмерността на наказанието са и последиците от неизпълнението
на трудовите задължения, които в случая са материално съизмерими в немалък
размер, а поведението на работника при изпълнение на трудовите му задължения се
доказва като небрежно. Императивната норма на чл.193 КТ задължава субекта на
дисциплинарната власт да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения.
И както е посочено по-горе, обяснения от Х.Д. са искани преди отпочването на дисциплинарното производство, като такива не
са дадени нито устно, нито писмено. В нормите на глава IX, раздел III от КТ,
уреждащи дисциплинарната отговорност, не са регламентирани действия на
работодателя по изясняване на нарушенията, които да обосноват изводи за
съществуването на „дисциплинарно производство“. Поради това и не може да се
приеме, че дейността на наказващия орган се развива в някаква конкретна хронологична
последователност с обособени фази по ,изясняване на случая“ - макар това реално
да се е случило спрямо Х.И.Д. при процедурата по установяване състоянието на
Общинското предприятие, и „възбудено дисциплинарно производство“. В КТ не е предвидено,
че работникът трябва да бъде уведомен, че ще бъде наказан по дисциплинарен ред.
Решение за прилагане на чл.188, т.З КТ се взема от компетентния орган въз
основа на данните по случая и обясненията на работника, каквито в настоящия
казус не са дадени от работника, поради негов личен отказ. Обясненията,
поискани от Х.Д. по чл.193, ал.1 КТ са за нарушения, такива, каквито са
установени от работодателя, като не е задължително обясненията да се изискват
точно с предоставяне на документа за узнаване на нарушенията. От значение е
вторият документ - в случая докладните, да съдържа описание на нарушенията, за
които се искат обяснения. Неоснователни са твърденията на ищеца, че не са му
представени документите, въз основа на които са изготвени докладите, респ. -
Поканата за даване на обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ и Заповед №
109/25.03.2020 г„ както и че не е било предоставено време за изготвяне на
обяснения. Това би имало значение в случая, когато работникът е искал да даде
обяснения, какъвто не е настоящият случай, още повече, че Х.И.Д. Е ОТКАЗАЛ ДА
ПОЛУЧИ ПОКАНАТА ПО ЧЛ.193, АЛ.1 КТ. Нормата на чл.193 КТ не разписва срок,
който да бъде указан за даване на обяснения, дори и разписания по настоящия
казус да е кратък при добронамерено поведение от страна на ищеца, никой не би
му отказал време, в което да се запознае и обоснове обясненията си.
Неоснователен е доводът на ищеца и досежно датата на
издаване на Заповед № 109/25.03.2020 г. на Директора при ОП „Разградлес“. С оглед практиката на ВКС, е без значение
обстоятелството, че заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение е
изготвена ДОРИ преди искането на обяснения. Законът изисква обясненията да са
поискани преди налагането на наказанието, а това става в момента по чл.195, ал.З КТ. В случая, връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
последвало отказа на Х.И.Д. да даде обяснения. След като работодателят е
поискал обяснения преди връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание и те са му били отказани той е във възможността си да връчи
заповедта.
„Откриване на нарушението“, по смисъла на
чл.194, ал.1 КТ, означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на
нарушаването на трудовата дисциплина. Именно в рамките на двумесечния срок от
откриване на всяко нарушение станало му известно, Директорът при ОП „Разградлес“ е издал своя акт. От сезирането му чрез
депозираните пред Общинското предприятие Доклади е започнал да тече преклузивният срок по чл.194, ал.1 КТ, в който ред при издадена
Заповед на 25.03.2020 г.: Доклад от А. Г. Н. депозиран на 06.02.2020 г., т.е.
48 дни до издаване на Заповедта; Доклад от П. М. Й. депозиран на 23.01.2020 г.,
т.е. 62 дни до издаване на Заповедта; Доклад от П. М. Й. депозиран на
04.02.2020 г., т.е. 50 дни до издаване на Заповедта; Доклад от П. М. Й.
депозиран на 20.02.2020 г., от който започва проверката досежно
разписваните норми на горивата - 34 дни до издаване на Заповедта и Доклад от С.
Н. М. депозиран на 06.02.2020 г. по същия въпрос - 48 дни до издаване на
Заповедта;Доклад от П. М. Й. депозиран на 09.03.2020 г. за липса на извършен
контрол по пътни листи и разход на гориво на МПС - Щаер
с per. №*** и Мицубиши Кантер
с рег.№*** - 16 дни до издаване на Заповедта.
Обект на дисциплинарните нарушения са само
задължения на работника - Х.И.Д. по трудовото му правоотношение. Не е налице
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор досежно
всички визирани установени нарушения. Не е налице индиция
за посочване на такава при изпълняването на задълженията му. Не е посочил и към
момента такава невъзможност. Като следва да бъде взето под внимание, че
невъзможността следва да бъде непреодолима за него.
Изискванията по чл.195, ал.1 КТ относно
съдържанието на заповедта са изпълнени. Като относно необходимото съдържание на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по смисъла на
чл.195, ал.1 КТ, в съдебната практика на ВКС е подчертавано многократно, че са
достатъчно да бъдат указани - фактическите признаци на нарушението, съответно
кога и от кого е извършено. Не сме в хипотезата на чл.ЗЗЗ, ал.1, т.4 КТ, като
изрично и в допълнение е проведена процедура по чл.ЗЗЗ, ал.1, т.З КТ,
приключила с ЕР №0654/09.03.2020 г. на ТЕЛК - гр. Разград при МБАЛ „Св. Иван
Рилски - Разград“ АД. В допълнение, но за пълнота: работникът - Х.И.Д. и
работодателят в лицето на инж. С. Й. са познати един на другиго по трудово
правоотношение от 2006г. до 2012г. като в трудовото досие на работника са
налице доказателства за неизпълнение на възложените му задължения.
По отношение
иска по чл.344, ал.1, т.З вр. чл.225, ал.1 КТ с
начална дата от 14.04.2020г. до установения по закон срок - 6 месеца, счита за
недопустим, неоснователен и недоказан, поради липса на настъпила ликвидност и
изискуемост на вземанията, при уважително решение по главния иск.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Ищецът
е работил при ответника на длъжност “автомонтьор“, за което му е връчена
длъжностна характеристика на 18.04.16г. Със заповеди №205/15.09.16г. ищецът е
следвало да извършва заверка и контрол на пътните листи на МПС, собственост на
предприятието /до назначаването на Накалник-АСЧ/ и да
извършва контрол върху зареждането на
горската техника на бензиностанция „Петрол“АД. Със заповед №037/11.09.19г. на
ищеца са зачислени Сузуки Гранд Витара,
косачка, фадрома, Сузуки Джимини и камион Ман, като ищецът е следвало да подписва
пътните листи на целия автопарк на дружеството, както
и за техническата им изправност.
Със заповед №315/18.11.19г.
новият директор на дружеството е наредил изготвянето на подробен анализ и отчет
за техническото състояние на автопарка и други неотложни задачи. На 19.11.19г. ищецът е
предал доклад за наличните в дружеството МПС и техническото им състояние. Следващия ден със заповед №334 директорът е
наредил частична инвентаризация на активите и пасивите на ОП, поради смяна на
МОЛ Х.Д. с К. П.. На 21.11.19г. св.П. е
приел МПС по опис. Актива е стойност 12333.51лв.
Директорът на ОП е разрешил ползването на 42
работни дни платен годишен отпуск на ищеца за периода 02.12.19г.-03.02.20г. На
04.02.20г. работодателят е връчил на ищеца уведомление, че поради актуализирана
длъжностна характеристика ищецът следва в 5 дневен срок да представи диплом за
завършено образование,ведно с допълнителна професионална квалификация. Ищецът е
бил известен, че при непредставяне на тези документи трудовият му договор ще
бъде прекратен на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ . От 05.02.20г. до 23.03.20г.
ищецът е бил в болнични поради заболяване, за което е представил експертно
решение на ТЕЛК. На 17.02.20г. работодателят е изпратил писмо до ТЕЛК, в което
изтъква, че са налице предпоставките на чл.188 т.3 КТ за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, поради което се изка
произнасяне с оглед евентуална закрила на ищеца по чл.333 ал.1 КТ. На
02.03.20г. е изпратено писмо до РЗИ с аналогично съдържание.
В първия работен ден след болничните /24.03.20г./
работодателят е посочил констатирани множество нарушения на трудовата
дисциплина, обособени в пет пункта, касаещи периода от 2016 до 2019г., като е
предоставил на ищеца 3дневен срок за предостави писмени обяснения за посочените
факти и да представи документи в своя защита. На 24.03.20г. ищецът е отказал да
получи поканата, поради което на следващия ден /25.03.20г./ ответникът е издал
заповед №109, с която му е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение“. На
26.03.20г. със Заповед №008 трудовият договор на ищеца е прекратен.
По делото са разпитани четирима
свидетели.
Св.А. Н. е бивш работник при
ответника, до м.декември 2019г.. Работил като горски стражар. Същия имал зачислено
МПС „Мицубиши Паджеро“. С
него се придвижвал, пренасял работници. През пролетта на 2019г. имал проблем с
този автомобил, понеже започнал да вдига температурата на двигателя. Свидетеля
се обадил на ищеца и на С. и им казал за проблема с автомобила. Те дошли и изтеглили автомобила до базата. Свидетелят
твърди, че рапортите на л.138 и л.139 по делото са от него. Двата касаят един и
същи случай. Рапорта е от 02.04.19 г. веднага след повредата на автомобила. Според
свидетеля автомобилите в ОП се обслужват в сервиза на Пежо, като те нямат право
да извършват ремонт. Имало договор между общината и фирмата, която ремонтирала
автомобилите. Втория доклад от 06.02.20г. свидетелят написал по настояване на прекия
му началник К. П. по настояване на новия директор. П. се опитал да му диктува
какво да пише,но свидетелят не се съгласил.
Св.С. М. работил при ответника
от 2007г. до м.март 2020г., като шофьор. Свидетелят твърди, че е писал
обяснение, на л.148 от делото, касаещо основен ремонт
на автомобил „Щаер”,извършен през 2018г.. Автомобилът
е за возене на дърва, камион. Бил направен основен ремонт на двигателя в сервиз
на външна фирма. След ремонта още на следващия ден установили, че той започнал
да гори масло. Майсторите от външната фирма го прегледали и казали да кара така,
че ще гори масло докато улегнат сегментите. Свидетелят така го карал.
Автомобилите „Щаер” са над 40 годишни. С тях се карат
дърва в гората, на неравен терен, тежък терен и се носи товар 10 кубика. Освен
този камион първите години имал зачислен автомобил „Мицубиши
кантер” – самосвал, с който три пъти ходил за
фиданки, два пъти в гр.Пазарджик, един път в гр.Добрич. Случвало се е да кара и
двата автомобила на един ден. Ходя за фиданки, връща се, оставя камиона и се
качва на щаера да возя дърва. Според свидетеля обяснението
от м.февруари 2020г. бил принуден да напише. К. П. му диктувал,а той писал.
Св.К. П. е организатор охрана на
ОП от м.ноември 2019г., като от 21.11.19г. отговаря за автопарка.
Част от МПС не били в движение. „Мицубиши паджеро” бил с извадена глава, „Сузуки
гранд витара” с извадени
елементи от горивната система, трактор със счупени фарове и липсваща част от
решетката.Другите превозни средства бяха в движение. Свидетелят твърди, че бегло е запознат с
доклада на ищеца от 19.11.19 г. за техническото състояние на автопарка. Направили му впечатление обаче сузукито и мицубишито, които не били
в движение. Прочел и за ремонта на „Щаер”. Свидетелят
също потвърждава, че се ползват външни сервизни услуги за ремонт на
автомобилите, с изключение на дребните ремонти /смяна на накладки, крушки/.
Двигатели не се ремонтират. За „Сузуки гранд витара” са направени
разходи за привеждане в изправност, джипът беше с извадени елемент от горивната
система. За „Мицуби паджеро”
цената беше за ремонт била по-голяма от стойността му. „Сузуки
гранд витара” е джип, на
който инжекторните дюзи за впръскване на горивото били
извадени, двигателят не се е нуждаел от ремонт . Свидетелят твърди, че
подписите на декларацията за приемане на описа на ДМА и на самите
инвентаризационни описи са негови. Свидетелят
не се сеща лицата С. А. и А. Г. да са писали пред него доклади през 2020г..
Сами писали от какво имат нужда автомобилите и в какво техническо състояние са.
Св.П. Й. работи като главен
счетоводител в ОП. С нея работят още А. Б.
и Т. С. Различни счетоводители обработват информация за закупуването на
резервни части,за плащането на извършване на ремонти, за разхода за гориво и
счетоводната дейност по пътните листи, като крайната обработката е от нея.
Аналитичното счетоводство за резервни части, извършени ремонти, се водеше от Т.
С, аналитично по материално отговорни лица. Разход на гориво и пътни листи от А.Б..
Свидетелката е била Председател на комисията за определяне на основните
разходни норми, но физически не е присъствала при замерване на горивото. При нея
се подавала информация на разходните ордери.Разходната норма на съответното МПС
постъпваше в счетоводството, определена от Х., който извършвал замерванията с
други колеги. Свидетелката е писала
доклади до директора на ОП „Разградлес” за
състоянието на две от колите. Мисля, че едната е „Мицубиши”
и за товарен камион дето возят дърва. За мицубишито разбрала
в процес на разговор, но не се сещам кой й каза за проблема,че колата не е в
движение. За товарния автомобил проблема, че е правен основен ремонт навремето,
и че камиона изразходва много масло.
По делото е назначена ССЕ,
според която БТВ на ищеца за месеца предхождащ уволнението е в размер на 997,53лв.
Обезщетението
което търси ищеца по чл.225 от КТ за периода от 14.04.2020 година до 30.07.2020г.
е в размер на 4380.50лв., като в с.з. конкретизира, че е 4244.22лв.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Исковете са
допустими. Разгледани по същество, същите се явяват и основателни.
Според
чл.193 ал.1 от КТ, преди налагане на дисциплинарното
наказание, работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени
посочените доказателства, като му предостави разумен срок за това, с оглед вида и
обема на нарушенията, за които се искат обясненията. Ако
съдът установи, че работникът или
служителят е бил лишен от възможността
да се защити,
посредством даването на обяснения за
действия или бездействия, квалифицирани от работодателя като нарушения на трудовата дисциплина, следва да отмени дисциплинарното
наказание, без да разглежда спора
по същество – чл.193 ал.2 КТ. От фактите по делото се
установява, че работодателят е предоставил на работника 3 дневен срок за писмени обяснения, който не е спазил и в който срок е издал заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Незаконосъобразно работодателят е приравнил отказа за
получаване на поканата/уведомлението/ за
даване на писмени обяснения с отказ на работника да даде такива. Дали
работникът ще получи или ще откаже да получи поканата за даване на писмени
обяснения е без значение за факта на предоставяне на възможност за
предоставянето им. Работодателя не се освобождава от задължението да изчака
изтичането на определения от самия него тридневния срок за обяснения, и едва
тогава да пристъпи към преценка на доказателствата за извършените нарушения,
тяхната тежест и налагането на наказание. Издавайки процесната
заповед в срока за писмени обяснения, работодателят е лишил работника от
възможността да даде обяснения. Само този факт е достатъчно основание по
смисъла на чл.193 ал.2 КТ за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.
Освен, че работодателят не е спазил
предоставения 3 дневен срок, последният съдът намира и за несъобразен с обема
на исканите обяснения и периода на сочените нарушения, което също е частна
хипотеза на липсата на срок по чл.193 ал.1 КТ.
От приложените по делото писма:
до ищеца с дата 04.02.20г. /л.200 от делото/, до ТЕЛК /л.203 от делото/, до РЗИ
/л.205 от делото/ се установява желанието на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца, независимо от основанието за това /чрез налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ или на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ/ без да
направи дори формална преценка по чл.193 ал.1 КТ.
На следващо място като
самостоятелно основание за отмяна на уволнението е установеното наличието на
пороци в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание №109/25.03.20г..
Съдът намира, че макар и пространна в липса
индивидуализация на част от твърдените нарушения, касаещи определянето
на нормата на разход на всички МПС за периода април 2016г. март 2019г.,относно
констатиран преразход;както и относно подадени данни, вписани в пътни листи и
отчети за разход на гориво за периода април 2016г.- март 2018г. относно МПС Щаер /липса на данни
за ежедневно отразяване на километрите с разписано предположение за
манипулиране на GPS
устройството, разминаване в показанията на GPS описаните
километри в пътните листи и отчета за разхода на гориво,отразени дестинации без
основание и заповед, дублиране на дати/ и Мицубиши Кантер /маршрути без вписано основание,надписване на
километри,липса на оправдателни документи за реализираните маршрути,неточно и
непълно попълване на пътните листи,ползване на МПС от друг
служител,осъществяване на една и съща дестинация от двата автомобила/.
В случая работодателят не е
индивидуализирал отделните нарушения по време и по обем, а се е задоволил да ги
посочи най-общо, което води до липсата на мотиви в тази част. Липсата на мотивиране
на дисциплинарното уволнение с непосочването на времето и на вида на
нарушението е в противоречие и с чл.194 ал.1 КТ, тъй като началният момент на
срока по този член остава неизвестен.
Предвид гореизложеното, съдът
намира че ответникът не е провел законосъобразно производство по налагане на
дисциплинарно наказание и издадената от него заповед за това се явява
незаконосъобразна. Същата следва да бъде отменена. Следва да бъде отменена и
заповед №008/26.03.2020г., с която е прекратено трудовото правоотношение.
Основателността на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ
обосновава и основателността на исковата претенция ищеца да бъде възстановен на
преди заеманата от него длъжност „Автомонтьор“.
База за определяне на размера
на дължимото обезщетение по чл.225 КТ е БТВ на ищеца, за месеца предхождащ уволнението. Същият според вещото лице е
997.53лв. Обезщетение за времето, което ищецът е останал без работа поради
уволнението обхваща периода от 14.04.20г./посочен от ищеца начален момент/ до 30.07.20г./датата
на с.з./, като според вещото лице размерът
му е 4244.22лв.
Претенцията на ищеца за признаване за
незаконно и извършеното прихващане със
заповед №008 на дължимо обезщетение по чл.221 ал.2 КТ с обезщетение по чл.224 КТ се явява недопустима, поради липса на интерес, тъй като с отмяната на
заповед №008 се отменя и направеното прихващане.
Съдът намира, че не е сезиран
от ищеца с
иск по чл.344 ал.1 т.1 КТ, който с оглед изхода на иска по чл.344 ал.1 т.4 КТ би
бил недопустим, поради липсата на правен интерес. Претенцията му е ответникът да бъде задължен по чл.346 КТ, да впише отмяната на незаконното
уволнение, което е последица
от отмененото уволнение.
На ищеца се дължат разноски в размер на 610 лв., като ответникът следва да заплати по
сметка на РРС държавни такси по уважените искове общо в размер на 269.77лв.,
както и сторените разноски за вещо лице от 250лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННИ И ОТМЕНЯ
уволнението на Х.И.Д. ***, ЕГН ********** извършено със заповед №008/26.03.2020г.
на Директора на ОП“Разградлес“ и налагането на
дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със заповед №109/25.03.20г., на
основание чл.330 ал.2 т.6, във вр. с чл.190 ал.1 т.3
и т.7 във вр. с чл.187 ал.1 т.9 във вр. с чл.126 т.8 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на Х.И.Д. на предизаеманата длъжност- “Автомонтьор“ в ОП“Разградлес“ на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ.
ОСЪЖДА ОП“Разградлес“,
БУЛСТАТ *** да заплати на Х.И.Д., ЕГН ********** *** сумата от 4244.22лв./четири
хиляди двеста четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за времето от 14.04.20г.-30.07.20г, през което е бил без работа
поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2020г. до
окончателното й изплащане на основание чл.344 ал.1 т.3 във вр.
с чл.225 ал.1 КТ, както и сумата от 610лв./шестстотин и десет лева/ съдебни
разноски.
На основание чл.242 ал.1 ГПК
допуска ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на иска за обезщетение.
След
влизане в сила на съдебното решение
и на основание чл.346 ал.2 КТ,
ОП“Разградлес", представлявано от Директора С. Й. следва да извърши
поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на Х.И.Д..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
претенцията Х.И.Д. признаване за незаконно извършеното прихващане със заповед
№008/26.03.20г. на Директора на ОП“Разградлес“ КАТО
НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА ОП“Разградлес“
да заплати по сметка на РРС държавна такса върху уважените искове в размер на 269.77лв./двеста
шестдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/ и 250лв./двеста и
петдесет лева/ съдебни разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред РОС в двуседмичен
срок считано от днес-13.08.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: