Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
гр. Ловеч, 03.02. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 603/2019
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС).
Административното дело е образувано по
жалба от И.П.Г. *** чрез пълномощник против Решение № 671 от 12.11.2019 г. на
Министерски съвет на Република България в частта относно предвиденото
отчуждаване на част от имот 06450.21.89, землището на село Брестница, Община
Ябланица и искане да се отмени
решението в частта, в която е определено обезщетение от 61 лева за 0,214 декара от имот 06450.21.89,
находящ се в землището на село Брестница, Община Ябланица. В жалбата се съдържа
и молба за определяне на справедливо обезщетение в размер на 138,97 лева за
0,214 декара от имот 06450.21.89, находящ се в землището на село
Брестница, Община Ябланица, което е в среден размер на 649,40 лева на декар.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа жалбата,
излага съображения по същество на спора и претендира присъждане на направените
разноски по делото.
Ответникът по делото – Министерски съвет на Република България – редовно
призован – не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище
чрез пълномощник, с което оспорва като
неоснователна подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Във връзка с изготвеното заключение от вещото лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза по делото е представил още едно
писмено становище, с което оспорва заключението и моли да бъде задължено вещото
лице да преработи същото, като приложи правилния размер на рентна бонификация.
Поддържа предишното становище и прави искане за отхвърляне на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в нормативно установения
размер.
Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и
благоустройството (РРБ) – редовно
призована – не изпраща представител в съдебно заседание. Представила е писмена
молба чрез пълномощник, с която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли
да не се приема заключението на вещото лице и да се потвърди решението в обжалваната част. Изцяло се
присъединява към изразеното становище от
страна на ответника – Министерски съвет на Република България. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Министърът на финансите – редовно призован – не
изпраща представител в съдебно заседание.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в съдебно заседание чрез пълномощник изразява становище,
че депозираната жалба е частично основателна.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално
допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен срок по чл. 38, ал.2 от ЗДС
от надлежно легитимирана страна - адресат на оспорения акт, която има правен
интерес от обжалване в качеството на собственик на процесния имот, част от
който се отчуждава с оспореното решение. Разгледана по същество е основателна.
По
силата на чл.34а, ал.1 от ЗДС, отчуждаването на имоти и части от имоти частна
собственост, предназначени за изграждане на национални обекти се извършва с
решение на Министерски съвет по предложение на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и Министъра на финансите.
Обжалваното
решение е издадено от Министерски съвет по предложение на Министъра на регионалното развитие и
благоустройството и Министъра на финансите, което означава, че е постановено от
компетентен орган по смисъла на чл. 34а, ал.1 от ЗДС.
То
е издадено в предвидената от закона писмена форма. С него е отчуждена част от
недвижим имот, който е собственост на жалбоподателя съгласно представения
нотариален акт. Имота е предназначен за изграждане на национален обект –
автомагистрала „Хемус“, която е обявена за национален обект с Решение №
250/25.04.2013 г. на Министерски съвет на Република България.
Оспореното
решение на Министерски съвет е със съдържанието, регламентирано в чл 34б от ЗДС
и е мотивирано. Посочена е държавната нужда, за която се отчуждава частта от
имота, неговия вид, местонахождение и размер, стойността на дължимото
обезщетение и собственика на имота.
В
производството по издаване на обжалвания акт са спазени административно-производствените
правила в съответствние с разпоредбите на чл. 34, чл. 34 а и чл. 34б, ал.2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване
до Министъра на финансите и Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Към него са приложени необходимите документи, посочени в чл. 34, ал.2 от ЗДС. Тези двама
министри са направили предложение до Министерски съвет за отчуждаване на имота,
към което са приложили съвместен доклад.
Решението е разгласено по реда на
чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, а предложението е било придружено с изискуемите от чл.
34а ал. 4 от ЗДС приложения.
Предпоставка за
извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен
план (ПУП) - парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект
автомагистрала "Хемус участък от км.
122+260 до км. 139+340, включително пътен възел „Плевен”, в
землището на с.Каленик, общ.Угърчин, с.Лисец, с.Баховица, с.Славяни, общ.Ловеч,
с.Николаево и с.Бохот, общ.Плевен, обл.Плевен, който е одобрен с влезли в сила Заповед №РД-02-15-68/28.03.2019 год. на
Министъра на РРБ и Заповед №РД-02-15-92/23.04.2019 год. на Зам. министъра на
РРБ.
В оспорената му част решение № 671 от 12.11.2019 г. на Министерския съвет
постановява отчуждаването на недвижим имот, собственост на жалбоподателя,
представляващ ПИ с идентификатор № 06450.21.89, нива, в землището на с. Брестница, общ. Ябланица, с обща площ 2.999 дка,
от която площ за отчуждаване 0.214 дка и цена на обезщетение в размер на 61лв.
Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза,
която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл. 32 от ЗДС,
във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС.
В табличен вид по делото са
представени имотите и частите от имоти за отчуждаване в землището на
с.Брестница с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за
собствениците. Приложена е финансова
обосновка, както и оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на
равностойно парично обезщетение , извършена в административното производство от
лицензиран оценител.
Видно от приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично
обезщетение, в т.ч. относно процесния имот, поради липса на поне две сделки със
земеделски земи в периода 29.08.2018 г.- 29.08.2019 г. в землището на
с.Брестница, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС е определено по реда на Наредба за реда за
определяне на цени на земеделските земи.
Ползвания метод и формула са описани в оценителския доклад . Оценителят е
посочил в доклада си, че е ползвал коефициентите по чл. 7б ал. 1, т.2, т. 4, т.
5, т.6 и по чл. 4б, ал.1, т.2 от Наредба за реда за определяне на цени на
земеделските земи, както и рентна бонификация за ориенталски тютюн и за картофи
бонитетен бал по 10 лв.
След запознаване с изготвените оценки, съдът счита, че изготвената от
оценителя в административното производство оценка не съответства на
нормативните изисквания, поради което не може да се приеме за правилен
определеният въз основа на нея размер на обезщетението.
На първо място не съществува разпоредба чл. 4б в Наредбата за реда за
определяне на цени на земеделските земи. Коефициентът за поливност е определен
в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата.
Приложимите в конкретния казус коефициенти са определени като видове и
стойности в чл. 4 от Наредбата, а предвидените специфични стойности, приложими
за някои коефициенти при отчуждаване по реда на чл. 32 от ЗДС, са определени в
чл. 7б от Наредбата.
Видно от изготвената в административното производство оценка, оценителят е
приложил само предвидените в чл.7б от Наредбата коефициенти, без да приложи
коефициент за отстояние от населено място по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата.
Неоснователно е възражението на заинтересованата страна АПИ, че
коефициентите по чл. 4 от Наредбата не се прилагат при определяне на оценка в
случаите на чл. 1, т. 5 от Наредбата.
Разпоредбата на чл. 7б от Наредбата не изключва изрично прилагането на
всички коефициенти по чл. 4 от Наредбата, а въвежда различни стойности на част
от приложимите коефициенти и на рентната бонификация, както и изисквания за
прилагане на някои коефициенти /напр. поливност по чл.7б, ал.1, т.3 от
Наредбата във връзка с чл.4, ал.1, т.2
от същата/. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7б, т. 7 от Наредбата, изрично
препращаща към реда за извършване на оценка по чл. 4 от същата.
Съдът счита, че относно коефициента „отстояние, измерено по най-късата
въздушна линия от границите на имота до границите на най-близката урбанизирана
територия (населено място или селищно образувание), определени с регулационен
план, с градоустройствен план или с околовръстен полигон“, при извършване на
оценка по чл. 1, т. 5 от Наредбата, с оглед липсата на изрична разпоредба по
чл. 7б предвиждаща различна стойност или неприложимост, приложими са
стойностите, определени в чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата.
На второ място видно от оценката на процесния имот, оценителят реално е
ползвал бал от 5 лв. по чл. 3, ал. 2 от
Наредбата , а не 10 лв. по чл. 7б, т. 1 от Наредбата, както е посочено в доклада.
Съдът счита, че при извършване на оценката в административното производство
са допуснати съществени противоречия с нормативната уредба, които водят до
незаконосъобразност на решението в частта, с която въз основа на тази оценка е
определен размерът на обезщетението за имота на жалбоподателя.
Представеното по допуснатата съдебно-оценителна експертиза заключение от
назначеното вещо лице е прието от съдът
и приобщено към доказателствения материал поделото. Съдът кредитира същото,
защото го намира за обективно и професионално.
Според заключението на вещото лице, при правилно приложение на Наредбата с
предвидените в нея диференциращи коефициенти и рентни бонификации, стойността на
обезщетението за частта от процесния имот в с. Брестница, собственост на жалбоподателя
е в размер на 76 лв., т.е. пазарната стойност на частта от имота е различна от тази, която е
определена в хода на административното производство.
Необосноваността на извода на административния орган относно размера на
обезщетението обуславя извод за незаконосъобразност на оспореното решение в
частта му относно размера на определеното обезщетение за процесния поземлен
имот.
Това налага извод, че решението на Министерски съвет в оспорената част е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се определи законосъобразен
размер на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от ПИ.
При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от
процесуалният представител на жалбоподателя, на същия следва да се присъдят
направените разноски по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 38, ал. 8 от ЗДС и чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 671 от 12.11.2019 г. на Министерския съвет за отчуждаване
на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на
обект: АМ „Хемус“, участък от км 87+800 до км 103+150, включително пътен възел
„Боаза“ и пътен възел „Дерманци“,
подучастъци до км 87+800 до км 94+960 и от км. 96+600 до км 103+150, на
територията на област Ловеч, намираща се в землищата на с. Дерманци, с. Торос и
с.Пещерна, община Луковит, землището на село Български извор, община Тетевен, и
землището на с. Брестница, община Ябланица, област Ловеч в частта относно
определеното обезщетение по отношение на недвижим имот, собственост на
жалбоподателя, представляващ ПИ с идентификатор № 06450.21.89, нива, в землището на с. Брестница, общ. Ябланица, с обща площ 2.999 дка,
от която площ за отчуждаване 0.214 дка и цена на обезщетение в размер на 61лв.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ парично обезщетение за недвижим имот, собственост на
жалбоподателя, представляващ ПИ с идентификатор № 06450.21.89, нива, в землището на с. Брестница, общ. Ябланица, с обща площ 2.999 дка,
от която площ за отчуждаване 0.214 дка в размер на 76 (седемдесет и шест) лева.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на И.П.Г. *** сумата
от общо 660 (шестотин и шестдесет) лева, от които 10 (десет) лева държавна такса за образуване на административно дело, 150 (сто и петдесет) лева депозит за вещо лице по
допуснатата съдебно-оценителна експертиза и 500 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение
съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от 10.12.2019 г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване в съответствие с чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Препис от него
да се изпрати на страните на основание
чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: