Решение по дело №44/2023 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 46                               11.07.2023 г.             град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Търговище

на тринадесети юни                   две хиляди двадесет и трета година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Анета Петрова

ЧЛЕНОВЕ:  Албена Стефанова

                      Стоян Колев   

Секретар - Ивалина Станкова

Прокурор - М.А.

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 44 по описа за 2023 г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. С. П., ЕГН-**********, с посочен по делото адрес за призоваване: гр. ****************************против Решение № 37/16.03.2023 г. на Районен съд - Търговище, постановено по НАХД № 781 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено НП № 38-0002063 от 31.08.22 г. на Директора на РД „АА“ – Русе. С посоченото НП на касатора Н. С. П. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1, във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с Приложение 5, част първа, т. 1.1.14, б.„а“ от Наредба № Н-32/16.12.11 г. на МТИТС, на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

В жалбата си касаторът навежда, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Излага се становище, че Районният съд едностранно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, които по преценка на касатора са неверни. Навежда се, че настъпилата повреда на спирачния диск на автомобила е по време на движението и е отстранена веднага след нейното констатиране при проверката, които обстоятелства не са съобразени от проверяващите при съставянето на АУАН. Моли се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като вместо него се постанови друго, с което НП също да се отмени.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си представител адв. Д.Д. от АК-Сливен, който поддържа жалбата. Излага становище, че по отношение на така описаното в НП деяние от обективна страна следва да бъде приложено друго наказание, а не така наложеното, като в тази връзка е налице неправилно приложение на материалния закон.

Ответната страна - Директора на РД „АА“ - Русе, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи обосноваващи правилно приложение на материалния закон. Дава заключение, че оспореното въззивно решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 27.05.2022 г., около 10:25 ч., в гр. Търговище, кв. Въбел, бул. „Александър Стамболийски“, направление гр. Попово, до бензиностанция Хемус, жалбоподателят П. управлявал товарен автомобил влекач Скания ******************от категория N3, с рег. № ********и прикачено полуремарке Кравен Таскер ***********от категория О4 с рег. № ********, като извършвал обществен превоз на товари с пътен лист с. ВА № ******* от 26.05.22 г. При извършена проверка контролните органи установили, че влекачът е технически неизправен, като спирачен диск на първи мост, който е управляем, отляво е спукан, като спукването е по целия радиус и неизправността е класифицирана като опасна. За така констатираното на водача Н. С. П., ЕГН-********** е съставен АУАН№ 322541/27.05.2022г. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1, във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с Приложение 5, част първа, т.1.1.14, б.„а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. АУАН е подписан от водача Н. С. П. без възражения. Такива не са постъпили и в срока по чл.44, ал.1 по ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН е издадено НП № 38-0002063 от 31.08.22 г. на Директора на РД „АА“ – Русе, с което на Н. С. П. в качеството му на водач на МПС за нарушение на чл.139, ал.1, т.1, във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с Приложение 5, част първа, т. 1.1.14, б.„а“ от Наредба № Н-32/16.12.11 г. на МТИТС, на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че фактическа обстановка в НП се доказва от представените по преписката писмени материали, както и от събраните по делото гласни доказателства. Съдът е дал вяра на  показанията на св. И.Д.И.и И.С.И.предвид на това, че същите непосредствено са констатирали на място техническата неизправност на автомобила, както и че последната е на предния управляем мост, който е особено важен за безопасността на движение на автомобила. Съдът е приел показанията на свидетелите за последователни, подробни и непротиворечиви, съвпадащи с отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка, поради което е кредитирал същите изцяло.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че при съставянето на АУАН и НП са спазени всички законоустановени изисквания за това, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не се констатират нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Отчетено е, че по несъмнен начин е установено, че на посочените дата и място П. е управлявал процесния товарен автомобил, при чиято проверка е установено и доказано описаното в АУАН и в НП административно нарушение. Съдът задълбочено е обсъдил доводът на жалбоподателя П. за отмяна на атакуваното НП, а именно че повредата е случайна, възникнала в момент на експлоатация на превозното средство и че тя е отстранена веднага на следващия ден, като е приел същият за неоснователен, излагайки своите подробни съображения, включително отчитайки липсата на доказателства за инцидентност на техническата неизправност и обстоятелството, че при самата проверка са констатирани и други относими административни нарушения като липсата на преминат задължителен технически преглед на превозното средство и на полуремъркето към него. След като е изследвал посочените в НП правни норми, първоинстанционният съд е стигнал до извод, че административното наказание е правилно и законосъобразно определено по вид и по размер, който е фиксиран, а също така, че в случая не са налице предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд е потвърдил обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Изложения в касационната жалба единствен довод, а именно неправилно ценене на събраните по делото доказателства и конкретно едностраност при цененето и кредитирането на свидетелските показания, водещо до неправилно установена фактическа обстановка от страна на Районния съд, касае единствено обосноваността на въззивното решение. Необосноваността обаче на въззивното решение не е касационно основание, съгласно чл.348 от НПК, приложим на основание на чл.63в от ЗАНН. Съгласно чл.220 от АПК касационният съд не може да прави нови фактически установявания въз основа на нова преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства.

Независимо от гореизложеното съдът намира, че Районният съд е изградил правните си изводи при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства като гласните са ценени, съобразно тяхната непротиворечивост и последователност и не самостоятелно, а с оглед на останалите, събрани по делото доказателства. По посочените съображения съдът намира доводите в касационната жалба в тази насока за  изцяло неоснователни. Обсъдени са всички възражения на жалбоподателя П., като са изложени мотиви за тяхната необоснованост. Оспореното  решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3,т.1,т.2 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.

Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП регламентира задължение -движещите се по пътя ППС да бъдат технически изправни. Това законово изискване е императивно и постоянно  и евентуалния инцидентен характер на констатираната повредата на спирачния диск на първи мост, за което по делото не са и представени доказателства, е без правно значение. Без правно значение са:  дали след извършената проверка и в какъв срок е била отстранена техническата неизправност. Единствено релевантно в случая е дали констатираното обстоятелство на техническа неизправност на ППС от контролните органи към момента на проверката е доказано или не. Органите имат функция да констатират наличието на техническа неизправност само и единствено към момента на извършената проверка, но не и да извършват преценка кога  същата е настъпила.

Изводите на въззивния съд, че при така събраните по делото писмени и гласни доказателства, по несъмнен начин се явява доказани обстоятелствата, че  по време на проверката процесния товарен автомобил е бил технически неизправен, като последното се изразява в спукан по целия радиус спирачен диск, което като неизправност е опасно, изцяло се споделят от настоящата инстанция. Съгласно посоченият в НП текст на чл.101, ал.4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1 - Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства на МТИТС. В Приложение 5, Част I, т.1.1.14, б.„а“ от Наредбата е разписано, че когато барабанът или дискът е прекомерно износен, прекомерно надраскан, напукан, несигурно закрепен или счупен се касае за опасна техническа неизправност. В настоящия случай констатираното обстоятелство на спукан по целия радиус спирачен диск на товарния автомобил изпълва и дори надминава минималното изискване на употребения в наредбата израз „напукан“, което следва действително да се отнесе към техническите неизправности, които са опасни. В разпоредбата на т.73 от ДР на ЗДвП се съдържа легална дефиниция за „опасна неизправност“ като за такива се приемат откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. Безспорно е, че откритата при извършената от контролните органи проверка неизправност на товарния автомобил представлява пряк и непосредствен риск за безопасността на движението, създавайки реална и постоянна опасност от настъпване на ПТП и засягане живота и здравето не само на водача, но и на другите участници в движението, вследствие на евентуално цялостно спукване на спирачния диск и загуба на възможността на товарния автомобил да използва спирачните си апарати. Установената техническа неизправност на процесното ППС покрива критериите за т.н. „опасна неизправност“, изложени в ДР на ЗДвП и в Приложение 5 към чл.31, ал.1 от Наредбата. Безспорно е също и другото необходимо обстоятелство за изпълване състава на посочената санкционна норма от ЗДвП, а именно нарушителят да е притежавал качеството „водач“ към момента на проверката, извършена от контролните органи.

Деянието на П., така както е описано от фактическа страна правилно е правно квалифицирано като нарушение на чл.139, ал.1, т.1, във вр. с чл.101, ал.4 от ЗДвП, във вр. с Приложение 5, част първа, т. 1.1.14, б.„а“ от Наредба № Н-32/16.12.11 г. на МТИТС  и подведено под административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП. На касатора е наложен размер на наказанието „глоба“, съответен на фиксирания в  чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП законов размер, под който не може да се слезе, съгласно чл.27 ал.5 от ЗАНН.  Нарушението е по ЗДвП и на основание чл.189з от ЗДвП по отношение на него не намира приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

На основание всичко  гореизложено касационният съд счита,  че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

По делото не се претендират разноски от страна на ответника по касационната жалба, с оглед на което съдът намира че не следва да се произнася по въпроса за разноските.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/16.03.2023 г. на Районен съд - Търговище, постановено по НАХД № 781/2022 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:      1.         

 

 

 

                                                                           2.