Решение по дело №65/2017 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 320
Дата: 1 октомври 2019 г.
Съдия: Красимир Георгиев Ненчев
Дело: 20175200500065
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2017 г.

Съдържание на акта

                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

 

 

Номер: 320  Година  2019г.  Град  П., обл. Пазарджишка 

 

 

 

             В   ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. П.                 ВЪЗЗИВЕН   СЪСТАВ

На 01.10.                                                                   2019 година  

 

В публично( закрито) заседание , в следния състав:

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА ДИМИТРОВА

                                                                                              ЕЛИ КАМЕНОВА

СЕКРЕТАР : ……………………… 

ПРОКУРОР: ………………………

като разгледа докладваното от съдията   КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д . № 65 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247  от ГПК – поправка на очевидна фактическа грешка/ОФГ/ .  

С Решение № 84/06. 03. 2017г. на окръжен съд П. , постановено по в. гр.д. № 65/2017г. по описа на съда е прието за установено по отношение на ответниците ,че ищците са собственици по наследство на следния недвижим имот : 104/ 132 ид. части от Поземлен имот с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. , одобрени със   Заповед № РД -18-97/ 28.10.2008г. на  Изпълнителния директор на АГКК , целия с площ от 373 кв.м.

С молба вх. № 5873/28. 06. 2019г. ответниците по иска, чрез пълномощника им адвокат  К.  С. ***,   са поискали да се поправи съдебното решение по реда на чл. 247 от ГПК.

Твърденията в молбата са следните :

Твърди се ,че по регулационните планове на гр. П. от 1959г. и от 1981г.  имот пл. № 3961  в кв.300, който имот участва в УПИ ІІ- „Жилищно строителство ,магазин и трафопост“  е посочен с размери 260 кв. м. Твърди се ,че  в нот. акт. № 160/23. 07. 2004г. и нот. акт № 182/ 25. 05. 2006г. имота е посочен със същите размери  260 кв. м. Твърди се,че имот с такива размери ищците са придобили по наследство,а не имот с размери 373кв.м.,както е заснет имота  с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. , одобрени със Заповед № РД-18-97/ 28.10.2008г. на  Изпълнителния директор на АГКК. В молбата е посочено също така,че по- голямата площ на имота при заснемането му  в КККР на гр. П. е в резултат на това,че сградата , заснета с идентификатор ************* .1. ,построена в западната част на имота,попада в обхвата на улицата. Увеличената площ от 113 кв. м.  е за сметка на част от улицата  от запад.  Твърди се ,че тази част от имота е общинска собственост. Прилага се като доказателство Удостоверение  от 13. 06.2018г.  , издадено от  Община П..     

В молбата се прави искане да се допусне поправка на ОФГ  в  диспозитива на  решението на съда , като  се посочи,че ищците са придобили по наследство 104/ 132 ид. части  от недвижим имот с размери 260 кв.м. , който имот представлява част от Поземлен имот с идентификатор ************* по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П. , одобрени със   Заповед № РД -18-97/ 28.10.2008г. на  Изпълнителния директор на АГКК , целия с площ от 373 кв.м.

Молбата за поправка на ОФГ е неоснователна.

Според утвърдената съдебна практика и теория ОФГ е всяко несъответствие между волята на съда, която е формирана в мотивите и в диспозитива на решението и нейното външно изразяване  в текста на решението.   Обективните проявления на ОФГ са следните:

-       Технически грешки допуснати от съда при изписването на цифри , думи  и при аритметични пресмятания (напр. погрешно посочване  на границите на спорния имот  , размера на присъдената сума ,имената на страните, погрешни пресмятания на суми );

-       Пропускане на съда да отрази в диспозитива на решението становище ,което е формирано в мотивите (напр. непроизнасянето на съда в диспозитива на решението по един от обективно съединените искове , по солидарното осъждане на длъжниците , по отхвърлената част от иска , за което обаче в мотивите на решението съдът е формирал воля).

Настоящият казус не попада в нито една от  двете посочени хипотези . С молбата ищците не искат да бъде поправена погрешно  изписаната , а иначе правилно формирана воля на съда относно  размерите на дворното място , а искат да бъде поправена  неправилно формираната воля на съда по отношение на това обстоятелство. Ответниците твърдят ,че наследствените права на ищците не се простират върху 373кв.м., а върху 260кв. м. , като разликата представлява имот общинска собственост , който ищците не  са придобили  по наследство . Твърдят,че наследствените права на ищците следва да се определят върху  260 кв. м. , а не върху цялата площ на имота 373кв. м.  Това не е въпрос на техническа грешка в съдебното решение ,за да бъде поправена по реда на ОФГ. Касае се за въпрос , който е относим към същността на спора , а именно – върху каква част  от имота се простират наследствените права на ищците . Ако съда действително е формирал  неправилна воля по отношение на този въпрос тя следва да се поправи по реда на обжалване на решението , а не по реда на ОФГ. Неправилно формираната воля на съда се поправя по реда на обжалването ( чл. 258 и сл.  от ГПК )  , а липсата на формирана воля по част от предмета на спора се поправя по реда  на  допълване на съдебното решение (  чл. 250 от ГПК ).

Независимо от посоченото по –горе ,за правна яснота  по казуса , съдът  счита ,че не е формирал погрешна воля по отношение размерите на дворното място и наследствените права на ищците в имота .      

В мотивите на съдебното решение съдът е посочил ,че по  регулационните планове на гр. П. от 1951г. и 1981г. дворното място е посочено с размери от 260 кв.м. По КККР на гр. П., одобрени през 2008г., имота е заснет с размери 373кв. м. Според трайната съдебна практика и теория при предявен установителен иск за собственост  върху недвижим имот ( положителен или отрицателен) имота следва да бъде индивидуализиран  по КККР или по ЗРП действащи към момента на предявяване на иска . В исковата молба ищците са индивидуализирали имота по действащите КККР на  гр. П. ,но  погрешно са посочили размера на имота. От представената по делото скица на имота ,  № 15- 216688/ 26. 05. 2015г. ,издадена от АГКК се установява ,че площта на имота е 373кв. м. Тази площ на имота е посочена и в заключението на приетата по делото  СТЕ. В скицата ,като единствен собственик на имота е посочено лицето  И. Р.Т..*** е съсобственик в имота и притежател на определени идеални части от имота.  При тези данни в съдебното решение съдът е приел,че наследствените права на ищците се простират върху действителните размери на имота , а не върху   погрешно посочените от ищците в исковата молба . Това е така,тъй като размерите на урегулиран поземлен имот/УПИ/ ,какъвто е процесния имот , определени  със ЗРП или с КК и КР се определят от влезлите в сила  кадастрални и регулационни планове , респективно КК и КР , а не от твърденията на ищците в исковата молба .               

Действително , в заключението на приетата по делото СТЕ е посочено ,че имота , който е описан  в двата нот. акта от  2004г. и от 2006г. е идентичен с имота , който е заснет в КК и КР на гр. П. до размера на 260 кв.м. Въпросът за разликата  до 373кв.м. е останал неизяснен в съдебното производство . В съдебното производство спор по отношение размерите на имота не е повдиган от страните по спора и техните пълномощници. С молбата по чл. 247  от ГПК  молителите желаят въпроса относно действителните размери на имота и наследствените права на страните в имота да бъде разрешен в това производство, което е недопустимо . Този въпрос е  следвало да бъде разрешен в  исковото производство , което е приключило  с влязло в сила съдебно решение. На практика страната се опитва да постигне ревизия на съдебното решение по реда на чл. 247 от ГПК , което е недопустимо. Недопустимо е по реда на чл. 247 от ГПК да бъде променяна формираната воля на съда  в съдебното решение. Това може да бъде извършено само по реда на  инстанционния контрол.  

Предвид на гореизложеното и на основание  чл.  247 от ГПК   Пазарджишкия окръжен съд

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т.Р.Т. с ЕГН ********** *** и М.Р.Т. с ЕГН ********** ***,подадена чрез пълномощника на страните, адвокат К.П.С.,***, за поправка на ОФГ в Решение № 84/06.03.2017г. на окръжен съд П., постановено по в. гр.д. № 65/2017г. по описа на съда.

 

На основание чл. 247 ал. 4 от ГПК   решението подлежи на касационно обжалване  пред ВКС  в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :