О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/25.03.2022 г., гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 67 по описа на съда за 2022
г., намира следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на М.Г.Д. ***/31.01.2022 г.
С разпореждане на съдия – докладчика
жалбата е оставена без движение като нередовна, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5, 6 и 7. В разпореждането е посочено, че в
жалбата са изложени неясни и противоречиви твърдения, от които не може да се
определи кой е предметът на спора и кои са страните по него – първоначално в
обстоятелствената част е посочено, че жалбата е насочена срещу формиран на
основание чл. 58, ал. 1 от АПК мълчалив отказ на ректора на Висше училище по
мениджмънт (ВУМ) – Варна да се произнесе по заявление на М.Г.Д. от 29.12.2021
г. с искане за отмяна на решение на Комисия по етика и академично единство (КЕАЕ)
към ВУМ - Варна от 23.12.2021 г., впоследствие в обстоятелствената част са
изложени доводи за незаконосъобразност на самото решение на КЕАЕ от 23.12.2021
г., като накрая е отправено искане да се отмени изцяло решението на КЕАЕ. С
оглед на това и на основание чл. 158, ал. 1 от АПК на жалбоподателката са
дадени указания в 7-дневен срок от получаване на съобщението да уточни кой е
обжалваният от нея акт, какви са неговите конкретни пороци и в какво се състои
искането й до съда.
С допълнителна писмена молба с вх. № 643/15.02.2022 г.
жалбоподателката е посочила, че обжалваният от нея акт е „решение на КЕАЕ от
23.12.2021 г. на ВУМ – Варна, което с изричен отказ от 18.01.2022 г. ректорът
на ВУМ отказва да отмени“. Описала е подробно какви са конкретните пороци на
решението, като накрая е посочила, че иска съдът да отмени изцяло „решение на
КЕАЕ от 23.12.2021 г. на ВУМ – Варна, което с изричен отказ от 18.01.2022 г.
ректорът на ВУМ отказва да отмени“. Към молбата е
приложено копие от решението на комисията от 23.12.2021 г., с което тя се е
произнесла по
два сигнала за неетични практики и съмнения за плагиатство съответно от
08.10.2021 г. и 14.10.2021 г.
Въз основа на така подадената уточнителна молба съдия
– докладчикът е преценил, че констатираните нередовности са отстранени в срок,
приемайки, че жалбата е насочена срещу решение на КЕАЕ към ВУМ – Варна от 23.12.2021
г. С разпореждане от 16.02.2022 г. е наредено копие от първоначалната жалба и
уточнителната молба да се връчат на КЕАЕ към ВУМ – Варна за представяне на
административната преписка по случая, доколкото при подаване на жалбата не е
спазен редът по чл. 152, ал. 1 от АПК.
С писмено становище с вх. № 912/04.03.2022 г. ответникът
- КЕАЕ към ВУМ – Варна, чрез пълномощника си – адв. Е.Р., е представил
административната преписка по издаването на оспореното решение от 23.12.2021 г.
В становището са изложени доводи за недопустимост на жалбата, тъй като актовете
на КЕАЕ са изключени от съдебния контрол за законосъобразност. Посочено е, че
решението на КЕАЕ няма характеристиките на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК и жалбоподателката няма правен интерес да го оспорва
по съдебен ред. Отправено е искане жалбата да бъде оставена без
разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено. Претендира се и присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение.
С молба с вх. № 1201/22.03.2022 г.
жалбоподателката е възразила, че съдът неправилно е определил предмета и
страните по делото, като е посочила, че предявената от нея жалба е срещу
ректора на ВУМ – Варна в качеството му на орган на управление на висшето
училище, а обжалваният от нея акт са действия/бездействия на ректора на ВУМ във
връзка с нейна жалба, подадена по надлежен ред срещу решение на КЕАЕ. На
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК е направила възражение
за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски за адвокатско
възнаграждение.
За да се произнесе по жалбата, съдът
съобрази следното :
С първата уточняваща молба от 15.02.2022
г. жалбоподателката ясно и недвусмислено е посочила, че обжалва решение на КЕАЕ
към ВУМ - Варна от 23.12.2021 г. и иска съдът да го отмени изцяло, с оглед на
което следва да се приеме, че предмет на оспорване в настоящото производство е
именно това решение на КЕАЕ. Последващата втора молба на Д. от 22.03.2022 г., с
която се подменя предметът на спора, е подадена извън определения срок за
отстраняване на нередовностите по чл. 158, ал. 1 от АПК, поради което и съдът
не следва да я взема предвид при произнасянето си по жалбата.
При така заявения предмет на оспорване
съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за висше образование
(ЗВО) на съдебен контрол по реда на АПК подлежат единствено актовете на органите на управление на
висшето училище. ЗВО се явява специален по отношение на АПК, поради
което за целите на съдебното обжалване по този закон видът на акта, който
подлежи на контрол, следва да се определи не с оглед на посоченото в чл. 21,
чл. 65 и чл. 75 от АПК, а с оглед на посоченото в чл. 38 от ЗВО, т.е. актът, за
да подлежи на съдебен контрол, трябва да бъде акт на орган на управление на
висшето училище.
Процесното ВУМ е недържавно
висше училище със статут на специализирано висше училище съгласно чл. 17, ал. 5
от ЗВО и чл. 1 от Правилника за устройството и дейността на ВУМ (достъпен на
интернет страницата на училището). Според чл. 36, ал. 1 от ЗВО частните висши училища могат да имат и друга
структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават
академичните свободи. Съгласно чл. 16 от Правилника за
устройството и дейността на ВУМ органи на управление на ВУМ са: а/ Събрание
на Учредителите и Донорите (СУД); б/ Президент (Председател на СУД); в/ Висш
Академичен Борд (ВАБ); г/ Ректор; д/ Заместник ректори; е/ Декан на Стопанския
факултет; ж/Директор на Департамент за модерни обучителни методи; з/ Директор
на Научноизследователски институт; и/ Директор на Международен колеж – Добрич;
й/ Ръководители на катедри, академични школи, библиотечно-информационен
комплекс, секции, центрове, административни звена и отдели и др. В чл. 25, ал. 1 от ЗВО
е предвидено, че в структурата на висшето училище могат да се включват основни звена, обслужващи звена и филиали. В ал. 3 от с.з. е
посочено, че обслужващи звена са секторите, центровете,
библиотеките, лабораториите, опитните станции, издателските комплекси,
производствените бази и други относително обособени структури, като структурата и функциите на органите за управление на
обслужващите звена се определят с правилника за дейността на висшето училище. Разпоредбата на чл. 19 от
Правилника за устройството и дейността на ВУМ гласи, че към ВУМ могат да се
изграждат и консултативни, представителни, контролни и помощни органи, които
подпомагат дейностите по стратегическото, финансовото и академичното управление
на висшето училище като: Настоятелство, Комисия по етика и академично единство,
Комисия за осигуряване и оценяване на качеството, Ректорски съвет и др. помощни
комисии и органи, избирани за целите на управлението на ВУМ. В раздел „Консултативни,
помощни и контролни органи“ от същия правилник е предвидено създаването на Комисия
за етика и академично единство (КЕАЕ), чиято дейност е регламентирана с отделен
правилник – Правилник за дейността на Комисията за етика и академично единство
(достъпен на интернет страницата на училището).
От анализа на цитираната нормативна уредба
е видно, че КЕАЕ не е орган на управление, а обслужващо звено на ВУМ, поради
което и нейните актове не подлежат на съдебен контрол по реда на АПК, независимо
от техния характер. След
като актовете на КЕАЕ са изключени от приложното поле
на чл. 38 от ЗВО, то обжалваното решение не подлежи на съдебна проверка за
законосъобразност съгласно чл. 159, т. 1
от АПК. Наличието на годен предмет за оспорване е абсолютна процесуална
предпоставка за образуване на съдебното производство, а липсата му води до
недопустимост на подадената жалба. Поради това тя следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по нея – да бъде прекратено.
С оглед на изхода от спора и
на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски по делото.
Основателно е възражението на жалбоподателката за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК. Делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и с оглед на обема на
извършената правна защита съдът намира, че следва да намали размера на
адвокатския хонорар до нормативноустановения минимум от 600 лева с ДДС съгласно
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във вр. с § 2а от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 159,
т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.Г.Д. *** срещу решение на Комисия по етика и
академично единство (КЕАЕ) към Висше училище по мениджмънт - Варна от 23.12.2021
г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 67/2022 г. по описа на Административен съд - Добрич.
ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на Висше училище по мениджмънт – Варна сумата от 600 (шестстотин) лева,
съставляваща сторени разноски по делото.
Определението може да бъде обжалвано с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Административен съдия :