Определение по дело №379/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 289
Дата: 14 декември 2022 г. (в сила от 14 декември 2022 г.)
Съдия: Павлина Георгиева Димитрова
Дело: 20223000600379
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 289
гр. Варна, 13.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600379 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал.3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при ОП-Силистра /ведно с две
допълнения към него/ срещу протоколно определение № 151 на Окръжен съд
– Силистра, постановено в разпоредително заседание на 14.11.2022г по НОХД
№ 198/22г в производство по реда на глава XIX от НПК, с което съдът e
прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в обв. акт.
Прокурорът оспорва извода на съда, че не е изпълнил задълженията си по чл.
246, ал. 2 НПК да опише в достатъчен обем фактите, обосноваващи
съставомерността на деянието предмет на обвинението, както и констатацията
за наличие на противоречие между обстоятелствената част на ОА и
диспозитивната му такава, респ. обвиняемото лице да разбере какво е
обвинението и да подготви адекватно защитата си. Моли определението да
бъде отменено и делото да се върне на съда за продължаване на
съдопризводствените действия.
Варненският Апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, като
съобрази доводите, изложени в протеста /и допълненията към него/ и след
цялостно запознаване с материалите по делото прие следното:
Протестът е подаден в срок и е допустим, а по същество –
неоснователен.
В Окръжен съд Силистра, на основание чл.36 ал.1 от НПК, вр. § 67 от
ЗИДЗСВ, /обн. ДВ в бр. 32 от 26.04.2022 г./ е бил внесен обвинителен акт по
ДП № 188/19г по описа на СО към Специализираната прокуратура срещу С. Б.
А. за престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
1
С протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на
14.11.2022г, първоинст. съд - СОС, на основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 от
НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ОП-Силистра
за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати от
прокурора при съставяне на обвинителния акт, приемайки, че същият не
отговаря в пълна степен на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Окръжният
съд е приел наличие на съществена непълнота на релевираните от прокурора
факти, които са от значение за вмененото престъпление на подсъдимото лице
–в насока на липса на описание на функционалната връзка между
длъжностното му качество /също неизясянено/ и предмета на длъжностното
присвояване, което от своя страна обуславя и квалифициращите признаци, с
оглед естеството на инкриминираното деяние. Тази липса на ясно описание на
елементите на престъплението / преди всичко механизъм на извършване на
престъпното деянието, в което подсъдимият е обвинен, причинно –
следствената връзка между деянията и настъпилите вреди, размерът им,
дококото са съставомерен признак на състава на престъплението/ му е дало
основание да приеме, че в този си вид обв. акт не може да гарантира правото
на защитата на подсъдимия, така, че той да знае срещу какво да се брани и да
организира защита си, а за съда да бъде правилно очертан предмета на
доказване, формиран от параметрите на обвинението, по който е образувано
съдебното производство.
Прочитът на обвинителния акт действително разкрива дефицит в
подхода на прокурора да представи всички значими за конкретното
престъпно деяние и лице факти, обуславящи неговата обективна и субективна
съставомерност, включително и досежно възведените квалифициращи
обстоятелства. В разпоредбите на НПК, законодателят е предвидил чрез
обвинителния акт прокурорът да развие в пълнота своята обвинителна теза.
Ето защо, главното предназначение на същия е да формулира така
обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на
извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. По този начин
са поставят основните рамки на процеса на доказване и се осъществява
правото на защита на привлечените към наказателна отговорност лица.
Поради това прокурорът задължително трябва да изложи всички факти, които
обуславят съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и
участието на обвиняемото лице в него. Липсата на посочване на всички факти
от тази категория съставляват съществено нарушение на процесуалните
правила, защото при всяко положение води до ограничаване правата на
обвиняемия /в този см. ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/. От значение за
защитната теза е /с оглед процесуалната възможност за провеждане на
диференцирана процедура по глава 27 от НПК/ и за доказателствения процес
/включително и за преценката за евентуално изменение на обвинението под
формата на съществено изменение на обстоятелствената част, тъй като
именно тя е тази, от която се обосновава прокурорската теза/, тези параметри
да са ясно и точно посочени в обвинителния акт.
2
В контекста на изложеното, на първо място следва да се подчертае, че
първостепенният съд, запознавайки се начина на изложение в ОА на
фактическите обстоятелства от прокурора и предвид задължителните
указания на ППВС 3/1970 /раздел I.5/, правилно е констатирал и много
аргументирано е отразил в ревизирания съдебен акт, сериозен дефицит по
съществени въпроси, с оглед вмененото на подсъдимото лице обвинение,
разграничавайки съществените от несъществените пропуски в ОА, които биха
могли да се коригират или допълнят в хода провеждане на съдебното
производство, с оглед гарантиране правото на защита на обвиняемото лице.
Формулировката в ОА, използвана от представителя на държавното
обвинение за обстоятелствата, от които е изведено заключението за
притежаваното от подс. А. длъжностно качество - чл.93, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от
НК, чл.38 ал.1 и чл.44 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, не е достатъчна за да замени необходимостта от ясно
описание на изискуемата функционална връзка между длъжност,
правомощия, задължения и фактическа власт върху имуществото, т. к.
длъжностното присвояване изисква не само особено качество на субекта -
деецът да е длъжностно лице, но изисква и функционална връзка между
длъжностното качество на извършителя и предмета на присвояване.
В този смисъл подходът на първостепенния съд се явява правилен и
законосъобразен, а възраженията, изложени в протеста, се преценяват като
несъстоятелни. Доколкото първоинст. съд много подробно и изчерпателно е
посочил в ревизираното протоколно определение допуснатите в ОА
непълноти и неясноти по отношение на всички значими за конкретното
престъпно деяние и лице факти, обуславящи обективна и субективна
съставомерност и досежно възведените квалифициращи обстоятелства,
съставът на апелативния съд не счита за необходимо да ги преповтаря, нито
да дава допълнителни пояснения по спазване изискванията на законодателя и
константната съдебна практика.
Поради това изводът на окръжния съд за неизпълнение от страна на
прокурора на задълженията му по чл. 246, ал. 2 НПК се явява правилен и
обоснован.
Доколкото във второто допълнение към протеста /вх.
№7640/07.12.2022г/ се отправя искане въззивната инстанция да даде указания
на ОС-Силистра по приложение на нормите на местната подсъдност за
изпращане на делото на СГС, /с оглед на Становище на ОС на НК на ВКС от
10.11.2022г относно понятието „проведено разпоредително заседание“ по
смисъла на §49 и §50 от ПРЗ на ЗИД ЗСВ /обн.ДВ бр.32/22г/, настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното: Подобно
правомощие, съгласно действащия НПК, у въззивния съд липсва, доколкото
тази преценка се прави от съответния първоинст. съд в разпоредително
заседание по реда на чл.249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 1 от НПК и същата не
подлежи на ревизия, за разлика от констатациите за допуснато съществено
процесуално нарушение на ДП. Поради това и след повторно внасяне на ОА в
3
ОС-Силистра, съдът е в правомощията си да прецени и изпрати делото за
разглеждане в СГС, с оглед застъпеното от ОС на НК на ВКС становище от
10.11.2022г и процесуалната сага на настоящото производство от момента на
първоначалното внасяне на ОА в Спец. наказателен съд на 17.09.2021г.

С оглед на изложеното и на основание чл. 345 вр. чл. 341 ал. 2 вр.
чл. 249 ал. 3 от НПК настоящият състав на Апелативен съд – Варна,
ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 151 на Окръжен съд –
Силистра, постановено в разпоредително заседание на 14.11.2022г по НОХД
№ 198/22г, с което e прекратено съдебното производство и делото е върнато
на ОП-Силистра за отстраняване на допуснати съществени процесуални
нарушения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4