Р Е
Ш Е Н
И Е № 260017
гр. Кюстендил, 22.03.2021
г.
Кюстендилският окръжен съд, в открито заседание на двадесет
и третифевруари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участие на секретаря Любка Николова, като разгледа докладваното от
съдия Костадинова т. дело №82 по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе
взе предвид :
|
|
|
|
|
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Образувано
е по писмена молба на ИА „Главна инспекция
по труда“ със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ №***, представлявано от
изпълнителния директор Р.М. М. за откриване на производство по несъстоятелност
по отношение на „Гарант 2006“ ООД- в ликвидация, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „***“
№***, ет.***, представлявано от
И.А.Ш.- ликвидатор.
В молбата се твърди, че при извършена
проверка на 18.02.2020 г. ИА „ГИТ“ е установила, че за периода от м. септември
до м. ноември 2019 г. ответното дружество не е изплатило трудови възнаграждения
на повече от една трета от работниците си, както и че тези възнаграждения са
били изискуеми към датата на проверката. Сочи, че по отношение на ответника са
били приложени 5 бр. принудителни административни мерки, с които контролните
органи са задължили работодателя да изплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за посочения период. Заявява, че в периода от м.май
до м. юни 2020 г. от страна на ИА ГИТ са извършени проверки на наложените
принудителните административни мерки и към 08.06.2020 г. възнагражденията,
дължими от работодателя са продължили да бъдат изискуеми, с оглед на което
молителят е направил извода, че ответното дружество се намира в състояние на
неплатежоспособност, поради невъзможността си да изпълни задълженията си за
плащане на описаните трудови възнаграждения.
Искането е
съдът да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на "Гарант 2006“ ООД- в ликвидация и да
определи началната й дата; да открие производство по несъстоятелност на "Гарант
2006" ООД- в ликвидация; да се определи датата на първото събрание на
кредиторите. Претендира разноски по делото.
Длъжникът, призован по реда на чл. 619 от ТЗ,
не депозира писмен отговор и не изразява становище.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
В подкрепа на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност ищецът представя следните доказателства:
Протоколи за извършени проверки от
17.02.2020 г. и от 08.06.2020 г. на ИА ГИТ- Д„Инспекция по труда“ гр.
Кюстендил, Доклад от инж. Р.Я.и М.А. относно извършване на проверка във връзка
с изпълнение на предписания на „Гарант 2006“ООД, Вътрешни правила за работната
заплата на дружеството за 2019 г., Разчетно- платежни ведомости. По делото са
приложени също така Баланс на „Гарант 2006“ ООД- в ликвидация към 30.09.2020 т.
Отчет за приходите и разходите на „Гарант 2006“ ООД от 01.01.2020 г.-
30.09.2020 г., Отчет за паричните потоци и Отчет за собствения капитал на
дружеството за същия период, Годишен доклад за дейността на „Гарант 2006“ ООД
за 2019 г. Баланс на „Гарант 2006“ ООД към 31.12.2019 г. Отчети за приходите и
разходите, за паричните потоци, за собствения капитал на „Гарант 2006“ООД за
01.01.2019 г.- 31.12.2019 г., Баланс към 31.12.2018 г., Отчет за приходите и
разходите на „Гарант 2006“ за 01.01.2018 г.- 31.12.2018 г., Оборотни ведомости
на „Гарант 2006“ ООД от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г. и от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г., Оборотни ведомости,
Инвентарни книги към 30.09.2020 г., към 31.12.2019 г. и към 31.12.2018 г.
По делото е изслушана съдебно- счетоводна
експертиза, изпълнена от вещото лице Р.Х.. От същата се установява, че размерът
на задълженията на „Гарант 2006“ към работниците му за периода м. септември
2019 г. до м. февруари 2020 г. вкл. е 18 218.33 лв. Към 31.12.2020 г.
размерът на изискуемите задължения е 213 000 лв., като дружеството е
спряло плащанията към кредиторите си на 27.07.2020 г. Според вещото лице коефициентът
на обща ликвидност е под минималния праг от 0.95. Коефициентът на бърза
ликвидност сочи, че дружеството не е в състояние да изплаща краткосрочните си
задължения. В исторически план тенденцията е за липса на възможности с
бързоликвидни активи дружеството да покрие краткосрочните си дългове. Коефициентът
за незабавна ликвидност, разглеждан към 31.08.2019 г. е със стойност 0.02, към
31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г. с
нулеви размери, което показва, че
дружеството не притежава бързоликвидни активи- краткосрочни инвестиции и парични средства за обслужване
на високите размери на натрупаните текущи задължения. Коефициентът на
абсолютната ликвидност е както следва: 0.02 към 31.08.2019 г. и 0 към
31.12.2019г. и към 31.12.2020 г. От посоченото вещото лице е извело извод, че
липсата на инвестиции и парични средства, както и високите стойности на
текущите задължения показват, че паричните средства се управляват неефективно,
при което дружеството пропуска ползи и не може с най- бързоликвидни активи-
паричните средства да покрие текущите си задължения. Вещото лице е проследило в
исторически план коефициентът на финансова автономност и е установило, че той
намалява- отчита се ниски стойности към 31.08.2019 г. в размер на 0.68, към
31.12.2019 г.- 0.48, като към 31.12.2020 г. достига отрицателна стойност-0.99.
Тези данни сочат за намаляване на възможността за разплащане към кредитори със
собствени средства и настъпила декапитализация на собствения капитал- липса на
каквато и да било възможности за разплащане към 31.12.2020 г. Високите
стойности на коефициентът на финансова автономност 1.48 към 31.08.2019 г.,
влошаващ се към 31.12.2019 г.- 2.08. и достигащ отрицателни стойности към
31.12.2020 г. сочат силна финансова зависимост на дружеството от кредиторите.
С оглед на така изложената фактическа
обстановка, съдът намира молбата за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на „Гарант
2006“ ООД- в ликвидация, ЕИК за основателна.
За да бъде открито производство по
несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки от сложния фактически
състав, визирани в разпоредбите на чл. 608,
чл. 625, ал. 1
и чл. 631 ТЗ,
а именно: 1. Компетентният съд следва да бъде сезиран с писмена молба от
лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 613 ТЗ;
2. Длъжникът да бъде търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ;
3. Да се констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ
или свръхзадълженост на длъжника по смисъла на чл. 742 ТЗ;
4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност/свръхзадълженост да е обективно и трайно – арг. от чл. 631 ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 ТЗ,
писмена молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да
подават длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по
търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на
длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната
агенция "Главна инспекция по труда" при изискуеми и неизпълнени за
повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца. В конкретния случай писмената
молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за неизплатени
задължения към най-малко една трета от работниците и служителите при ответника.
От заключението на вещото лице се установява, че повече от една трета от
работещите в ответното дружество имат вземания за трудови възнаграждения към
него, които са изискуеми за период повече от два месеца.
С оглед на така ангажираните доказателства
съдът приема, че молбата от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" с правно основание чл. 625 ТЗ
е подадена от процесуално легитимирано лице при наличие на изискуеми и
неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
Установено е качеството на търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ на лицето, за което се цели да се докаже, че е неплатежоспособно,
доколкото„Гарант 2006“ ООД, е вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********.
В чл.608 ал.3 от ТЗ е въведена оборима законова презумпция, според която неплатежоспособността се
предполага, когато длъжникът e спрял плащанията. В ал.2 и ал.4 на чл.608 от ТЗ
са предвидени още две презумпции за наличие на състояние на
неплатежоспособност, съответно - предполага се, че търговецът не е в състояние
да изпълни изискуемо задължение, ако преди подаване на молбата за откриване на
производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския
регистър годишните си финансови отчети за последните три години, както и
неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнително производство,
образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по
чл.625 от ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в
рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за
доброволно изпълнение.
Състоянието на
неплатежоспособност трябва да е налице към момента на приключване на устните
състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост
предполага извършване на цялостен финансово – икономически анализ на дейността
на длъжника в един достатъчно продължителен период назад във времето.
В настоящия
случай по делото е прието заключение по назначена съдебно-финансова експертиза,
в което са изследвани счетоводните показатели на длъжника, като от съществено
значение са анализираните коефициенти за ликвидност и за финансова автономност
на молителя. Така, в решение №115 от
25.06.2010г. на ВКС по т.д.№169/2010г., II т. о., ТК, постановено по реда на
чл.290 от ГПК, се приема, че съдът
следва да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, което е от значение
за икономическото състояние на длъжника като обективно състояние. За да е
налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща
свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни.
Коефициентите за ликвидност са
количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите
си задължения с наличните си краткотрайни активи. Ликвидността не е статична
величина и следва да се разглежда в динамика. Тя перманентно се променя, поради
непрекъснатото задължение на дружеството за плащане на доставчици, банки и др.,
както и поради парични постъпления от реализирана продукция или услуги. За
норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент „1“, тъй като
при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите
краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. В
конкретния случай коефициентът за обща ликвидност на молителя е „0“.
Показателите за автономност характеризират степента на финансова независимост
на дружеството от неговите кредитори. Колкото коефициентът за финансова
автономност е равен или по-висок от „1“, толкова зависимостта от кредиторите е
по-ниска. Коефициентът на финансова автономност на молителя е 0.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза може да се заключи,
че ответното дружество не е в състояние да поеме плащанията на текущите си
задължения, както и че същото е
поставено в зависимост от кредитори. Налице е хипотеза на трайно
влошаване на финансовото състояние на дружество, което е спряло дейността си и
не разполага със свободни парични средства и краткотрайни материални активи.
Според съда, данните по делото очертават извод, че дружеството е декапитализирано и това му финансово състояние има траен и
необратим характер.
Всичко изложено
води до заключението, че към настоящия момент, ответникът е в състояние на
трайна невъзможност за изпълнение на паричните си задължения, породени от
търговски сделки, чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи.
Следва да се приеме за установено състояние на неплатежоспособност, по смисъла
на чл.608 ал.1 от ТЗ, което изисква съдът да определи началната дата на това
състояние.
В съдебната практика се приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи, като се вземе предвид онова спиране на плащанията, което представлява израз на трайното и обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. В настоящия случай съдът
счита, че като начална дата на неплатежоспособността
следва да се приеме датата 27.07.2020г., която представлява израз на трайното и
обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. В
този смисъл съдът тълкува констатациите и изводите на вещото лице в приетото
заключение.
В чл.272а, ал.1, изр.3 от ТЗ е
предвидено, че когато съдът счете, че по отношение на дружеството, спрямо което
е открито производството по ликвидация са налице предпоставките за откриване на
производство по несъстоятелност, той е длъжен с решението, с което постановява
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговеца, да го
обяви в несъстоятелност.
Следва да се допуснат обезпечителни
мерки, чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника за
запазване на имуществото на дружеството- длъжник.
Предвид горното, на основание чл. 629б, ал. 1
във вр. с чл. 632 ТЗ,
на длъжника и неговите кредитори, в съдебно заседание от 23.02.2021 г., е била
дадена възможност, с предупреждаване за последиците от невнасяне на съответните
суми, да предплатят разноските по несъстоятелността, определени на 3500 лв.
Това не е сторено нито от молителя – инвокирал производството по
несъстоятелност, нито от друг негов кредитор. Поради това настоящата инстанция
намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ
– т. е. едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност и
несъстоятелност, като се спре производството по настоящото дело до предплащане
на началните разноски по чл. 629б ТЗ.
С оглед изхода на
спора право на разноски има молителят, който своевременно заявява претенция за
тяхното присъждане. От негова страна са извършени разноски в общ размер на 1020
лева, от които 250 лева за държавна такса и 770 лева за възнаграждение за вещо
лице, който ще бъдат възложени на ответника.
Водим от горното и на основание чл. 608 ТЗ
във вр. с чл. 630, ал. 1 ТЗ
и чл. 632, ал. 1 ТЗ,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „ГАРАНТ 2006“ ООД- в ликвидация, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „***“ № ***, ет.*** и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 27.07.2020
г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „ГАРАНТ 2006“ ООД- в ликвидация, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „***“ № ***, ет.***.
ДОПУСКА обезпечителни мерки за запазване на
имуществото на длъжника в полза на
кредиторите на несъстоятелността като НАЛАГА
общи възбрана и запор върху имуществото на „ГАРАНТ
2006“ ООД- в ликвидация, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. Дупница, ул. „***“
№ ***, ет.***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието на „ГАРАНТ
2006“ ООД- в ликвидация, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. Дупница, ул. „***“
№ ***, ет.*** и СПИРА
производството по ликвидация на
основание чл. 272а ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.
272б, ал.1 от ТЗ И.А.Ш.в качеството му на ликвидатор на длъжника на „ГАРАНТ
2006“ ООД- в ликвидация, ЕИК *** в 7- дневен срок от
съобщението да представи на съда по несъстоятелността:
баланс към дата
на решение за откриване на производството по несъстоятелност;
отчет за
дейността му по чл. 270 от ТЗ, включително и действия по предаване на
ведомости, ако такива са били предприети в хода на ликвидацията,
ОБЯВЯВА в несъстоятелност
длъжника на „ГАРАНТ 2006“ ООД-
в ликвидация, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр.
Дупница, ул. „***“ № ***, ет.*** и ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка „в несъстоятелност”.
ЛИШАВА длъжника „ГАРАНТ 2006“ ООД- в ликвидация, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „***“ № ***, ет.*** от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
СПИРА производството по несъстоятелност на
длъжника „ГАРАНТ 2006“ ООД- в ликвидация, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „***“ № ***, ет.*** по т.д.№82/2020г.
по описа на Окръжен съд- Кюстендил.
УКАЗВА на „ГАРАНТ
2006“ ООД- в ликвидация, ЕИК ***и на кредиторите му, че спряното производство по несъстоятелност може да
бъде възобновено в срок една година от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност в ТР, ако в рамките на този срок по делото се
удостовери наличие на достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на
ОС-Кюстендил необходимата сума за предплащане на началните разноски по смисъла
на чл.629б от ТЗ в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
на „ГАРАНТ 2006“ ООД- в ликвидация, ЕИК *** и кредиторите му, че ако в 1-годишен срок от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в ТР,
не бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът ще
прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА „ГАРАНТ 2006“ ООД- в ликвидация, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „***“ №***, ет.***, представлявано от И. А.Ш. ликвидатор да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „***“ №*** деловодни разноски в размер на 1020 лева.
Решението ДА СЕ
ВПИШЕ в Търговски регистър при Агенцията по вписванията по партидата на длъжника „ГАРАНТ 2006“ ООД- в ликвидация, ЕИК ***.
Решението ДА СЕ ВПИШЕ и в книгата по чл.634в ал.1
от ТЗ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София, в 7-дневен
срок от датата на вписването му в Търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Препис от
решението да се изпрати на Агенцията по вписванията.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: