Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Румяна Аврамова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 743 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правна квалификация чл. 694 ТЗ.
Ищецът - „К.т.б.” АД – в несъстоятелност /„КТБ“ АД /н//, твърди, че е кредитор на ответника „П.С.Х.” ЕАД, по отношение на което дружество е открито производство по несъстоятелност с решение, постановено по т.д. № 429/2018 г. по описа на СГС, VI-18 състав. Посочва, че е предявил в производството по несъстоятелност на ответника своите вземания към него, които са възникнали от договор за кредит, сключен на 26.11.2012 г. и са за дължима по тази сделка редовнa главница, просрочена главница, начислена възнаградителна лихва, която е просрочена, начислена текуща лихва и неустойки за забава и са в общ размер на 22 748, 48 лв. Тези вземания са включени от синдика в списъка на приетите вземания като им е определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като е счетено, че са обезпечени със сключен на 26.11.2012 г. договор за особен залог на вземания на длъжника за получаване на суми по банковите сметки, открити в „КТБ“ АД. По възражение, подадено от друг кредитор на несъстоятелния длъжник – от НАП, съдът е постановил определение по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което е изменил списъка на приети вземания като е определил, че тези, предявени от „КТБ“ АД, са необезпечени и подлежат на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Ищецът твърди, че предявените от него вземания, които са възникнали от договора за кредит от 26.11.2012 г. са обезпечени с особен залог върху имущество на ответника. Залогът е учреден с договор, сключен на 26.11.2012 г., във формата за действителност, предвидена в приложимата към датата на сключването му норма на чл. 2, ал. 1 ЗОЗ. Посочва, че към момента на учредяване на залога неговото вписване в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ не е елемент от фактическия състав, при който възниква заложното право. Предмет на учредения залог е имущество на ответника, което представлява негови вземания за получаване на суми по разплащателни сметки, открити в „КТБ“ АД. Ищецът твърди, че особеният залог е вписан в ЦРОЗ първоначално на 25.01.2013 г. и след това е направено допълнително вписване в ЦРОЗ на 06.06.2014 г. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че вземанията на „КТБ“ АД към „П.С.Х.” ЕАД, възникнали от договор за кредит, сключен на 26.11.2012 г., за получаване на редовнa главница, на просрочена главница, на начислена възнаградителна лихва, която е просрочена, на начислена текуща лихва и на неустойка за забава, които са в общ размер на 22 748, 48 лв., са обезпечени с особен залог върху вземания на „П.С.Х.” ЕАД за получаване на суми по разплащателни сметки, открити в „КТБ“ АД, който залог е учреден с договор за особен залог, сключен на 26.11.2012 г., вписан в ЦРОЗ на 25.01.2013 г. и на 06.06.2014 г. и подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „П.С.Х.” ЕАД с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът - синдикът на „П.С.Х.” ЕАД, заявява, че предявеният иск е основателен и моли съдът да го уважи.
Ответникът по иска - „П.С.Х.” ЕАД, не заявява становище по неговата основателност.
Ответникът по иска - Н.А.ЗА П.го оспорва. Посочва, че в Централния регистър на особените залози към месец януари 2013 г. няма извършено вписване на особен залог в полза на „КТБ“ АД за обезпечаване на вземанията на дружеството към „П.С.Х.” ЕАД, възникнали от договор за кредит, сключен на 26.11.2012 г., които са предявени в производството по несъстоятелност на длъжника. С оглед на това счита, че тези вземания са необезпечени. Моли съдът да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на
страните и техните възражения,
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От изложените от ищеца твърдения, на които той основава претенцията си, както и от формулирания в исковата молба петитум, може да се направи извод, че предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ иск за установяване съществуването на обезпечение и съответната на него привилегия за удовлетворяване на вземанията на „КТБ“ АД към „П.С.Х.” ЕАД – в несъстоятелност, възникнали от договор за кредит, сключен на 26.11.2012 г., за получаване на редовнa главница, на просрочена главница, на начислена възнаградителна лихва, която е просрочена, на начислена текуща лихва и на неустойка за забава, които са в общ размер на 22 748, 48 лв., което обезпечение представлява особен залог върху вземания на „П.С.Х.” ЕАД за получаване на суми по разплащателни сметки, открити в „КТБ“ АД и е учредено с договор за особен залог, сключен на 26.11.2012 г., вписан в ЦРОЗ на 25.01.2013 г. и на 06.06.2014 г. и което обезпечение дава право на удовлетворяване на ищеца в производството по несъстоятелност на „П.С.Х.” ЕАД с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Абсолютни процесуални предпоставки за надлежно упражняване на правото на установителен иск, предвиден в чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, който има за предмет съществуването на обезпечение и привилегия при удовлетворяване на вземания, предявени от кредитор на несъстоятелния длъжник, за наличието на които съдът следи служебно, са следните: 1) кредиторът да е предявил пред синдика по реда и в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ вземането си като такова, което е обезпечено, /с изключение на случаите на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/; 2) да има произнасяне на синдика по отношение на това вземане, който да го е включил като обезпечено вземане в списъка на приетите вземания; 3) да има депозирано в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ възражение от друг кредитор на несъстоятелния длъжник срещу приемане на вземането като обезпечено и оттам като подлежащо на удовлетворяване съобразно привилегията, което наличието на обезпечение дава; 4) да е налице произнасяне от съда по направеното възражение с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което същото е уважено и вземането е включено в списъка на приети вземания като необезпечено и като такова, което не се удовлетворява с претендираната от кредитора привилегия; 5) установителният иск да е предявен в преклузивния срок за това, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ.
От представените по делото доказателства и от извършената служебна справка за актовете, обявени в търговския регистър по партидата на „Б.Б.Т.“ ЕАД, се установява, че ищецът „К.т.б.” АД – в несъстоятелност е кредитор, който е предявил в производството по несъстоятелност на „П.С.Х.” ЕАД вземания, които са възникнали в негова полза срещу длъжника, сред които са и вземания, които са възникнали от договор за кредит, сключен на 26.11.2012 г., за получаване на редовнa главница, на просрочена главница, на начислена възнаградителна лихва, която е просрочена, на начислена текуща лихва и на неустойка за забава, които са в общ размер на 22 748, 48 лв. В молбата за предявяване на вземанията е посочено, че тези, които са възникнали от договора за кредит, сключен на 26.11.2012 г., са обезпечени с договор за особен залог, сключен на 26.11.2012 г., с който се учредява особен залог върху вземания на „П.С.Х.” ЕАД към „КТБ“ АД за получаване на суми по две разплащателни сметки, открити в „КТБ“ АД в изпълнение на сключени два договора за разплащателни сметки, както и на суми по разплащателни сметки, които ще бъдат открити след сключване на договорите.
Доказва се, че синдикът се е произнесъл по приемане на тези вземания, като ги е включил в списък на приетите вземания като обезпечени и подлежащи на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Срещу списъка в тази му част в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е подадено възражение от кредитора Национална агенция за приходите, с което той е оспорил като неправилно произнасянето на синдика по приемане на описаните вземания като обезпечени. Съдът по несъстоятелността е разгледал това възражение с определение, постановено по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, с което го е счел за основателно и е изменил списъка на приетите вземания, изготвен от синдика на „П.С.Х.” ЕАД, като е изключил приетата от синдика привилегия, с която се удовлетворяват вземанията на „КТБ“ АД към „П.С.Х.” ЕАД, възникнали от договор за кредит, сключен на 26.11.2012 г., за получаване на редовнa главница, на просрочена главница, на начислена възнаградителна лихва, която е просрочена, на начислена текуща лихва и на неустойка за забава, които са в общ размер на 22 748, 48 лв., която е по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и е определил ред за удовлетворяване на тези вземания по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ - като хирографарни. Установителният иск, за разглеждане на който е образувано настоящото производство, е предявен на 22.04.2019 г., което е в рамките на преклузивния срок, предвиден в чл. 694, ал. 6 ТЗ, който започва да тече на 15.04.2019 г., на която дата в търговския регистър е обявено определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, и изтича на 03.05.2019 г.
С оглед на изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа наличието на всички предпоставки за допустимост на предявения по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ установителен иск, поради което той е допустим и съдът дължи да се произнесе по неговата основателност.
На първо място трябва да се посочи, че предмет на предявения в процеса иск по чл. 694 ТЗ не е съществуването на вземанията на кредитора „КТБ“ АД към „П.С.Х.” ЕАД, възникнали от договор за кредит, сключен на 26.11.2012 г., защото по въпроса за тяхното съществуване до размера, до който се претендират от кредитора, не е възникнал спор в процеса по предявяване и приемане на тези вземания в производството по несъстоятелност на длъжника – тяхното възникване и съществуване до размера, до който те са включени в списъка на приетите вземания, не се оспорва нито от длъжника по материалното правоотношение, нито от друг негов кредитор, който също има право да направи това. В производството по несъстоятелност по реда на чл. 692, ал. 2 и ал. 3 ТЗ се е развил спор между кредитор с прието вземане – НАП, и кредитора „КТБ“ АД само относно това дали тези вземания са обезпечени с учреден особен залог върху вземания на длъжника и съответно относно това дали те подлежат на удовлетворяване със специалната привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно вземането в производството по несъстоятелност, поради което и трябва да се приеме, че негов предмет в случая е единствено съществуването на твърдяното от ищеца обезпечение на предявените от него вземания, което му дава право на привилегировано удовлетворяване в производството по несъстоятелност, открито по отношение на дружеството „П.С.Х.” ЕАД.
Ищецът твърди, че предявените от него вземания към „П.С.Х.” ЕАД, възникнали от договор за кредит, сключен на 26.11.2012 г., за получаване на редовнa главница, на просрочена главница, на начислена възнаградителна лихва, която е просрочена, на начислена текуща лихва и на неустойка за забава, които са в общ размер на 22 748, 48 лв., са обезпечени с учреден особен залог по реда на Закона за особените залози върху имущество на длъжника, представляващо вземания, които той има към „КТБ“ АД за получаване на суми, налични по разплащателни сметки, които са открити на основание сключени между него и банката два договора за разплащателни сметки, както и по всички други разплащателни сметки.
Правилата за учредяване на особен залог върху имущество, както и за неговото действие между страните по правоотношението и по отношение на трети лица, се съдържат в Закона за особените залози /ЗОЗ/. За да отговори на въпроса какви са елементите от фактическия състав, при който особеният залог се счита учреден, съдът съобразява разпоредбите за това в ЗОЗ, в редакцията на закона към 26.11.2012 г. - датата, на която се твърди, че е учреден особения залог за обезпечаване на вземанията на „КТБ“ АД /н/, предявени в производството по несъстоятелност на „П.С.Х.” ЕАД, която е преди изменението със ЗИД на ЗОЗ, обн. в ДВ бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г.
В приложимата към процесните правоотношения редакция на чл. 2 ЗОЗ е предвидено, че договорът за залог се сключва в писмена форма. При тълкуване на тази норма се налага изводът, че до измененията на ЗОЗ със ЗИД на ЗОЗ, обн. в ДВ бр. 105/2016 г., които са в сила от 30.12.2016 г., особеният залог се учредява със сключване на договор между заложния кредитор и залогодателя, който е формален- за неговата действителност в закона се изисква писмена форма. В закона не е предвидено осъществяването на какъвто и да е друг факт, който да е част от фактическия състав, при осъществяване на който да възниква заложното право. Това означава, че и вписването на залога в Централния регистър на особените залози не е регламентирано като елемент от фактическия състав, при който особеният залог се счита учреден в посочената редакция на ЗОЗ. Вписването на особения залог става част от фактическия състав за възникване на заложното право с измененията на ЗОЗ, които са в сила от 30.12.2016 г., които обаче доколкото представляват материален закон не са приложими към процесното материално правоотношение по учредяване на залог в полза на „КТБ“ АД /н/, което се твърди да е възникнало на 26.11.2012 г., към който момент тези изменения не са влезли в сила. В действащата към 26.11.2012 г. редакция на ЗОЗ е регламентирано, че вписването на особения залог в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ има оповестително действие и осигурява противопоставимост на вписаните обстоятелства по отношение на третите лица. Това е видно от разпоредбите на чл. 30, ал. 1 ЗОЗ и чл. 12, ал. 1 ЗОЗ. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗОЗ вписаното в ЦРОЗ обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, като за трето добросъвестно лице по смисъла на тази норма се счита това, което не знае за подлежащото на вписване обстоятелство преди вписването му. В чл. 12, ал. 1 ЗОЗ е предвидено, че учреденият при условията и по реда на този закон залог не може да се противопостави на трети лица, ако не е вписан в ЦРОЗ по партидата на залогодателя. При тълкуване на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗОЗ във връзка с тази на чл. 30, ал. 1 ЗОЗ и при съобразяване на това, че именно оповестителното действие на вписването стои в основата на противопоставимостта на вписаните обстоятелства, то трябва да се приеме, че вписването на учреденото заложно право в ЦРОЗ прави същото противопоставимо на трети лица, които са добросъвестни. По аргумент за обратното заложното право може да бъде противпоставено на трети недобросъвестни лица и без да е вписано в ЦРОЗ, като под трети недобросъвестни лица се разбира тези, които знаят за подлежащото на вписване обстоятелство, въпреки че то не е вписано. В този смисъл са и мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г., постановено по т.д. № 1/2015 г. на ОСГТК НА ВКС.
По делото не е спорно, а и се установява от представените по делото доказателства, че на 26.11.2012 г. между „КТБ“ АД /н/, като заложен кредитор, и „П.С.Х.” ЕАД, като залогодател, е сключен договор за особен залог, с който залогодателят учредява в полза на банката особен залог по реда на ЗОЗ на всички свои настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за рзплащателни сметки, сключени с банката по две конкретно посочени в договора сметки, както и по всички открити след датата на сключване на договора за кредит и на договора за залог разплащателни и други сметки на залогодателя в банката, който залог обезпечава вземанията на „КТБ“ АД /н/, възникнали по договор за кредит, сключен на 26.11.2012 г., с „П.С.Х.” ЕАД за получаване на сума в размер на 180 000 лв., както и дължимите лихви, неустойки, такси, комисионни, разноски и др. Договорът за залог е сключен в предвидената в чл. 2 ЗОЗ форма за действителност, а именно в писмена форма. След като в производството се доказа, че между ищеца и дружеството-длъжник, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност, е сключен договор за особен залог на вземания, то трябва да се приеме, че в случая е установено, че твърденият от ищеца особен залог, който не се спори, че обезпечава изпълнението на задълженията на длъжника към „КТБ“ АД /н/, възникнали по договора за кредит от 26.11.2012 г., е учреден. От момента на сключване на писмения договорен за залог в полза на ищеца е валидно възникнало заложното право.
Следващият въпрос, на който трябва да отговори съдът и който е спорен по делото, е дали това заложно право дава правото на кредитора да се удовлетвори за вземанията, които то обезпечава, с привилегия в производството по несъстоятелност, открито по отношение на залогодателя, който е и длъжник по вземанията.
В чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че в производството по несъстоятелност вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози, се удовлетворяват предпочитателно с първа по ред специална привилегия от получената сума при реализацията на обезпечението. Съдът счита, че за да се приеме, че вземането на един кредитор, което е обезпечено с особен залог, подлежи на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, трябва да се установи, че особеният залог е учреден, както и че по отношение на него са осъществени онези факти, при настъпване на които в закона е предвидено, че той е противопоставим на трети лица. За да стигне до този извод съдът съобразява на първо място, че производството по несъстоятелност представлява универсално принудително изпълнение, което има за цел да бъде постигнато удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелния длъжник от притежаваното от него имущество, а не само на един от тях. С оглед на това и в чл. 722, ал. 1 ТЗ са регламентирани правила, които имат за цел да се постигне това, като при разпределяне на постъпили средства от осребряване на имуществото бъдат съобразени всички факти, които дават право на определени кредитори да се удовлетворят преди другите, какъвто е и факта на учреден особен залог за обезпечаване на вземането на един кредитор. След като особеният залог дава право на един кредитор на несъстоятелния длъжник да се удовлетвори преди останалите негови кредитори в производството по несъстоятелност, то това означава, че този залог се противопоставя на последните, които имат качеството на трети лица по отношение на страните по материалното правоотношение, възникнало по договора за особен залог. Ето защо и за да се счете, че вземането, което залогът обезпечава, се удовлетворява с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, той трябва да отговаря на предвидените в закона изисквания за неговата противопоставимост на трети лица, които както беше посочено са регламентирани в чл. 12 ЗОЗ – учреденият особен залог, който в случая е на вземания, трябва да бъде вписан в ЦРОЗ.
Ищецът не твърди и не представя доказателства за това, че особеният залог върху вземания, учреден с писмения договор от 26.11.2012 г., е вписан в Централния регистър на особените залози непосредствено след сключване на договора. Не се твърди този договор да е вписан и до края на 2012 г. Ищецът сочи, че този договор е вписан в ЦРОЗ на 25.01.2013 г., както и повторно на 06.06.2014 г., които обстоятелства обаче не се установяват от представените в производството доказателства. Към исковата молба е представено заявление за вписване на договор за залог и потвърждение за вписване в ЦРОЗ, от които е видно, че на 15.05.2013 г., а не на датите, на които ищецът твърди, че е станало това, в ЦРОЗ е извършено първоначално вписване на процесния договор за особен залог на вземания, сключен на 26.11.2012 г., по който заложен кредитор е „КТБ“ АД /н/, а длъжник по обезпеченото вземане и залогодател е „П.С.Х.” ЕАД. Следователно считано от 15.05.2013 г. този залог е противопоставим на всички трети добросъвестни лица, каквито са и всички кредитори на длъжника.
В чл. 30, ал. 2 ЗОЗ е предвидено, че действието на вписването трае 5 години от деня, в който е извършено първоначалното вписване на обстоятелството по чл. 26, ал. 1 и ал. 3, т. 1 ЗОЗ, като то може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. При тълкуване на тази разпоредба се налага извода, че в закона е установен срок, до изтичане на който вписването на особения залог в ЦРОЗ има действие, което според редакцията на ЗОЗ, приложима към момента на възникване на процесното заложно право, се изразява в противопоставимостта на залога спрямо трети добросъвестни лица. С изтичане на този срок и липсата на подновяване на вписването до този момент, действието на вписването на залога отпада и то се заличава служебно. Това означава, че от момента на изтичане на предвидения в закона петгодишен срок и заличаване на вписването на особения залог той не може вече да бъде противпоставен на трети добросъвестни лица. В този смисъл е произнасянето на ВКС в Определение № 61 от 15.07.2009 г., постановено по т.д. № 272/2009 г. по описа на ВКС, I т.о.
Петгодишният срок, до изтичане на който вписването на учредения в полза на „КТБ“ АД /н/ особен залог върху вземания има действие, започва да тече от 15.05.2013 г. – датата на първоначалното вписване и изтича на 15.05.2018 г. По делото не се твърди и не са представени доказателства, от които да се установява, че до 15.05.2018 г. в ЦРОЗ е извършено подновяване на вписването на този особен залог. Това не е удостоверено нито в представените от ищеца документи, удостоверяващи вписванията, извършени в ЦРОЗ по отношение на процесния залог, нито в представеното от ответника НАП удостоверение № 1234079/ 04.01.2019 г., издадено от ЦРОЗ, което свидетелства за всички извършени вписвания по партидата на залогодателя „П.С.Х.” ЕАД и от които е видно, че към 04.01.2019 г. не просто няма подновяване на вписването на процесния особен залог, а и неговото първоначално вписване липсва, което води до заключението, че то е заличено с изтичане на предвидения в чл. 30, ал. 2 ЗОЗ срок, в който не е подновено. От момента на заличаване на вписването на учредения в полза на „КТБ“ АД особен залог, той не може да бъде противопоставен на трети лица, каквито както се посочи са и кредиторите на залогодателя и длъжник „П.С.Х.” ЕАД – в несъстоятелност, по отношение на което дружество е открито производство по несъстоятелност и спрямо тях се счита, че вземанията на ищеца са необезпечени. В производството няма представени доказателства, от които да се установява, че кредиторите на несъстоятелния длъжник са знаели за съществуването на заложното право на ищеца, въпреки заличаването на вписването на това обстоятелство и липсата на ново такова в ЦРОЗ, поради което не може да се приеме, че те са недобросъвестни лица и че този залог може да им се противопостави, въпреки че не е вписан. След като залогът е непротивопоставим на кредиторите на несъстоятелността, то той не може да породи правните си последици по отношение на тях, които са да позволи на заложния кредитор „КТБ“ АД да се удовлетвори в производството по несъстоятелност за вземанията, които той обезпечава, привилегировано от стойността на заложеното имущество с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и той следва да получи удовлетворяване на своите вземания като необезпечени. Това прави предявения в процеса по реда на чл. 694 ТЗ установителен иск неоснователен.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед изхода на делото разноски се следват на ответниците. Те обаче не са направили искане за тяхното присъждане, поради което и съдът не може да възлага заплащането на направени от ответниците разноски в тежест на ищеца.
На основание чл. 694, ал. 7 ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметката на СГС сума в размер на 227, 48 лв., представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на предявените искове, която не се внася предварително и е изчислена при съобразяване на стойността на вземанията, която залогът, който се иска да бъде установено, че съществува, се твърди да обезпечава и която стойност представлява и стойност на заложното право.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление ***, и от съищеца П.И.Ц. – синдик на „П.С.Х.” ЕАД – в несъстоятелност срещу „П.С.Х.” ЕАД – в несъстоятелност, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, и Национална агенция за приходите, с адрес: гр. София, бул. „********, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за признаване за установено, че в полза на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност съществува обезпечение на вземанията към „П.С.Х.” ЕАД – в несъстоятелност, възникнали от договор за кредит, сключен на 26.11.2012 г., за получаване на редовнa главница, на просрочена главница, на начислена възнаградителна лихва, която е просрочена, на начислена текуща лихва и на неустойка за забава, които са в общ размер на 22 748, 48 лв., които вземания са предявени в производството по несъстоятелност на „П.С.Х.” ЕАД и са включени в списъка на приети от синдика вземания, който е одобрен с определение от 09.04.2019 г., постановено по т.д. № 429/2018 г. по описа на СГС, VI-18 състав, обявено в търговския регистър на 15.04.2019 г., което обезпечение представлява особен залог върху вземания на „П.С.Х.” ЕАД – в несъстоятелност за получаване на суми по разплащателни сметки, открити в „КТБ“ АД и е учредено с договор за особен залог, сключен на 26.11.2012 г., между „К.т.б.“ АД и „П.С.Х.” ЕАД, вписан в ЦРОЗ на 25.01.2013 г. и на 06.06.2014 г. и което обезпечение дава право на удовлетворяване на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност в производството по несъстоятелност на „П.С.Х.” ЕАД от получената сума при реализацията на обезпечението с ред по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
ОСЪЖДА на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 227, 48 лв. /двеста двадесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на предявените искове, която не се внася предварително.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: