О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …….../19.11.2018 год.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Павлова
частно
търговско дело № 1807 по описа за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Р.Я.П. от гр.Варна, чрез адв.Р.
Данков, против определение № 11233/05.10.2018 год., постановено по гр.д. №
9520/2018 год. на ВРС – XLVI състав, с което първостепенният съд е прекратил
производството пред себе си по направеното от ответната страна възражение за
неподсъдност на спора пред ВРС и е изпратил същото по подсъдност на СРС.
Насрещната страна по
частната жалба – „ОТП ФАКТОРИНГБЪЛГАРИЯ“ ЕАД, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
При
така очертаните предметни предели, след запознаване с писмените доказателства
по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски
окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по постъпила
искова молба на Р.Я.П. срещу „ОТП ФАКТОРИНГБЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с която съдът
е сезиран с искане за приемане на установено, че ищецът не дължи сумата по
издаден по ЧГД № 7105/2012 год. на ВРС изпълнителен лист, за събирането на
което е образувано изп.дело № 20178080400476 по описа
на ЧСИ Захари Димитров, поради погасяване на изпълняемото
право по давност, с правно основание чл.439 ГПК.
С атакуваното
определение, съдът е съобразил направеното от ответната страна
в отговора на исковата молба възражение за неподсъдност
на делото пред ВРС предвид обстоятелството, че седалището на дружеството
е в гр.София и като го е уважил е прекратил
производството по делото и го е изпратил
на СРС.
Видно е от
данните по делото, че ищецът
е сезирал със спора ВРС, в чийто район се намира
настоящият му адрес, а възражението за местна неподсъдност
на спора е направено от ответника
в срока по чл. 131 от ГПК - с отговора на исковата
молба. При това положение, доколкото не се
касае за иск на потребител,
правилно
първоинстанционния съд е приложил общата подсъдност
по чл.108 ГПК – по седалището на ответника и е уважил
направеното възражение за местна неподсъдност на делото.
Наведените в
жалбата доводи извеждат като спорен въпроса дали ищецът може
да се ползва
от изборната подсъдност по чл.113 ГПК, свързана с качеството на ищеца на
„потребител на застрахователи услуги“.
Въпросът за приложението на нормата на
чл. 113 ГПК и съотношението й с нормата на чл. 108 ГПК е предмет на
редица постановени по новия ГПК и поради
това имащи характер на задължителна
съдебна практика по чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК определения.
В същите еднозначно е прието, че особената местна
подсъдност по този текст е установена
в полза на потребителя и се прилага във всички
случаи когато е предявен иск, произтичащ
от правата уредени в Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/,
като регламент на потребителското право, създаден в изпълнение на задълженията,
произтичащи от установените норми от Европейския съюз, осигуряващи специална защита на потребителите. Тъй като именно
с този закон /ЗЗП/ се въвеждат нови
правни категории и терминологични уточнения, установяват се конкретни измерения на определени права
на потребителя, то и текстовете уреждащи процесуалното реализиране на тези права са
обвързани именно с него. Или, както
е посочено в определение № 697 от 7.12.2009
г. на ВКС по ч. т. д. №
514/2009 г., I т. о., приложимостта на чл.
113 ГПК се определя от характера и вида на предявения
иск, който за да бъде
потребителски следва да произтича от
уредените изрично възможности за това в Закон за
защита на потребителите.
В конкретния
случай , видно от фактическите обстоятелства и искането, с което е сезиран първоинстанционния съд, това не е така.
Ищецът не търси защита на
свои права срещу ответника въз основа на
специалния закон /ЗЗП/, а отрича наличието на изпълняемо срещу
него негово право,
черпейки доводи от общия закон
ЗЗД. Последното прави и безпредметно обсъждането на ответниковото
качество.
Поради съвпадане
на крайните изводи относно местната подсъдност на спора, определението
на ВРС следва да се потвърди.
Воден от горното,
съставът на Варненски окръжен съд:
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№ 11233/05.10.2018 год., постановено по гр.д. № 9520/2018 год. на ВРС – XLVI състав, с което първостепенният съд е прекратил
производството пред себе си по направеното от ответната страна възражение за
неподсъдност на спора пред ВРС и е изпратил същото по подсъдност на СРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: