МОТИВИ по
ПРИСЪДА № 790
по НОХД №
1720/2008 год. по описа на ВТРС
Районна прокуратура - гр.В. Търново е повдигнала
обвинение срещу И.И.П., ЕГН-**********,
роден на 02.01.1969 г. в гр. Балчик, обл. Добрич, живущ ***. Оряховица, ул.
“Васил Левски” № 12, български гражданин, българин, със средно образование,
неженен, неосъждан, затова, че в периода месец септември 1999 г. до 10.03.2000
г., в гр. В.Търново, действайки при условията на продължавано престъпление -
при една и съща обстановка и при еднородност на вината възбудил и поддържал
заблуждение у множество лица, че ще им осигури виза и работа в чужбина срещу
заплащане, като с това им причинил имотна вреда, както следва:
- През месец октомври 1999 г. в гр. В. Търново с цел
да набави за себе си имотна облага, като публикувал обява във вестник
"Борба" със съдържание: “Работа в Гърция и Кипър”, възбудил и
поддържал заблуждение у К.А.Г. ***.Търново, представяйки се за служител на ЕТ
“В и В Васил Ч.”*** и че ще й осигури виза и работа за Р Гърция срещу заплащане
и с това й причинил имотна вреда в размер на 100 щатски долара с левова
равностойност 187.11 лв.;
- В периода месец ноември 1999 г. до 10.03.2000 г., в
гр. В.Търново с цел да набави за себе си имотна облага, като публикувал обява
във вестник "Борба" със съдържание “Фирма набира веднага 40
строителни работници за Германия. Разходите за сметка на фирмата”, възбудил и
поддържал заблуждение у Б.П.К. *** че ще му осигури виза и работа за Р Германия
срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в размер на 100 германски
марки и 460 лв., всичко на левова равностойност - 560 лв.;
- В периода месец декември 1999 г. до 13.03.2000 г., в
гр. В.Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, като публикувал обява
във вестник "Борба" със съдържание “Работа в Гърция и Кипър”,
възбудил и поддържал заблуждение у К.Й.К. ***. Търново, че ще му осигури виза и
работа в Р Кипър срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в размер на
200 щатски долара и 15 лв. всичко на левова равностойност - 411.84 лв.;
- През периода месец октомври 1999 г. до месец март
2000 г, в гр. В.Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, като
публикувал обява във вестник "Борба" със съдържание “Фирма набира
веднага 40 строителни работници за Германия. Разходите за сметка на фирмата”,
възбудил и поддържал заблуждение у Т.И. ***, че ще му осигури виза и работа в Р
Германия срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в размер на 500 лв.;
- През периода месец юни 1999 г. до месец март 2000
г., в гр. В. Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, като публикувал
обява във вестник "Борба" със съдържание "Работа в Гърция и Кипър",
възбудил и поддържал заблуждение у Е.В.Д. ***. Търново, че ще му осигури виза и
работа в Р Гърция срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в размер на
450 щатски долара с левова равностойност 865.81 лв.;
- През периода месец ноември 1999 г. до месец март
2000 г., в гр. В. Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, като
публикувал обява във вестник "Борба" със съдържание "Фирма
набира веднага 40 строителни работници за Германия. Разходите за сметка на
фирмата", възбудил и поддържал заблуждение у Г.Р.Г. ***. Оряховица, че
срещу заплащане ще му осигури виза и работа в Р Германия и с това му причинил
имотна вреда в размер 45 лв.;
- През периода есента 1999 г. до месец март 2000 г., в
гр. В. Търново ,с цел да набави за себе си имотна облага, като публикувал обява
във вестник "Борба" със съдържание "Фирма набира веднага 40
строителни работници за Германия. Разходите за сметка на фирмата",
възбудил и поддържал заблуждение у Н.Д.Г. ***.Търново, че ще му осигури виза и
работа в Р Германия срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в размер
45 лв.;
- През периода месец октомври 1999 г. до месец март
2000 г., в гр. В. Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, като
публикувал обява във вестник "Борба" със съдържание "Фирма
набира веднага 40 строителни работници за Германия. Разходите за сметка на
фирмата", възбудил и поддържал заблуждение у А.М.М. ***, че ще му осигури
виза и работа в Р Германия срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в
размер 51 лв.;
- През периода месец ноември 1999 г. до месец март
2000 г., в гр. В. Търново ,с цел да набави за себе си имотна облага, като
публикувал обява във вестник "Борба" със съдържание “Фирма набира веднага
40 строителни работници за Германия. Разходите за сметка на фирмата”, възбудил
и поддържал заблуждение у Р.Т.М., че ще му осигури виза и работа в Р Германия
срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в размер 251 щатски долара с
левова равностойност 498.03 лв.;
- През периода месец октомври 1999 г. до месец март
2000 г., в гр. Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, като
публикувал обява във вестник "Борба" със съдържание "Фирма
набира веднага строителни работници за Германия. Разходите за сметка на
фирмата", възбудил и поддържал заблуждение у Д.Д.Р. ***, че ще му осигури
виза и работа в Р Германия срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в
размер 65 лв.;
Като общия размер на причинените имотни вреди е в
размер на 3 228,79 лв. - престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.26 от НК.
Подсъдимия бе редовно призован за първото съдебно
заседание, но не се явява, като не сочи уважителни причини за неявяването си.
Поради това съдът на основание чл.66 ал.1 от НПК промени мярката му за
неотклонение от „Парична гаранция” в размер на 500 лева на „Парична гаранция” в
размер на 1000 лева. Тъй като се
установи, че подсъдимия е напуснал адреса си без да уведоми за това съда, то на
основание чл.66 ал.1 от НПК съдът промени мярката за неотклонение на подсъдимия
в „Задържане под стража”, като разпореди обявяването му за издирване. Тъй като
обявеното издирване не даде резултати, с цел процесуална икономия, съдът
разгледа делото в отсъствието на подсъдимия – по реда на чл.269 ал.3 от НПК,
като за целта бе назначен служебен защитник – адв. С.М.С. от ВТАК.
По делото не
е предявяван граждански иск от пострадалите, след като правата им бяха
разяснени в съдебно заседание.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и предявено на подсъдимия П. обвинение.
Моли същия да бъде признат за виновен, като счита, че за извършеното деяние
следва да му бъде наложено наказание в размер на 2 години лишаване от свобода,
изпълнението на което следва да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
Предвид на факта, че към момента на извършване на престъплението подсъдимият не
е бил осъждан, представителя на прокуратурата предлага срокът, за който да бъде
отложено изпълнението на така наложеното наказание и предвид задочния характер
на делото, отлагането да бъде от 4 години.
В съдебно
заседание назначения служебен защитник – адв. С.М., заявява, че обвинението
срещу подзащитния му И.П., поддържано от представителя на ВТРП е не само
основателно, но и доказано, видно от събраните гласни и писмени доказателства
на досъдебното производство и по време на съдебното дирене. Не оспорва фактите
и авторството на деянието. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание към
средния размер предвиден в закона и с оглед на това, че към момента на деянието
1999-2000 г.
не е бил осъждан, да бъде приложен чл. 66 от НК и изтърпяването на наложеното
наказание да бъде отложено за срок между средния размер предвиден в закона – 3
до 5 години.
Като прецени
и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
За периода месец септември - декември 1999 г.,
подсъдимия И.П. регулярно публикувал във вестник „Борба” две платени обяви със
следното съдържание: „Фирма набира веднага 40 строителни работници за Германия.
Разходите за сметка на фирмата, 048/ 882 429.” и „Работа в Гърция и Кипър, 048/
882 429”. В обявите не било упоменато името на конкретна фирма, а
посоченият там телефонен номер бил използван от П. по това време. Освен това П.
***„Н. Габровски” № 40, вх. Б, ет.2, ап.6, където взел на работа лицето Милена Д.М..
По този начин под маскировката на редовно работеща фирма, обвиняемият имал
намерение да мами евентуалните си клиенти за работа в чужбина.
Пострадалият Е.В.Д. прочел в началото на месец юни 1999
г. във вестник „Борба”, че се набират работници за чужбина /Германия и Гърция/.
Във връзка с това Д. се обадил се на посочения в обявата телефон през месец
август същата година. По телефона разговарял с обвиняемия, който го поканил на
среща в офиса на фирмата на ул. „Никола Габровски”. При срещата си на място с
„президента” на фирмата - И.П., Д. заявил, че желае да му бъде издадена виза за
Р Гърция.
П. го уверил, че може да му осигури виза за Р Гърция
за около месец, като за услугата поискал 400 щатски долара. При срещата им на
03.11.1999 г., Д. предал на П. сумата от 200 щатски долара като капаро и
задграничния си паспорт. За това му е издадена фактура от ЕТ "Жасмин - И.И.".
В началото на месец декември 1999 г., Д. на няколко пъти разговарял с П. на
мобилния му телефон, при което обвиняемият го уверил, че всичко е уредено и
двамата щели да пътуват за Гърция около Нова година. Впоследствие обаче П.
обяснил на Д., че имал затруднения с изваждането на визата. Накрая, в средата
на месец януари 2000 г. П. се обадил на Д. и му заявил, че визата му е
издадена, но и че трябвало пострадалия да си извади нов паспорт. На 11.02.2000
г., Д. занесъл в офиса на фирмата новоиздаденият си задграничен паспорт, където
го предал на П.. Впоследствие, на 17.02.2000 г., подсъдимия се обадил в дома на
Д., за да потвърди още веднъж издаването на визата, както и да поиска
останалите 200 щатски долара. На уговорената помежду им среща Д. дал на П.
сумата от 200 щатски долара за визата, както и сумата от 50 щатски долара за
разноски за път. Освен това, се уговорили до края на месеца да отпътуват за Р
Гърция. Въпреки това, отпътуването така и не последвало, като вместо него, в
началото на следващия месец подсъдимия отново се свързал с Д. и го уверил, че
на 06.03.2000 г. трябвало да пътуват заедно за Р Гърция. Заминаването на двамата
обаче така и не се състояло, като подсъдимия повече отказвал разговори и срещи
с пострадалия, включително и да му възстанови взетите 450 щатски долара.
По същия начин през месец октомври 1999 г. по различно
време офисът на подсъдимия бил посетен и от пострадалите К.А.Г., Т.И.Т., Н.Д.Г.,
А.М.М. и Д.Д.Р.. Първоначално в разговорите си с посочените лица, а
впоследствие и в проведените с тях срещи, подсъдимия категорично заявявал, че
може да им съдейства при издаването на работни визи за Р Гърция и ФР Германия. П.
уверявал своите жертви, че имал фирма, която се занимавала именно с това. Срещу
услугата подсъдимия искал от пострадалите различни суми пари, както в български
левове, така и в чуждестранна валута. Така на св. Т.Т., П. обещал да замине на
работа в Германия като строителен работник. Между двамата бил сключен писмен
договор за услугата, като подсъдимия получил от Т. сумата от 500 лв., които впоследствие
не са върнати на пострадалия.
Свидетелят Н.Г., след като разговарял с подсъдимия по
телефона, отишъл в офиса, където предал на свидетелката Милена М. сумата от 45
лв. и задграничния си паспорт, без да му бъде издадена разписка за парите.
Десетина дни по-късно, Г. бил уведомен с писмо, че бил одобрен за работа в
Германия, но трябвало да внесе допълнително 500 лв. за застраховки. Г. отказал
да внесе исканата парична сума, а няколко дни по-късно установил, че офисът
вече не съществува.
По същия начин св. К.Г. се срещнала с подсъдимия П.,
който й се представил първо като собственик на фирма „Лъки”, а после - като
лицензиран представител на ЕТ “В и В Ч.”***. Подсъдимия уверил Г., че лично ще
й съдейства за издаването на виза за работа в Гърция срещу сумата от 100 щатски
долара, които тя му дала. За получената от Г. парична сума, П. издал фактура от
името на ЕТ „Жасмин-И.И.”. Впоследствие обаче,
въпреки многократните разговори с подсъдимия пострадалата не заминала в чужбина
и не й била възстановена платената от нея парична сума.
Също във връзка с обявата за работа в Германия,
пострадалият Мехмед М., отишъл в офиса където платил
6 лв. за такса и оставил на служителката копие от задграничния си паспорт и други
документи. За „легализация” на документите си след няколко дни М. внесъл още 45
лева, след като получил преди това писмо на немски език за мнимото си одобрение
за работа. По-късно М. се срещнал лично с подсъдимия, който му заявил, че
трябвало да се внесат още 251 щатски долара за застраховка. Тъй като не
разполагал с парите, пострадалият отказал да заплати поисканата от П. сума и
въпреки настояванията си не успял да получи обратно
платените от него 51 лв.
На свой ред св. Д.Р., след като прочел обявата посетил
офиса и оставил на служителката там копие от задграничния паспорт и сумата от 6
лв. При посещението си пострадалият се срещнал с подсъдимия и получил лично от
него уверение, че фирмата му е сериозна. Известно време след това при ново
посещение в офиса, Р. заплатил поисканата му сума в размер на 65 лв., за което
отново не му бил издаден документ. В крайна сметка обаче, след като му били
поискани нови парични суми в чужда валута, Р. се отказал от „услугата",
като безрезултатно си поискал и внесените вече пари.
През месец ноември 1999 г. подсъдимия П. успял да
заблуди чрез обявите във вестника и пострадалите Б.П.К., Г.Р.Г. и Р.Т.М.. При
първото си посещение в офиса на ул. "Н. Габровски", св. Г.Г. оставил
копие на задграничния си паспорт и заплатил 45 лв. за „обработка” на
документите, без да му бъде издаден документ. След известно време, Г. получил
писмо на немски език, в което пишело, че получателят е одобрен за работа в
чужбина, както и че същият следва да се яви в офиса на фирмата - посредник. При
новото си посещение, пострадалият се срещнал с подсъдимия, който поискал от Г.
да заплати сумата от 250 щатски долара. Макар и да получил писмото на немски
език, Г. се усъмнил в твърденията на П. и отказал да заплати исканата сума.
Впоследствие обаче, през месец март 2000 г. обвиняемият, след предварителен
телефонен разговор, посетил в дома му пострадали за подписване на договор. Тъй
като обаче пострадалият отново отказал да плати 250 щатски долара, П. си
заминал, без да е подписан договор помежду им.
По същия начин пострадалият Б.К. прочел обявата,
посетил офиса на подсъдимия и оставил на св. Милена М., копие от задграничния
си паспорт и сумата от 6 лв. На К. било обяснено, че ще получи писмо на немски
език за одобряването си като работник в чужбина. След като не получил обаче
такова писмо, пострадалият посетил на 05.03.2000 г. отново офиса, където се
срещнал с подсъдимия. Пред К., П. се представил като президент на фирма „Лъки”
и му казал, че е пристигнал факс от Германия за одобрението му. Трябвало само
да се плати сумата от 250 щатски долара за медицинска застраховка. По повод на
това, К. продал лични вещи и приготвил исканата от подсъдимия сума. На
10.03.2000 г., пострадалият отишъл в гр. В.Търново, където подписали с подсъдимия
нотариално заверен договор за визова услуга и му предал левовата равностойност
на 250 щатски долара, без да му бъде издаден документ за това. Въпреки
уверенията на П., по-късно никой не се обадил на К., както и не му били върнати
внесените пари.
Свидетелят Р.М. също се запознал с обявата във в-к „Борба” и отишъл на указания му адрес в гр. В.Търново и
оставил на св. М. копие от задграничния си паспорт и документ за квалификация.
Известно време след това, М. получил писмо на немски език, в което било
посочено, че е одобрен за работа в чужбина. М. отново отишъл в офиса, където се
срещнал с подсъдимия П., давайки му предварително поисканата сума от 251 щатски
долара. П. уверил пострадалия, че предстои неговото заминаване на работа в
Германия, в потвърждение на което помежду им бил подписан нотариално заверен
договор за издаване на виза. След това, П. се укрил и св. М. не могъл нито да
замине в чужбина, нито да си върне платената сума.
През месец декември 1999 г. пострадалият К.Й.К., след
като прочел подадената от подсъдимия обява в пресата, се обадил на посочения
телефонен номер. В проведения с К. разговор, подсъдимия му казал да посети
офиса на фирма „Лъки” на горепосочения адрес в гр. В.Търново. Там пострадалият
подал поисканите му документи, включително копие от задграничен паспорт, както
и сумата от 15 лв. Впоследствие К. провел през месец февруари 2000 г. лична
среща с подсъдимия, който му заявил, че може да му осигури издаването на виза
за Р Гърция. Поискал пострадалият да му даде задграничния си паспорт, както и
сумата от 200 щатски долара, като капаро от общо дължимите 400 щатски долара.
За предоставената „услуга” бил изготвен и подписан на 18.02.2000 г. писмен
договор, в който обаче не се отбелязало извършеното плащане. В началото на март
след изтичане на уговорения срок за изготвяне на визата, К. многократно търсил подсъдимия,
но въпреки това не успял да си върне заплатената парична сума, нито пък заминал
на работа в чужбина. В крайна сметка при посещение на 13.03.2000 г. К.
установил, че офисът на фирмата вече е затворен и органите на полицията
разследват случая.
На 10.02.2000 г., в офиса на П. се явил свидетелят М.Л.М.
- инспектор при Национална служба по заетостта, който държавен орган упражнявал
контрол по спазване на разпоредбите за извършване на посредническа дейност по
информиране и наемане на работа. М. предварително бил прочел обявата и след
връзка по телефона узнал местонахождението на адреса на фиктивната фирма на П..
В офиса, свидетелят заварил подсъдимия П., който заявил, че притежава фирма ЕТ
„Лъки-И.И.”, без обаче да представил каквито и да е
документи. Също така подсъдимия невярно посочил на контролния орган, че бил
упълномощен представител на лицензираната за подобна дейност фирма ЕТ „В и В -
Васил Ч.”***. При проверката на място, св. М. установил, че в офиса обвиняемият
приемал документи на кандидати за работа в чужбина, за което бил изготвен констативен
протокол № 50-08 от същата дата. Освен това, П. твърдял пред свидетеля, че
носел събираните документи на ръка в офиса на пловдивската фирма, както и че не
вземал пари като такса за осъществяваната от него дейност.
При извършената впоследствие надлежна проверка,
контролният държавен орган е установил, че подсъдимия П. нито притежава фирма,
лицензирана за извършваната от него посредническа дейност, нито пък е
упълномощен представител на иначе лицензираната ЕТ „В и В - Васил Ч.”. Във
връзка с незаконно извършваната от подсъдимия посредническа дейност, бил
изготвен сигнал до органите на полицията, където междувременно били подадени и
жалби от пострадалите за извършените им измами.
С протоколи за доброволно предаване на ДП са приобщени като писмени доказателства
издаваните на пострадалите фактури от подсъдимия П., както и сключваните с тях
писмени договори за визова услуга.
На досъдебното производство е била назначена съдебно-графологическа експертиза. От заключението на
вещото лице, неоспорено от страните и възприето от настоящата инстанция като
компетентно и обосновано е видно, че сключваните от пострадалите писмени
договори, както и издадените им във връзка с това фактури, са подписани
действително от подсъдимия П..
На досъдебното производство е била назначена съдебно-оценъчна експертиза. От заключението на вещото
лице, неоспорено от страните и възприето от настоящата инстанция като
компетентно и обосновано евидно, че общият размер на
щетата, причинена на пострадалите лица в резултат на престъпната дейност на подсъдимия,
възлиза на сумата от 3 228.79 лв. по съпоставими цени и валутни курсове
към момента на извършване на деянието.
По искане на представителя на ВТРП и със съгласието на
защитника на подсъдимия, с цел процесуална икономия, на основание чл.281 ал.1
т.4 и т.5 от НПК бяха прочетени показанията на свидетелите Т.И.Т., Н.Д.Г., К.А.Г.,
М.Д.М. – дадени от тях на ДП, а на основание чл.281 ал.3 от НПК бяха прочетени
показанията на св. С.В.Ч., дадени от него на ДП пред съдия от ВТРС.
Приетата за установена фактическа обстановка се
обосновава и доказва от събраните на досъдебното производство доказателства: от
разпитаните по делото свидетели Д.Р., Г.Г.,
Е.Д., К.К., М.М., Б.К., Р.М., А.М., както и показанията на свидетелите Т.И.Т., Н.Д.Г.,
К.А.Г., М.Д.М. и С.В.Ч. – дадени от тях на ДП и приобщени към делото по реда на
чл.281 ал.1 т.4 и 5 и чл.281 ал.3 от НПК, от заключенията на графологическата и оценъчната експертизи, както и от всички
останали приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията
на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, последователни и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.
Всички свидетели по делото детайлно описват механизма
на извършване на престъплението от подсъдимия П.. От своя страна св. С.Ч., в
показанията си, дадени на ДП и приобщени към делото по реда на НПК, изяснява
нелегитимния характер на дейността на подсъдимия П., като сочи, че липсва
каквато и да е връзка между неговата фирма и обвиняемия. Това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на свидетеля М.Л.М., който в качеството си на
длъжностно лице - инспектор при Национална служба по заетостта, държавен орган
упражняващ контрол по спазване на разпоредбите за извършване на посредническа
дейност по информиране и наемане на работа. При извършената проверка М.
установил, че подсъдимия П. в нарушение на нормативната уредба и без
съответните разрешения и лицензи, извършвал дейност по набиране на лица за
работа в чужбина, които заблуждавал, че ще им уреди законна работа и
местопребиваване в различни страни от Европа. В подкрепа на това е и
представеното по делото писмено доказателство от прокурора – Писмо с №
5.13.001.001 и вх. № на ОСлС – В. Търново
819/24.03.2009 г., изпратено от посолството на Република Кипър до следовател В.
Ангелова, водила досъдебното производство по настоящото наказателно дело.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие
за безспорно доказано, че подсъдимият И.И.П. с деянието си е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.209 ал.1 вр. с чл.26 от НК, доколкото в периода
месец септември 1999 г. до 10.03.2000 г., в гр. В.Търново, действайки при
условията на продължавано престъпление - при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, възбудил и поддържал заблуждение у множество лица, че ще
им осигури виза и работа в чужбина срещу заплащане, като с това им причинил
имотна вреда, както следва:
- През месец октомври 1999 г. в гр. В. Търново с цел
да набави за себе си имотна облага, като публикувал обява във вестник
"Борба" със съдържание: “Работа в Гърция и Кипър”, възбудил и
поддържал заблуждение у К.А.Г. ***.Търново, представяйки се за служител на ЕТ
“В и В Васил Ч.”*** и че ще й осигури виза и работа за Р Гърция срещу заплащане
и с това й причинил имотна вреда в размер на 100 щатски долара с левова
равностойност 187.11 лв.;
- В периода месец ноември 1999 г. до 10.03.2000 г., в
гр. В.Търново с цел да набави за себе си имотна облага, като публикувал обява
във вестник "Борба" със съдържание “Фирма набира веднага 40
строителни работници за Германия. Разходите за сметка на фирмата”, възбудил и
поддържал заблуждение у Б.П.К. *** че ще му осигури виза и работа за Р Германия
срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в размер на 100 германски
марки и 460 лв., всичко на левова равностойност - 560 лв.;
- В периода месец декември 1999 г. до 13.03.2000 г., в
гр. В.Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, като публикувал обява
във вестник "Борба" със съдържание “Работа в Гърция и Кипър”,
възбудил и поддържал заблуждение у К.Й.К. ***. Търново, че ще му осигури виза и
работа в Р Кипър срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в размер на
200 щатски долара и 15 лв. всичко на левова равностойност - 411.84 лв.;
- През периода месец октомври 1999 г. до месец март
2000 г, в гр. В.Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, като
публикувал обява във вестник "Борба" със съдържание “Фирма набира
веднага 40 строителни работници за Германия. Разходите за сметка на фирмата”,
възбудил и поддържал заблуждение у Т.И. ***, че ще му осигури виза и работа в Р
Германия срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в размер на 500 лв.;
- През периода месец юни 1999 г. до месец март 2000
г., в гр. В. Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, като публикувал
обява във вестник "Борба" със съдържание "Работа в Гърция и
Кипър", възбудил и поддържал заблуждение у Е.В.Д. ***. Търново, че ще му
осигури виза и работа в Р Гърция срещу заплащане и с това му причинил имотна
вреда в размер на 450 щатски долара с левова равностойност 865.81 лв.;
- През периода месец ноември 1999 г. до месец март
2000 г., в гр. В. Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, като
публикувал обява във вестник "Борба" със съдържание "Фирма
набира веднага 40 строителни работници за Германия. Разходите за сметка на фирмата",
възбудил и поддържал заблуждение у Г.Р.Г. ***. Оряховица, че срещу заплащане ще
му осигури виза и работа в Р Германия и с това му причинил имотна вреда в
размер 45 лв.;
- През периода есента 1999 г. до месец март 2000 г., в
гр. В. Търново ,с цел да набави за себе си имотна облага, като публикувал обява
във вестник "Борба" със съдържание "Фирма набира веднага 40
строителни работници за Германия. Разходите за сметка на фирмата",
възбудил и поддържал заблуждение у Н.Д.Г. ***.Търново, че ще му осигури виза и
работа в Р Германия срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в размер
45 лв.;
- През периода месец октомври 1999 г. до месец март
2000 г., в гр. В. Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, като
публикувал обява във вестник "Борба" със съдържание "Фирма
набира веднага 40 строителни работници за Германия. Разходите за сметка на
фирмата", възбудил и поддържал заблуждение у А.М.М. ***, че ще му осигури
виза и работа в Р Германия срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в
размер 51 лв.;
- През периода месец ноември 1999 г. до месец март
2000 г., в гр. В. Търново ,с цел да набави за себе си имотна облага, като
публикувал обява във вестник "Борба" със съдържание “Фирма набира
веднага 40 строителни работници за Германия. Разходите за сметка на фирмата”,
възбудил и поддържал заблуждение у Р.Т.М., че ще му осигури виза и работа в Р
Германия срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в размер 251 щатски
долара с левова равностойност 498.03 лв.;
- През периода месец октомври 1999 г. до месец март
2000 г., в гр. Търново, с цел да набави за себе си имотна облага, като
публикувал обява във вестник "Борба" със съдържание "Фирма
набира веднага строителни работници за Германия. Разходите за сметка на
фирмата", възбудил и поддържал заблуждение у Д.Д.Р. ***, че ще му осигури
виза и работа в Р Германия срещу заплащане и с това му причинил имотна вреда в
размер 65 лв. - като общия размер на причинените имотни вреди е в размер на 3
228,79 лева.
От субективна страна деянието на подсъдимия е
осъществено при форма на вината - пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния
характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал
тяхното настъпване.
Като призна за виновен подсъдимия, съдът съобразно чл.
54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за
извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на
престъплението се коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия, незачитане
на чуждата собственост и стремеж към материално облагодетелстване по незаконен
начин.
Обществената опасност на деянието е сравнително висока.
Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията
на собственост, защитени с правовия ред в страната ни, като причиненият
престъпен резултат се отличава с тежест.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като
сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете чистото му съдебно минало
към момента на извършване на престъплението. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчете отрицателните характеристични данни на личността на
подсъдимия. Същият е криминално проявен и осъждан за идентични престъпления,
както и обстоятелството, че макар и обвинен в единна престъпна дейност се касае
за множество отделни деяния, които засягат интересите на широк кръг от
граждани. В тази връзка съдът намира, че деянието на подсъдимия П. е добило
широк обществен отзвук, а при неговото извършване същия е проявил упоритост,
включително и при неговото довършване.
Предвид установените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде определено
наказание към предвидения в закона среден размер, поради което му наложи наказание лишаване от свобода за
срок от две години. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на
извършване на деянието, и с оглед размера на наложеното наказание, съдът счете,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения, не е наложително той да изтърпи така наложеното наказание, поради
което на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на това наказание за срок
от четири години.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер
наказание на подсъдимия, е съобразено с разпоредбата на чл.36 ал.1 от НК. Същото ще изиграе
своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите
и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.
При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК,
съдът осъди подсъдимия И. Иванова П. да заплати
по сметката
на РС – В. Търново направените по делото разноски в общ размер на 211.60
лева (двеста и единадесет лева и шестдесет стотинки), сумата от 5.00 (пет) лева за служебно издаване на изпълнителен
лист, както и възнаграждението на служебно назначения защитник, след неговото
определяна от НБПП.
Водим от изложените съображения съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/ Е.Б. /