№ 22646
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110122341 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Н. М. С. срещу „А***, с която е
предявен иск за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на
ответника суми, предмет на образуваното срещу ищеца изпълнително дело № *** по
описа на ЧСИ ***, поради погасяването им по давност.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил длъжник по посоченото
изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден на 27.10.2006 г. по гр.
д. № 21753/2006 г. по описа на СРС, ГО, 55-ти състав, с който бил осъден да заплати
на „*** сумата от 523,00 лева, дължима по запис на заповед от 02.03.2006 г., ведно със
законната лихва от 20.10.2006 г. до окончателното плащане, както и разноски в размер
на 50,46 лева. Ищецът не бил уведомяван кога посочените вземания били прехвърлени
от първоначалния кредитор в полза на „А***. Релевирани са доводи за недължимост
на присъдените по силата на изпълнителния лист суми поради погасяването им по
давност. Ищецът сочи, че началният момент на погасителната давност спрямо
задълженията му бил 10.07.2014 г., като след тази дата не били предприемани нови
валидни изпълнителни действия в хода на производството, годни да прекъснат
погасителната давност спрямо него. Поддържа се, че към датата на образуване на
1
настоящото дело приложимата към вземанията погасителна давност била изтекла. Въз
основа на изложеното е направено искане за уважаване в цялост на предявения иск и
за присъждане в полза на ищеца на сторените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „А*** за
отговор, като такъв е постъпил в законоустановения едномесечен срок. Със същия
дружеството оспорва исковата претенция изцяло, като заявява, че същата била
неоснователна. Поддържа, че по процесния изпълнителен лист първоначално било
образувано изпълнително дело № 112/2009 г. по описа на ЧСИ ***, което се
перемирало на 03.12.2021 г. Новото изпълнително производство – № 562/2024 г. – било
образувано на 22.10.2024 г. Изложени са твърдения за извършвани в периода от
10.07.2014 г. до 10.07.2024 г. действия, прекъснали погасителната давност спрямо
процесните вземания. Отправена е молба за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството по делото е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено
между страните, че Н. М. С. не дължи на „А*** сумите от 523,00 лева – главница по
запис на заповед, ведно със законната лихва от 20.10.2006 г. до окончателното
изплащане, и от 50,46 лева – разноски, представляващи предмет на изпълнително дело
№ *** по описа на ЧСИ ***, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
27.10.2006 г. по гр. д. № 21753/2006 г. по описа на СРС, 55-ти състав, поради
погасяване на вземането по давност.
В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му
интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно
доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.
Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка
страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни
последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен
установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус,
кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането,
а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради
което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че
вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на
2
върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т.
о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК). В
хипотеза на предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парични
вземания, предявен при наличие на образуван изпълнителен процес, ответникът-
взискател трябва да докаже съществуването на изпълняемото право, оспорено от
ищеца въз основа на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Безспорни между страните са фактическите обстоятелства, релевирани в
исковата молба, относно правопораждащия процесните вземания факт, издаването на
изпълнителен лист за тях и образуването на изпълнително производство срещу ищеца.
Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства, видно от
които процесният изпълнителен лист е издаден в полза на „*** на 27.10.2006 г. по гр.
д. № 21753/2006 г. по описа на СРС, 55-ти състав, като Н. М. С. е осъден да заплати на
праводателя на ответника сумата от 523,00 лева, дължима по запис на заповед от
02.03.2006 г., ведно със законната лихва от 20.10.2006 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 50,46 лева – разноски за производството пред СРС. Не е спорно
между страните и обстоятелството, че вземанията са прехвърлени от „*** в полза на
ответника „А***, който именно се явява надлежен кредитор по същите.
Въз основа на посочения изпълнителен титул и по молба на кредитора от
27.01.2009 г. /л. 50/, съдържаща искания за предприемане на конкретни изпълнителни
действия, е образувано изпълнително дело № 20097860400112 по описа на ЧСИ ***,
поканата за доброволно изпълнение по което е връчена на длъжника на 04.03.2009 г.
На 21.11.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника /л. 66/,
а на 20.05.2015 г. е постъпила молба от ответното дружество за конституирането му
като взискател по делото, предвид извършена цесия на процесните вземания /л. 67/. На
15.11.2019 г. взискателят е подал молба, съдържаща изрично искане за налагане на
запори върху банкови и спестовни сметки на длъжника /л. 70/, като такъв запор е
наложен на 29.11.2019 г. /л. 72/. Липсват данни за други процесуални действия,
извършени в хода на изпълнително дело № 20097860400112.
Въз основа на молба, подадена от ответника на 23.10.2024 г. и съдържаща
искане за извършване на конкретно посочени изпълнителни действия /л. 32/, е
образувано ново изпълнително дело по процесния изпълнителен лист – изпълнително
дело № *** по описа на ЧСИ ***. На 13.02.2025 г. по делото е наложен запор върху
пенсията на ищеца, а на 31.03.2025 г. на същия е връчена покана за доброволно
изпълнение /л. 41 – л. 42/. Няма данни за извършване на други действия по това
изпълнително дело.
Ищецът обосновава твърденията си за недължимост на процесните вземания,
3
позовавайки се на изтекла спрямо тях погасителна давност.
За да се прецени изтекла ли е действително законоустановената погасителна
давност за вземанията, е необходимо да се съобразят обстоятелствата кога е началният
момент на същата, съответно – извършвани ли са действия, прекъснали или спрели
теченето на давността. В разглеждания казус приложимата в случая на основание чл.
117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност за вземанията е започнала да тече не
по-късно от 27.10.2006 г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
Следователно, погасителната давност за задълженията, чиято недължимост
ищецът цели да установи в настоящото производство, е с начална дата 27.10.2006 г.
(датата на издаване на изпълнителния лист). Същата е била прекъсната с всяко от
действията, предприети в хода на изпълнителните дела, образувани по процесния
изпълнителен титул, годни да прекъснат давността, в случая – налагането на запори
върху трудовото възнаграждение, банковите сметки и пенсията на длъжника (на
21.11.2013 г., 29.11.2019 г. и на 13.02.2025 г.). Съдът намира, че погасителната давност
е прекъсната и с подаването на молби от взискателя, съдържащи искане за
предприемане на конкретни изпълнителни действия срещу длъжника, като такива са
молбите от 27.01.2009 г., 15.11.2019 г. и 23.10.2024 г. Противно, обаче, на заявеното от
ответника, неговата молба от 20.05.2015 г. за конституирането му като взискател по
делото не съдържа изрични искания за предприемане на конкретни изпълнителни
действия. Същата съдържа единствено изложение на обстоятелствата, обосноваващи
конституирането на дружеството като взискател в изпълнителния процес /вж. л. 67/, но
не и възлагане на изпълнителни действия по реда на чл. 18 ЗЧСИ. В тази връзка
относими са разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно приетото от върховната
съдебна инстанция, с изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
автоматично настъпва и прекратяването на изпълнителния процес, като с обратна сила
се обезсилват извършените по него изпълнителни действия и техните последици, освен
относно правата, придобити от третите за изпълнението лица върху имуществото на
длъжника по изпълнението, както и относно извършените плащания на трети
задължени лица (чл. 433, ал. 4 ГПК). Според тълкувателното решение, при прекратен
поради перемпция изпълнителен процес нова погасителна давност относно вземането
тече от последното валидно поискано или валидно извършено изпълнително действие,
независимо от издаването или не на постановление на съдебния изпълнител,
констатиращо прекратяването, което има само декларативно ефект, и без оглед
осъществяването, спирането и прекратяването на изпълнителното производство, тъй
като и през време на висящността на изпълнителния процес, погасителната давност не
спира да тече (Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, в което е прието
обратното, е обявено за изгубило сила). В мотивите на цитирания тълкувателен акт е
посочено неизчерпателно, че съгласно чл. 116, т. "в" ЗЗД "прекъсва давността
4
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.". В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено още,
че искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. Прекъсването на давността в този случай
не е обвързването с настъпването на перемпцията по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, като единствената последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане на взискателя в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой
ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал
в ново дело, или не е образувал ново дело, но във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ (в този смисъл – Решение № 37 от 24.02.2021 г.
по гр. д. № 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). Необходимо е да бъде установено дали след
настъпване на предпоставките за перимиране на изпълнителното дело са отправяни
искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както и дали те са
прекъснали давността за вземането.
Следва да се има предвид, че от момента на подаване на молбата за образуване
на първото процесно изпълнително дело – 27.01.2009 г. до 26.06.2015 г., когато е
постановено Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 година по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, давност за вземането не е текла, доколкото до този момент
е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на
изпълнителното дело давност не тече. С постановяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се обявява за
изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., е започнала да тече нова давност за вземането,
доколкото постановките на т. 10 от тълкувателното решение пораждат действие от
датата на обявяването му и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това (в този
5
смисъл – Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС). Следователно, на 26.06.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност
за процесните вземания, след която дата взискателят е отправил искания за
предприемане на действия по принудително изпълнение срещу длъжника – на
15.11.2019 г. и на 23.10.2024 г. /вече по второто процесно изпълнително дело/, като на
29.11.2019 г. и на 13.02.2025 г. са наложени запори съответно върху банковите сметки
и пенсиите на длъжника. Доколкото тези действия са предприети след обявяването на
ППВС № 3/1980 г. за изгубило сила, считано от 26.06.2015 г., следва да бъде
съобразена актуалната съдебна практика по Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г.
по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав,
съгласно която извършени след 26.06.2015 г. по перемирало изпълнително дело
действия, годни да прекъснат погасителната давност, следва да бъдат съобразени при
преценката дали давността спрямо конкретното вземане е изтекла. Горното се
обосновава с обстоятелството, че погасителната давност е материалноправен институт,
за разлика от процесуалната перемпция, поради което последващи перемпцията
изпълнителни действия не са недействителни за давността и ще я прекъснат. В този
смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 37 от 24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г. на ІV-то г. о., Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 2884/2021 г. на ІІІ-то г. о., Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1722/2021 г. на ІV-то г. о., Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020
г., Определение № 248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3647/2020 г.
Въз основа на тези аргументи, съдът приема, че приложимата в случая
петгодишна погасителна давност, започнала да тече на 26.06.2015 г., е следвало да
изтече на 26.06.2020 г., но е прекъсната на 15.11.2019 г. с подадената от взискателя
молба, съдържаща изрично искане за налагане на запори върху банковите сметки на
длъжника, каквито действително са наложени на 29.11.2019 г., т. е. преди изтичането
на давностия срок. Впоследствие давността е прекъсната, преди да изтече нов
петгодишен срок, с подадената от взискателя молба за образуване на второто процесно
изпълнително действие на 23.10.2024 г., която съдържа изрични искания за налагане на
запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника /вж. л. 32/.
Действително, молбата за образуване на изпълнително производство или тази за
конституиране на нов взискател не прекъсва давността, освен ако същата не съдържа
искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия с цел удовлетворяване
на взискателя, както е и в разглеждания случай. За прекъсването на давността от
значение е искането на кредитора – ако искането за предприемане на изпълнително
действие е направено своевременно, но такова действие не е предприето от надлежния
орган преди изтичането на давностния срок, по причина, независеща от волята на
взискателя, давността се счита прекъсната със самото искане. В този смисъл са
6
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, като
същият извод е възприет в Решение № 50094 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. №
770/2022 г., I т. о., ТК.
Давността спрямо процесните вземания е прекъсната и с последващото налагане
на запор върху пенсията на длъжника на 13.02.2025 г., от която дата е започнала да
тече нова давност. От 13.02.2025 г. (на която дата е предприето последното действие,
годно да прекъсне погасителната давност, предхождащо предявяването на исковата
молба по делото) до предявяването на исковата претенция на 15.04.2025 г. не е изтекъл
срок, по-дълъг от пет години, от което следва, че вземанията, предмет на изпълнение
по процесното изпълнително дело, не са погасени по давност. Следователно,
предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ответника се дължат разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 150,00 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. М. С. , ЕГН: **********, с
адрес гр. **** срещу „А***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. ***, иск
с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за
установено между страните, че Н. М. С. не дължи на „А*** сумите от 523,00 лева –
главница по запис на заповед, ведно със законната лихва от 20.10.2006 г. до
окончателното изплащане, и от 50,46 лева – разноски, представляващи предмет на
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 27.10.2006 г. по гр. д. № 21753/2006 г. по описа на СРС,
55-ти състав, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Н. М. С., ЕГН: **********, с адрес гр. **** на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, да заплати „А***, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление гр. ***,
сумата от 150,00 лева, представляваща сторени в хода на първоинстанционното дело
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
7
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8