Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 109 29.05.2014 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и седми март Година две хиляди и четиринадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Ж.К.
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 306
по описа за 2013 година.
Делото е образувано по повод постъпила искова молба с
правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР от П.А.Ж. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Созопол, област Бургас,
ул.Река Мур № 1, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Александровска № 115, вх.А,
ет.2, адв.М.Г. *** против „Хелио – тур – С” АД /в несъстоятелност/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Созопол, къмпинг Каваци,
представлявано от изпълнителния директор „Туристически холдинг Русалка
холидейз” АД, чрез Блага Димитрова Брайнова с ЕГН ********** да бъде прието за
установено, че са налице непълноти и грешки в кадастралната карта, както и да
приеме за установено по отношение на ответното дружество, че към датата на
влизане в сила на заповед № РД-18-60/ 04.10.2007г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с която е била одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Созопол, П.А.Ж. е била собственик на 2410 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
67800.54.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол,
целият с площ от 34 775 кв.м., /представляващ имот 010511 от КВС на
землището на гр.Созопол, целият с площ от 2.760 дка/, за който е предвиден проектен имот 67800.54.208, както и да бъде осъдено да заплати
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, постъпи отговор на исковата
молба от ответното дружество, в който се твърди, че с решението на съда по
чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ /отм./ не се възстановява право на собственост, а се
установява фактическо положение към минал момент. Поземлената комисия е тази,
която посочва къде и в какви граници да се възстанови конкретен имот.
Възстановения имот не попада в границите на къмпинг „Каваци”, не се е намирал
там и към момента, за който е било прието, че е бил собствен на ищцата. Издаденият
протокол № 982/ 31.03.2004г. за въвод във владение е документ с неистинско
съдържание. Пълномощникът на ответника се позовава на изтекла в полза на
дружеството и неговите праводатели придобивна 5 и 10 годишна давност, както и
на вписването на имота в капитала на дружеството. Желае съда да се произнесе с
решението си по реда на косвения съдебен контрол относно законосъобразността на
решение № 983/ 2004г. на ОСЗГ – Созопол, с което имота е бил възстановен в
стари реални граници, тъй като дружеството не е взело участие в производството.
Счита, че иска следва да бъде отхвърлен като недопустим, недоказан и
неподкрепен с убедителни доказателства.
В постъпило допълнително писмено становище ищцата
оспори всички твърдения на ответната страна, в т.ч. истинността, верността и
автентичността на приложените от дружеството писмени доказателства. Някои от
тях са изцяло неверни, други са били дописани. Към 31.05.1991г. къмпинг
„Каваци” не е бил включен в баланса на ответното дружество /респ.негов
праводател/. Това не се и твърди, а дружеството е правоприемник само на част от
активите на ТП”Балкантурист” гр.Созопол.
Изобщо, за земята не е била провеждана никога отчуждителна процедура и тя
никога не е била собственост на държавата. Не са налице предпоставките и на
чл.79 от ЗС за придобиване на имота по давност, след като от възстановяване
правото на собственост ищцата нееднократно е заявявала претенциите си към
имота. Решението на ОСЗГ – Созопол е било постановено на база надлежни
доказателства, приложени към гр.д.№ 1025/2003г. по описа на ОС-Бургас.
В дадения срок постъпи писмено становище от ответната
страна, в което се твърди за несъмнено, че имота е включен в капитала на
„Хелио-тур-с”АД. Предоставянето за стопанисване на имота от страна на държавата
на ответното дружество е публично известно и е достъпно чрез Търговския
регистър.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцата поддържа
исковата молба и моли съда да уважи иска с последиците по закон, както и да
присъди направените по делото разноски. В подкрепа ангажира съдебно-техническа
експертиза и свидетелски показания.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ответното дружество заяви, че поддържа
направените възражения. В подкрепа на защитната си теза ангажира
съдебно-икономическа експертиза и свидетелски показания.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима,
като подадена от лице, което има правен интерес от иска и пред компетентния съд,
съобразно правилата на родовата и местна подсъдност - чл.104 т.3 и чл.109 изр.второ
от ГПК. Ищцата притежава активна легитимация да предяви иска, тъй като е
призната за собственик на описания недвижим имот с решение на поземлена комисия
и съдебно решение, била й е издадена скица и е била въведена във владение с
протокол. П.Ж. е подала заявление по чл.53 и сл. от ЗКИР, но издадената заповед
е била отменена от Административен съд – Бургас поради установено наличие на
спор за материално право. Ответното дружество е заявило самостоятелни права
върху имота, което определя и правната квалификация на иска по чл.53 ал.2 от ЗКИР.
Безспорно е по делото, че „Хелио-турс-с“АД е
правоприемник на „Хелио-тур-с“ЕАД. Спорно е какъв е обема на правоприемството.
Видно от удостоверение за идентичност на лице с
различни имена № 1875/ 18.10.2012г. издадено от Община Созопол, П.А.Ж. и П.
Андреева Ж. са едно и също лице. С решение № 983/ 12.02.2004г. на ОСЗГ –
Созопол, в полза на ищцата е било възстановено в съществуващи /възстановими/
стари реални граници правото на собственост върху: 1. Нива от 1,532 дка, пета
категория, местност „Мапи“, имот № 010301 по картата на землището, при подробно
описани граници и 2. Изоставена нива от 2,760 дка, десета категория, местност
„Каваци“, имот № 010511 по картата на землището, при описани граници, ведно с
2бр. скици. На 31.03.2004г. ищцата е била въведена във владение на двата имота
с протокол № 982. Приложена е партида на имот № 010511 с описание на координатните му точки. С решение
от 09.01.2003г. по гр.д.№ 1025/2002г. по описа на ОС-Бургас, съдът е отменил
решение № 951/ 21.06.2002г. по гр.д.№ 1156/2001г. по описа на РС-Бургас, като е
приел за установено, че П.Ж. е носител на правото за възстановяване на
собствеността върху цялата нива в м.“Мапи“ в землището на гр.Созопол с площ от 3,2 дка, представляваща имот №
10499 от помощния кадастрален план на къмпинг „Каваци“, като 2,849 дка попадат
в имот № 275, а 0,351 дка извън същия имот, при посочени граници. Впрочем беше
приложена цялата преписка № 982 на П. Андреева Ж. /л.86-103 от настоящото
дело/. Ищцата е подала заявление от 19.11.2009г. до СГКК – Бургас за изменение
на КККР. По него СГКК – Бургас се е произнесла със заповед № КД-14-02-1028/
07.06.2012г., с което е било отказано допускането на исканото изменение поради
неподписването на съставения акт № 59/ 16.06.2010г. /л.30-32 от делото пред
РС-Бургас/ за непълноти и грешки от всички заинтересовани страни – „Хелио тур –
С“АД. С решение № 2085/ 13.02.2012г. по адм.д.№ 14830/2011г. по описа на
Върховния административен съд е било оставено в сила решение № 1202/
19.09.2011г. по адм.д.№ 2363/2010г. по описа на Административен съд – Бургас, с
което е била отменена заповед № КД-14-02-987/ 28.06.2010г. на началника на СГКК
– Бургас, засягаща имот 67800.54.4 чрез отнемане от него на 2410 кв.м. и
образуването на имот 67800.54.208 и е бил заличен имот 67800.54.107 с площ от
351 кв.м. /л.21-22 по гр.д.№ 11091/12г. по описа на РС-Бургас/, с 3бр.
приложени скици, обяснителна записка, протокол за трасиране, означаване и
координиране на поземлен имот и скица-проект.
На 01.12.2010г. на заседание на УС на „Хелио тур – С“АД е било взето
решение, дружеството да се представлява пред трети лица от „Туристически холдинг
Русалка Холидейз“ АД чрез Блага Димитрова Брайнова като изпълнителен директор.
С Акт за държавна собственост № 226/ 11.09.1996г. къмпинг „Каваци“ с площ от
217.40 дка е признат за държавна собственост като включен в капитала на „Хелио
тур – С“АД. Със съдебно решение от 28.02.1995г. по ф.д.№ 7410/91г. по описа на
ОС-Бургас и било вписано извършеното със заповед № 24/ 27.01.1995г. на Комитета
по туризъм при Министерския съвет, е бил увеличен капитала на дружеството от
91 024 000 акции по 1000лв. на 157 141 000 акции по 1000лв.
всяка. С приложени 3бр. решения на
ОС-Бургас е проследено регистрирането и увеличаването на капитала на „Хелио тур
– С“АД. Първоначалната регистрация е станала в резултат на решение № 109-А/
06.08.1991г. на Комитета по туризъм при Министерския съвет. Приложена е пазарна
оценка на земята съгласно ПМС 179 по сметка 201-1 с посочена дата 05.11.2004г.
/л.20-23 по настоящото дело/, 2бр. справки за дълготрайни активи към
31.12.1994г. и 1995г. С решение № 2905/ 18 юли 1990г. по ф.д.№ 2697/90г. по
описа на ОС-Бургас, е било регистрирано „Хелио тур – С“ фирма с държавно
имущество и е било прекратено като юридическо лице ТП“Балкантурист“ град
Созопол.
Според заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза, ПИ № 010511 попада частично върху ПИ с идентификатор 67800.54.4 по
кадастралната карта на Созопол и заема 2410 кв.м. от него. ПИ с проектен №
67800.43.208 е с площ от 2761 кв.м. и съответства по конфигурация,
местоположение и площ на имот № 010511. Същият имот попада в къмпинг „Каваци“.
В имота са изградени дървени бунгала, с временен статут по чл.120 от ППЗТСУ
/отм./ въз основа на разрешение за строеж на 70 бунгала № 54/ 21.11.1986г.
Имотът попада в актуваните с АДС № 226/ 11.09.1996г. 217.4 дка. Към заключението са приложени 2бр. скици,
изготвени от вещото лице, както правени от нея снимки. В съдебно заседание
вещото лице посочи, че изготвения през 1998г. помощен кадастрален план на
къмпинг „Каваци“ е бил заверен от Поземлената комисия – Созопол като верен и
самата тя го е използвала при своите решения.
В заключението на извършената и приета от съда
съдебно-икономическа експертиза, вещото лице е посочило какви активи са били
заведени в инвентарната книга на „Хелио Тур – С“АД и от коя дата. В активите
липсва имот с идентификатор 67800.54.4 или с площ от 34 775 кв.м.В
данъчните регистри на Община Созопол е бил деклариран от 08.04.2010г. имот с
наименование „Земя с площ 21740,00 кв.м.“ и адрес: Къмпинг Каваците,
собственост на ответното дружество. Вещото лице не е отговорило, на каква част
от активите на ТП“Балкантурист“ по отношение на къмпинг „Каваци“ е
правоприемник „Хелио Тур – С“АД, нито ако не е на 100 % кои са другите
правоприемници.
Според показанията на св.Христо Трендафилов, ищцата
имала място в местността „Мапи“, което от южната си страна граничело с мястото
на майката на свидетеля. Преди
одържавяването всички земи били лозя. През 1965г. там били направени вече
ресторанти и други постройки. Мястото на свидетеля също било възстановено. В
имота на П. имало бунгала.
Св.Недялка Бухлева твърди, че ищцата имала имот в
местността „Мапи“ около 3 дка, като всичко там било лозя и П. лично обработвала
земята. Имотът на ищцата граничел с имотите на Мария Трендафилова, Мариона
Димитрова, Захаринка Мархолева. Имотът на свидетелката се намирал през един от
процесния. През 1965г. държавата им
взела лозята. Свидетелката не знае какво има в имота сега, нито кой го владее.
Свидетелят Костадин Мархолев – член на борда на
директорите на „Хелио Тур – С“АД към 1997г., заяви, че от 1985 до 1997г. е бил
управител на къмпинг „Смокиня“. След 1997г. от дружеството не са се
противопоставяли на собствениците с възстановени права в имота, даже им оставили
бунгалата. Бунгалата в имота на ищцата макар и временни, били с по-сложна
конструкция и затова не успели да ги демонтират. След това дружеството било
приватизирано и започнали делата, като допреди това имота се владеел от
държавата и АКБ“Форес“, като акционери на „Хелио Тур – С“АД. Имотът на ищцата
попада в края на централната част. През 1994-1995г. от „Хелио Тур – С“АД
поставили ограда, която отцепва процесния имот на две части. До имота в момента
има бариера на портала, но свидетелят не знае дали има свободен достъп или не.
От показанията на св.Димчо Ройчев – зам.управител на
къмпинг „Каваци“ от 2010г., става ясно, че от 2004 до 2010г. е бил управител на
заведение в къмпинга. Реституираните имоти нямат обособени граници. Процесният
се намира до границата с къмпинг „Смокиня“, но не знае каква е площта му. Между
двата къмпинга – „Каваци“ и „Смокиня“, имало ограда, която не минавала през
спорния имот на ищцата. От 2004г. имота се владее от „Хелио Тур – С“АД, преди
това от „Балкантурист – Бургас“ от 1965г. и така до 1990г. В момента достъпът
до къмпинга е свободен. Бунгалата се намират з западната част до къмпинг
„Смокиня“.
Така изложената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи. За да бъде уважен иск с правно основание чл.53 ал.2 от ЗКИР, ищцата
следва да докаже, че е собственик на имота, за който се претендира че
съществува грешка и непълнота в отразяването в кадастралната карта и
кадастралните регистри. Събраните по делото доказателства са категорично в
полза на такъв извод. С влязло в сила съдебно решение от 09.01.2003г. по гр.д.№
1025/2002г. по описа на ОС-Бургас, съдът е признал П.Ж. за собственик на нива в
местността „Мапи“ в землището на гр.Созопол, като в диспозитива е описал каква
площ попада в имот № 275 и каква част извън него. Въз основа на съдебното
решение е постановено Решение № 983/ 12.02.2004г. на ОСЗГ-Созопол, с което в
полза на ищцата в реални граници е било възстановено правото на собственост
върху подробно описани два имота в землището на гр.Созопол. Към решението е изготвена
скица, а ищцата е била въведена във владение с нарочен протокол, с което е
приключила процедурата по възстановяване правото на собственост съобразно
чл.18ж от ППЗСПЗЗ, чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ.
Видно от изготвената от вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза скица /л.121/,
така възстановения на ищцата имот № 010511 попада частично върху ПИ с
идентификатор 67800.54.4 по кадастралната карта на гр.Созопол, записан като
собствен на ответното дружество и заема от него 2410 кв.м. Или към момента на
изготвянето на кадастралната карта на местността, ищцата е била собственик на
имот № 010511 /с проектен идентификатор 67800.54.208/ и този имот е следвало
съобразно изготвения проект да бъде записан като собствен на П.Ж., а не да
остане част от ПИ 67800.54.4. След като това не е било направено, е налице
грешка в кадастралната основа, коя следва да бъде поправена по реда на чл.53 от ЗКИР.
Възраженията на ответната страна са неоснователни. Искането
съда да се произнесе с решението си по реда на косвения съдебен контрол относно
законосъобразността на решение № 983/ 2004г. на ОСЗГ – Созопол, с което имота е
бил възстановен в стари реални граници, тъй като дружеството не е взело участие
в производството, е недопустимо. С тълкувателно решение № 5/ 14.01.2013г. на
ВКС по тълк.д.№ 5/2011г. в т.2 е посочено, че когато върху акта на Поземлена
комисия е бил упражнен съдебен контрол, решението на съда е задължително за
държавата и органите й. Ответното дружество черпи своите права от Държавата
като негов праводател, поради което е недопустимо да иска от съда да упражни
косвен контрол върху решение на ОСЗГ – Созопол, издадено въз основа на влязъл в
сила съдебен акт след проведено производство, в което държавата е взела участие
чрез съотв.поземлена комисия.
Но дори и да беше допустимо, такова възражение би било
и неоснователно. В мотивите към решението на съда по гр.д.№ 1025/2002г. по
описа на ОС-Бургас ясно е посочено, въз основа на какви писмени доказателства
съдът е приел, че ищцата е собственик на имота. Същите фактологически изводи
изложи и вещото лице М.Г. при описание, какви доказателства е използвала фирмата, изготвила т.нар.“помощен план на к-г
„Каваци““. Ако ответната страна има предвид наличието на дървени бунгала в
имота, то същите безспорно са преместваеми обекти,а не трайно прикрепени към
земята сгради. Впрочем тези бунгала не са отразена върху кадастралната карта.
Не следва да се вземат предвид и останалите възражения.
Включването на земята в активите на „Хелио – тур-С“ АД не беше безспорно
установено. Чл.17а от ЗППДОП /действала към момента на вписване на
„Хелио-тур-с“ЕАД/ изисква, държавното имущество да е било надлежно предадено за
управление и стопанисване на държавното предприятие – в случая на ДФ“Хелиотурс“
или неин парводател. Такъв акт изобщо не беше представен. А това беше толкова
по-наложително предвид факта, че в решение № 2905/ 18.07.1990г. по ф.д.№
2697/1990г. е отразена регистрацията на държавна фирма „Хелио-тур-с“ –
гр.Созопол, която обаче поема само част от активите и пасивите на прекратеното
ТП“Балкантурист“ – Созопол. В тежест на ответника беше да докаже, че в тази
част се включва и земята, обхващаща имота на ищцата.
Сред приложените по делото доказателства липсва акт с
подробно описание на земя като местонахождение, площ и граници, която да
съставлява част от активите на дружеството. И според заключението на вещото
лице по приетата съдебно-икономическа експертиза, в инвентарната книга на
ответника под инв.№ 97074 в капитала е включен актив с наименование „Парцел к-г
„Смокиня““, намиращ се в к-г „Каваци – център“ с обща площ от 217 400
кв.м. В приложените 2бр. справки за дълготрайните активи към 31.12.1994г. и
31.12.1995г. на „Хелио – турс-с“ЕАД също липсват описания на земята по площ,
местонахождение, граници. И в решението на ОС-Бургас от 28.02.1995г. по ф.д.№ 7410/1991г. също
липсва описание на земя, която да е станала част от капитала на дружеството. Приложените
заповеди на бившия Комитет по туризъм при Министерския съвет за увеличаване
капитала на „Хелиотурс“АД – Созопол, също не водят до подобен извод. Няма
доказателство, че описания в АДС № 226/ 11.09.1996г. терен от 217.4 дка е
идентичен с ПИ с идентификатор 67800.54.4 или че представлява част от него. Впрочем
дори самото „Хелио – тур-С“ АД е подало данъчна декларация едва през 2010г. за
имота, което поставя под съмнение твърдението на ответната страна.
Не са налице и предпоставките да се приеме, че „Хелио
– тур-С“ АД е придобило имота по давност. Съобразно чл.79 от ЗС, правото на
собственост върху недвижим имот се придобива след непрекъснато владение в
продължение поне на 10 години. Ответната страна чрез свидетелски показания се
опита да докаже, че имота е бил владян непрекъснато от 1991г. Решението на
поземлената комисия, с което се възстановява правото на собственост, има
конститутивно действие, т.е.счита се, че лицето е придобило имота с влизане в
сила на решението, респ.след извършване въвода във владение на имота. Това е
станало през 2004г. Владението обаче не е било необезпокоявано, тъй като ищцата
е търсила защита на своите права от самото начало. Дори само ако се обърне
внимание на приложеното по делото заявление по реда на чл.53 от ЗКИР с вх.№
24786/ 19.11.2009г., става ясно, че въз основа на него е бил съставен акт № 59/
16.06.2010г., който е бил предявен за подпис на ответното дружество /л.30 от
делото пред РС-Бургас/. Или със сигурност към този момент „Хелио – тур-С“ АД е
било наясно с претенцията на ищцата. Това е напълно достатъчно да се приеме, че
в полза на ответника не е изтекла предвидената в закона давност.
Предвид изложените изводи, съдът приема, че предявения
иск като основателен и доказан следва да бъде уважен.
Като последица от уважаването на иска, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, „Хелио – тур-С“ АД следва да заплати в полза на П.Ж.
направените по делото разноски в размер на 677.21лв. внесена държавна такса, 150лв.
възнаграждение на вещо лице, 1900лв. адвокатско възнаграждение и 10лв. съдебно-деловодни
разноски в производството или общо сумата от 2737.21лв.
Мотивиран от горното и на
основание чл.53 ал.2 от ЗКИР, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от П.А.Ж. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.Созопол, област Бургас,
ул.Река Мур № 1, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Александровска № 115, вх.А,
ет.2, адв.М.Г. *** против „Хелио
– тур – С” АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Созопол, къмпинг Каваци, представлявано от изпълнителния
директор „Туристически холдинг Русалка холидейз” АД, чрез Блага Димитрова
Брайнова с ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл.53 ал.2
от ЗКИР, че към момента на одобряване на кадастралната карта на гр.Созопол,
одобрена със заповед № РД-18-60/ 04.10.2007г. на Изп.директор на АГКК – София,
е била собственик на имот № 010511 /с проектен идентификатор 67800.54.208 с
площ от 2761 кв.м., образуван от ПИ 67800.54.107 и ПИ 67800.54.4/ с площ от 3,2
дка в местността „Мапи“ в землището на гр.Созопол, означен с оранжев цвят на
скица на № 2, изготвена от вещото лице М.Г., находяща се на л.121 по делото,
която скица представлява неразделна част от настоящото решение и че в кадастралната карта на гр.Созопол,
одобрена със заповед № РД-18-60/ 04.10.2007г. на Изп.директор на АГКК – София е
допусната грешка, изразяваща се в това, че не е бил нанесен собствения на П.Ж.
недвижим имот с проектен идентификатор
67800.54.208 с площ от 2761 кв.м., образуван от ПИ 67800.54.107 и ПИ 67800.54.4.
ОСЪЖДА „Хелио – тур –
С” АД /в несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Созопол, къмпинг Каваци, представлявано от изпълнителния директор
„Туристически холдинг Русалка холидейз” АД, чрез Блага Димитрова Брайнова с ЕГН
********** да заплати в полза на П.А.Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Созопол, област Бургас, ул.Река Мур
№ 1, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Александровска № 115, вх.А, ет.2, адв.М.Г.
*** сумата от 2737.21 /две хиляди седемстотин тридесет и седем лв. двадесет
и една ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: