№ 74
гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Русалина Димитрова Михайлова (СГП-София)
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600157 по описа за 2021 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, 2. състав в открито съдебно заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
2. ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТАВРЕВА и прокурора Р.М., след като
разгледа докладваното от съдия Иванова в.н.ч.д. № 157/21 г., въз основа на закона и
доказателствата по делото прие следното:
Производството е по реда на чл. 34, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по жалба на адвокат В. В. от САК, действаща като служебен
защитник на П. М. Я., срещу решение № 260012 от 11.1.2021 г., постановено по н.ч.д. №
4644/20 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), НО, 9. първоинстанционен състав, с
което съдът е признал решение № BHLN 611190027319/2019 от 7.1.2020 г., влязло в сила на
19.6.2020 г., постановено от несъдебен орган на Република Австрия за налагане на
финансова санкция против П. М. Я. - глоба в размер на 140 евро и разноски по водене на
1
производството в размер на 5 евро, с левова равностойност в размер на 283,60 лева, за
нарушение на правилата за движение по пътищата в издаващата държава.
С жалбата се изразява недоволство от съдебния акт на СГС като се твърди, че
съдът не е следвало да признава решението на чуждестранния несъдебен орган, защото
представеното удостоверение не отговаряло на изискванията на Рамково решение
2005/2014, тъй като не съдържало изискуемите реквизити – не били отразени видът на
пътното превозно средство и посоката му на движение. Поддържа се, че липсвала яснота и
по отношение на органа, подписал удостоверението.
Отправеното към въззивния съд искане е за отмяна на решението.
Не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не е поискано събирането на
доказателства.
В проведеното закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 НПК съдебният
състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждането на съдебно
следствие във въззивната инстанция. Идентичен извод е застъпен и в проведеното открито
съдебно заседание.
В речта си в съдебните прения пред въззивния съд адвокат В. поддържа жалбата
и отправеното с нея искане по изложените в същата съображения, които не допълва.
Прокурорът от САП пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
Засегнатото лице П.Я., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
След като прецени изложените в жалбата доводи, становищата на страните
и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийски апелативен съд
намери следното:
За да постанови съдебния си акт, СГС е отчел всички релевантни за предмета на
делото обстоятелства и след като е обсъдил наведените от защитата възражения е достигнал
до правилния и съобразен със закона извод, че са налице всички основания за признаване на
решението на чуждестранния несъдебен орган, с което е бил санкциониран българският
гражданин.
От събраните писмени доказателства се установява несъмнено, че Градският съд
е бил сезиран с искане от компетентните органи на Република Австрия за признаване и
изпълнение на решение, с което на българския гражданин П. М. Я. е наложена парична
санкция в размер на 140 евро и разноски в размер на 5 евро по водене на производството за
това, че е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата – неспазване на
минимално допустимото разстояние от движещото се пред него в същата пътна лента
превозно средство. Решението (с № BHLN 611190027319/2019 от 7.1.2020 г.) е влязло в сила
на 19.6.2020 г. Същото е издадено от несъдебен орган – от отговорен служител в
полицейската служба, чиито имена са отбелязани в съдържанието на самото решение.
СГС с основание е отчел наличието на изискваното от разпоредбите на чл. 4, вр.
чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
2
Както то , така и решението са придружени с превод на български език. Извършвайки
проверка на отразеното в удостоверението, първоинстанционният съд обосновано е
констатирал, че то съдържа всички изискуеми реквизити по Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1
от ЗПИИРКОРНФС, като не са налице данни, пораждащи съмнение относно
компетентността и легитимността на органа, който е издал удостоверението.
На следващо място, видно от съдържанието на удостоверението,
първоинстанционният съд обосновано е приел, че на българския гражданин е наложена
финансова санкция в размер на 140 евро за извършено административно нарушение на § 18
Abs. 4 StVO и § 99 Abs. 3 lit a StVO от Закона за движение по пътищата на издаващата
държава и 5 евро за разноските. Това административно нарушение попада в каталога на чл.
30, ал. 2 (т. 1) ЗПИИРКОРНФС и изключва проверката за двойна наказуемост съгласно
цитираната разпоредба. В този смисъл, макар и правилно по същество, СГС излишно е
извършил такава, констатирайки, че описаното в решението нарушение съответства на
предвиденото такова в българския Закон за движение по пътищата в разпоредбата на чл. 23,
ал. 1.
При анализа на съдържанието на официалния превод на представеното от
издаващата държава удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции
първоинстанционният съд правилно е преценил, че същото е пълно и изчерпателно –
съдържа необходимата релевантна информация за постановеното решение от несъдебен
орган на издаващата държава, датата му на издаване, датата на влизането му в сила,
обстоятелствата и правната квалификация на извършеното административно нарушение,
наложената с него санкция, самоличността и местоживеенето на нарушителя.
Настоящият съдебен състав се присъединява напълно към обоснованите изводи
на първоинстанционния съд относно отсъствието на основания да се приеме наличието на
пороци в съдържанието на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР.
Апелативният съд на свой ред споделя виждането, че представеният документ съдържа
достатъчна информация относно идентификацията на лицето, извършило административно
нарушение, описанието на обстоятелствата, при които е било извършено, участието на
българския гражданин, правната квалификация на деянието, наложената санкция съобразно
законодателството на издаващата държава, по отношение на която е признато задължение за
плащане по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗПИИРКОРНФС.
Въззивният съд изцяло споделя и застъпеното от първоинстанционния
становище, че не са налице и факултативните основания за отказ за признаване и
изпълнение по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, в частност, тези по т. 1, тъй като съдът
обосновано е констатирал, че представеното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР е пълно и по съдържание кореспондира на несъдебното решение за налагане
на финансова санкция, постановено от несъдебния орган.
Както правилно е отбелязал Градският съд, настоящата процедура има за цел
преценка единствено дали са налице условията за оказване на правна помощ на издаващия
орган, но не и да разглежда каквито и да е въпроси от материалноправен характер.
Последното е изцяло прерогатив на издаващата държава. В този смисъл са неоснователни
доводите на защитника на засегнатото лице за това, че е налице основание за отказ за
признаване на решението на чуждия несъдебен орган поради липсата на отразяване на
посоката на движение на превозното средство и вида на последното. Нито в рамковото
решение, нито в транспониращия го български закон е предвидено в съдържанието на
удостоверението да се отразяват детайли и подробности от такъв характер. Също
неоснователен е доводът за това, че не ставало ясно кой е органът подписал
удостоверението. Буква „к“ на удостоверението материализира графата за полагане на
подпис, а подписът не подлежи на превод. Що се отнася до компетентното за издаване на
3
удостоверението лице, то се определя от издаващата държава. В случая няма основания
съдът да подложи на съмнение компетентността на определения от Република Австрия
служител, издал удостоверението.
В заключение от изнесеното се обосновава, че жалбата е неоснователна.
Изнесените съображения мотивират извод за потвърждаване на обжалваното
решение като правилно.
С оглед изложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 11.1.2021г., постановено по н.ч.д. №
4644/20 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), НО, 9. първоинстанционен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4