РЕШЕНИЕ
№ 975
гр. Благоевград, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210100800 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от А. Г. К. с ЕГН **********, чрез пълномощник - адв. Е. К====== К., със съдебен
адрес за призоваване и съобщения: гр. С...... срещу: „Креди Йес“ ООД с ЕИК: ....с адрес на
управление: гр. Х.....представлявано от В..... М... И... - управител.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за
недействителен/нищожен Договора за паричен заем № 675603 от 25.09.2023 г., сключен
между ищцата А. Г. К., ЕГН ********** и ответното дружество - „Креди Йес“ ООД, поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
В условията на евентуалност, ако се приеме, че процесният Договор за потребителски
кредит е действителен, е направено искане за прогласяване нищожността на отделни клаузи,
съдържащи се в него, а именно - клаузата, регламентираща месечен лихвен процент в размер
на 3,330% и чл. 8 от процесния договор за паричен заем, възлагащ в тежест на ищцата да
заплати неустойка за непредставяне на обезпечение по кредита.
Претендират се сторените разноски.
Твърди се, че на 25.09.2023 г. между „Креди Йес“ ООД и А. Г. К. е сключен договор за
паричен заем № 675603, по силата на който „Креди Йес“ ООД е поело задължението да
предостави на ищцата парична сума в размер на 400 лв., а ищцата се е задължила да я върне,
при следните параметри на договора: - сума на кредита - 400,00 лв.; -срок на кредита - 7
месеца; - месечен лихвен процент - 3,330% и годишен процент на разходите - 48,127%
Сочи се, че съгласно чл. 6 от процесния договор за кредит, ищцата е следвало да
предостави едно от следните обезпечение - гарант, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал.
2 , т. 1 от Общите условия към договора, ипотека на недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т.
3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от
Общите условия, банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия, ценна
книга, издадена в полза на заемодателя. Като в случая, че такова обезпечение не бъде
предоставено, то се сочи, че съгласно чл.8 от процесния договор, ищцата е следвало да
заплати неустойка в размер на 293,98 лв. (повече от половината от главницата по кредита).
1
Счита се, че процесният договор за кредит за паричен заем е изцяло недействителен
по смисъла на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, а в
случай, че съдът приеме, че договора не е изцяло недействителен, то се сочи, че същия
съдържа нищожни клаузи поради което се иска от съда да прогласи на първо място пълната
недействителност на процесния договор за паричен заем, а в условията на евентуалност - да
прогласи нищожността на отделни клаузи, съдържащи се в него.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9. В настоящия случай се твърди, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, поради наличието на няколко от хипотезите,
регламентирани в чл. 22 ЗПК.
На първо място, се сочи, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. В договора за паричен заем се сочи, че следва да е посочена не само цифровата
стойност на годишния лихвен процент, но и изчерпателно да се посочат всички разходи,
които ищцата ще направи и които са отчетени при формирането на годишния процент на
разходите, тъй като ищцата е икономически слабата страна по процесния договор и следва
да бъде запозната и максимално информирана за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита. В настоящия случай, се твърди, че това изискване не е спазено - в
договора не са взети предвид всички допускания и не са посочени компонентите, включени
в ГПР.
Освен това в посочения ГПР се твърди, че не е включено като разход и дължимата се
неустойка, начислена съобразно чл. 8 от процесния договор за кредит, което също
представлява нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно посочената
разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1
начин. Доколкото, обаче, дължимата се неустойка, при все, че е задължителен и сигурен
разход по кредита (включен в погасителния план) не е включена в размера на годишния
процент на разходите, то се счита ,че процесния договор за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителния
процент на ГПР.
Предвид обстоятелството, че процесния ГПР не отговаря на действителния такъв
(доколкото в него не са включени разходите за неустойка), то се иска да бъде прието, че е
налице недействителност на целия договор за кредит.
На следващо място, се счита, че в процесния договор за кредит е нарушена и
разпоредбата на чл. 11, т. 12 от ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит, да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването
на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато
допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит в
погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само
до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
Предвид всичко гореизложено се твърди, че съгласно чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, когато не
2
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12, т. 20 от ЗПК, чл. 12,
ал. 1, т. 7 - т. 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Счита се, че процесния договор за потребителски кредит е недействителен и поради
изискването за предоставяне на обезпечение, предвидено в чл. 6 от същия, респективно
поради обективираното в чл. 8 от договора, задължение на ищцата за заплащане на
неустойка. В чл. 6 договор за потребителски кредит, се сочи, че кредиторът едностранно е
вменил задължение за ищцата да предостави някое от посочените обезпечения, които да
отговарят на посочените в общите условия изисквания и които са практически неизпълними.
Следователно се сочи, че клаузата на чл. 6 от процесния договор за кредит, като задължение
за ищцата, е напрактика неосъществимо. Сочи се, че при неизпълнение на разпоредбата на
чл. 6 от договора - в случай, че ищцата не предостави някое от посочените обезпечения,
съгласно чл. 8 от процесния договор, същата дължи заплащането на неустойка в размер на
293,98 лв.
Представляващата на пръв поглед неустойка за неизпълнение на поетото с договора
задължение за предоставяне на обезпечение, се сочи, че всъщност представлява скрита
добавка към възнаградителната лихва.
Счита се, че уговорената в процесния договор „неустойка“ е уговорена за едно
практически неизпълнимо задължение за предоставяне на обезпечение, като от начина на
сключване на договора и начина, по който е уреден режимът на издължаване на
„неустойката“ е видно, че същественото за кредитодателя е не изпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение, което „неустойката“ гарантира, а
получаването на самата „неустойка“. Поради, което се твърди, че предвидената в чл. 8 от
процесния договор неустойка, излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции и не представлява неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, а
допълнително възнаграждение за кредитополучателя.
Въпросната неустойката се твърди, че не е включена и при формиране на
ГПР, което е заобикаляне на материалния закон и по-точно на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
Нищожна като противоречаща на добрите нрави се сочи, че е и клаузата, включена в
процесния договор за кредит, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 3,330%
месечно (или 39,96% годишно). Навежда се, че допустимият размер на договорната лихва не
може да надвишава трикратния размер на законната лихва, каквато е константната практика
на ВКС, а в случая и от приложения договор за кредит е видно, че „Креди Йес“ АД е
фиксирал годишната лихва в размер на 39,96%, тоест - близо 4 пъти законната лихва за
периода.
Процесният договор за кредит се твърди, че е нищожен именно поради включените
две нищожни клаузи в него - за заплащането на неустойка и за договорна лихва в размер на
39,96% годишно. Посочва се, че ако тези клаузи не са били част от договорното
правоотношение, то кредиторът не би сключил договора за потребителски кредит с ищцата.
С Разпореждане № 1518/20.05.2024 г. съдията-докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с
нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил
препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание,
че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и
връчен на 07.06.2024 година.
В указания от съда едномесечен срок на 03.07.2024 г. ответното дружество е
депозирало писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и
3
недоказан.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Сочи се, че на дата 25.09.2023г. на А. К. е предоставен екземпляр от Стандартен
европейски формуляр (СЕФ), чрез който е предоставена в изискуемата по закон форма
преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на
договор за заем. След предоставяне на СЕФ на А. К., се сочи, че на същата дата е подадена
до Креди Йес Молба за заем № 675603. Сочи се, че от текста на молбата за заем е видно, че
клиентът, подписвайки молбата, се е запознал предварително, разбира и безусловно приема
Общите условия към договора за заем, които са му предоставени за запознаване преди
сключване на договора - с попълване на искането (молбата) за заем. Сочи се, че екземпляр от
ОУ на дружеството са поставени на хартиен носител на видно място във всеки един от
офисите в страната на разположение на заинтересованите лица, както и на интернет
страницата на дружеството - https://crediyes.bg/general-terms/.
Навежда се, че след оценка и одобрение на така депозираното от ищцата искане за
заем на дата 25.09.2023г. в гр. Б..... е сключен посочения в исковата молба Договор за
паричен заем № 675603 между заемателката А. К. и заемодателя „Креди Йес” ООД, като
договора е сключен за исканата сума от 400 лв. за срок от 7 месеца, с месечен лихвен
процент 3,330% и ГПР в размер на 48.127 %. Сочи се, че в чл.6 от договора за заем е дадена
възможност на заемателката да избере начините на обезпечаване на заема, като са изброени
възможните варианти за това, като в чл.8 от договора за заем е посочена сумата, която
потребителят би заплатил при непредоставяне на исканото обезпечение в 3 дневен срок.
Към договора за заем са предоставени Погасителен план и ОУ. Това обстоятелство се
навежда, че е посочено и в чл.4, ал.2 от договора за заем, с който ищцата е запозната и
положила подпис на всяка страница. Заемната сума по така сключения договор за заем в
размер на 400 лв. се твърди, че е предадена в брой на заемателката А. К. на дата 25.09.2023г.
чрез Разходен касов ордер.
Считат се за неоснователни и недоказани твърденията на ищцата за недействителност
на целия Договор за паричен заем № 675603 от 25.09.2023г., както и твърденията за
недействителност на клаузата на чл.6 и чл.8 от договора.
Сочи се, че в разпоредбата на чл.3, ал.5 от Договора е посочен конкретен размер на
ГПР, а в чл.3.3. са посочени конкретните допускания, които са взети предвид при изчисление
на конкретния ГПР. В този смисъл се твърди, че са неоснователни и недоказани се явяват
твърденията на ищцата за несъответствие на посочения в договора с действително
приложения размер на ГПР.
На следващо място се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК при
изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл.8 от договора
за заем, тъй като по своята същност тя съставлява разход, който потребителят следва да
заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
договора за заем, посочено в чл.6 от същия. В този смисъл се сочи, че неустойката по чл.8 от
договора за заем няма характера на лихва, такса или друг разход по кредита.
По отношение размера на ГПК се сочи, че в разпоредбата на чл.3, ал.5 от Договора е
посочен конкретен размер на ГПР. В чл.3.3. се сочи, че са посочени конкретните допускания,
които са взети предвид при изчисление на конкретния ГПР. В този смисъл се твърди, че са
неоснователни и недоказани твърденията на ищцата за несъответствие на посочения в
договора с действително приложения размер на ГПР.
На следващо място се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.3, т.1 от ЗПК при
изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на неустойката по чл.8 от договора
за заем, тъй като по своята същност тя съставлява разход, който потребителят следва да
заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по
4
договора за заем, посочено в чл.6 от същия. В този смисъл се посочва, че неустойката по
чл.8 от договора за заем няма характера на лихва, такса или друг разход по кредита.
Сочи се, че сумата се дължи само ако потребителят не изпълни условията за
обезпечаване на договора за заем, посочени в самия текст на договора, както и в общите
условия към него. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 неустойката се сочи, че е
уговорена в чл.8 от договора за заем и не следва да бъде включвана при изчисление на ГПР,
като се сочи, че същата представлява плащане по повод неизпълнението на задължението на
потребителя да обезпечи точно и в пълен обем задълженията си по договора за заем.
Посочва се, че формулата за изчисление на ГПР е посочена в разпоредбата на чл.19, ал.2 от
ЗПК и при изчисление на ГПР по конкретния договор за заем ответното дружество изцяло е
спазило така посочената в закона формула. Ето защо с оглед гореизложеното се считат за
неоснователни твърденията на ищцата за това, че действително приложения ГПР не
съответства с посочения в договора размер на ГПР.
Твърди се, че клаузата по чл.8 от договор за паричен заем № 675603 е индивидуално
уговорена със заемателя и тя е съобразена с нейното желание, изразено в молбата й за
кандидатстване за заем. Заемателката предварително е уточнила и индивидуализирала каква
е сумата, която иска да получи. Конкретизирала е параметрите, които биха могли да са по
нейните възможности - вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и брой, както и
периодичност на погасителните вноски. Предвид това се твърди, че в договора за заем е
уговорен и размерът на неустойката, който е изцяло съобразен с индивидуалните
потребности и възможности на заемателя. В този смисъл се сочи, че в текста на договора за
заем е включена клаузата на чл.8 с посочване на конкретен размер на неустойка за това
неизпълнение. Неустойката обаче, макар и договорена конкретно в договора за заем се
твърди, че не е дължима от потребителя в момента на сключване на договора. Твърди се, че
тази клауза е уговорена под отлагателно условие - в случай, ще потребителят не предостави
поръчител/и в 3 дневен срок след сключване на договора за заем, то тогава неустойката ще
бъде дължима от потребителя.
По отношение на неустойката се сочи, че страните по договор за паричен заем №
675603, с клаузата на чл.8 са постигнали споразумение за дължимост на неустойка за
непредставянето на поръчител или банкова гаранция, отговарящи на изисквания на ОУ на
Дружеството. Това споразумение е постигнато в израз на доброволно формираната воля на
страните и в съответствие с принципите на свободата на договаряне. Сочи се, че размерът на
неустойката е изначално определен до точно фиксирана и определена от страните сума, без
от длъжникът да се търси нещо в повече. Към момента на сключване на договор,
заемателката по него е била съгласна с тази неустойка, изразила е своята воля, посредством
подписването на договора. По този начин се твърди, че ищцата предварително е била
запозната с размера на последиците, които биха настъпили за нея при непредставяне на
исканото обезпечение. Конкретната клауза от договора се сочи, че е израз на признатата в
чл.9 от ЗЗД свобода на договарянето. Уговорената по този начин неустойка отговаря на
присъщата й съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД обезпечителна функция. Сочи се, че е налице пълно
съответствие между съзнаваното желание и неговото външно проявление, като страните по
процесния договор в рамките на свободата на договаряне са се съгласили, че неустойка се
дължи и са определили нейния размер. Още при подписване на договора се сочи, че
страните са определили ясно кое е задължението, каква е дължимата лихва, какво би могло
да бъде неизпълнението, а размерът на неустойката е предварително точно определен още в
договора за заем, от момент предхождащ нейното начисление. В тази връзка задължението
на заемателката по договор за паричен заем № 675603се твърди, че е формулирано ясно: да
върне заетата сума, да заплати възнаградителна лихва за периода на договора, както и ако не
предостави обезпечение в тридневен срок от подписването на договора да заплати
договорената неустойка по чл. 8.
5
Твърди се, че при сключване на процесния договор за паричен заем, страните по него
са действали в рамките на свободата на договаряне (чл.9 ЗЗД) и по тяхна воля са
формулирали клаузата по чл.8 по начин, който да гарантира изпълнението на задълженията
на заемателката (обезпечителна функция), да осигури обезщетяването на заемодателя за
евентуалните вреди при неизпълнение (обезщетителна функция), както и евентуално да
санкционира неизправния заемател чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза
на изправната страна (санкционна функция). Като клауза, уговорена в договора, неустойката
е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл.9 ЗЗД). С нея
страните се сочи, че са уговорили предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Самият
договор за заем има за предмет предоставяне на потребителски кредит по смисъла на ЗПК,
като се твърди, че са спазени изискванията към този тип договори. Твърди се, че уговорената
в договор № 675603 и търсена неустойка съставлява разход, който заемателат заплаща при
неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение по него.
Сочи се, че така охарактеризираната неустойка се дължи в нейния пълен размер още
от момента на настъпване на основанията за нейното начисляване. Предвид това, че се касае
за договор за заем, се сочи, че е разбираемо потребителят да не разполага с конкретната сума
към момента на възникване на задължение за заплащането й, поради което в чл.8 от
договора се договаря начин на нейното разсрочване. Неустойката има особен начин на
заплащане, който според ответника е уговорен между страните предварително, още в
момента на постигане на съгласие за наличието на тази неустойка и нейния размер.
С оглед на гореизложеното по отношение на характера и същността на неустойката
по чл.8 от договор за паричен заем № 675603, се твърди, че не може да се сподели
твърдението на ищцата, че конкретната клауза не е индивидуално договорена и противоречи
на разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП, като се счита същото за неоснователно. Сочи се, че
същата е индивидуално договорена между страните в израз на свободно формираната воля
на всяка от тях, като с оглед забраната на чл.19 ал.3 т.1 ЗПК, предвидената в чл.8 от договора
неустойка не е включена като елемент на ГПР, въпреки неоснователните твърдения на
ищцата в тази насока. С оглед на гореизложеното се счита, че клаузата на чл.8 от договора за
заем не е нищожна и не противоречи на разпоредбите на действащото законодателство.
Твърди се, че в договора за заем, както и в общите условия изрично са посочени
правата на заемателката от отказ от така сключения договор, както и от предсрочно
прекратяване. След като е установила, че не може да предостави исканите обезпечения се
твърди, че заемателката е можела да се откаже от договора, като в този вариант клаузата на
чл.8 от договора за заем не би породила правно действие, предвид отлагателното условие,
под което е поставена. Вместо да се възползва от това свое право се твърди, че заемателката
е продължила да ползва предоставената по договора заемна сума.
Твърди се, че неустойката не представлява разход по управление на кредита, нито
представлява допълнителна печалба към договорната лихва, като се посочва, че разходите
по управление на кредита са такива по отпускане на кредита, обслужването му от страна на
кредитора и т.н. и нямат характеристиката на неустойка за неизпълнение. Сочи се, че
неустойката по чл.8 от настоящия договор за заем има съвсем друг характер и функция, като
неустойката няма и характер на договорна лихва, като се посочва, че понятието за
възнаградителна лихва включва това, че тя може да бъде определена като граждански плод;
цена, която се дължи за ползването за определено време на предоставени от страна на
заемодателя по договор парична сума. Неустойката от своя страна се сочи, че има
санкционна функция, тъй като санкционира заемателя за поведението му, изразяващо се в
неизпълнение на договорни клаузи и непредоставяне на исканото обезпечение. Неустойката
се сочи, че има и обезщетителен за кредитора характер, изразяващ се в това, че същата би
6
послужила като обезщетение на кредитора в случай, че не е предоставен поръчител и
заемателката престане да плаща вноски по предоставения му кредит. В този смисъл се
твърди, че не може да се сподели твърдението на ищцата за необходимост от включване на
неустойката при изчисление на ГПР.
По отношение на твърдението за накърняване на добрите нрави, се сочи, че същото е
неоснователно. Сочи се, че доколкото добрите нрави представляват морални норми, които
съществуват в съвременното общество, и на които законът придава правно значение, то при
извършване на конкретна преценка за това, следва да се вземе предвид обстоятелството, че
заемодателят е небанкова финансова институция, която отпуска краткосрочни
потребителски кредити. В този смисъл се сочи, че епрофила на клиентите, с които
дружеството работи е по-рисков откъм изпълнение на задълженията за плащане на
погасителните вноски. Посочва се, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
дружеството е предоставило на време и в срок на заемателката цялата преддоговорна
информация, изискуема по закон, както и да се отчете и факта, че в предоставения на
заемателката СЕФ е посочено както обстоятелството, че дружеството изисква задължително
обезпечаване на договорите си за заем с поръчителство, така също и че е предвидена
неустойка под формата на конкретно посочена в СЕФ сума. Твърди се, че заемателката е
била на ясно с тези обстоятелства и въпреки тях е подала молба за заем, подписала е
договора за заем и е получила и ползвала за определен срок заемната сума. Сочи се ,че
всички тези обстоятелства следва да се вземат предвид при преценка дали ответното
дружество е накърнило добрите нрави, както и следва да се вземе предвид и правната
презумпция, че незнанието не е оправдание. В конкретния случай се твърди, че от
поведението на ищцата при сключване на договора за заем не може да се достигне до извод
за незнание на конкретни клаузи от договора за заем, още повече, че заемателката е знаела,
че подписва договор за заем и че ще получи определена парична сума. Заемодателят от своя
страна се сочи, че е изпълнил всички законови изисквания за осведомяване на потребителя
за клаузите и условията на договора за заем, положил е нужната грижа цялата информация
по кредита да бъде изчерпателно и предварително предоставена и разяснена на потребителя.
В този смисъл се счита, че добрите нрави не следва да се третират като инструмент в
подкрепа за безотговорно поведение на потребителите. Доколкото договора за
потребителски кредит е двустранен такъв, то се сочи, че при преценка за накърняване на
добрите нрави следва да се вземе предвид поведението и на двете страни в
правоотношението.
Твърди се, че тази сума се дължи само ако потребителят не изпълни условията за
обезпечаване на договора за заем, посочени в самия текст на договора, както и в общите
условия към него. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 неустойката,
уговорена в чл.8 от договора за заем не следва да бъде включвана при изчисление на ГПР,
тъй като същата представлява плащане по повод неизпълнението на задължението на
потребителя да обезпечи точно и в пълен обем задълженията си по договора за заем.
Формулата за изчисление на ГПР се сочи, че е посочена в разпоредбата на чл.19, ал.2 от ЗПК
и при изчисление на ГПР по конкретния договор за заем ответното дружество изцяло е
спазило така посочената в закона формула.
С оглед на гореизложеното се считат за неоснователни твърденията на ищцата за
това, че действително приложения ГПР не съответства с посочения в договора размер на
ГПР.
Иска се от съда да отхвърли изцяло предявените от ищцата искове, като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. В писмена молба, подадена на 16.10.2024 година от пълномощник се
поддържат предявения иск и се пледира за неговото уважаване. Изложени са съображения
7
по същество на делото. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът „Креди Йес“ ООД, редовно призован не се явява
представител, с писмена молба се поддържа подадения отговор, изразява се становище за
неоснователност на предявените срещу него искове, претендират се сторените разноски с
представен списък по чл. 80 от ГПК. Сторено е възражение за прекомерност на
претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от приобщените по делото писмени доказателства, че на 25.09.2023 г.
между „Креди Йес“ ООД и А. Г. К. е сключен договор за паричен заем № 675603. Видно от
договора е, че ответникът „Креди Йес“ ООД е предоставил на ищцата заем в размер на 400,
00 лева, видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 7, с дата на първо
плащане - 25.10.2023 година и дата на последно плащане – 25.04.2024 година, с уговорен
ГПР – 48,127 % и месечен лихвен процент 3,330 %, с размер на погасителната вноска 65 лв.
В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант, отговарят на условията на ч. 10, ал. 2, т. 1 от Общите
условия към договора за заем с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор от
заемателя: 1.Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2.
Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3.
Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4. Ценна книга издадена в
поза на заемодателя.
Съгласно чл. 8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за
уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в
тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 293,98 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в погасителен план към настоящия договор за заем.
По делото е приложен погасителен план към договора за заем 675603 от дата
25.09.2023 година, с който са уговорени падеж, погасителна вноска без неустойка по чл. 8 от
договора за кредит в размер на по 65 лева, разсрочена неустойка по чл. 8 от Договора за
заем при липса на обезпечение в размер на по 42 лева или общ размер на погасителната
вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 8 от договора за кредит в размер на 107 лв.,
месечно.
Представен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит подписан на 25.09.2023 година.
По делото не са представени Общите условия, но не се спори от страните, че е
сключен договор за потребителски кредит, като в чл. 12 от договора страните са се
съгласили за изпълнението на договора да се прилагат общите условия към договора за заем,
с които замателят подробно се е запознал и от които е получил екземпляр при сключване на
договора за заем.
От правна страна, по допустимостта и основателността на предявените искове, съдът
намира следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, са предявени
следните искове:
- с правно основание чл. чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК,
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-т.9 от ЗПК, за прогласяване на
недействителен договора за кредит;
8
- В условията на евентуалност е предявен иск за нищожност на две клаузи от
договор за предоставяне на потребителски кредит - правно основание чл.26, ал. 1, предл.2,
пр. 3 ЗЗД, вр. с чл. чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП.
Предявените искове са допустими. Ищецът има правен интерес от предявяването им,
тъй като ответникът оспорват претенциите му, което обуславя спорност на вземането, няма
постигната спогодба между страните, не са налице процесуални пречки за разглеждане
спора по същество.
В тежест на ищеца е да докаже, че договора за паричен заем е нищожен на
посочените основания-противоречи на закона, доколкото от този факт извличат изгодни
правни последици, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за
валидността на правоотношението, факта на наличие на неравноправни клаузи в договора за
кредит. В тежест на ответника е да докаже в процеса, че договора е валидно сключен, да
докаже възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, да установи валидността на
всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че сключването й е при
съобразяване на императивните материални норми. Да се установи,че при скл. на договора
не е надвишен размера на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като
недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна.
По евентуалните искове за нищожност на отделни клаузи:
-в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата, с която е уговорена неустойка е нищожна
като заобикаля закона, че противоречи на добрите нрави, както и че клаузата, с която е
уговорена лихва противоречи на добрите нрави, доколкото от този факт извличат изгодни
правни последици, а в тежест на ответника е да проведе обратно насрещно доказване, за
валидността на правоотношението. УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже в
процеса възраженията, релевирани в отговора на исковата молба, да установи валидността
на всяка една оспорена като недействителна клауза, както и че сключването й е при
съобразяване на императивните материални норми. Да се установи,че при скл. на договора
не е надвишен размера на ГПР по чл.19, ал.4 от ЗПК, както и че всяка една оспорена като
недействителна клауза е индивидуално уговорена и не е неравноправна.
По иска за недействителност на договора за кредит, съдът намира следното:
Искът е с правно основание чл. 26 ЗЗД за установяване нищожност на Договора, тъй
като с клаузите на чл. 8 и чл. 6 противоречи на закона по чл. 26, ал. 1, предл. първо, във
връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка чл. 11, ал. 1, т. 7, 9 -10 ЗПК.
С разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа: 7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 9.
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти; 9а. методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл. 33а;
10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
9
определения в Приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Една от предпоставките за предявяване на възражение с правно основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД е наличието на правен интерес, който според съда за ищеца е налице, тъй като
между страните съществува спор относно действителността на договор за предоставяне на
потребителски кредит.
Дори при липса на въведено възражение, съдът е длъжен да констатира и отстрани
всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
В правовата държава е въведен принципа на законността (чл. 4 от КРБ), като разпоредбата
на чл. 5 от ГПК сочи законността като основен принцип на гражданския процес и задължава
съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият
интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които
регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в процеса (чл. 6 от ГПК). Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1. Е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2. Е относимо до формата (външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ); 3. Е налице противоречие с добрите нрави (в този смисъл
решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС; т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и др.); 4. Е налице неравноправна клауза.
По делото не се спори, че страните са сключили процесния договор и ищцата е
усвоила процесния кредит, поради което се установява, че между заемателя и заемодателя са
били налице облигационни правоотношения по силата на сключен договор за паричен заем.
Безспорно се установи от приетите по делото писмени доказателства, че на
25.09.2023г. между страните е сключен договор за паричен заем № 675603, по силата на
който ответникът „Креди Йес“ ООД е предоставил на ищцата заем в размер на 400, 00 лева,
видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 7, с дата на първо плащане -
25.10.2023 година и дата на последно плащане – 25.04.2024 година, с уговорен ГПР – 48,127
% и месечен лихвен процент 3,330 %, с размер на погасителната вноска 65 лв.
В чл. 6 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват договорът за
заем да бъде обезпечен с гарант, отговарят на условията на ч. 10, ал. 2, т. 1 от Общите
условия към договора за заем с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор от
заемателя: 1.Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия; 2.
Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия; 3.
Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия; 4. Ценна книга издадена в
поза на заемодателя.
Видно от приложения по делото погасителен план към Договора за заем, при
непредоставяне на обезпечение по чл. 8 от Договора за заем размерът на месечната
погасителна вноска е 107, 00 лв, а общата сума за плащане по заема е в размер на 479,00 лв.
Съгласно чл. 8 от договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита за
уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора в
тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 293,98 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в погасителен план към настоящия договор за заем.
Сключеният Договор за паричен заем № 6750603/25.09.2023 г. между ищцата и
10
ответника "Креди Йес" ООД по своята правна характеристика и съдържание е договор за
потребителски кредит, съгласно чл. 9 ЗПК, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния закон ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.
4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба.
Недействителността на целия договор е обоснована със съществени пороци на една от
клаузите на договора, а именно - клаузата на чл. 8, съгласно която заемателят декларира, че
му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното
в чл. 6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за
заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 293,98 лева, с начин на
разсрочено плащане подробно посочен в погасителен план към настоящия договор за заем.
Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, доколкото в него е посочен годишен процент на разходите и обща сума, дължима от
потребителя. Така посочения размер обаче не съответства на действителния, съобразно
поетите от потребителя задължения. Това е така, доколкото уговореното задължение за
потребителя да учреди обезпечение и да заплаща възнаграждение на вноски за това,
дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, при
което като краен резултат следва да заплати на заемодателя сума в общ размер съответно на
749, 00 лв. неправилно не е калкулирано в годишния процент на разходите, предвиден в
договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона
с разпоредбата на чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следва да се съобрази и нормата
на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите
за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно
съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат
своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. Според
съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите
права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед горецитираните цели на
Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК, ще е налице не само, когато в договора
изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е
направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на
11
потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато
формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не
съответства на действително прилагания между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване
на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО, съгласно което общите разходи
по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи,
които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на
нотариални разходи. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит; 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
В ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер-
пет пъти размера на законната лихва. Съгласно §1, т. 1 ДР ЗПК "общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Видно от приложения по делото договор за кредит е, че чл. 8 от Договора е
уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на
заемната сума да предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в противен
случай заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 293,98 лева. Съгласно чл.
3.3, т. 5 от договора, при изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които
заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия договор за паричен
заем. Следователно при изчислението на ГПР неустойката не е включена като разход по
кредита. При включване на тези разходи, ГПР който е определен в договора за кредит на
48,127 % безспорно ще надхвърли ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като според съда
при включването на неустойката, ежемесечно начислявано в погасителните вноски по
кредита и представляващо скрито възнаграждение за кредитодателя, реалният ГПР ще
надвиши допустимия законов лимит по чл.19, ал.4 от ЗПК.
В случая посочения размер на ГПР не отговаря на действителния, доколкото е
следвало в същия да се включи и неустойката. В договора за кредит не е отразена
действителната обща сума, дължима от потребителя. От страна на търговеца е приложена
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в договора е
посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 455,02 лв., без в нея да е
включена начислената неустойка и стойността му не е прибавена при изчисляване на
посочения ГПР.
Изложеното се подкрепя от трайната практика на съдилищата в страната постановена
12
по въпроса следва ли неустойката за недаване на обезпечение по договори за кредити да
бъде включена в ГПР, обективирана напр. в решение № 369/14.12.2022 г. на С...... окръжен
съд по в. т. д. № 457/2022 г., решение № 706/29.07.2022 г. на .....С.районен съд по гр. д. №
738/2022 г., решение № 2261/18.08.2022 г. на С..... градски съд по в. гр. д. № 14174/2021 г.,
решение № 1117/29.07.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по в. гр. д. № 1298/2022 г.,
решение № 974/11.07.2022 г. на П.....окръжен съд по в. гр. д. № 1136/2022 г., решение №
976/11.07.2022 г. на П..... окръжен съд по в. гр. д. № 1250/2022 г., решение № 713/27.05.2022
г. на П...... окръжен съд по в. гр. д. № 887/2022 г., решение № 140/29.04.2022 г. на П........
окръжен съд по в. гр. д. № 114/2022 г., решение № 553/03.05.2022 г. на Пловдивски окръжен
съд по в. гр. д. № 684/2022 г., в които е прието, че уговорена неустойка, дължима при
непредставяне на обезпечение, е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР /индикатор за общото оскъпяване
на кредита/ – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, които съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /основен лихвен процент плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В тази връзка
предвидената неустойка в процесния договор за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, която да се кумулира към месечните погасителни вноски, води
до скрито оскъпяване на кредита. Дължима по уговорения начин на падежа на всяко
следващо лихвено плащане, неустойката на практика се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Същата излиза
извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции.
Принципно няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението, но в случая няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, тъй
като неустойката обезпечава изпълнението на вторично задължение за обезпечаване на
главното задължение. Следователно и санкционната функция в случая не е налице, тъй като
само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на процесната неустоечна клауза е, да доведе до неоснователно обогатяване
на заемодателя за сметка на заемополучателя чрез увеличаване на подлежащата на връщане
сума по договора. При това положение е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Посочената разпоредба е
създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по-слабата страна в
правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същата е
да не се допуска той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо
възнаграждение на кредитора. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит, но посочената разпоредба се отнася за неизпълнение на основното задължение на
потребителя – да върне предоставения му кредит, а не за неизпълнението на други
13
задължения. Да се приеме обратното означава, да се допусне възможност за заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК чрез предвиждане в договора на разходи за
неизпълнение на задължения, различни от задължението за връщане на кредита, размерът на
които да не се включва в ГПР. Налице е именно такава хипотеза, тъй като при уговорено
задължение за потребителя да учреди обезпечение и да заплаща вноски за това, дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, като тези разходи
не са взети предвид при изчисляване на посочения годишен процент на разходите, в резултат
на което последният не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1
ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди от кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПК преди
сключване на договора за кредит, следва да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение при спазване на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като риска от невръщането на кредита следва да
се калкулира в уговорената по договора лихва. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията
на закона, е нищожна. В случая според настоящия състав е налице заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на
годишния процент на разходите по кредита, а посочените в договора проценти на
възнаградителната лихва и на годишния процент на разходите, не съответстват на
действително уговорените такива и са нищожни. Поради това не може да бъде направен и
извод, че за потребителя съществува яснота относно точния размер на задължението му и
общата стойност на кредита.
В този случай кредитодателят всъщност скрито променя параметрите на договора, по
отношение на които има уредба в ЗПК. С договореното задължение кредитополучателят да
предостави в тридневен срок след сключването на договора обезпечение, кредитодателят на
практика се освобождава от задължението си да извърши предварителна оценка на риска,
като отпуска кредит без да извърши такава, но вменява в тежест на кредитополучателя в
невъзможно кратки срокове и при трудно изпълними условия да обезпечи кредита.
Неизпълнението на това изискване е обвързано с неустойка, която е значителна по размер,
като по този начин увеличава дължимата погасителна вноска. Чрез кумулиране на
неустойката към задълженията по договора на практика се стига до различни стойности
както на ГПР, така и на лихвата. По същество това представлява порок на договора по
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, което води до последиците, визирани в чл. 22 ЗПК. В
случая така наречената неустойка би трябвало да обезпечи изпълнението и евентуално да
обезщети вредите от неизпълнението на едно свързано с кредита акцесорно непарично
задължение на потребителя - да обезпечи кредита с банкова гаранция или поръчителство. От
непредставянето на обезпечение обаче не произтича вреда за кредитора, ако кредитът се
обслужва редовно. Неблагоприятните последици за кредитора са свързани с евентуални
затруднения при събирането на просрочено необезпечено вземане, а те могат да настъпят
едва след падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес от
представяне на обезпечението, тъй като ще получи банкова гаранция или поръчител, т. е.
втори солидарен длъжник, от който да претендира плащане. В контекста на горното
съждение е нелогично и неоправдано поставянето на кратък 3-дневен срок от сключването
на договора, в който потребителят да представи обезпечението, след което това негово
задължение да се замества от неустойка с компенсаторен характер, сякаш кредиторът е
изгубил интерес от реалното изпълнение. Освен това се оказва, че ако потребителят не
представи обезпечението или го представи, но след срока, той би дължал неустойката дори
при редовно обслужван кредит. Уговарянето на такъв кратък срок и възможността
задължението да възникне при редовен кредит показва, че целта на кредитора не е да
обезпечи кредита, за да гарантира неговото събиране, а да получи сумата от неустойката.
Следователно действителната цел на обсъжданата договорна клауза е да породи
14
допълнително парично задължение за потребителя, наред с това за връщане на главницата
по кредита и заплащането на възнаградителна лихва. Неустойката е предвидена да се
кумулира към погасителните вноски, като по този начин се отклонява от обезпечителната и
обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. В същото време обаче
неустойката не е обявена по този начин на потребителя. Посоченият размер на разходите по
кредита за потребителя като ГПР нараства допълнително с размера на неустойката по
договора. Включена по този начин в размера на месечните погасителни вноски, неустойката
по същество се добавя към възнаградителната лихва на търговеца – заемодател и поражда
значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй като по естеството си позволява
на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, равняващ се на сумата
по кредита, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с
изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при
потребителско кредитиране /чл. 19 ЗПК/. Представянето като неустойка за неизпълнение на
действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора
от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ
потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. От една страна, неустойката е
включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга – същата е
предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението и по този начин
заобикаля ограничението в чл. 19, ал. 4 ЗПК при определяне ГПР, което обуславя
нищожност на договорната клауза. Налице е и противоречие с добрите нрави и добрите
търговски практики, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка /чл. 143, т. 5 ЗЗП/. Такава разпоредба е в пряко противоречие и с
добрите нрави, поради което е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Действително, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на ГПР по кредита не
се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит, но посочената законова разпоредба визира
неизпълнение на основно задължение на потребителя по договора, а именно да върне
предоставения му кредит, а не неизпълнение на други задължения. Да се приеме обратното
би означавало да се допусне възможност за заобикаляне на императивни законови
разпоредби чрез предвиждане в договорите на разходи за неизпълнение на задължения -
различни от това за връщане на кредита, които разходи да не се включват в ГПР. При
сключването на процесния договор е налице именно такава хипотеза – уговорено е
задължение за потребителя да даде обезпечение, при неизпълнението на което дължи
неустойка, която като дължим се от него разход не е взета предвид при определяне на ГПР, в
резултат на което последният е различен от посочените в договорите и не отговаря на
изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК, като е нарушена и императивната норма на чл. 19, ал. 4
ЗПК /така изцяло решение № 448/02.04.2024 г. на П...окръжен съд по в. гр. д. № 3204/2023 г.,
решение № 553/03.05.2022 г. на П.. окръжен съд по в. гр. д. № 684/2022 г., решение №
249/28.02.2022 г. на Пл... окръжен съд по в. гр. д. № 3313/2021 г., решение № 32/19.01.2022 г.
на Б.... окръжен съд по в. гр. д. № 688/2021 г. решение № 21/07.01.2022 г. на П.... окръжен
съд по в. гр. д. № 2692/2021 г. /. Също решение № 415/31.03.2022 г. на П... окръжен съд по в.
гр. д. № 226/2022 г., решение № 341/17.03.2022 г. на П.... окръжен съд по в. гр. д. № 24/2022
г./.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
настоящият съд счита, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото
съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредитите и общата сума, дължима
от потребителя, т. е. настоящият съд приема, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която
15
възпроизвежда текста на чл. 10/2 на Директива 2008/48/ЕО е нарушена поради некоректност
на данните, които са посочени, а не поради непосочени допълнителни данни, величини,
допускания и обстоятелства, каквито не са изрично разписани в нормата /така определение
№ 527/09.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 151/2022 г., III г. о. /. Настоящият съд констатира, че в
нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в съдържанието на договора за кредит
относно ГПР, не са посочени, и взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК
начин. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно
приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. В процесния случай в договора е посочен само ГПР, без да се
посочва как е формиран и какво точно се включва в него, т. е какви компоненти включва. В
тази връзка, според настоящия съдебен състав, въпросната неустойка не попада в
посочените изключения, поради което е следвало да бъде включена в ГПР, посочен в
договорите.
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че ищецът дължи неустойка за
неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е нищожна и не поражда
права и задължения за страните. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането
на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира,
поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и
обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви вреди на
кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури заемателя,
който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения,
като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица
правомощия да изисква и събира информация и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума.
На следващо място по отношение претендираната неустойка /при неосигуряване на
обезпечение от страна на длъжника/, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още
едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение- недадено обезпечение от
длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем е
недействителна като противоречаща на законови разпоредби. При достигане до този правен
извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г.. по тълк. д. № 1/2009 г.
ОСТК на ВКС. Видно от представените по делото доказателства, вземането за неустойка е
включено като задължение в погасителния план и се погасява на равни месечни вноски,
наред с главницата и възнаградителната лихва. Следователно се налага извод, че така
уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение, уговорено
в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което безспорно следва да
бъде включено в годишния процент на разходите. При включване на уговореното от
процесния договор допълнително възнаграждение за кредитора в годишния процент на
разходите, същият със сигурност би надминал пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Р..... Б.. В тази връзка следва да бъдат съобразени приетите към
момента на сключването на процесния договор изменения в ЗПК, обнародвани в ДВ, бр.
35/22.04.2014 г., като с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК е установен максимален размер на
годишния процент на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Р..... Б......а съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК клаузи в
16
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Съдът намира за нужно да отбележи и, че съгласно чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 на
Европейският парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити, преди сключването на ДПЗ, кредиторът има задължение да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация,
получена от потребителя и ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база
данни. В този смисъл е и чл. 16, ал. 1 Закон за потребителския кредит ЗПК), която урежда
задължението на кредитора преди сключване на договора за кредит, кредиторът да извърши
оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Р........ Б..
Клаузата на чл. 8, предвиждаща, че с подписване на договора заемателят декларира,
че му е известно и се счита за уведомен, че при не представяне на договореното в чл. 6 от
договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение
не отговоря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за заем,
дължи на заемодателя неустойка в размер на 293,98 лева, с начин на разсрочено плащане
подробно посочен в погасителния план към договора за заем, е в пряко противоречие с целта
на Директивата. Предвиждайки заплащане на неустойка при неизпълнение на договорни
задължения, кредиторът не е спазил изискването на чл. 8, § 1 Директива 2008/48 като
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията.
На следващо място прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 6 и чл. 8 от
договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество "неустойката" представлява скрито възнаграждение за
кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 6 от договора възвежда за потребителя са на
практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси
бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури гарант, който да отговаря
на многобройните, кумулативно поставени изисквания към него, и още едно обезпечение по
избор. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от
длъжника, то кредиторът цели да се обогати.
На основание изложеното съдът приема, че заемодателят по договора за кредит не е
посочил действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер
на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще
стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и
липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР.
Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора; налице е невярна информация относно общите
разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по- специално заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, §1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е
възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4,
§ 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 от ЗПК недействителност на
договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
17
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - т. 12 и т. 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - т. 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от
25.09.2020 г. на ОС - П..... по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 07.07.2020 г. на ОС -
П....... по в. гр. д. № 880/2020 г. и др. / ГПР не се уговаря между страните. Той представлява
стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на
уговорените плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението
по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от
повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това в случая не е приложима
разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде
взета предвид и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на
конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК -
за определяне на ГПР.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск за прогласяване
недействителността на Договор за паричен заем № 675603/25.09.2023 г., сключен между
ищеца и ответника "КРЕДИ ЙЕС“ ООД е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изложеното, съдът приема, че не следва да се произнася по предявеният при
условията на евентуалност иск за нищожност на клаузата по чл. 8 от Договора за паричен
заем.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Видно от данните по делото ищеца е сторил разноски в размер на 50, 00 лв. внесена
държавна такса.
Направено е и искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на
процесуалния представител на ищеца - адв. Н.... И.... И.... да се присъди възнаграждение за
осъществената правна услуга. Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие адвокат И...... е предоставил на ищцата безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА /изрично вписано в договора/. В тази връзка съдът намира, че следва
да бъде присъдено възнаграждение на адвоката, осъществил безплатна правна помощ.
От страна на ответника е сторено и възражение относно претендираното адвокатско
възнаграждение за прекомерност.
По отношение на размера на възнаграждението, който следва да се определи в полза
18
на адвокат К. съдът взе предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от
23.11.2017 г. по съединени дела C[1]427/16 и C428/16 /постановено по преюдициално
запитване, отправено от С...... районен съд/, съобразно които установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че
освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на
Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното
Решение по дело C438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член
267 ДФЕС от С.......районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1
ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която
определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е
посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Съобразявайки решение на СЕС по дело С–438/2022, настоящият
състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на
адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни,
ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските
възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране.
Настоящият състав съобразявайки предмета на делото, обжалваемия материален
интерес, обстоятелството, че производството по делото е приключило при уважаване на
иска, след провеждане на открито съдебно заседание, на което страните не са присъствали,
нито техните процесуални представители, като са събрани незначителни по обем писмени
доказателства, че процесуалният представител на ищеца е изготвил исковата молба,
представил е писмени документи, и е подал кратко становище за откритото с. з. При това
положение, съдът намира, че делото не се характеризира със значителна фактическа и
правна сложност, продължителност или многобройни съдебни заседание, допълнителни
разходи или усилия във връзка с осъщественото процесуално представителство, поради
което посоченият в Наредбата минимум не отговаря на посочените цели и критерии за
прилагането. Съобразно материалния интерес по делото, констатираната по-горе
фактическата и правна сложност, както и че се касае за искове, част от заведени голям брой
еднотипни дела /включително от настоящия ищец в РС-..., по които има формирана трайна
съдебна практика, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено
в размер на 200, 00 лева. Това възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност
на делото.
По изложените съображения , съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26 ал.1, предл.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр.
с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, Договора за паричен заем № 675603 от
25.09.2023 г., сключен между А. Г. К., ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател и
19
„Креди Йес“ ООД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Х.... представлявано от В.....
М...... И.... – управител, в качеството му на Кредитодател.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Креди Йес“ ООД, с ЕИК *********, с
адрес на управление: гр. Х....... представлявано от В.... М... И... – управител ДА ЗАПЛАТИ
на А. Г. К. с ЕГН**********, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С.....сумата
от 50,00 лв. /петдесет лева/, представляваща внесена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Креди Йес“ ООД,
с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Х...... представлявано от В... М... И..– управител
да заплати на адвокат Н..... И..И...., ЕГН **********, с адрес гр. С........ сумата от 200, 00 лв.
/двеста лева/, представляваща възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ,
изразяваща се в процесуално представителство на ищцата по делото.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК посочва начин за изплащане на дължимите
суми на ищцата и адвоката-заплащане в брой на място на адрес гр.С...... откъм ул.
„Н.....всеки делничен ден-от понеделник до петък /с изключение на официалните празници/
в часовия диапазон между 10:00 ч. и 17:00 ч., като задължението и към ищцата може да бъде
получено от адвокат И.....
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Б...... в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
20