Р Е Ш Е Н И Е
№431
гр.Перник,
03.05.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на шестнадесети април две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при секретаря Биляна Миткова, разгледа гражданско дело
№ 538 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:
Производство по иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Предявени са искове по чл. 439 ГПК
от С.Е.И. *** АД за установяване, че не дължи: 1) сумата 1612,94 лв. – главница
за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2001г. до 30.04.2009г.,
сумата от 872,07 лв. – изтекла за
периода от 30.01.2007г. до 17.03.2010г., както и направените разноски по делото
за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.2641/2010г. по описа на ПРС.
Сочи се в исковата молба, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 453/2011г. по описа на ЧСИ А. В., прекратено на
основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК на 25.08.2011г. Заявява се, че въз основа на
същия изпълнителен лист е образувано изпълнително дело 20177530401100/2017г. по
описа на ЧСИ С. Б. с район на действие ПОС. Твърди се, че вземането на
ответното дружество към ищеца е погасено поради изтичане на давностния срок по
чл.111, б.”В” ЗЗД поради новонастъпили факти – погасяване по давност на сумите
след издаване на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното
производство.
Ответникът в
законоустановения 1-месечен срок не е подал писмен отговор.
В
съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от процесуален
представител, който поддържа предявения иск.
Ответникът
„Топлофикация Перник“ АД се представляват от юрисконсулт, който оспорва
предявения иск.
Съдът,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.2641/2010г. издадената по
делото ЗИПЗ от 06.04.2010г. същата е влязла в сила и по делото е издаден изпълнителен
лист на 01.04.2011г.
От приложеният по делото изпълнителен лист
издаден по ч.гр.д №2641/2010 г. по описа на РС –
Перник против С.Е.И. се установява, че същата е осъдена да заплати на
«Топлофикация – Перник» АД : 1) сумата 1612,94 лева – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2001г.
до 30.04.2008г.
за топлоснабден имот находящ се в гр. ***,
сумата от 872,07
лв. – изтекла за периода от 30.01.2007г. до 17.03.2010г., както и направените
разноски по делото.
Въз основа на същия изпълнителен лист по молба на ответното дружество на 11.05.2011г. е
образувано изпълнително дело 453/2011г по описа на ЧСИ А.В.. В хода на
изпълнителното производство е събрана сумата от 112,80лв., която е преведена на
взискателя-Видно от постановление от 28.01.2017г. изпълнителното дело е
прекратено, като е посочена дата на последно извършено валидно изпълнително
действие – 25.08.2011г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По
допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими,
поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.
По
основателността:
Съгласно константната съдебна практика на ВКС при
всички хипотези на чл.
416 , настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 , а изпълнителната
сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 се стабилизира
окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат
в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 /отм./ и оспорването
на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудират/.
С изтичането на срока по чл. 414 и влизане в сила по
реда на чл. 416
ГПК на заповедта за
изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е
преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /Решение № 207 по гр. д. №
7030/2014 г. IV г. о./ извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ./.
С
иска по чл.
439, ал. 2 длъжникът
може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с
иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради
факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи
правно значение за неговото съществуване. Решение № 129 от 30.05.2013 г. по
гр. д. № 475/2012 г. на Върховен касационен съд.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата
на чл. 439,
ал.2 ГПК
правнорелевантни в настоящето производство са само фактите, които са настъпили
след 01.04.2011г., когато е влязла в сила издадената ЗИПЗ.
Ищцата
твърдят, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по
давност - с изтичането на тригодишната
такава регламентирана в чл.111 ЗЗД. Задължението
да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. С Тълкувателно решение № 3/2011 г. е прието, че
задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт –
договор за доставка на топлинна енергия, чиито падеж настъпва през
предварително определен интервал от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Предвид изложеното и по отношение на тази категория
вземания е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД. Следователно съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД
приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на
погасителна давност. Изискуемостта на
главницата за всяко месечно задължение настъпва с изтичането на месеца, за
който се дължи. Следователно изискуемостта на главницата за последния месец от
процесния период-м.04.2009 г. е настъпила на 01.06.2009 г.
С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, е прието, че на молбата за издаване на
изпълнителен лист не може да бъде придадено действие да прекъсва давността.
Според цитираното ТР давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: налагане на запор
или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на продан и
т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица, като молбата за образуване на изпълнително дело също прекъсва
давността, ако е редовна. Не са
обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Установи
се, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело 453/2011г. по описа на ЧСИ А. В., което е прекратено на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК като е
отразено, че датата на последното изпълнително
действие е 25.08.2011г. т.е. от този момент
започва да тече нова тригодишна давност за погасяване на вземането. Събраната в хода на изпълнителното производство сума в
размер на 112,8 лв. следва при спазване на разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД
следва да бъде приспадната от разноските по изпълнителния лист в размер на
144,55лв. – в този см. Е и Решение № 86 от 14.08.2014
г. по гр. дело № 6766/2013 г. по описа на IV г. о., ГК на ВКС.
Изпълнително дело № 1100/2017г. на ЧСИ Б. е образувано
след изтичането на тригодишната давност, поради което не следва да се счита, че
е налице прекъсване на изтеклата в полза на ищцата погасителна давност.
Ответникът
не ангажира други доказателства във връзка с предприети от него правни действия,които
да са основание за прекъсване или спиране течението на специалния 3-годишен
давностен срок, поради което съдът приема, че отсъстват основания за спиране
или прекъсване на давността. Като последица от изтеклия давностен срок
вземането за заплащане на цена за доставена в имота на ищеца ТЕ за процесния
период следва да се счита за погасено, а оттам и за недължимо. На основание чл.
119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се считат погасени
поради изтекла давност и произтичащите от
главното вземане допълнителни вземания /лихви, разноски и пр./.
По разноските:
При
този изход на спора разноските следва да бъдат разпределени при спазване на
правилата на чл.78, ал.1 и 3 от ГПК.
Ищецът доказва заплатени
разноски в размер на 663лв., като ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 634,56 лв съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът претендира
сумата от 100лв. – юрисконсултско възнаграждение, като ищецът следва да му
заплати сумата от 4,29лв. – съразмерно на отхвърлената част от исковете.
По
изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 439 ГПК, че С.Е.И., с ЕГН **********, с адрес: ***,
че не дължи на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ Република, следните суми: 1) сумата 1612,94 лева – главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2001г. до 30.04.200г. за
топлоснабден имот находящ се в гр. ***, сумата от 872,07 лв. – изтекла за периода от 30.01.2007г. до 17.03.2010г.,
както и направените разноски по делото в размер на 31,75лв за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.2641/2010г. по описа на ПРС, въз основа на който
срещу С.Е.И. е образувано изп. д. № 1100/2017г.
на ЧСИ С. Б. и изп.д. 453/2011г. на ЧСИ А. В. и двамата, с район на действие
Пернишки окръжен съд, включително и поради новонастъпили факти – погасяване по
давност на сумите след издаване на изпълнителния лист, като отхвърля иска за
сумата от 112,80лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА “Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, да заплати на
С.Е.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 634,56 лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Е.И., с ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република
сумата от 4,29лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжния
съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: