№ 3009
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Наталия П. Лаловска
Георги Кацаров
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело №
20231100503173 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 13135 от 20.11.2022 г. на СРС, 67 с-в, по гр. д. № 34212/2921 г. М.
П. М. ЕГН ********** и М. Е. М. ЕГН **********, са осъдени да заплатят на
„Топлофикация София" ЕАД ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, разделно при равни квоти сумата 1 052,45 лв., главница за
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба - 16.06.2021 г. до окончателното й
изплащане, сумата 164 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за ТЕ за периода 15.09.2019 г. - 26.04.2021 г., сумата 29, 54 лв. - главница
за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2021г. до окончателното й изплащане,
които суми касаят топлоснабден имот - апартамент № 34, находящ се в гр. София, общ.
*******", ж. к. „******* абонатен № *******, като с решенето исковете са отхвърлени
за сумата 6, 88 лв., обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 26.04.2021 г. Ответниците са осъдени за
заплащане на разноски.
Недоволни от решението само в частите, в които са присъдени лихви за забава в
размер на 164 лв. за плащане на главницата за ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до
26.04.2021 г., са останали ответниците, които го оспорват с въззивна жалба, в която
излагат съображения, че в тази част решението е постановено в противоречие с
материалния закон и е необосновано. Считат, че в конкретния случай става въпрос за
периодични задължения, за които изпадат в забава в плащане на задълженията с
изтичане на 45 - дневен срок след публикуване на фактурата на интернет страницата на
1
дружеството. Поддържат, че след като ищецът не е представил никакви доказателства
за доказване на посочените факти, не се установява те да са изпаднали в забава и не
дължат лихви върху главното вземане за ТЕ. Молят да се отмени решението в
оспорените части и исковете да се отхвърлят. Претендират разноски.
Ищецът - въззиваема страна „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата в
писмен отговор, по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че решението е обосновано и
съответства на събраните доказателства и материалния закон. Счита, че дружеството е
доказало претенциите си пълно и не са налице основания за отмяна на решението в
оспорените части. Моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди решението
в оспорените части. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца „Бруната“ ООД, редовно призовано, не взема
становище по жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединяване на искове искове
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Според т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, че въззивният съд
следи за прилагането на императивните материалноправна норма, дори без довод от
страните.
Решението се оспорва само в частта, в която ответниците са осъдени за
заплащане на лихви за забава в размер на 164 лв. за плащане на главницата за ТЕ за
периода от 15.09.2019 г. до 26.04.2021 г.
В цялата останала част решението не се оспорва и е влязло в сила, поради което
не подлежи на въззивна проверка.
В оспорената част решението е валидно и допустимо постановено, като при
постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми.
Съдът е изложил установената по делото обстановка и е направил правните си
изводи въз основа на установените факти.
Доколкото вземанията за лихви за обусловени от главният дълг за суми за ТЕ
следва да се посочи, че в съответствие със събраните в производството доказателства
СРС е направил извод, че страните са обвързани от договор за продажба на
топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при
действие на Общите условия за периода. Тъй като законодателят не е предвидил като
условие за влизането в сила на ОУ на доставчика те да бъдат изрично приети от страна
на потребителите, те влизат в сила след публикуването им. Не е спорно, че в исковия
период ищецът е подавал топлоенергия за битови нужди в сградата, етажна
собственост. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на
индивидуалното потребление на топлинна енергия от топлоснабдените имоти в
сградата в режим на етажна собственост в случая е възложено на „Бруната“ ООД.
По въпроса за забавата на длъжника в плащането на месечните задължения за
ползвана ТЕ, съдът споделя извода на СРС, че приложение ще намери нормата на чл.
2
32, ал. 2 ОУ от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, според
която месечната дължима сума за доставената топлинна енергия, се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл.
33, ал. 1 от ОУ - 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ 2016 г., продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията, неплатени в
посочения срок. Следователно, съгласно ОУ от 2016 г., изпадането в забава е свързано
с конкретен срок за изпълнение - 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят
съответните месечни задължения, а не от публикуване на фактурата на интернет
страницата на дружеството, както се поддържа в жалбата.
В заключение следва, че изпадането на длъжника в забава вече не е обусловено
от изпращане на покана до него или от публикуване на обща фактура на интернет
страницата на дружеството, каквото е изискването според ОУ от 2014 г., а има
конкретен срок за изпълнение - 45 дни след изтичане на периода, за които се отнасят
месечните задължения. Съдът споделя и извода на СРС, че задълженията за лихви са
започнали да се натрупват с изтичане на 45 дни от периода, за който се отнасят и се
дължат за целият следващ период, в който длъжникът е в забава. Основателно и в
съответствие с материалния закон исковете са уважени в размер на 164 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 26.04.2021 г., в който ответниците са били в забава в плащането на
главници за топлинна енергия.
Настоящият състав приема, че решението е законосъобразно постановено и
следва да се потвърди в частите, в които исковете присъждане на за лихви за забава
върху главното задължение за ТЕ са уважени и ответниците са осъдени за заплащане на
разноски в полза на ищеца.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора, право на разноски има ищеца. Понеже ищецът е
депозирал единствено отговор на въззивната жалба, съдът намира, че в негова полза
следва да се присъди минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13135 от 20.11.2022 г. на СРС, 67 с-в, по гр. д. №
34212/2921 г. в частите, в които М. П. М. ЕГН ********** и М. Е. М. ЕГН **********,
са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК *******, на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, разделно при равни квоти сумата от 164
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за ТЕ, за периода
от 15.09.2019 г. до 26.04.2021 г., за топлоснабден имот - апартамент № 34, находящ се в
гр. София, общ. *******“, ж. к. „******* абонатен № ******* и разноски.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в цялата останала неоспорена от ищеца част.
ОСЪЖДА М. П. М., ЕГН ********** и М. Е. М., ЕГН **********, двамата с
адрес : гр. София, пл. „*******, чрез адв. В. И., да заплатят на „Топлофикация София"
ЕАД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, ул. *******, юрисконсултско възнаграждение
3
за въззивното производство в размер на 50 лв., на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„Бруната” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4