Решение по дело №286/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление / ЗУСЕФСУ/ вр. с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на „С. “ ЕООД, представлявано от управителя М. В. С., против решение № Х РД-21-1/22.01.2025 г. на Ръководителя на управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. , с което на основание чл. 38, т.3, пр. 2 от ЗУСЕФСУ е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение с регистрационен номер от ИСУН [Наименование], подадено от кандидата „С.“ ЕООД в рамките на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор [Наименование] „Адаптирана работна среда“.

Изложени са в жалбата доводи за допуснати от адм. орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не били дадени ясни указания кой е компетентния орган, който следва да издаде изискваното за единия от управителите на дружеството Е. Б. свидетелство за съдимост. Претендира се и материална незаконосъобразност на обжалваното решение с аргумента, че поставеното от органа изискване било изпълнено в срок с представеното свидетелство за съдимост № *********/R от 29.10.2024 г., издадено за Е. Б. от прокуратурата към Районен съд Падуа, Република Италия, както и поради това, че Указанията за кандидатстване не съдържали изискване свидетелството за съдимост да е издадено не по-рано от 3 месеца преди предоставянето му, в който смисъл в условията на евентуалност се твърди, че изпълнение било налице с представената справка за съдимост № 078/18053-М от 18.04.2024 г., издадена за Е. Б. от Главно управление на МВР на Руската федерация за С. П. и Ленинградска област.

С тези мотиви се иска постановяване на съдебно решение за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на адм. орган за ново произнасяне. В съдебно заседание и с представената писмена защита с.д. 8368/19.05.2025 г., жалбата се поддържа от упълномощения адвокат П., включително с искане за присъждане на разноски, представляващи платената държавна такса.

Ответникът – Ръководителят на Управляващия орган /УО/ на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г., в представен по делото писмен отговор на подадената жалба изразява становище за нейната недопустимост, а в съдебно заседание чрез упълномощения главен експерт М. Т. отправя искане за нейното отхвърляне като неоснователна. В предоставеният от съда срок не се представя поисканата от процесуалния представител писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Съгласно Търговския регистър, „С.“ ЕООД е с управители М. В. С. – държава България, Е. И. Б. - държава Руска федерация и Д. А. Б. – държава Руска федерация. От страна на дружеството е направено проектно предложение за участие в процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор „Адаптирана работна среда“ по Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021 – 2027 год. След одобряване на оценителния доклад по процедурата, на 13.11.2024 г. е изпратена от УО покана до кандидата „С.“ ЕООД да представи в срок до 13.12.2024 г. доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент, включително тези посочени в Условията за кандидатстване по процедурата „Адаптирана работна среда“. В т.12 от Поканата е посочено, че не е възможно издаване на електронно служебно свидетелство за съдимост за Е. И. Б. и Д. А. Б., поради което кандидатът следва да представи свидетелства за съдимост за същите лица, издадени не по-рано от 3 месеца преди датата на предоставянето им. Посочено е още, че когато кандидатът се представлява от чуждестранно лице, следва да представи свидетелство за съдимост издадено от компетентния орган, съгласно законодателството на държавата, в която е установено, като след този текст е възпроизведено съдържанието на разпоредбите на пар.2, т.15 от ДР на З-на обществените поръчки /ЗОП/ и чл.48 от Кодекса за международно частно право /КМЧП/. С поканата е указано, че в случай на необходимост от издаване на документа от институция извън страната, срокът за представянето му може да бъде удължен с 30 дни, за което е необходимо да се направи съответното искане, посредством комуникация в ИСУН.

В рамките на предоставеният с поканата 30-дневен срок, на 3.12.2024 г. са представени от кандидата документи сред които не фигурират изисканите свидетелства за съдимост, поради което на 4.12.2024 г. от УО е изпратено уведомление до кандидата, че следва да представи тези документи в определения срок. В отговор на това уведомление, на 13.12.2024 г. от „С.“ ЕООД са представени свидетелство за съдимост № 20433/2024/R за Е. И. Б., издадено на 29.10.2024 г. от прокуратурата на Районен съд Падуа, Република Италия, както и справка за съдимост № 047/129966-Е от 12.05.2023 г. за Е. Б., издадена от Главно управление на МВР на Руската федерация за С. П. и Ленинградска област. С отговора, УО е уведомен, че са подадени допълнителни заявления за издаване на свидетелства за съдимост на Е. Б. и Д. Б., във връзка с което е направено искане за удължаване на срока с 30 дни. На 17.12.2024 г. УО изпраща съобщение до кандидата, с което го уведомява, че срокът е продължен до 13.01.2025 год. На същата дата 13.01.2025 г. е върнат отговор от кандидата, с който поради войната между Р. и Украйна е поискано ново удължаване на срока, като към отговора са приложени справка за съдимост № 078/18053-М от 18.04.2024 г. на Е. И. Б., издадена от Главно управление на МВР на Руската федерация за С. П. и Ленинградска област и справка за съдимост № 047/402826-Е от 25.12.2024 г. на Д. Б., издадена от същото Главно управление на МВР на Руската федерация. На следващия ден – 14.01.2025 г. в 15.18 ч. е получена от УО нова изпратена за Е. Б. справка за съдимост № 047/407534-Е от 25.12.2024 г. , издадена от Главно управление на МВР на Руската федерация за С. П. и Ленинградска област, според съдържанието на която няма данни за криминално досие, данни за наказателно преследване , както и такива за прекратено наказателно преследване срещу Е. И. Б..

Приемайки, че тази последна справка за съдимост за Е. Б. е представена след срока, чиято крайна дата е 13.01.2025 г. , главният директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ при Министерството на труда и социалната политика, който е оправомощен като ръководител на УО за Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. с издадената от министъра на труда и социалната политика заповед № Х РД-03-31/15.09.2022 г., издава обжалваното решение, с което поради това, че кандидата не е представил в рамките на 60-дневния преклузивен срок по чл.36, ал.3 от ЗУСЕФСУ доказателства, че отговаря на изискванията за бенефициент по чл.25, ал.2 от ЗУСЕФСУ във вр. с чл.54, ал.1 от ЗОП, отказва на основание чл.38, т.3, предложение второ от ЗУСЕФСУ предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Така издаденото на 22.01.2025 г. решение на УО № Х РД-21-1 е изпратено на същата дата на „С.“ ЕООД чрез кореспонденция по ИСУН, като същото е отворено от получателя на 23.01.2025 год. След уведомяването, „С.“ ЕООД подава на 5.02.2025 г. чрез Министерство на труда и социалната политика жалба до АС-Варна.

 

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна при спазване на 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, за който е налице правен интерес от съдебното му оспорване. Възражението на ответника за просроченост на жалбата е неоснователно. На л.41 от адм. дело № 312/2025 г. по описа на АС-Варна, преписката по което е присъединена към настоящото дело с определение № 2016/20.02.2025 г., е приложен документ наименуван „Преглед на комуникация с кандидат“ , от който е видно, че обжалваното решение е изпратено на „С.“ ЕООД на датата 22.01.2025 г. и е отворено от получателя на 23.01.2025 г. На л.33 от същото дело е приложен плик, с който жалбата до АС-Варна е подадена чрез адм. орган, а на л. 7 от настоящото дело е приложен плик, с който жалбата е подадена директно в съда. Видно е , че и двата плика имат клеймо на датата 5.02.2025 г., т.е. дори считано от датата на издаване на обжалваното решение, която е и дата на изпращане на уведомлението за постановеният адм. акт /22.01.2025г./ , а не от датата на отваряне на съобщението от получателя /23.01.2025 г./ , то 14-дневният срок по чл.149, ал.1 от АПК се явява спазен.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен адм. орган. Съгласно чл.9, ал.5 от ЗУСЕФСУ, ръководител на УО е ръководителя на администрацията, в чиято структура се намира управляващия орган, т.е. за програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. такъв е министърът на труда и социалната политика. Нормата дава възможност за овластяване на друг орган с правомощията на ръководител на УО, което в случая е сторено с издадената от министъра и приложена на л.16 от адм. дело № 312/2025 г. заповед № Х РД-03-31/15.09.2022 год. Видно от съдържанието на същата, правомощията на ръководител на УО са предоставени именно на издателя на обжалваното решение – главния директор на главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ Ц. И. С..

Спазена е формата на адм. акт – същият е мотивиран и съдържа пълно изложение на фактическите и правните основания за издаването му.

Противно на изложените от жалбоподателя съображения, съдът намира, че не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Несъстоятелни са доводите, че не били дадени ясни указания за това от кой орган следва да бъдат издадени изисканите свидетелства за съдимост. В поканата съвсем ясно е посочено, че в случай когато кандидатът се представлява от чуждестранно лице, следва да се представи свидетелство за съдимост издадено от компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която е установено. Разясненията за това кое е законодателството на държавата са дадени чрез подробно цитиране на разпоредбите на пар.2, т.15 от ДР на ЗОП и на чл.48 от КМЧП. Установено е от търговския регистър, че Е. Б. е вписана като управител заедно с останалите двама такива, както и че наличните в адм. производство данни са, че същата е гражданин на Руската федерация. Твърдения и доказателства за друго гражданство на Е. Б. липсват както в хода на адм. производство, така и в хода на съдебното производство. При тези обстоятелства, цитираните в поканата разпоредби на пар.2 ,т.15 от ДР на ЗОП и чл.48, ал.1 от КМЧП ясно сочат кой компетентен орган следва да издаде изисканото свидетелство за съдимост – това е органът по законодателството на държавата в която ФЛ-управител е установено, съответно това законодателство се определя от отечественото право по смисъла на чл.48 от КМЧП, което според ал.1 е правото на държавата, чийто гражданин е то. В този смисъл, след като Е. Б. има само и единствено руско гражданство, то ясно е ,че компетентни органи по издаване на свидетелство за съдимост са органите на Руската федерация, тъй като съгласно останалите изрично цитирани в поканата разпоредби на чл.48 , ал.2 – 4 от КМЧП , компетентен е органа според законодателството на държавата по обичайно местопребиваване само тогава, когато лицето има две или повече гражданства или е лице без гражданство, какъвто процесният случай не е. Противно на поддържаното от жалбоподателя в съдебния процес, тези обстоятелства са били ясни на кандидата при получаване на поканата, което е видно от заявлението му до УО от 13.12.2024 г. , че допълнително ще представи свидетелства за съдимост, за което иска продължаване на срока. В тази връзка и доколкото обичайното местопребиваване по смисъла на чл.48, ал.7 от КМЧП се явява ирелевантно , то представените от жалбоподателя справка за съдимост от прокуратурата при съда в Падуа Италия и доказателства за обичайно местопребиваване в РБ и издадено от РС-Варна свидетелство за съдимост са без значение за спора.

Независимо от гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение е издадено в противоречие с материалния закон, което налага отмяната му на основанието по чл. 146, т.4 от АПК. Действително, както е посочено в това решение, приложимата за процедурата чрез подбор на проектни предложения каквато е процесната такава, норма на чл.25, ал.2 от ЗУСЕФСУ препраща към разпоредбата на чл.54 от ЗОП, от което следва, че безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лицата осъдени с влязла в сила присъда за престъпленията посочени в ал.1, т.1 – 2. Съгласно чл.54, ал.2 от ЗОП, тези основания по ал.1, т.1 и т.2 се отнасят и за лицата които представляват участника или кандидата и за членовете на неговите управителни и надзорни органи, т.е. при положение, че безспорно Е. Б. е управител на „С.“ ЕООД, то законосъобразно УО е изискал свидетелство за съдимост за нея. Незаконосъобразно обаче е изискването свидетелството за съдимост да е издадено не по-рано от 3 месеца преди датата на предоставянето му – такова нормативно изискване не съществува в цитираната в обжалваното решение т. 25.7 от Указанията за кандидатстване. В т.25.7 единствено са посочени в седем точки необходимите за сключване на адм. договор документи, сред които не фигурира свидетелството за съдимост и в пет точки са посочени проверките, които е задължен да извърши УО, като в тях по отношение на свидетелството за съдимост единствено е посочен компетентния орган, който следва да го издаде, т.е. такъв 3-месечен срок не е регламентиран там. Такъв регламент не съществува и в свързаната с чл.54, ал.1 от ЗОП разпоредба на чл.58, ал.1,т.1 от ЗОП. Съобразно тези обстоятелства, поставеното с поканата изискване е изпълнено от кандидата още на 13.12.2024 г. , когато е представена справка за съдимост № 047/129966-Е от 12.05.2023 г. на Е. И. Б., издадена от Главно управление на МВР на Руската федерация за С. П. и Ленинградска област. Тази справка е издадена именно от компетентен орган по отечественото право на Е. Б. по смисъла на чл. пар.2, т.15 от ДР на ЗОП вр. с чл.48, ал.1 от КМЧП, при което адм. орган е следвало да я зачете, както е сторил това по отношение на представената на 13.01.2025 г. справка за съдимост № 047/402826-Е от 25.12.2024 г. за Д. Б., която е издадена от същото Главно управление на МВР на Руската федерация – датата на справката за Д. Б. попада в 3-месечния срок, поради което отказът е основан на това, че представената също на 13.01.2025 г. справка за съдимост № 078/18053-М от 18.04.2024 г. , издадена за Е. Б. от Руската федерация не попада във въпросния 3-месечен срок, както и на това, че представеното за нея на 13.12.2024 г. свидетелство за съдимост № 20433/2024/R, издадено на 29.10.2024 г. от прокуратура към съда в Падуа Италия не е издадено от компетентния орган по отечественото право, а попадащата в 3-месечния срок справка за съдимост № 047/407534-Е от 25.12.2024 г., издадена на Е. Б. от Руската федерация е представена на 14.01.2025 г. , т.е. след изтичането на 13.01.2025 г. на дадения преклузивен срок. Така цитираният в обжалваното решение срок действително е преклузивен, но в случая същият е спазен с представената на 13.12.2024 г. горепосочена справка за съдимост № 047/129966-Е, издадена на Е. Б. на 12.05.2023 г. от Руската федерация, която по изложените вече съображения за неприложимост на въпросния 3-месечен срок, отговаря както на законовите изисквания, така и на чл.25,т.7 от Условията за кандидатстване. От друга страна, за представената само един ден след датата 13.01.2025 г. справка за съдимост № 047/407534-Е от 25.12.2024 г. , издадена на Е. Б. от Руската федерация, категорично е приложима свързаната с разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗОП разпоредба на чл. 56 от ЗОП, която дава право за представяне на доказателства за предприемане на мерки за доказване на надеждност – в случая по аргумент на по-силното основание, установени са не само надеждност, а и релевантен за разпоредбата на чл.54, ал.1, т. 1 и 2 от ЗОП факт.

С оглед последното, в случая не е налице цитираното в обжалваното решение основание за отказ по чл.38, т.3, пр. 2 от ЗУСЕСИФ – непредставени в срок доказателства за това , че кандидатът отговаря на изискванията за бенефициент. По тези съображения, обжалваното решение се явява материално незаконосъобразен адм. акт, който следва да бъде отменен като такъв, а доколкото въпросът затова дали са налице останалите условия за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на кандидата, не е бил предмет на обжалваното решение и същевременно естеството на този въпрос не позволява решаването му от страна на съда, то преписката следва съгласно чл.173, ал.2 от АПК да се върне на адм. орган за ново разглеждане. При положение, че според съдържанието на обжалваното решение не съществува липса на други документи, то при новото разглеждане ръководителят на УО следва въз основа на събраните такива да се произнесе по същество, като извърши преценка за наличието на законовите условия за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ и в зависимост от нея да издаде решение за предоставянето на такава или на основание чл.38, т.3, предложение първо от ЗУСЕФСУ да постанови отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ – кандидатът не отговаря на изискванията за бенефициент.

При този изход на делото, жалбоподателят има право на разноски съгласно чл.143, ал.1 от АПК, поради което на същият следва да се присъдят сторените такива за заплащане на държавна такса в размер на 1700 лв., дължима от ЮЛ към което принадлежи адм. орган.

Предвид изложеното, съдът

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ издаденото от Ръководителя на Управляващия орган на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. – главния директор на главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ при Министерство на труда и социалната политика Решение № Х РД-21-1/22.01.2025 год. и ВРЪЩА преписката на същият административен орган за ново разглеждане при съобразяване на дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Министерството на труда и социалната политика да заплати на „С.“ ЕООД със седалище и адрес на управление : [населено място], [улица], офис *за разноски по делото сумата от 1 700,00 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.