МОТИВИ към присъда № 123 от 23.07.2018 г. по НОХД № 1782/2018
г., БРС, НО, 44-ти състав
Бургаска районна прокуратура (БРП)
е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 434 ЗМ-739/2017г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР
- Бургас, ПР.ПР.
вх. № 4140/2017 г, пор. № 1383/2017 г. по описа на Районна прокуратура -
Бургас,,
като е повдигнала обвинение срещу А.Л.Д., ЕГН **********, за това, че на
15.05.2017г., в гр. Бургас, ОУ „Б.М.”, на пейка в двора на училището, е отнел
чужди движими вещи -чантичка за през рамо, ведно с мобилен телефон марка „С.”,
модел „Г.Д. 5”, детско портмоне от изкуствена материя и три броя секретни
ключа, като всички вещи са на обща стойност 240,00лв. /двеста и четиридесет
лева/ собственост на И.Й.Б., от владението на М.И.Б., без нейното съгласие и с
намерението противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен
случай - престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII
НПК /като предвид настъпилите промени в НПК, влезли в сила от 05.11.2017 г., по
делото бе проведено и разпоредително заседание и бяха разгледани и въпросите по
същото/, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК- подсъдимата призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на
основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще
се ползва от направеното самопризнание, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Подсъдимата изрично е
посочила пред съда, че желае делото да приключи по тази диференцирана
процедура, като въпреки че е заявявала
неколкократно желание да възстанови щетите, предмет на обвинението, то не
разполага с тази възможност. Признала е изцяло фактите и обстоятелствата по
обвинението и е депозирала изрично съгласие да не се събират доказателства за
тях.
Съдът с нарочно
определение и съобразявайки разпоредбата на чл. 252 НПК, незабавно след
провеждането на разпоредителното заседание по делото и обсъждането на въпросите
по чл. 248 от НПК, е пристъпил към разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, като е възприел становищата на
страните за разглеждане на делото по реда на тази процедура и е счел, че са
налице основанията за провеждането й, предви заявеното и съгласие от страна на
всички страни по делото в тази насока. В този смисъл, съдебният състав се е
произнесъл и с нарочно протоколно определение, с което е приел и че
самопризнанието на подсъдимото лице се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и е посочил, че при постановяване на
своята присъда, ще се ползва от същите.
Пострадалото лице И.Й.Б., редовно
призовано, не се явява и уведомено за правата си в настоящото производство не
се явява и не заявява претенции в производството.
В хода на
съдебните прения представителят на държавното обвинение поддържа обвинението,
за което е предаден на съд подсъдимата намира фактическата обстановка за изцяло
изяснена. Сочи,
в пледоарията си, че изложеното от фактическа страна се установява от
направеното самопризнание и по безспорен начин се подкрепя от събраните
доказателства, а именно от материалите по досъдебното производство. От правна
страна намира, че подсъдимата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.194,
ал. 3, вр .ал.1 НК, като от субективна страна е действала с пряк умисъл. Предлага на
съдебния състав да я признае за виновна по този текст, като й наложи минимална глоба в размер на 200 лева.
Служебният
защитник-адв. А. напълно се съгласява със становището на представителя на БРП,
и моли съда, ако признае нейния
подзащитен за виновен по повдигнатото му обвинение, като отчете
смекчаващите вината обстоятелства и му минималното предвидено в казока наказание- 100
лева, то по този начин счита, че ще се постигне както генералната така
специалната превенция и целената наказателна репресия ще бъде постигната и по
този начин.
Подсъдимата се
присъединява към казаното от своя защитник и в дадената му последна дума
посочва, че моли да й бъде наложено наказание глоба в размер на 100 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимата А.Л.Д.
е към момента на 29 години, родена е на ***г***, настоящ адрес ***, българка,
българска гражданка, със средно образование, неженена, неосъждана, работи в Г.
като касиер в град Б., ЕГН **********.
Свидетелят Иван Й.Б., бил собственик на мобилен телефон „С.Г.J5“, с
ИМЕИ №************, който закупил на 24.12.2016 г. от офис на мобилен оператор
„М.“. И.Б. дал мобилния телефон за ползване на своята деветгодишна дъщеря М.И.Б.,
която била ученичка в ОУ „Б.М.“.
На
15.05.2017 г., около 12,15ч., госпожата извела класа на двора, за да поиграят
децата. М.Б. носела детска чантичка за през рамо, като в нея държала мобилния
си телефон, който бил с поставен силиконов калъф на камъчета, детско
портмоненце и три секретни ключа. Като излязла на двора, оставила раницата и
чантичката си на една от пейките и отишла да играе със съучениците си.
На
15.05.2017 г., около 12,15ч., подсъдимата А.Л.Д. седяла на друга една от пейките в двора на ОУ
„Б.М.“, гр. Бургас. Видяла, че на съседната пейка имало детска чантичка, а до
нея имало раници. Чантичката е била именно тази на М.Б..
Подсъдимата
Д. имала парично задължение,
погасяването на което силно я затруднявало. Като видяла детската чантичка,
решила да я вземе, като се надявала в нея да има телефон, който да заложи или
да продаде. Д. взела чантичката и излязла с нея от двора на училището.
Отворила
чантичката и видяла, че вътре имало „С.Г.J5“, поставен във силиконов калъф с
камъчета, детско портмоненце и три бр. секретни ключа. Опитала се да включи
телефона, но установила, че той бил с код за защита.
Подсъдимата
Д. не успяла да включи апарата и го прибрала с намерение да го продаде впоследствие.
Изхвърлила чантичката, ведно с портмоненцето и ключовете в близост до
контейнерите за смет. След това се прибрала в дома си
Малко
след 12,30ч., М.Б. отишла до пейката и установила, че чантичката липсвала,
ведно с намиращите се в нея вещи. Като се прибрала веднага разказала на баща си
за липсващите вещи. Свидетелят И.Б. звънял на номера, но сигналът бил за
изключен апарат.
На
01.06.2017 г., подсъдимата А.Д. се
видяла със свидетелката Н.Т.К. и й предложила „С.Г.J5“, с ИМЕИ №***********,
който взела от чантичката на М.Б.. Обяснила, че имала телефона от майка си.
Свидетелката Колева видяла, че трябвало да се влезе в профил, за да бъде
ползван апарата. Върнала го на Д. и се отказала да го купува.
Подсъдимата
А.Л.Д. продала мобилния телефон, ведно
със силиконовия протектор на непознато за нея лице.
Противозаконно
отнетите вещи не са били върнати от подсъдимата А.Л.Д. на свидетеля И.Й.Б. и тяхната
парична равностойност не е била възстановена и към момента на приключване на
съдебното следствие пред първа инстанция.
В хода
на извършеното разследване е била назначена и извършена съдебно- оценъчна
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че към 15.05.2017 г.,
стойността на детска розова чантичка от изкуствена материя възлиза на сумата от
17,00лв. /седемнадесет лева/, стойността на мобилен телефон марка „С.“, модел
„Г.Д.5“, ведно със силиконов калъф с камъчета възлиза на сумата от 210,00лв.
/двеста и десет лева/, стойността на детско портмоне от изкуствена материя
възлиза на сумата от 4,00лв. /четири лева/, стойността на три броя секретни
ключа възлиза на сума в размер на 9,00лв., като всички вещи са на обща стойност
240,00лв. /двеста и четиридесет лева/.
При
така изложената фактическа обстановка на подсъдимата
А.Л.Д. ЕГН **********, е било повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл.194, ал.3, вр. ал.1
от НК.
Прокурорът е счел, че паричната равностойност
на противозаконно отнетите вещи е значително по-ниска от размера на средната
работна заплата в страната. Относително ниската парична стойност на
противозаконно отнетите вещи, липсата на квалифициращи признаци, изразеното
съжаление от А.Д., нейното съдействие за разкриване на обективната истина по
делото, според наблюдаващия прокурор са определили по-ниската степен на
обществена опасност в сравнение с обективните случаи на такова престъпление.
Изложеното разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обективните случаи на такова престъпление, т.е. налице са всички признаци,
визирани в чл.93, т.9 от НК, като случаят е маловажен и затова е била
повдигнато именно такова обвинение на А.Л.Д..
Гореизложените
фактически и правни изводи се подкрепят от показанията на свидетелите И.Й.Б., Г.К.Г.,
Н.Т.К., извършената оценъчна експертиза, разпечатките, изискани от мобилните
оператори, действащи на територията на страната, обясненията на обв. А.Л.Д.,
както и от всички приложени по делото доказателства.
Разпитана в качеството на
обвиняем, А.Л.Д. се признала за виновна и дала обяснения, които в по-голямата
си част кореспондират със останалия събран по досъдебното производство
доказателствен материал.
Съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.
373, ал. 3 от НПК.
От страна на
съда не бяха констатирани противоречия, несъответствия и непоследователност в
събрания по делото годен доказателствен материал, цитиран по-горе, събран по
съответния процесуален ред. Самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от
гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с
оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното
деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не
осъществи подробен анализ на доказателствата.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено
в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия
състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимата А.Л.Д., ЕГН **********,
осъществил състава на престъпление по чл.194,
ал.3, вр. ал.1 от НК.
От
обективна страна на 15.05.2017г., в гр. Бургас, ОУ „Б.М.”, на пейка в двора на
училището, е отнела чужди движими вещи -чантичка за през рамо, ведно с мобилен
телефон марка „С.”, модел „Г.Д.5”, детско портмоне от изкуствена материя и три
броя секретни ключа, като всички вещи са на обща стойност 240,00лв. /двеста и
четиридесет лева/ собственост на И.Й.Б., от владението на М.И.Б., без нейното
съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието
представлява маловажен случай.
От обективна страна е налице деяние, извършено против
обществените отношения, свързани със собствеността на гражданите. Изпълнителното
деяние на кражбата е отнемане на вещта, което обхваща два акта: прекъсване на
чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна
на дееца. В разглеждания случай съдът счита, че от събраните по делото
доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимата е участвала,
както в първата фаза на изпълнителното деяние – прекъснала е владението на
предишния собственик върху процесната вещ, така и във втората фаза - трайното
установяване на свое владение върху нея, поради което престъплението е
довършено. А.Л.Д., ЕГН **********, е осъществил изпълнителното
деяние отнемане в двете му части -тя е прекратил фактическата власт на
владелеца, върху инкриминираните
вещи, предмет на престъплението и е установила своя
трайна фактическа власт върху тях - имала е възможност да се разпорежда с тях
като със свои, като е сторила това, като ги е отчуждила на трето лице.
Фактът
на извършване на отнемане на процесните
вещи , на стойност в размер на 240 лв, авторството на деянието и вината на
извършителя се установяват от самопризнанието на подсъдимата, което се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.
С
гореописаното деяние А.Л.Д., ЕГН ********** е осъществила от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. Ал.1 от НК.
Относно квалификацията на деянието на подсъдимата като
„маловажен случай“, следва да се изложи следното: Дефиницията на понятието
„маловажен случай” се съдържа в чл.93, т.9 от НК и тя гласи, че „маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба на
закона, която определя смисъла на „маловажен случай” на престъпления, важи за
всички видове престъпления – така Решение № 25 от 29.IХ.1977 г. по н. д. №
23/77 г., ОСНК на ВС.
При обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице
"маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, следва да се вземат
пред вид не само обстоятелствата относно липсата или незначителността на
вредните последици, т. е. не само обстоятелствата относно обществената опасност
на деянието, но и обстоятелствата относно обществената опасност на дееца.
По въпроса дали установената равностойност на
имуществените вреди, причинени от деянието на подсъдимия, е значителна като
измерител трябва да се използва размера на установената минимална работна
заплата към момента на извършване на деянието. Стойността на отнетите вещи е
под стойността на минималната работна заплата за страната към момента на
осъществяване на деянието, а именно 01.01.2017 - 31.12.2017 - 460.00 лева /ПМС № 141/13.07.2017 г./. Следователно
вредните последици са незначителни по своя размер. Освен това по делото липсват
каквито и да е доказателства владелецът и собственикът на вещите да се
претърпели вреди, различни и по-големи от невъзможността да използват отнетото.
От друга страна отнетите вещи лесно могат да бъдат заместени със сходни, както
поради неголямата си стойност, така и поради масовото си разпространение. От
друга страна, подсъдимата не е осъждана, като е съдействала за разкриване на
обективната истина по делото още от самото си привличане в качеството на
обвиняема, където е признала и деянието си. Явила се е и в производството пред
съдебния състав, въпреки че живее и пребивава в Г., където работи, като е
способствала за бързото му приключване, като производството е протекло по реда
на съкратеното съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.
Ето защо
съдът приеме, че се касае за маловажен случай на кражба.
От
субективна страна, престъплението по чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК, е било
извършено виновно от страна на подсъдимата, при форма на вината „пряк умисъл“
по смисъла на чл11, ал.2 от НК, като А.Л.Д. е съзнавала общественоопасния
характер на извършеното деяние, предвиждала е неговите общественоопасни последици
и е искала настъпването на тези последици. Начинът на извършване на деянието -
взела е детската чантичка от пейка в двора на училище, показва, че Д. е
съзнавала, че отнема вещи, които са чужди и тяхното отнемане не е въз основа на
закона. Ясно е съзнавала, че реализира намерението си да присвои вещите, които
обаче явно принадлежат на другиго и по този начин извършва престъпление. В
последствие, подсъдимата Д. се е разпоредила със вещите, като със свои вещи.
По вида и размера на наказанието:
В случаите на проведено съкратено съдебно
следствие на основание чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК съдът следва съгласно чл. 373, ал.2 от НПК да определи
наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите,
когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55,
съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Съгласно чл.58, ал.5 НК-Правилата по ал. 1 - 4 не се прилагат за предвидените в Особената част на
този кодекс наказания по чл. 37, ал. 1, т. 2 - 11.
За
престъпление по чл. 194, ал.3 от НК законът предвижда наказание „лишаване от
свобода” до една година или „пробация” или „глоба” от сто до триста лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1 от НК когато в особената част на кодекса
е предвидена възможност за извършеното престъпление да бъде наложено едно
измежду две или повече наказания, съдът определя най-подходящото по вид и
размер наказание, като се ръководи от правилата на предходните членове. Тъй
като посъдимата, макар и да заявява, че вече работи в Г., в Б., като касиер, то
очевидно, че същата все още не е успяла да възстанови финансовото си състояние,
което да и позволяла да репарира вредите по делото, като изцяло признава вината
си, то както тя, така и нейният защитник, а и прокурорът от предвидените в
закона алтернативни наказания, предлагат да й бъде наложено глоба, като
прокурорът предлага в размер на 200 лева и се обоснована, а защитата и
подсъдимата молят за минимална глоба от 100 лева. Тук следва да се посочи,
първо досежно вида на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, то
действително, съдът намира, че най-адекватно за нея би било глобата, не само с
оглед ниската и обществена опасност, както на нея, така и на деянието, но и
предвид факта, че същата очевидно живее и работи извън пределите на РБългария и
едно наказание пробация, се явява трудно изпълнимо и неадекватно за нея, като
съдът намира, че и осъждането макар и условно на ЛОС, също се явява
несъразмерно за подсъдимата, предвид описаните по-горе обстоятелства. Същевременно в случая, делото е протекло по
желание на подсъдимата и защитата по реда на съкратеното съдебно следствие, без
възстановяване на щетата по делото, като това е пречка и за евентуалното
прилагане на института на чл.218б НК. Съдът от друга страна намери и, че не са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или едно изключително
такова, които да водят до извод за прилагане на института на чл.55 НК, като
определи наказанието по чл.54 НК, и при индивидуализацията му отчете, всички
горепосочени обстоятелства, като самото самопризнание на подсъдимата също бе
взето предвид, както и разкаянието от страна на същата за извършеното деяние.
По изложените мотиви, съдът намери за най-адекватно наказание за Д. именно
наказанието „глоба”, което би било реално изпълнимо, поради фактът и че вече същата работи. Същото съдът
определи в размер на 200 лева, тоест над минималния от 100 лева, като отчете,
че спрямо подсъдимата следва наказанието да има и предупредителен или превъзпитателен
ефект, като държавата упражни своеобразна, в случая финансова репресия спрямо
същата, съотнесена и към материалното й състояние. Още повече вземайки предвид
фактът и че след влизане на съдебния акт в сила и оставянето му в сила,
подсъдимата, вече ще се води осъждано лице по смисъла на закона.
Ето
защо съдът счете, за най-адекватно наказание за Д., наказанието глоба и то в
размер на 200 лева, като тук съдът съобрази
и самата стойност на отнетите вещи, която както вече по-горе съдът посочи е
ниска и се касае за маловажен случай. В този смисъл на следващо място направеното от подсъдимата
самопризнание не се отрази в случая със
задължителното намаляване на определеното наказание с оглед проведената
диференцирана процедура по глава двадесет и седма с 1/3, тъй като се наложи
наказание, различно от ЛОС и приложение намери чл.58А, ал.5 НК
Следва отново да се подчертае, че при
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата съдът определи
наказанието при прилагане на чл. 54, ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая
не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 от НК.
С оглед на така изложеното съдът определи
наказанието, като водим от всички дотук изложени обстоятелства наложи наказание
при превес на смекчаващите обстоятелства. Едно такова наказание според съда би
способствало за постигане целите, предвидени в чл. 36 НК, досежно
индивидуалната и генералната превенция спрямо лицето, като би го
възпрепятствало и от възможността за извършване на други престъпни прояви.
Само в допълнение и във връзка с нововъведена
разпоредба на чл.301, ал.2 от НПК / акт след 06.11.2017 г./, то съдът намира, че настоящото деяние не
съставлява административно нарушение, а е осъществява престъпният състав на
горецитираните разпоредби, по които съдът намери предаденото на съд лице за
виновно и го осъди по повдигнатото му обвинение, като съображения досежно
чл.218б НК, съдът вече по-горе изложи.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимата
А.Л.Д., ЕГН: **********, да заплати направените по делото разноски на
досъдебното производство, в размер на 35.19 /тридесет и пет лева и деветнадесет
стотинки/ лева за изготвена експертиза, в полза на бюджета на ОД на МВР – град
Бургас по сметка на ОД на МВР - град Бургас, както и 10.00 /десет/ лева
държавна такса за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листове в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - град Бургас.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
Вярно
с оригинала!
С.П.