Р Е Ш Е Н И Е  №479

 

гр.Русе, 01.07.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                              Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Юлия Острева и в присъствието на  прокурора……………

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 500/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 20-0457-000014/24.01.2020г., издадено от Началник на „Сектор” ПП към ОДМВР-гр.Русе, против Д.Н.Д., с ЕГН-**********, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба от Д.Д., която е допустима, като подадена в законоустановеният срок. В нея се твърди, че издаденото срещу него наказателно постановление е незаконосъобразно, неправилно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, явява се лично  и поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, административно-наказващият орган, редовно призовани, не се явява представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не релевира становище.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.10.2019г. Д.Д. решил да отиде с автомобила до дома на свой познат - С.К.в гр.Ветово, обл.Русе, който да извърши техническо обслужване на превозното средство. Въпреки че знаел, че автомобила не е регистриран по надлежния ред и няма регистрационни табели, около 10,00 часа на 18.10.2019г. Д. го привел в движение и откарал до дома на К.в гр.Ветово. При преглед на колатаК.установил, че необходимо да бъдат сменени и масло и филтър. Тогава двамата с Д. решили да отидат до бензиностанция в гр.Ветово, откъдето да купят необходимите консумативи. Автомобилът управлявал отново Д..***, бил спрени за проверка от дежурни полицейски служители - свидетелитеЛ.Н.и Р.М.. Те установили, че управлявания от Д. лек автомобил не е регистриран по надлежния ред и няма поставени регистрационни табели. Д. не представил и никакви документи за автомобила. Св.Р.Й. му съставила акт за установяване на административно нарушение бл.№ 569236/18.10.2019г. за извършено нарушение по реда на чл.140, ал.1 от ЗДвП, който Д. подписал без възражения. Същевременно началника на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Русе сигнализирал РРП с оглед евентуално образуване на ДП за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. Такова било образувано – пр.пр. №5568/2019г., по описа на РРП за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, а в последствие същото било прекратено с постановление на прокурор от РРП на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, вр. чл.9, ал.2 от НК. С постановлението прокурора изпратил материалите по ДП на адм. орган да извърши действия по налагане на административно наказание, поради което и било издадено процесното на настоящото производство НП, впоследствие атакуваното пред въззивния съд.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е основателна.

Въззивният съд приема за основателно искането в жалбата от представителя на жалбоподателя, че адм. нарушение следва да се квалифицира като „маловажен случай“.

Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.

Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Въззивният съд приема, че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения, както и при определяне на маловажните случаи при административни нарушения по чл.140, ал.1 от ЗДвП следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от Н К.

Правната норма на чл.11 от ЗАНН урежда правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, субсидиарно да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.

В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като "маловажен случай" да се изведат от чл.93, т.9 от НК.

Легалното определение на "маловажен случай" по чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай следва да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността обстоятелства.

Като от съдържанието на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение.

За да се приеме случаят за маловажен следва да се изхожда от размера на вредните последици от нарушението, като релевантни за преценката остават и другите смекчаващи обстоятелства.

Въззивният съд при тълкуване на обективираната в термина "маловажен случай" законодателна воля, приема, че при административните нарушения следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя, поради което  „маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като "маловажен случай".

Безспорно жалбоподателя Д. формално е осъществил състава на нарушението, но административния орган не е прецезирал всички факти и обстоятелства, касаещи настоящото производство. Безспорно се установява, че жалбоподателя Д. е управлявал лек автомобил марка „Форд Мондео”, с рама № WFOWXXGBBW6Y52302, който бил без регистрационни табели и не бил регистриран по надлежен ред, но го е управлявал инцидентно и във връзка с неговата поддръжка – да се смени масло и филтър, поради което и е следвало тези консумативи да се закупят от бензиностанция в гр.Ветово, където бил спрян за проверка от пол. служители.

По делото не са налице данни за системно или повторно извършване на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП от жалб.Д.. Освен това, видно от приложените по делото медицинска документация, жалбоподателя страда от множество заболявания, включително и хронични такива, към момента е пенсионер /на 70г./ и се грижи за негов роднина с психично заболяване, още на досъдебното производство е изразил съжаление за стореното и е спомогнал за разкриване на обективната истина. Поради това съдът намира, че наложените му наказания /„Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца/, дори да се намалят до минимален размер, биха били несъответстващи на установените по делото многобройни смекчаващи вината обстоятелства, посочени по – горе.

Съдът, след съвкупната преценка на доказателствата по делото счита, че настоящия случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи по чл.140, ал.1 от ЗДвП, налице е хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което и са налице съществени основания за неговата отмяна.

По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0457-000014/24.01.2020г., издадено от Началник на „Сектор” ПП към ОДМВР-гр.Русе, против Д.Н.Д., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в          14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

                                 

                              Районен съдия: