Решение по дело №145/2023 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 10
Дата: 19 февруари 2024 г.
Съдия: Мария Вангелова Грунова
Дело: 20232210200145
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Котел, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Административно
наказателно дело № 20232210200145 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на К. Р. Р., ЕГН ************,
чрез адвокат П. К. – АК Пловдив против електронен фиш (ЕФ) серия К №
8232386 за налагане на глоба в размер на 600 лева. Жалбоподателят счита ЕФ
за незаконосъобразен и моли за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява
изпратено е становище по пълномощие от адв. П. К. – АК Пловдив, който
поддържа жалбата, като развива подробни съображения: липсвало достатъчно
ясно описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението;
не били посочени съставомерните признаци на състава на административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят; отправя
доказателствени искания и претендира разноски.
За въззиваемата страна ОД на МВР Сливен редовно призовани, не се
представлява вземат становище по допустимостта и основателността на
жалбата, правят възражение за прекомерност на разноските, а именно 600
лева адвокатско възнаграждение.
Производството по делото е образувано по жалба, подадена от лице,
което има право да обжалва ЕФ. Тъй като няма данни кога ЕФ е връчен на
наказаното лице, съдът приема, че жалбата е в срок. По тези причини
производството е допустимо. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
Генериран е ЕФ серия К № 8232386, с който на К. Р. Р., ЕГН **********,
е наложена глоба в размер на 600.00 лева за извършено административно
нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 и на основание чл.189, ал.4 вр.
чл.182, ал.2 т.6 от ЗДВП. Особеността на лексикалното изложение на
обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение,
налага дословното им цитиране : „На 06.10.2023г. в 08:58 часа в обл. Сливен,
общ. Котел, с. Градец, път ІІ-48 53.300 от село Градец към село Мокрен при
1
ограничение, въведено с пътен знак В-26 и Т-2 2000м и приспаднат толеранс
от 3км с МПС „ТОЙОТА АВЕНСИС 2.0 Д 4Д“ с рег. № ************, е
извършено нарушение за скорост , установено и заснето с автоматизирано
техническо средство/система TFR1-М 583, разрешена стойност на скоростта
13 km/h, установената стойност на скоростта е 64 km/h и превишената
стойност на скоростта е 51 km/h…...“
Към преписката са приложени клип №23293 протокол за използване на
АТМ, както и в последствие изискана от съда схема на път ІІ-48 53.300, от
АПИ Областно пътно управление Сливен.
Съдът кредитира всички писмени доказателства, които прочете по реда
на чл.283 от НПК и приобщи към делото, както и гласните доказателства, а
именно свидетелските показания на Н. Н. – младши автоконтрольор в РУ
Котел, обективирани в Протокол № 30 от 29.01.2024г. от съдебно заседание.
Заслужава внимание фактът, че отразеното в описателната част на
електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия
автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по
административната преписка снимков материал от заснет с автоматизирано
техническо средство – TFR1-M 583, клип № 23293, ТFR1 M №583, т. е.
създава се впечатление, че не намира опора в доказателствения материал по
делото. В случая в изпълнение на указанията на производителя, от измерената
скорост административно-наказващият орган е приел, че разрешената
стойност на скоростта е 13 km/h, установената стойност на скоростта е 64
km/h и превишената стойност на скоростта е 51 km/h, което е точно изписано
в ЕФ серия К № 8232386. Това принципно би могло да се прецени от
настоящия съдебен състав като допуснато процесуално нарушение, което
обаче да не засяга правото на защита на жалбоподателя, ако в конкретната
хипотеза, бе установен по – благоприятен за дееца режим, поради което
нарушението нямаше да се явява съществено, откъдето пък да може да се
приеме, че съставлява самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш като незаконосъобразен, но поради липса на такива обстоятелства
нарушението от страна на административнонаказващия орган е от
категорията на съществените процесуални и се приема, че съставлява
самостоятелно основание за отмяна, с оглед което ЕФ се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен без да се разглежда по същество.
Въз основа на така установеното съдът стигна по правния извод, че
обжалваният ЕФ следва да бъде отменен изцяло. Съдът, след като се съобрази
със задължението си служебно да провери дали са спазени всички правила
при провеждане на административнонаказателната процедура, констатира, че
са допуснати особено съществени нарушения, които, от една страна, са
ограничили, даже отнели, правото на защита на наказаното лице, и от друга,
поставят съда в невъзможност да провери правилността на обжалвания ЕФ.
Словесното описание на нарушената от дееца допустима скорост в
атакувания ЕФ, въобще не съответства на посочените в приложените по
делото доказателства, а именно клип № 23293, ТFR1 M №583.
Констатираните съществени процесуални нарушения при издаване на
ЕФ съставляват основание за отмяната му като незаконосъобразен и
изключват проверка по същество.
2
По отношение на разноските:
По отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 ЗАНН
страните имат право на разноски. В тази връзка е направеното изрично
искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски,
представляващи заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева. Предвид изхода на делото – отмяна на ЕФ, искането на жалбоподателя
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, се явява
основателно, като по делото са представени доказателства за заплащането на
такива. От страна на въззиваемата страна се прави възражение за
прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което съдът, в
настоящия му състав, намира за напълно основателно. Безспорно, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските, но
в размер не по - малко от минимално определения размер, съобразно чл.36
ал.2 от Закона за адвокатурата. Нормата на чл.78 ал.5 от ГПК, приложима във
връзка с чл.144 от АПК, въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а
именно: адвокатското възнаграждение да е прекомерно /съобразно
фактическата и правна сложност на спора/ и насрещната страна да е
направила искане за прекомерност на претендираните разноски. Размерът
следва да е справедлив, обоснован и съобразен с действителната правна и
фактическа сложност на делото, както и да не бъде по - нисък от предвидения
минимален такъв, определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира, че
несъмнено делото не е нито с голяма фактическа, нито с голяма правна
сложност. Жалбата, по която е образувано настоящото дело, е подадена чрез
пълномощник, а в проведените две на брой открити съдебни заседания,
пълномощникът не се явява, а изпраща становища, което обуславя и
процесуалната му ангажираност, без разходи за пътни и дневни по явяване в
открито съдебно заседание.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото,
основателното възражение на въззиваемата страна и предвид разпоредбата на
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да бъдат присъдени такива в размер на
400 лв. На основание чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл. чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа, издал
отменения акт, в процесния случай - ОД на МВР Сливен.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К 8232386, издаден от ОД на МВР
Сливен като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати на К. Р. Р., ЕГН **********,
с адрес град Пловдив, ул. **************, сумата 400.00 (четиристотин)
лева, представляващо адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие оказани от адвокат П. К. – АК
3
Пловдив по дело от административнонаказателен характер.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред АС
Сливен в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
4