№ 161
гр. Севлиево, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20254230100204 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Т. С. С., ЕГН ********** е предявил против „Вивус.Бг“ ЕООД установителен
иск с правно основание 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
прогласяване недействителността на сключения между страните договор за кредит №
********** от 18.07.2024 година, поради това, че посоченият в договора годишен
процент на разходите не съответства на действителния годишен процент на разходите
и не са посочени компонентите и допусканията, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по договора. Предявен е в условията на евентуалност
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 и чл. 19, ал. 5
ЗПК да прогласите недействителността на клаузатите предвиждащи заплащане на
такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на срока на кредита от договора за
кредит, както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
1097,44 лв., представляваща недължимо платени от ищеца суми по договора за кредит.
Ищецът твърди, че е сключила с ответното дружество договор за кредит №
********** от 18.07.2024 година в съответствие със закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, съгласно „специални условия на договора за кредит“
сумата на кредита е 500 лева със срок 30 дни, при лихвен процент за срока на кредита
41% и гпр от 49,7 %. посочено било още, че се дължи такса за бързо разглеждане в
размер на 123,15 лева и общата дължима сума по кредита е в размер на 640 лева.
Съгласно общите условия към договора „такса за бързо разглеждане“ представлявала
такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга по искане на
кредитополучателя, която гарантира обработка на Искането за кредит и отговор в
1
рамките на 15 (петнадесет) минути от подаването му по електронен път, по телефон
или на хартиен носител в офис на Партньор. Таксата за бързо разглеждане можела да
бъде заявена при подаване на искане за отпускане на Кредит и/или Допълнителна сума
по Кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора.
„Такса за удължаване“, пък представлявала такса за предоставяне на допълнителна,
незадължителна услуга за Удължаване на Срока за връщане на кредита със 7 (седем),
14 (четиринадесет) или 30 (тридесет) календарни дни над първоначално определения
срок за връщане на кредита. Таксата за удължаване се предоставяла на
Кредитополучателя в съответствие с ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора. На
28.07.2024 г бил сключен анекс за допълнителна сума към договор за кредит №
********** / 18.07.2024 г, с който анекс общия размер на кредита се увеличавал на 800
лева, лихвеният процент по кредита бил 40,88 %, ГПР - 49,8 %, таксата за бързо
разглеждане - 175,24 лв., а общата сума дължима по кредита - 998,81 лв. На 02.08.2024
година бил сключен анекс за удължаване на срок към договор за кредит № **********
/ 18.07.2024 г с 30 дни, за което била заплатена такса за удължаване в размер на 192
лева. На 03.09.2024 г бил сключен анекс за допълнителна сума към договор за кредит
№ ********** / 18.07.2024 г, с който анекс общият размер на кредита се увеличавал на
1300 лева, лихвеният процент по кредита бил 40,82 %, ГПР - 50 %, таксата за бързо
разглеждане - 250,60 лв., а общата сума дължима по кредита -1581,44 лв. На 10.09.2024
година бил сключен анекс за удължаване на срок към договор за кредит № **********
/ 18.07.2024 г с 30 дни, за което е заплатена такса за удължаване в размер на 312 лева.
На 10.10.2024 година бил сключен анекс за удължаване на срок към договор за кредит
№ ********** / 18.07.2024 г с 30 дни, за което била заплатена такса за удължаване в
размер на 192 лева . Ищцата поддържа, че е заплатила по договор за кредит №
********** от 18.07.2024 година следните суми: на 02.08.2024 - 192 лв.; на 10.09.2024
- 312 лева; на 17.09.2024 - 100 лв.; на 01.10.2024 - 100 лв.; на 11.10.2024 - 312 лв. и на
31.10.2024 - 1381,44 лв., или общата сума която ищцата заплатила по процесния
договор била в размер на 2397,44 лева.
В исковата молба се поддържа, че договорът за кредит бил недействителен, по
конкретно в случая била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във
връзка с невключването на клаузите предвиждащи заплащането на такса за бързо
разглеждане и удължаване на срока в ГПР.
Поддържа се, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на
ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои
точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В процесния договор
бил посочен размер на ГПР от 49,7 %, като тези допълнителени разходи за такси за
бързо разглеждане и удължаване на срока не е ясно как се отразяват на общия размер
на ГПР. Ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и
скритите разходи - допълнителната сума за таксите, то общият размер на ГПР
2
значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК -пет
пъти размер на законната лихва. Това било недобросъвестна търговска практика, която
накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнявало на непосочен
ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора
на основание чл. 22 от ЗПК.
Сочи, че начислената в договора такса за бързо разглеждане и такса за
удължаване на срока е свързана с усвояване и управляване на кредита и е начислена в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Твърди се, че вземанията за
такса за бързо разглеждане и такса за удължаване на срока, на практика представляват
скрито възнаграждение за кредитора, респ. съставляват разход по кредита и като
такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.
Искането към съда е да уважи така предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
Ответникът в законоустановения не е подал отговор на исковата молба. След
изтичане на срока за отговор е постъпил такъв от ответното дружество, с който се
излагат съображения за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По главните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
Съгласно посочените разпоредби сред основанията за недействителност на
договора и конкретно за неговата нищожност са заобикаляне на закона и конкретно на
въведена императивна законова забрана чрез постигане на забранен или непозволен от
закона правен резултат.
Следователно, основателността на предявените главни искови претенции,
имащи за предмет прогласяване нищожността на договора в неговата цялост, е
обусловена от установяване от ищцата, при условията на пълно и главно доказване,
сключването между нея и ответното дружество на процесния договор за кредит и
неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност
уговарянето на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплати на
кредитора такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, както и
наказателна такса при допусната забава;
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи действителността на договора - съответствието му със законовите
разпоредби, в частност със ЗПК и ЗЗП.
С оглед съвпадащите твърдения на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
4 ГПК, с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 27.03.2025 г. и
3
обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните,
като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между
ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит с
посоченото в исковата молба съдържание, както и анекси към него подробно посочени
в исковата молба, както и че ищецът е заплатил посочените в исковата молба суми по
процесното правоотношение и факта, че допълнителните услуги по процесния договор
не са включени в посочения в договора ГПР.
Последните факти се установяват и от представените и приети като писмени
доказателства по делото преписи от договор за кредит № ********** от 18.07.2024 г. и
Общи условия на договора за кредит, данните от които сочат за сключването на
договора за кредит между ответното дружество, в качеството му на кредитор и
ищцата, в качеството й на кредитополучател, за предоставяне на паричен заем, под
формата на потребителски кредит, в размер на сумата от 500 лева. Срещу това ищцата
е поела насрещното задължение да ползва кредита и да го върне съгласно условията на
договора – в срок до 30 дни и конкретно до 17.08.2024 г., заедно с възнаградителна
лихва в размер от 16,85 лева и такса за бързо разглеждане в размер от 123, 15лева или
обща сума, подлежаща на връщане в размер от 640 лева. Установява се, че договорът
обективира специални условия и общи такИ., с които се урежда възникналото
правоотношение между страните. Съгласно клаузите на чл. 2 – чл. 6 от Общите
условия по договора за кредит, сключването му – чрез обективиране съгласието на
страните в писмена форма и подписване от тяхна страна, се предхожда от провеждане
на процедура по отправяне от страна на кредитополучателя на искане за отпускане на
кредит, неговото разглеждане и одобрение от кредитора. Предвидено е, съгласно чл. 3
от ОУ, че след подаване на искането и регистрация, и преди сключване на договора, на
потребителя се предоставя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителския кредит и проект на договора, включващ приложимите
специални и общи условия. В клаузата на чл. 7 от Общите условия е предвидено,
че ГПР представлява процент, отразяващ общите разходи по кредита – настоящи и
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни), известни на кредитора
и дължими от кредитополучателя, както и, че ГПР не включва разходите, които
последният заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си задължения,
както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
кредитополучателя по негово искане. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 4. 2 от
ОУ кредитополучателят има възможност да заяви изрично бързо разглеждане на
подаденото искане за отпускане на кредит, която услуга е допълнителна и
незадължителна и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор от
кредитора до 15 минути от изпращането му, при стандартен срок за това съгласно чл. 4
от 7 календарни дни. Съгласно чл. 4. 4 от Общите условия по договора за кредит при
заявена от кредитополучателя допълнителна незадължителна услуга за бързо
4
разглеждане на искането за отпускане на кредит, същият дължи на кредитора
заплащане на такса за бързо разглеждане, чиято стойност се изчислява в зависимост от
сумата по кредита и срока на договора и която е посочена в Тарифа на кредитора, а и
в самия договор за кредит. В клаузата на чл. 4. 5 изрично е посочено, че заявяване на
услугата за бързо разглеждане не е задължително условие за отпускане на кредита и не
увеличава възможността за получаването му от кредитоискателя. Изяснява се също, че
основното задължение на кредитополучателя, установено в чл. 11. 1 от Общите
условия, е да изплати на кредитора общата дължима сума, включваща общия размер
на предоставения кредит – главницата и общите разходи, лихви и такси, надлежно и
своевременно – в срока, посочен в специалните договорни условия. В клаузата на чл.
15. 2, б. „а“ от ОУ е предвидено задължение за заплащане на надбавка за наказателна
лихва при допусната забава на плащанията по договора от страна на
кредитополучателя, включваща стандартния договорен лихвен процент и законната
лихва за забава в размер на 10 %. Съгласно чл. 15. 4 ОУ всички разноски, свързани с
действия по събиране на дълга, включително и не само услугите на дружества за
събиране на вземания, разноски във връзка с телефонни обаждания за напомняне,
изпращане на напомнителни писма за просрочени плащания и/или други основателни
действия, предприети при просрочие, са за сметка на кредитополучателя, като
размерът на разноските се определя при съобразяване на Тарифата на кредитора и се
добавя към общата дължима сума. В раздел 1 „Определения“ е посочено, че Тарифата
за таксите и разноските за предоставяните от кредитора услуги е обявена на началната
страница, валидна към датата на предоставяне на съответната услуга.
В приетия по делото договор за кредит е посочен ГПР – в размер от 49, 7 %.
По делото е представен Анекс за допълнителна сума от 28.07.2024 г. към
Договор за кредит № **********/18.07.2024 г., с който на ищцата е отпусната
допълнителна сума в размер на 300 лв. от страна на ответното дружество, при ГПР
49.8 %, общо дължима сума 998,81 лв., включваща и 175,24 лв. – такса за бързо
разглеждане след отпускане на допълнителна сума.
По делото е представен Анекс за допълнителна сума от 03.09.2024 г. към
Договор за кредит № **********/18.07.2024 г., с който на ищцата е отпусната
допълнителна сума в размер на 500 лв. от страна на ответното дружество, при ГПР 50
%, общо дължима сума 1581,44 лв., включваща и 250,60 лв. – такса за бързо
разглеждане след отпускане на допълнителна сума.
По делото е представен Анекс за удължаване на срок от дата 10.09.2024 г. към
Договор за кредит № **********/18.07.2024 г., с който срокът на договора е удължен с
30 дни.
По делото е представен Анекс за удължаване на срок от дата 10.09.2024 г. към
Договор за кредит № **********/18.07.2024 г., с който срокът на договора е удължен с
5
30 дни.
По делото е представен Анекс за удължаване на срок от дата 10.10.2024 г. към
Договор за кредит № **********/18.07.2024 г., с който срокът на договора е удължен с
30 дни.
Ответното дружество изрично признава фактът, че ищцата е извършила
погашения по посочения договор за кредит и допълнителните анекси към него в общ
размер от 2397,44 лв.
Основният спорен по делото въпрос е относно действителността на договора за
кредит, респ. на отделни негови клаузи (предмет на евентуално предявените искове
по чл. 26 ЗЗД), предвид оспорването от ищцата с твърдения за нищожността на
договора поради заобикаляне на закона, конкретно на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4
ЗПК.
Както вече беше изяснено, процесният договор за паричен кредит е сключен
като потребителски такъв. Доколкото страна, в качеството си на кредитополучател, по
процесната двустранна сделка е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да
е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид нейния
предмет, съдът намира, че в случая договорната обвързаност между страните попада в
обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр. 18 от 05.03.2010
г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към
съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната
защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (обн. в
ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който
въвежда разпоредбите на ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, за наличието на които съдът
следи служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
6
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно чл. 19, ал. 4
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Както се изясни, в специалните условия на договора за кредит е посочен
цифрово годишният процент на разходите на заема – 49,7 %, който с последващите
анекси е изменен на 49,8 % и съответно 50 %. Същевременно, в клаузата на 7. 1. от
приложимите към правоотношението Общи условия, към които изрично препраща и
индивидуалният договор, ГПР отразява общите разходи по кредита, като не включва
разходите, дължими поради неизпълнение на задълженията по кредита и тези за
допълнителни и незадължителни услуги. В СЕФ изрично са посочени и условията,
при които е приложим ГПР. Предвид това, формално е изпълнено изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ГПК. Така посоченият размер не надвишава максимално допустимия
по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съдът обаче, вземайки характера на вземането, представляващо такса за бързо
разглеждане, инкорпорирано в договора и в последващите анекси, и условията, при
които същото е дължимо, достига до извод, че този ГПР не отразява действителния
процент на разходите по договора, доколкото не включва част от тях, а именно –
таксата за бързо разглеждане, която подлежи на включване в общите разходи по
кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
В посочената дефинитивна разпоредба е изяснено, че „общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия.
В настоящата хипотеза се изясни, че съгласно специалните условия на
процесния договор за кредит и клаузата на чл. 4. 2 от приложимите към него Общи
условия, ищцата, в качеството й на кредитополучател по договора, дължи заплащането
на сумата от 123, 15 лева, представляваща такса за бързо разглеждане на искането за
отпускане на паричен заем срещу предоставяне от страна на кредитора на услуга,
изразяваща се в разглеждане и произнасяне по искането в срок до 15 минути от
неговото изпращане.
Съобразявайки съдържанието на тези клаузи и основно предпоставките, при
наличието на които е дължима процесната такса, съдът приема, че посочената услуга –
7
за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредита е услуга, свързана с
усвояване и управление на кредита, поради което последната по естеството си следва
да участва при формиране на ГПР по договора.
В тази връзка и с оглед и изричното оспорване, проведено от ответника, съдът
намира за необходимо да отбележи, че изводът относно характера на процесната
услуга и дължимата за нея такса не се разколеба от обстоятелството, че в разгледаните
клаузи от Общите условия изрично е посочено, че същата представлява допълнителна
и незадължителна по същността си услуга и се предоставя единствено по изрично
искане от потребителя. Определящи в случая са видът на услугата и дали последната е
свързана с усвояване на кредита, каквато в случая е услугата по бързо разглеждане на
искането за отпускането. Наред с това, макар тази такса да е дължима за услуга, която
по дефиниция се предоставя от кредитора на кредитоискателя и потребител преди
формалното сключване на сделката и преди да е налице одобрение на искането за
отпускане на паричната сума, то следва да се отбележи, че дължимостта й е
установена именно в клаузите на договора, конкретно дължимата такса от 123, 15 лева
е включена в общата дължима сума по кредита, а услугата във връзка с
предоставянето на която потребителят заплаща тази такса – разглеждане на искането за
отпускане на кредита в срок до 15 минути е част от процедурата, установена и
разписана в Общите условия на договора по отпускане на кредита и сключване на
договора. Ето защо, съдът приема, че тази такса има характера на такса, свързана с
усвояване на кредита и подлежи на включване в общия разход по кредита съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК, а с това и като величина при определяне на годишния процент на
разходите по кредита.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая е допуснато нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като макар в договора за паричен кредит да е посочен ГПР като
процент, то не са посочени в цялост всички компоненти, които по характера си следва
да участват при формирането му, каквото е изискването на закона. Конкретно, в този
размер на ГПР не е включен размерът на начислената като дължима от ищцата още
към момента на сключване на договора такса за бързо разглеждане, въпреки че според
характера на вземането и условията, при които е дължима сумата, то последната
представляват част от общия разход по кредита.
Съобразявайки изложеното и вземайки предвид, че годишният процент на
разходите е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор, то в
настоящия случай съдът намира, че е налице несъответствие с изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Това обуславя недействителността на договора за паричен заем, а
оттук и на основание чл. 22 ЗПК връщане от кредитополучателя само чистата стойност
8
на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
Следва да се отбележи също, че съгласно разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2
ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
При тълкуване на разпоредбата се наблюдава ясно разграничение в подхода на
законодателя към двете групи такси, а именно между тези, които са дължими за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит и чието
начисляване и събиране от потребителя е допустимо и тези, които кредиторът е
предвидил за действия по усвояване и управление на кредита, които са забранени по
силата на изричната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Същевременно, целта на таксите и комисионите, чието събиране е разрешено по
смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, е да се покрият административните
разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит,
в т. ч. застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия
– арг. § 1. т. 1 ДР на ЗПК, а съгласно чл. 10а, ал. 2 последният не може да изисква
заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част
от дейността му по предоставяне на кредита.
В настоящата хипотеза се изясни, че съгласно специалните и общи условия на
договора за кредит ищцата, в качеството й на кредитополучател, дължи сумата от 123,
15 лева като такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит срещу
предоставяне от страна на кредитора на услуга, изразяваща се в разглеждане и
произнасяне по искането в срок до 15 минути от неговото изпращане, която сума е
включена в общия размер на подлежащата на връщане по договора.
По вече изложените по-горе съображения съдът приема, че се касае за услуга,
свързана с усвояване на кредита, поради което събирането на такса за същата е
забранено по силата на изричната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което е
самостоятелно основание за недействителност на клаузата от договора, въвеждаща
такова вземане. С начисляването на тази такса се достига до скрито оскъпяване на
кредита, поради невключването й като компонент на ГПР по договора, което води и до
заобикаляне на императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК за начисляване на ГПР по
кредита в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
9
задължения.
Същевременно, в практиката на Съда на Европейския съюз – т. 1 и 2 от Решение
от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, по преюдициално запитване на СРС, се приема, че
когато в договора не е посочен правилен ГПР, тъй като не са включени в него подобни
възнаграждения за „услуги“ като процесните, целият договор може да се приеме за
нищожен на основание чл. 22 ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Изложеното обуславя извод за основателност на исковата претенция по чл. 26,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД и за прогласяване на договора за кредит за недействителен, предвид
заобикаляне на законните изисквания и конкретно на чл. 19, ал. 4 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, при допуснато нарушение на последната.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Съгласно посочената разпоредба този, който е получил нещо без основание, е
длъжен да го върне.
Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице както в случаите, когато е получено нещо
въз основа на нищожен акт, така и при предаване и без наличието на някакво
правоотношение между даващия и получаващия, в който смисъл са и задължителните
за съда разяснения, дадени в мотивите на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр.
дело № 1/79 г. на Пленум на ВС – по някои въпроси за неоснователното обогатяване.
Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на
неоснователно обогатяване, е налице когато ищецът докаже даването, а ответникът не
докаже претендираното от него основание, а също така и в случаите, при които
ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът установи, че
това основание е нищожно, като и в двете хипотези даденото е без правно основание.
С оглед изложеното, възникването в полза на ищцата на процесната вземане е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване,
осъществяването на твърдяното имуществено разместване чрез реалното заплащане,
съответно получаване от ответното дружество на претендираната сума, при
установяване на което в тежест на ответната страна е да докаже наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумите.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията, в
частност на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, в който случай съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предвид това и с оглед вече достигнатия извод относно недействителността на
10
процесния договор за кредит, то съдът намира, че за кредитополучателя – ищцата по
делото е възникнало задължение за връщане единствено на сумата от 1300 лева,
представляваща главницата по договора и анексите към него. Както беше посочено,
ответното дружество изрично признава факта, че ищцата е заплатила по процесния
договор за кредит и анексите към него, сума в общ размер от 2397,44 лв. След
приспадане на дължимата главница от 1300 лева остава сума от 1097,44 лева, реално
заплатена от ищцата по процесния договор и анексите към него, при липсата на
основание за това и съответно подлежаща на връщане от ответника.
Предвид изложеното предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът. В случая ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
96,27 лв., а видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие е,
че адвокатското възнаграждение е безплатно – при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца, съдът намира следното:
С постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. изрично е
посочено, че съдът следва да откаже прилагането на национална уредба, която
определя задължителен минимален размер на адвокатските възнаграждения, когато
противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС,
както и че забраната за уговаряне на възнаграждение под минималните размери в тази
уредба респ. съдът да е обвързан и да не може да присъди възнаграждение под този
минимален размер несъмнено е „ограничение на конкуренцията“ с оглед на целта, като
такова при такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, като
във всеки случай, когато съдът установи, че е нарушена забраната по член 101,
параграф 1 ДФЕС е длъжен да откаже приложението на националната уредба.
Настоящият състав на съда приема, че за да се гарантира принципа на
добросъвестност, арг. чл. 3 ГПК, при съобразяване с легитимната цел на тежестта
за разноски и като взе предвид, че процесният правен спор не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, както и обстоятелството, че делото е приключило в
едно о.с.з., в което не се е явил процесуалния представител, то в настоящия случай
съответното адвокатско възнаграждение, което следва да бъде присъдено на
процесуалния представител на ищеца е в размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
11
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по предявения от Т. С. С., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. *************************** срещу „Вивус.Бг“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул.
„Димитър Хаджицокев“ № 52-54, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗПК договор за кредит № ********** от 18.07.2024 г.
ОСЪЖДА „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджицокев“ № 52-54, да заплати
на Т. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***************************, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 1097,44 лева /хиляда деветдесет и
седем лева и четиридесет и четири ст./, представляваща недължимо платена сума –
въз основа на недействителен договор за кредит № ********** от 18.07.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджицокев“
№ 52-54, да заплати на Т. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
***************************, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД, сумата от 96,27 лева
/деветдесет и шест лева и двадесет и седем ст./, представляваща платена държавна
такса.
ОСЪЖДА „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджицокев“ № 52-54 да заплати на
адв. С. С. Т., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от
400, 00 лева /четиристотин/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, присъдени в полза на
ищеца и адв. Т., съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК: BG20BUIN95611000679018.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
12