ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.С.,
Апелативен Специализиран Наказателен съд , втори въззивен състав в закрито съдебно заседание на 16 януари през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМЧО Г.
ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Росенова в.н.ч.д.№ 19/2020 г. по описа
за 2020 г., намери за установено следното :
Производството е по чл. 345 НПК
Постъпила
е частна жалба от защитника на подс.Б.И.Б.
против определение от 17.12.2019г. по н.о.х.д 3731/2019г. по описа на СНС,10
състав. Определението е постановено в разпоредително заседание като съдът е приел ,че не са налице основанията чл.249 ал.1 вр. чл. 248 ал.1т.3 НПК за
прекратяване на съдебното производство.
В жалбата се оспорват изводите на съда , че на
досъдебното производство не са допуснати съществени, отстраними, процесуални
нарушения, с които са ограничени правата на подсъдимите. Възраженията в
жалбата съдържат просторни доводи за това
,че обвинителния акт не е изготвен съобразно изискванията на чл. 246 НПК.
Конкретно възраженията са насочени към обвинението по чл. 321 ал.3 пр.2
т.2 НК,а именно съдържанието на това
обвинение и неговата връзка с текстовете на престъпленията по 278 ал.6 изр.1
пр.2 алт.2 НК,чл. 277а ал.7 пр.2 алт.3 НК и по чл. 277а ал.3 вр.ал.1 НК.Прави
се анализ на нормите на чл. 278 ал.6 НК и чл.277а ал.3 вр.ал. НК.В жалбата се цитира начина на описание на
ролята на подс. Б. в ОПГ в обстоятелствената част на обвинителния акт с
последващ анализ на понятията ,които са
използвани от държавното обвинение за да се развият обширни разсъждения за
собственото виждане на защита за това какво следва да бъде посочено в обвинителния акт за да може да разбере
обвинението подсъдимия Б.. Изразява се несъгласие с подхода на държавното
обвинение при описване на престъплението по чл. 321 НК и отсъствието на правни изводи относно
наличието или липсата на нормативно определените квалифициращи белези и характеристики на инкриминираните вещи приети за археологически обекти,които са детайлно изброени в чл. 146
ал.1 ЗКН.В тази връзка се прави обширен анализ на понятието „археологически обекти „ и начина , по който е използвано от
държавното обвинение ,като се цитира практика на върховната инстанция и АС гр. С.
за да се обоснове мнението за съществено процесуално нарушение ,което пречи на
подсъдимия да разбере обвинението.Посочва се, че такова било разбирането по –
горе посочените въпроси и за пропуските на обвинителния акт, и на защитниците на другите подсъдими,които поискали също от съда да прекрати съдебното
производство.Тъй като не било уважено това искане,защото е неоснователно , го
обжалват пред настоящата инстанция. По изложените съображения за неправилност на атакуваното определение от
17.12.2019 г на СНС,10 ,състав , моли то да бъде отменено и постановено друго
,с което да бъде прекратено съдебното производство по н.о.х.д. 3731/2019г.
Апелативният специализиран наказателен съд след като се запозна с
жалбата и протеста ,провери изцяло съдебния акт ,намери
за установено следното:
Жалбата е неоснователна.Изложените доводи са неоснователни,защото
са в противоречие с изискванията на
наказателно процесуалния кодекс към процесуалния акт на държавното
обвинение и задължителната практика на ВКС на
Р.Б. по въпросите свързани с тълкуването на
понятието „съществени процесуални нарушения”, които водят до нарушаване
и ограничаване на правата на подсъдимите.
Практиката
на върховната инстанция е последователна
за изискванията към обвинителния
акт като средство за формулиране на
окончателното обвинение. Изискванията към обвиненията са да бъдат
ясно и точно формулирани за да знае обвиняемия в какво е обвинението и
да може да организира защитата си. В Р- 493-2008-III – НО ВКС се приема „ правата на обвиненото лице се свързват само с годността на обвинителния
акт да формулира ясно и недвусмислено обвинението чрез посочване на
обстоятелствата, обуславящи съставомерни признаци на деянието и на неговите
правни рамки. Само при липса на такава яснота или
непълнота , правото на защита не може да бъде компенсирано по друг
начин, освен чрез изготвяне и внасяне в съда на нов обвинителен акт„.
В ал.2 на
чл.246 НПК са посочени изисквания към съдържанието на процесуалния документ на
прокуратурата,а именно да посочва фактите и обстоятелствата, които подкрепят обвинението, като : време, място и
начин на извършване на престъплението.В
ТР 2/2002 г на ВКС на Р.Б т.4.2 се приема ,че „ в обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително трябва да
се посочат всички факти, които
обуславят обективните и субективните признаци на престъплението“.
По
отношение на подс.Б. е повдигнато обвинение за три отделни престъпления: по
чл.321 ал.3 пр.2 т.2 вр.ал. НК ,по чл. 277 аал.7 алт.3 НК и по чл. 339 ал.1
пр.2 алт.6 НК. В диспозитива на обвинителния акт са изписани всички изискуеми
от закона реквизити , а в обстоятелствената част фактите и обстоятелствата от
значение за така предявените обвинения. Ето защо всички съображения изложени от защитата на този
подсъдим нямат отношение към
процесуалната годност на обвинителния акт.Те не съдържат относими
аргументи към начина на изготвяне
на обвинителния акт и не съответстват на законовите изисквания, които да
формулират наистина наличие на съществено процесуално нарушение. Защитата на
този подсъдим не притежава процесуална
възможност да се мотивира със становището на защитниците на другите
подсъдими по делото и да изразява тяхното становище по отношение на обжалвания
съдебен акт . Това е така тъй като всеки един от подсъдимите и техните
защитници имат автономно право да обжалват съдебния акт на решаващия съд.
Предвид изложеното Апелативен Специализиран Наказателен съд, втори въззивен състав, на основание чл. 345 ал.1 НПК
О
П Р Е
Д Е Л
И:
Потвърждава определението от 17.12.2019г. постановено по н.о.х.д № 3731 /2019 г. по описа на
Специализиран Наказателен съд , 10 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.