№ 610
гр. Бургас, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120202125 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. Б., ЛНЧ ********** срещу Електронен фиш
серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателката на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
електронния фиш. Твърди се, че неправилно е бил издаден електронен фиш срещу
жалбоподателката, тъй като към датата на нарушението не е била собственик на автомобила.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена не се явява и не се предстaвлява.
По делото е постъпила молба от упълномощен адвокат, с която заявява, че поддържа
жалбата и доводите за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
съпроводителното жалбата писмо се излага, че същата е неоснователна и недоказана.
Поддържа да се постанови решение, с което да се потвърди електронния фиш като правилен
и законосъобразен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
1
На ******** г. в **** часа е било установено с автоматизирано техническо средство, че
лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № ******** е бил управляван в гр. Бургас, по ПП -
Е773, км.491 до бензуностанция „Р.“ в посока от кв. „В.“ към КПП-1, с превишена скорост от
125 км/ч при ограничение на скоростта за движение в населено място, въведено с пътен знак
В-26 до 90 км/ч. Скоростта на управление от 125 км/ч е била установена от автоматизирано
техническо средство, изчислена след отчетена грешка - 3 % толернс при измерването.
Участъкът е бил сигнализиран с пътен знак Е-24. От извършена справка за собственост се
констатирало, че собственик на автомобила е жалбоподателката Д. Б. и срещу нея бил
издаден електронен фиш за установеното нарушение по ЗДвП. В срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП
жалбоподателката не е подала декларация и не е посочила кой е управлявал автомобила.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по
делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се,
поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.
От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се
установява, че на ******** г. в **** часа в гр. Бургас, по ПП - Е773, км.491 до
бензуностанция „Р.“ в посока от кв. В. към КПП-1, лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. №
СТ6039ВХ се е управялвал с наказуема скорост от 125 км/ч при въведена с пътен знак В-26
разрешена скорост до 90 км/ч. в населено място.
Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято
изправност по делото е приложен протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол
и писмо от Български институт по метрология. От посоченото писмено доказателство
безспорно се установява, че процесното техническо средство за контрол е от одобрен тип,
както и че на 10.08.2021 г. е преминало последваща периодична проверка при БИМ, която е
завършила със заключение, че средството отговаря на метрологичните изисквания.
От налична в преписката снимка, се установява, че на процесния участък
ограничението на скоростта е било до 90 км/ч, като лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. №
******** е бил управляван с превишена скорост от 129 км/ч, след което е била отчетена
допустимата грешка за техническото средство – 3 % толеранс и скоростта на управление е
2
била изчислена на 125 км/ч.
В чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието
на нормата законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или
мобилно, единственото изискване е да е техническо средство и за нарушенито да не се
предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се
установява, че процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо
средство, поради което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден
електронен фиш. С изменението на ЗДвП и приемане на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12 май
2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата се регламентира реда за заснемане на
скоростта на движение с мобилни технически средства и отпадна действието на
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото
е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. От налична в преписката справка за собственост (л.
15) се установява, че жалбоподателката е собственик на процесния автомобил. Видно от
разписка (л.17) на 07.05.2024 г. електронният фиш е бил връчен на жалбоподателката.
Вместо да подаде декларация в предвидения в чл. 189, ал. 5 ЗДвП срок, жалбоподателката е
подала жалба срещу електронния фиш, в която излага твърдения, че към датата на
нарушението не е била собственик на автомобила. Към жалбата са приложени писмени
доказателства, които не са били представени на АНО. Законодателят изрично е предвидил
процедурата, в рамките на която следва собственикът на МПС да уведоми контролния орган
за наличие на обстоятелства, които го освобождават от административнонаказателна
отговорност за извършено нарушение по ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство. Както се установи по делото жалбоподателката не е подала в срока по чл. 189, ал.
5 ЗДвП декларация и не е съобщила на АНО, че друго лице е управявало процесния
автомобил на датата и в часа на нарушението. Това е било необходимо предвид
задължението на АНО да извърши проверка на декларираните данни и да издаде електронен
фиш срещу водача на автомбоила, като същевременно бъде анулиран издаденият срещу
3
жалбоподателката електронен фиш. След като жалбоподателката не е спазила посочената в
чл. 189, ал. 5 ЗДвП процедура, настоящият електронен фиш се явява законосъобразен. Още
повече от писмено доказателство – справка за собственост се установява, че
жалбоподателката фигурира като собственик и в съответствие с разпоредбата на чл. 188, ал.
1 ЗДвП срещу не я е бил издаден процесният електронен фиш.
На основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП жалбоподателката е била санкционирана с
налагане на наказание глоба в размер на 400 лева. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта
за населено място с 35 км/ч, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. За
извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за
превишаване от 31 до 40 км/ч в населено място - глоба 400 лв. На жалбоподателката е
наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще
бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е правилен и законосъобразен и
следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № *******, издаден от ОД на МВР-Бургас,
с който на Д. Б., ЛНЧ **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4