Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,15.06.2018 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4204
по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.23 ал.1 от СК и чл.29 ал.3 от СК.
Подадена е искова молба от С.Д.К., с ЕГН **********
***, представляван от адвокат И.Н.Ц. *** против В.Е.Ш., с
ЕГН ********** ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че с ответницата са бивши съпрузи. Сочи, че бракът им е сключен на 09.07.2005г., за което е
съставен акт №0245 от същата дата на Община - Пазарджик. Същият е прекратен с
влязло в сила решение по гр. д. №453/2017г. на Районен съд - Пазарджик.
Твърди, че по време на брака, на 29.05.2009г. с Нотариален акт №74, т.ІІІ, нот. д. №417/2009г. на
нотариус А. И. (№114, т.IX, нот. дело №1578/2009г. на Службата по вписвания) му е учредено право на строеж (надстрояване) на втори и
трети етаж над съществуващата в имот 55155.501.423 едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 55155.501.423.1. За учреденото му право на строеж ищецът заплатил на учредителите сумата 24 600 лв. Твърди, че тези пари той получил като дарение от своите
родители.
Твърди, че на 29.05.2009г. с Нотариален акт №113, т.IX, нот. д. №1577/2009г. на Службата по вписвания (№75, нот. дело №418/2009г. на нотариус И. ) закупил 1/2 ид. ч. от поземления имот, в който му било учредено
правото на строеж (надстрояване), който имот представлява дворно място с
идентификатор 55155.501.423 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
Пазарджик. За закупуването на тази идеална част от имота той заплатил на
продавачите сумата 10 000 лв. Тази сума получил като дарение от своята баба
Катерина К. .
Сочи, че въз основа на учреденото му право на строеж
(надстрояване) и одобрен архитектурен проект предприел строителство на втори и
трети етаж в имот с идентификатор 55155.501.423 като за целта сключил договор
със строителна фирма - „Артстрой инвест" ЕООД - Пазарджик. Строителството
било завършено към края на 2009г. и вследствие на него бил построен
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.501.423.2, с предназначение
„жилище, апартамент", на две нива, с площ 104.46 на първо нИ. и 110.28 на второ нИ. , с административен
адрес: Пазарджик, ул.“**********“ №*, ет.*, ап.*. Твърди, че заплащането на фирмата за извършеното
строителство станало по четири фактури - фактура №**********/02.11.2009г., фактура №**********/04.11.2009г., фактура №**********/15.12.2009г. и фактура
№**********/30.12.2009г. Сумата по първата била платена от него в брой, а по останалите три фактури - по банков път. Сочи, че общата стойност на строителството възлизала
на 62 729.04 лв. Тези суми били изплатени изцяло със средства, които неговите
родители, които работели от дълги години в Обединеното кралство, му превели на
няколко пъти по банков път. Тези преводи са извършени както следва: на
01.07.2009г. - два превода общо за 17 000 британски паунда, на 02.11.2009г. - 2
000 паунда, на 03.12.2009г. - 1 500 паунда, на 12.02.2010г. - 4 000 паунда и на
16.02.2010г. - 4 000 паунда или общо 28 500 паунда.
Твърди, че независимо,
че недвижимите имоти са били придобити по време на брака, те са индивидуална негова собственост, тъй като за тяхното придобиване са
изразходвани само и единствено лични средства - дарения от негови близки.
Ищецът сочи, че по време на брака са придобили и редица движими вещи и направили редица
разноски за довършителни работи в жилището и неговото обзавеждане. Общата им стойност е над 120 000 лв. Посочва, че по-скъпите вещи и разноски са както следва: Лек автомобил
„Шкода Октавия" - закупен на лизинг с цена 22 522 евро, който всяка година
бил застрахован по застраховки „Каско" и „Гражданска отговорност" с
приблизителни стойности 2 600 лв. ежегодно. Лизинговите вноски са изплащани от ищеца; Лек автомобил „Мерцедес Бенц" - закупен от ищеца от Германия за 19 100 евро; В новопостроения апартамент били направени отоплителна
инсталация за 7231.80 лв. и соларна инсталация за 3391.70 лв.; В апартамента е поставена PVC дограма за 5430 лв.; За направата на В и К инсталацията на апартамента са
заплатени 1920 лв.; За присъединяване към EVN и енергиен
паспорт са заплатени 896 лв.; За поставянето на входна
врата на апартамента са заплатени 630 лв.; За
готварска печка, абсорбатор, кухненски плот и прахосмукачка са заплатени 1259.70 лв.; За
мебели от „Явор"' са заплатени 1110 лв.; За
климатик са заплатени 1230 лв.; Закупен е лаптоп за
562.90 лв.; Закупен е телевизор „Сони" за 1614.05
лв.; Закупена е озвучителна уредба
"Сони" за 1285 лв.; За сушилня, пералня и
хладилник са заплатени 2999.15 лв.; Закупена
е миялна „Веко" за 588.05 лв.; Закупен
е вентилатор за 44.90 лв.; Обзавеждане за баня общо
на стойност 4223.56 лв.; За строителния надзор по
време на строителството са заплатени 750 лв.
Твърди, че тъй като продължително време нямали деца, те
правили няколко опита за зачеване ин витро. За съжаление никой от тези опити не
успял. За извършването им били заплатени общо повече от 61 000.
Сочи, че семейството редовно ползвало отпуските си в
луксозни курорти като Сани ризорт в Гърция и три години поред в хотели в
курорта Дидим в Турция. Освен това те често пътували до Великобритания на гости
на родителите на ищеца.
Общо разходите за закупуването на вещите,
разноските и за процедурите ин витро възлизат на повече от 180 000 лв.
Твърди, че тези средства на практика били осигурявани
от него чрез трудови възнаграждения и банкови заеми,
които отново той изплащал от трудовите си възнаграждения. За целия период,
когато са били в брак, ищецът твърди, че е
получил трудови възнаграждения в размер на повече от 156 000 лв., а от
граждански договори - 17 824 лв. или общо около 174 000 лв. Трудовото му възнаграждение
през цялото време било по-високо от това на ответницата, а през последните
години то е в пъти по-високо. Освен това за закупуването на някои от вещите и
обзавеждането на апартамента са използвани банкови кредити, които ищецът изплащал чрез заплатата си, включително продължава и
към настоящия момент да изплаща два такива кредита. Дори и при удръжките от
трудовото му възнаграждение, той е бил този, който
е внасял в семейния бюджет по-голямата част от средствата, необходими за
нормалния живот на съпрузите. Освен това родителите му продължили да подкрепят
семейството като му изпращали редовно пари, а при срещите между тях в България
или Великобритания те му предавали и пари на ръка.
С оглед на тези обстоятелства счита, че
приносът му в придобиването на общото имущество
значително надхвърля приносът на ответницата, поради което на основание чл.29
ал.3 от СК има претенция за дял в размер на 4/5 ид. ч. (80%) от общото
имущество.
Моли съда
да постанови решение, с което:
Да приемете за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е изключителен собственик на 1/2 ид. ч. от поземлен
имот с идентификатор 55155.501.423 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на Пазарджик, с адрес: ул.“***********“ №*, целият с площ 360 кв. м., с
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на трайно ползване:
ниско застрояване, при съседи: 55155.501.9514, 55155.501.421, 55155.501.419,
55155.501.1432 и 55155.501.424, ведно със самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 55155.501.423.1.2 с
предназначение „жилище, апартамент", на две нива, с площ 104.46 на първо нИ.
и 110.28 на второ нИ. , с
административен адрес: Пазарджик, ул.“**********“ №*, ет.*, ап.*, построен в
поземления имот, в който му било учредено правото на строеж (надстрояване),
който имот представлява дворно място с идентификатор 55155.501.423 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на Пазарджик с описани по-горе
характеристики;
Да определи по-голям дял на ищеца в общото имущество, придобито по време на брака между
страните в размер на 4/5 ид. ч. (80%).
Към
исковата молба са приложени
писмени доказателства, подробно описани и е направено доказателствено искане – за разпит на свидетели.
Ищецът е уточнил и
конкретизирал исковите си претенции с представените допълнителни молби с
вх.№8086/01.09.2017г. и вх.№8447/15.09.2017г. и двете по гр. дело №541/2017г.
по описа на ПОС, както и в първото по делото съдебно заседание, проведено на
20.03.2018г., а така също и с писмените становища с вх.№7982/11.04.2018г. и вх.№9347/25.04.2018г.
по настоящето дело.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на
исковата молба от ответницата, с който оспорва изцяло предявените искове като твърди, че всички вещни права, придобити по време на брака й с ищеца, са в резултат на равностоен съвместен принос
на двамата съпрузи, изразяващ се във влагане на средства, личен труд и работа в
домакинството.
Твърди, че семейното жилище представлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.501.423.1.2, представляващ жилище (апартамент) №2, находящ
се на етаж втори и трети в сграда №1 на 3 надземни етажа, построена в поземлен
имот с идентификатор 55155.501.423, с административен адрес: гр.Пазарджик, ул.“**********“ №*,
като жилището разполага с две нива с площ съответно 104,46 кв. метра за първото и 110,28
кв.метра за второто нИ. и е придобито по време на брака в режим на
съпружеска имуществена общност, съгласно приложения към
исковата молба Нотариален акт №89, том I, рег.№1452, нот. дело №82/2010г. по описа на нотариус А. И. ,
рег.№423 в регистъра на Нот. камара.
Сочи, че в този констативен нотариален акт, съставен
след разрешаване ползването на строежа, по обща тяхна молба със С.К. и двамата са
признати за собственици на самостоятелния обект на основание учредено право на
строеж.
Заявява, че напълно неверни са твърденията на ищеца, че
за възмездното придобиване на правото на строеж (надстрояване) с Нотариален акт №114, т.ІХ,
н.д.1578/2009г. на Служба по вписванията-гр.Пазарджик (нот. акт №74, т.Ш, нот.дело №417/2009г. на
нотариус рег.№423), както и за покупката на 1/2 идеална част от поземления
имот, в който е било учредено правото на строеж, с нотариален акт №113, т.ІХ, н.д. 1577/2009г. на Служба по
вписванията-гр.Пазарджик (нотариален акт №75, т.Ш, рег.№3964, нот.дело
№418/2009г. на нотариус рег.№423) и двете сделки,
сключени на 29.05.2009г., били вложени негови лични средства, придобити от него
по дарение от родителите му и от баба му. Заявява, че невярно е твърдението на С.К., че за извършеното строителство на двата
етажа бил заплатил изцяло със средства, които неговите родители били му превели
на няколко пъти по банков път - съответно на 01.07.2009г., 02.11.2009г.,
03.12.2009г., на 12.02.2010г. и на 16.02.2010г. Сочи, че истината е, че за придобиването на правото на
надстрояване, за покупката на идеалните части от поземления имот, както и за
построяването на семейното жилище двамата имат
напълно равностоен принос по смисъла на чл.19 ал.2 от СК (1985г., отм.) и чл.21
ал.2 от действащия СК (в сила от 01.10.2009г.), който може да бъде проследен
още от началото на брачния им жИ. т. Твърди, че по време на брака им, продължил от
09.07.2005г. до 29.05.2017г., са живели в законов режим
на съпружеска имуществена общност, с общ за двама им семеен бюджет, като никой от двама им не е имал намерение, нито е искал да промени този
режим, който и двамата считали, че най-пълно и точно
изразява желаното и съществувало до фактическата им раздяла пълно доверие и взаимност между съпрузите.
Сочи, че при сключването на брака двамата получили като сватбени подаръци парични средства, възлизащи
общо на приблизително 20000 лева, които вложили
като първоначална вноска в покупката на семеен автомобил марка Шкода, модел
Октавия, Останалата част
от
цената в размер на
10472 евро изплатили през следващите години на месечни вноски, съгласно Приложение №1 към лизинговия договор.
Впоследствие, преди да бъде завършен строежът на жилището им в гр.Пазарджик, продали
този автомобил и вложили средствата от
продажбата му (22000 лева) в общия семеен бюджет, за да послужи за погасяване
на други семейни разходи, вкл. такива за заплащане на строежа на жилището.
Твърди, че през 2005г. двамата новобрачни съпрузи се
установили да живеят в
гр.София като до края на същата година живяли на
квартира и плащали месечен наем, а от началото на 2006г. до
м.май 2009г. (вкл.) се преместили в жилище, собствено на нейната сестра Г. Ш., която го предоставила на нея за безвъзмездно
ползване. По този начин двамата със С. реализирали
съществени икономии в общия семеен бюджет, като спестявали разходите за наем на жилище в гр.София. Твърди, че през целия този период и двамата работели и получавали
трудови възнаграждения, като размерът на нейните
може да бъде проследен по вписванията в приложените извлечения от трудова
книжка.
През месеците май-юни 2009г. се преместили в гр.Пазарджик и започнали действия по осъществяването на инвестиционния проект,
довел до изграждането на семейното им жилище
на ул.“***********“
№*. Твърди, че плащането на цените
по придобиването на правото на надстрояване и на идеалните части от дворното
място било извършено с общите им спестявания и най-вече със средства, придобити по
силата на Договор за кредит за текущо потребление от 23.04.2009г., сключен с
"Банка ДСК" ЕАД, представен с исковата молба, чрез който усвоили сумата от 40000 лева. Твърди, че в този период С. не е получавал дарения от родителите
си, нито от баба си, тъкмо напротив - винаги с известна горчивина, но не без
гордост, е споделял пред близки и приятели, че никой от роднините му не е
помогнал дори с лев, за да реализира намеренията си, а двамата с него сами са се справяли с всички трудности и предизвикателства.
Оспорва твърдението в исковата молба, че роднини на С.
са платили правото на строеж, поземления имот и строежа на жилището. Сочи, че приложените към молбата на ищеца
доказателства не установяват такова твърдение, нещо повече - част от тях са
нареждани със съвсем други основания (например: за студентски такси), друга
част евентуално удостоверяват два пъти един и същи превод на парична сума, а
трета част сочат правоотношения между трети лица.
Посочва, че за да подпомогнат общия си бюджет, на 17.03.2010г. рефинансирали договора за текущо потребление, като от името на С.
сключили Договор за ипотечен кредит с "Банка
ДСК" АД и получили сумата 75000 лева със
срок на погасяване 30 години. Този нов кредитен договор беше обезпечен с
ипотека върху новоизграденото им семейно жилище в
гр.Пазарджик, ул.“***********“
*, с част от усвоените средства
по него бил погасен остатъкът по кредита за текущо
потребление от 23.04.2009г., а с останалата част били посрещнати нуждите им
от финансови средства за довършителни работи, покупка на покъщнина и
обзавеждане на жилището. Този ипотечен кредит изплащат заедно с ищеца и понастоящем, като след постановяване
на съдебното решение за прекратяване на брака им ответницата превежда на С. половината от дължимата
месечна вноска .
Твърди, че в периода на строежа на апартамента са плащали възникващите разходи от общия фонд на
трудовите си възнаграждения, освен това са
ползвали не само финансовия ресурс от потребителския кредит и от цената,
получена от продажбата на лекия автомобил Шкода Октавия, но и суми, които е получавала по дарение от сестра й Г. Ш. и от майка й В. Г. Ш.. За да й
помогне с каквото може, на 3.11.2009г. майка й
изтеглила заем в размер на 6000 лева от Сдружението
за взаимопомощ на учителите -
гр.Пазарджик, които незабавно й предоставила, за да ги вложи в
строителството. През този период е получавала и дарени лично на нея парични суми от нейната
сестра Г. Ш., която от дълги години живее и работи в Англия. Даренията от
сестра й били
изтегляни с нейно съгласие от българската й банкова сметка *** Ш., която е нейн пълномощник пред обслужващата банка и впоследствие й били предавани на ръка, за
да ги използва. Така многократно е
получавала дарени й от нейната
сестра суми с различни размери, чиято обща стойност е не по-малка от 20000
британски лири и тези суми е предавала на С., за да
плаща възникващите разноски по инвестиционния им проект - за изграждане
на жилището, за неговото довършване, а също и за обзавеждането му.
Твърди, че така двамата със С. са се справяли с общия си бюджет, подпомогнати от нейните роднини, когато семейните средства не са достигали.
Във всички случаи обаче, нито веднъж родителите и бабата на С. не са им оказвали помощ, не и за осъществяване на
инвестиционния им проект да придобият право на надстрояване, част от поземлен имот и да си
построят жилище.
Заявява, че всяко евентуално неравновесие в паричния
принос се балансирало с принос в труд и грижи за домакинството,
където тя винаги е имала
приоритет. Не са
имали и разногласия и през
2010г., когато поискали от нотариус И. да
издаде нотариален акт, с който да констатира съвместно придобитото им право на собственост върху заедно изградения
самостоятелен обект - жилище, разположено на два отделни етажа.
Твърди, че трябва да се има предвид, че въпреки
характерната за всяка съпруга работа по домакинството, нито за миг не е преставала да работи
и да влага заплатата си в общия бюджет. Затова
счита, че законовата презумпция на чл.21 ал.3 от СК
в техния случай не може да бъде оборена - приносът
на двамата съпрузи в придобиването на вещните права е равен, като привидните
разлики в заплатите им са били компенсирани с
друг вид принос, чиято ценност за съпружеските отношения е извънредно трудно да
бъде остойностена. Това възражение отнася за всеки от двата обективно съединени искове на С.К..
Що се отнася до претенцията на ищеца за признаване в
негова полза на по-голям дял от придобитото в режим на съпружеска имуществена
общност движимо имущество, добавя, че по
време на брака им не е
преставала да работи по трудово правоотношение на осемчасов
работен ден, като получените от нея
доходи са удостоверени в трудовата й
книжка, както и в удостоверения с изх.№294-302/09.11.2017г., издадени от
настоящия й работодател "Крис" АД-гр.Пазарджик. Сочи, че видно от съпоставката на нейните доходи и тези на ищеца, се оказва,
че неговите са започнали значително да надвишава нейните чак през 2015г., когато той е сключил трудов договор с
"Оптикс" АД-гр.Панагюрище и особено след фактическата им раздяла в края на 2016г. Отбелязва факта, че преобладаващата част от движимото имущество, за
което ищецът претендира по-голям дял, е придобита от тях преди 2015г., т.е. при условията на приблизителен
паритет на паричния принос, който логично се компенсира с останалите форми на
съвместен принос по чл.21 ал.2 СК, в които е била
водеща.
Твърди, че отделно от трудовите си възнаграждения, с които безрезервно е допринасяла за увеличаването на семейните приходи,
допълнително е получавала средства от майка й и сестра й,
описани по-горе, като на 14.04.2011г. майка й
изтеглила нов заем в размер на 6000 лева от
Сдружението за взаимопомощ на учителите-гр.Пазарджик и отново й дарила цялата сума, за да я
използва за един от петнадесетте опита за зачеване ин витро.
Твърди, че през 2016 г., когато С. пожелал да закупи лекия автомобил марка Мерцедес, недостигът
на парични средства бил покрит от допълнително
дарение в размер на 3000 евро и 2500 лева, направено в нейна полза от баща й Емил Ш.
. Тази сума предала на бившия си съпруг, за да плати с нея цената на автомобила.
Във връзка с придобитите от тях движими вещи уточнява,
че извън изброените в исковата молба притежават
също така обзавеждане на гардеробна стая и шкафове за спалня (тоалетка и
вграден гардероб) на обща стойност 2000 лева, които са подарени изцяло от нейните родители през 2010г. Майка й и баща й подарили също така вътрешното дървено стълбище между двата
етажа на мезонетния апартамент, което струвало 2500
лева пак през 2010г.
Заявява, че категорично не отговарят на истината
твърденията, че разходите, които са
направили за процедури, целящи забременяването й
ин витро, са били сторени само от С.. Истината е, че няколкото (както казва
ищецът в молбата си) опита, на които се подложила
съзнателно и с огромни рискове за здравето си, били
цифром и словом 15 и за всички тях действително похарчили над 60000 лева от общия си семеен бюджет (едната
от процедурите била платена от майка й с изтегления от нея заем в размер на 6000 лева).
Ответницата моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявените от С.К. искове като
неоснователни и недоказани, както и да осъдите ищеца да й заплати направените разноски по делото, вкл.
адвокатски хонорар.
Изразява становище по
представените от ищеца писмени доказателства.
Представя писмени доказателства,
подробно описани и прави доказателствени искания.
Предявените искове се
поддържат в проведените по делото съдебни заседания от ищеца лично и от неговия
пълномощник. Молят съда да уважи исковите претенции. Претендират разноските по
делото. Подробни съображения по същество са изложени в представената и приета
по делото писмена защита.
Ответницата лично и с
пълномощника си оспорват исковете и молят съда да ги отхвърли, като недоказани
и неоснователни. Претендират разноските по делото по представения списък по
чл.80 от ГПК. Излагат подробни доводи в приложените по делото писмени бележки.
Съдът като
взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответницата и като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема следното:
Не е спорно по делото, а и от
представените и приети писмени доказателства се установява, че ищецът и
ответницата са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на 09.07.2005г., е
прекратен с развод по взаимно съгласие, допуснат с Решение от 29.05.2017г.,
постановено по гр. дело №453/2017г. по описа на Пазарджишкия районен съд,
влязло в законна сила на датата на постановяването му – 29.05.2017г. Със същия
съдебен акт е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.51 от СК, съгласно т.5 от което ответницата В.Е. К. (Ш.) се е задължила да
заплаща всеки месец до 5-то число по сметка на С.Д.К. в „Банка ДСК” АД: IBAN ***.,
представляваща половината от погасителните вноски по банков заем, получен на
името на С.Д.К. и изразходван за семейни нужди по време на брака, в т.ч. за
построяване и обзавеждане на семейното жилище.
Не е
спорно и това, че по време на
брака между страните, на 29.05.2009г. с Нотариален акт №74, т.ІІІ, нот. д. №417/2009г. на нотариус А. И. е учредено право на строеж на ищеца С.Д.К. за построяването
и надстрояването, съгласно архитектурен проект на втори етаж с площ от 104,46 кв.м.
и на трети етаж с площ от 110,28 кв.м. на съществуващата в имот с идентификатор 55155.501.423 едноетажна жилищна сграда с
идентификатор 55155.501.423.1 за сумата от 24 600 лева, която сума учредителите са заявили, че са
получили изцяло и в брой от приемателя на правото на строеж и настрояване,
съобразно правата си на собственост. Ищецът от своя страна е заявил, че приема
отстъпеното му право на строеж и надстрояване срещу сумата от 24600 лева, която
е изплатил на учредителите на правото на строеж.
Страните не спорят, че на същата дата - 29.05.2009г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №75, том ІІІ,
рег.№3964, нот. дело
№418/2009г. на нотариус А. И. ищецът е закупил 1/2 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 55155.501.423, с адрес на поземления имот: гр.Пазарджик, ул.“***************“ №*, целият
с площ от 360 кв.м. за сумата от 10 000 лева, която сума продавачите са
заявили, че са получили изцяло и в брой от купувача, съобразно правата си на
собственост. При покупко-продажбата ищецът С.Д.К.
е заявил, че купува недвижимия имот за сумата от 10 000 лева, която сума е
заплатил на продавачите, съобразно правата им на собственост.
Не се спори и относно това, че въз основа на учреденото право на строеж
(надстрояване) и одобрен архитектурен проект е предприето и извършено строителство на втори и трети етаж в имот
с идентификатор 55155.501.423 като за целта ищецът е сключил
договор със строителна фирма - „Артстрой инвест" ЕООД - Пазарджик. Построен е
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.501.423.1.2, с предназначение „жилище, апартамент", на две
нива, с площ 104.46
кв.м. на първото нИ. и 110.28 кв.м. на второ нИ. , с административен адрес: гр.Пазарджик, ул.“**********“ №*, ет.*, ап.*.
Това е и семейното жилище на бившите съпрузи, сега страни
по делото, което е придобито от тях по
време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, видно и от приложения Нотариален
акт за собственост
върху недвижим имот №89, том
I, рег.№1452, нот. дело №82/2010г. на
нотариус А. И. , рег.№423 в регистъра на Нотариалната камара.
С този констативен нотариален акт, ищецът С.К. и ответницата В.Ш. /тогава
К. / са признати за
собственици на
основание учредяване на право на строеж на посочения недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.501.423.1.2.
В исковата си молба, ищецът
твърди, че за учреденото му право на строеж е заплатил на учредителите сумата
от 24 600 лева, които е получил като дарение от своите родители. Твърди, че за
закупуването на идеалната част от поземления имот е заплатил на продавачите
сумата от 10 000 лева, дарена му от неговата баба Катерина К. .
В показанията на свидетеля Д. С. К. – баща на ищеца се съдържат данни за дарствени актове на паричната сума от общо 10 000 паунда,
дадени от него и от съпругата му на С.К.. Свидетелят сочи, че с тези пари
впоследствие ищецът се е заел със строителството. Свидетелят не уточнява дали сумите са били дарени само
на ищеца или на семейството му. Освен това, видно от
нотариалния акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот, цитиран
по-горе е, че бащата и бабата на ищеца са между учредителите /прехвърлителите/
на правото на строеж /надстрояване/ и както бе цитирано по-горе са
заявили получаването на съответната припадащата им се според правата им сума от
общата такава в размер на 24600 лева. В нотариалния акт няма изложено от тяхна страна дарствено
изявление.
По време на разпита му, проведен в откритото съдебно заседание на 20.03.2018
г., бащата на ищеца заяви, че не е присъствал при
даване на пари от неговата майка и баба на С. на сина
му – ищеца. Заяви,
че не е участвал лично в сделките с наследствени земеделски земи. Не посочи размер на получени от
тези сделки парични суми, нито размер на дарени такива.
Другият свидетел на ищцовата страна – А. С. К. - чичо на ищеца, дава показания, че неговата майка и съответно баба на ищеца е събрала синовете си след учредяването на правото на строеж на ищеца и преди строежа и им е
заявила, че ще даде 10000 лева на внук си С.. Свидетелят мисли, че С. е използвал парите за
строежа. Не е присъствал, обаче, при предаване на посочената парична
сума.
Видно от Нотариалния
акт за
покупко-продажба на недвижим имот №75, том III, рег.№3964, нот. дело
№418/2009г. на нотариус А. И. е, че цената за
покупката на ½
ид. част от поземления имот е била заплатена на продавачите към момента на изповядане на сделката – отразено в
т.1 и т.2 от същия.
Следва да се отбележи и фактът,
че учредяването на правото на строеж /надстрояване/ и придобиването на 1/2 идеална част от поземления имот /дворното място/ са се случили в един
и същи ден - на датата
29.05.2009г.
При тези данни се налага извода,
че дори и да се приеме, че бабата на ищеца му е дарила сумата в размер на 10
000 лева /за реалното предаване на която не са събрани доказателства, а са
налице само предположенията на чичото на ищеца/, то няма как тази сума да е
послужила за плащане на цената на придобитата идеална част от поземления имот.
В исковата молба ищецът твърди, че заплащането на фирмата-строител
за извършеното строителство е станало по издадените от същата четири фактури,
първата, от които е била заплатена от ищеца в брой, а останалите три – по
банков път, със средства, предоставени му изцяло от неговите родители,
преведени на няколко пъти по банков път. Във връзка с тези си твърдения, ищецът
представя писмени доказателства, оспорени от ответницата с писмения отговор, а
именно:
Доказателството
"Искане за SWIFT превод по образец" с дата 02.11.2009г. за 2000 британски лири е с бенефициент С.К.. Това искане не е подписано, липсва печат, не е посочено основание за
искания превод на същата, няма данни за превод на заявената сума.
Доказателството телеграфен
превод с дата 01.07.2009г. за
7000 британски лири е
с посочено основание "студентски такси", което основание за плащане е
различно от твърдяното от ищеца в исковата молба. За това доказателство важи
казаното по-горе - липсва
подпис, печат, няма
данни за превод на сумата.
Доказателство за превод на 10000 британски лири с дата 01.07.2009г., заявен от Д. К. - не съдържа данни за основанието за превод на сумата, както и дали тя е получена по банкова сметка ***.
Доказателството
за дебитиране на сметка на Д. К. за сума в размер на 4000 паунда, също не
съдържа данни за постъпване на сума по сметката на ищеца С.К.. Липсват подпис и печат.
Доказателство за превод на 1500 британски лири с дата 03.12.2009г., с бенефициент С.К. също не носи подпис и печат, не е посочено основание за искания превод на сумата, както
и няма данни за превод на заявената сума.
Другите
доказателства са неотносими, тъй като касаят изпратени парични суми
по Moneygram от майката на ищеца към неговия баща.
В
конкретния случай и във връзка с направеното от ответната страна с писмения
отговор оспорване на тези доказателства, с възражението, че
нито едно от тях не съдържа какъвто и да било подпис на каквото и да било лице,
което лишава тези доказателствата от възможността да бъдат
годни доказателствени средства, съгласно Гражданския
процесуален кодекс,
то в тежест на ищеца бе да ангажира доказателства, с които да обори това оспорване и изразеното съмнение. Такива доказателства не бяха
представени.
По делото
са събрани доказателства, че на датата 23.04.2009г., предхождаща учредяването
на правото на строеж и закупуването на половината от дворното място /станали на
29.05.2009г./, между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ищеца С.Д.К. е сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер на 40 000
лева, която сума е
усвоена. На 17.03.2010г., от името на ищеца С.Д.К. е сключен с „Банка ДСК“ ЕАД Договор за ипотечен кредит за сумата в размер на 75000 лева, със срок за
погасяване 360 месеца. Договорът е обезпечен с договорна ипотека върху семейното жилище на съпрузите, находящо се в гр.Пазарджик, ул.“***********“ №*. Твърденията на ответницата в писмения
отговор, че с част от
усвоените средства по втория договор е бил
погасен остатъкът по кредита за текущо потребление от 23.04.2009г., а с
останалата част са били посрещнати нуждите на семейството от финансови средства
за довършителни работи, покупка на покъщнина, обзавеждане на жилището и други
разходи, не са
оспорени от ищцовата страна. Освен това, видно от
бракоразводното решение, цитирано по-горе, е че този ипотечен кредит ищецът и ответницата продължават да изплащат заедно и към момента. Извършването на ежемесечните преводи на суми в размер на
110 лева, които ответницата нарежда в полза на ищеца с основание - вноска по ипотечен кредит, е удостоверено в приложеното към отговора на
исковата молба извлечение от
банковата й сметка. Нещо
повече в постигнатото между съпрузите и одобрено от съда споразумение по чл.51
от СК изрично е отразено, че кредитът е изразходван за семейни нужди по време
на брака, в т.ч. за построяване и обзавеждане на семейното жилище.
От
приетата по делото Служебна бележка, издадена на 14.11.2017г. от Сдружение за
взаимопомощ на учителите–гр.Пазарджик и от показанията на разпитаната като
свидетел по делото майка на ответницата - В. Г. Ш. се установява, че на 3.11.2009г., майката на ответницата е теглила заем в размер на 6000 лева от Сдружението, които е
предоставила на
ответницата, за да ги вложи в
строителството на
семейното жилище. Следва да се отбележи и фактът,
че датата на теглене на кредита съвпада с времето, в което строителството е започнало и са заплатени сумите по първите две фактури – тези от месец ноември 2009г.
От
показанията на майката на ответницата се установява, че сестрата на ответницата й е дарявала парични суми, като това е ставало чрез свидетелката, която като нейн пълномощник, е теглила от банковата сметка
на Г. /сестрата на
ответницата/, с нейното изрично знание и съгласие, на няколко пъти суми в общ размер от 20 000 паунда, които е предоставила на ответницата за изграждането на процесното жилище, неговото довършване и обзавеждане.
Вярно е,
че свидетелката В. Ш. е майка на ответницата и че като такава не е безразлична
към настоящето дело и към неговия изход, но това не означава, че тя говори
неистина. Показанията й са убедителни, обстоятелствени и последователни. Те сочат
на познаване на семейния жИ. т на дъщеря й с ищеца, на радостите и несгодите на
семейството им и затова съдът ги цени.
От нейните
показания и от показанията на бащата на ответницата – свидетеля Е. Ш. се
установява, че още със създаването на семейството на ищеца и ответницата, те са
били подпомагани и подкрепяни от близките и роднините на ответницата. Налице са
данни, че 80% от гостите на
сватбата им са били от страната на булката, както и че общо дарените им парични средства са били в размер на 18000-20000 лева. След като младото семейство се
е установило да живее в гр.София, родителите на ответницата са им оказали помощ с предоставяне на техни вещи, а и със закупуване на
други, необходими им за първоначалната
квартира.
Впоследствие сестрата на ответницата им е предоставила за безвъзмездно ползване
закупеното от нея жилище в гр.София, а родителите на ответницата отново са
помогнали с обзавеждането. По този начин и като не са плащали наем за квартира
в големия град, съпрузите са имали възможност да спестяват средства, които
по-късно да вложат в изграждането и обзавеждането на семейното си жилище в
гр.Пазарджик.
По делото се събраха
доказателства, че по време на съпружеското си съжителство, както ищецът, така и
ответницата са работели и са реализира доходи от трудовата си дейност. Налице
са данни за кратки прекъсвания на трудовата дейност, от няколко месеца и то
предимно свързани с преместването им от гр.София в гр.Пазарджик, но те са
несъществени на фона на дългогодишната им трудова дейност.
Немаловажен е и
другият принос на родителите на ответницата, за който те дават показания, а именно постоянното снабдяване на младото семейство, през всичките години на
семейния им жИ. т, с
хранителни продукти
- зеленчуци, произвеждани в с.Юнаците и месо от отглежданите от тях жИ. тни, както и с консерви.
Доказан е
и приносът на ответницата с личен труд в домакинството - готвене, чистене, миене, пране, гладене и др., който всъщност не е и оспорен от ищеца.
Доказана е и грижата
на ответницата за живеещата на
първия етаж в къщата баба на ищеца. В този смисъл са категоричните
показания на свидетелите В. и
Емил Ш. и.
В
представената по делото писмена защита, ищецът изтъква като свои личен принос в
домакинството това, че е
изпълнявал друга част от домакинските задължения. Уточнява, че доказателство за това са разходните
документи – всички вещи за домакинството са закупени от него. Прави извод, че
безспорно е имало разпределение на задачите в семейството и то е както в
повечето български семейства.
При анализ
и съпоставка на представените от страните доказателства за реализираните от тях
доходи от трудовата им дейност през годините на брачния им жИ. т се налага
извода, че през по-голямата част от времето не е имало съществена и значима разлика между размерите на възнагражденията им. Това особено се отнася и за периода, в който те са извършили своите инвестиции
във вещни права върху недвижими имоти, в довършителни работи, както и при
закупуването на движими вещи. Едва след 2015 г. и най-вече след фактическата им
раздяла през 2016г., когато ищецът е сключил трудов
договор с "Оптикс" АД-гр.Панагюрище, заплатата
му е отбелязала по-сериозен ръст спрямо
трудовото възнаграждение на ответницата. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за
спора.
Установено
е по делото, а и не е спорно между страните, че по време на брака си с ищеца,
ответницата се е подложила на 15 процедури ин витро за зачеване на дете, като
нито една от тях не е била успешна.
При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът
приема следното:
По иска с правно основание чл.23
ал.1 от СК:
Съгласно
разпоредбата на чл.23 ал.1 от СК лични са вещните права, придобити по време на
брака изцяло с лично имущество.
Настоящият
съдебен състав приема, че предявеният иск за пълна трансформация на лично имущество се явява недоказан и
неоснователен. В настоящето производство
ищецът не успя, при условията на пълно и главно
доказване да установи, че придобитите по време
на брака му с ответницата вещни права –
учреденото право на строеж /надстрояване/ и закупуването на ½ идеална
част от поземления имот, както и изграждането на процесното жилище са
придобити, съответно извършени изцяло с негово лично имущество. Както бе посочено и по-горе, ищецът не доказа
твърденията си в исковата молба, че заплатената на учредителите на правото на
строеж парична сума от 24 600 лв. е с произход – дарение от неговите
родители. Не доказа и твърдяното дарение
на сумата от 10 000 лева от неговата баба Катерина К. и за закупуването на идеалната част от
дворното място. Не установи и посочения от него в исковата молба произход на
средствата, заплатени за извършването на строителството, изграждането и
довършването на семейното им жилище с ответницата.
В тежест на ищеца бе да обори законовата презумпция за съвместен
принос на съпрузите по смисъла на чл.21
ал.3 от СК, което той не успя да стори.
Затова красноречИ. говори и изложеното от страната-ищец в
депозираната по делото писмена защита, която започва с изложение не за това кои
от твърденията си в исковата молба ищецът е доказал по безспорен и несъмнен
начин, а кои от своите твърдения в писмения отговор на исковата молба
ответницата не е успяла да докаже, според него.
Дори и да приемем, че по делото
се съдържат данни за дадени на ищеца от неговите родители парични суми, то недоказани
останаха твърденията му, че те са дарени само и лично за него, а не за
семейството. Страната която се позовава на подобно обстоятелство, в случая
ищецът, следва да го докаже.
В практиката си ВКС приема,
че не съществува законово
предположение, от което да се заключи, че дадени от родителите на единия съпруг
средства задължително трябва да се тълкуват като дарение само за него, а не за
семейството, както и че подобен факт подлежи на пълно и главно доказване от
онзи съпруг, който се позовава на трансформацията на лично имущество и се
стреми да обори законовата презумпция за съвместен принос. В този смисъл са Решение №473/20.05.2009г. на ВКС по гр.дело №941/2008
г, I г.о. и Решение №286/29.06.2009г.
на ВКС по гр. дело №4676/2010 г, III
г.о. В последното,
ВКС приема, че "дарение
на сума от родители или родител само на единия съпруг, за да закупи жилище, не е достатъчно като факт, за да се приеме
за оборена презумпцията за съвместен принос на двамата в придобиването на
имота".
Констативният
нотариален акт №89, том I, рег.№1452, нот. дело №82/2010г. на нотариус А. И. , рег.№423 в
регистъра на Нотариалната
камара, с който ищецът и ответницата са признати за собственици на процесния самостоятелен
обект на основание учредено право на строеж, е съставен
след разрешаване на строежа и по молба на двамата
съпрузи. Последното
красноречИ. говори за намеренията /тогава/ на съпрузите по отношение на общото начинание, а
именно, че
придобитите вещни права и извършеното строителство на
семейното жилище следва да
се считат за общ
проект, извършен с общи средства на семейството и за удовлетворяване на съвместните нужди на съпрузите.
При тези
данни, съдът приема, че твърденията
на ищеца за трансформация на лични средства при закупуването на вещните права върху процесните недвижими
имоти и при построяването на семейното жилище не почиват на несъмнени
доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че в конкретния случай законовата
презумпция на чл.21 ал.3 от СК не е оборена.
Счита, че приносът на двамата съпрузи в придобиването
на вещните права е равностоен и че не е
доказана твърдяната
от ищеца трансформация на
лично имущество, която да го облагодетелства с
претендираните с
исковата молба права.
По иска с правно основание чл.29 ал.3 от СК - за признаване на по-голям дял от общото имущество:
Съгласно разпоредбата на чл.29
ал.3 от СК, при прекратяване на общността поради развод, съдът може да определи
по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в
придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг.
В конкретния случай, съдът
приема, че предпоставките на разпоредбата на чл.29 ал.3 от СК не са налице и следователно
няма основание за признаване по-голям дял от общото имущество на съпрузите в полза на единия съпруг – на ищеца. Последният не установи неговият
принос в придобиването му да надхвърля и то значително приноса на бившата му съпругата – ответницата.
Съдът счита, че и двамата съпрузи в периода на придобиването на
процесните вещни права, на строителството, изграждането и довършването на
семейното им жилище, а така също и на придобиване на движимите вещи, предмет на
исковата молба, са изпълнявани
семейните си
задължения, в това число и тези по чл.17 от СК, а именно чрез взаимно разбирателство и общи усилия и
съобразно своите възможности, имущество и доходи
са осигурявали благополучието на семейството.
Съпрузите са живяли в любов,
уважение и разбирателство, имали са своите общи цели и мечти, трудили са се,
заедно са полагали усилия и са преодолявали препятствия, упорито са се борили
срещу непреодолимите такива. С какво друго, ако не с посоченото, може да се
обясни дванадесетгодишният им брачен жИ. т и дългогодишната им упоритост с
направените 15 процедури ин витро, за да се сдобият с дете.
Съдът намира, че в случая не е налице значителен принос на ищеца по смисъла на разпоредбата на чл.29 ал.3 от СК,
а оттам и основание за
изменяне на равенството на дяловете на съпрузите, установено с чл.28 от СК.
Горните изводи съдът счита, че са
в съответствие с приетото в т.8 на ППВС №5/31.10.1972г., която не е изгубила
значението си и до днес още повече, че текстовете в приетите след това СК са
аналогични.
Както бе посочено и по-горе, дори и да е налице известна разлика в получените между съпруга-ищеца и съпругата-ответницата възнаграждения за положен труд, то в случая тази разлика е компенсирана с
личните усилия и
принос на съпругата сама да
поддържа цялото домакинство /та дори и да се грижи за бабата на
ищеца/, а така също и с подкрепата
на нейните родители и сестра, които са били ангажирани в повечето проекти на семейството, както и с многобройните опити за зачеване на дете ин витро, в
които голямата тежест е била върху ответницата
- върху нейната физическа и психическа
издръжлИ. ст.
В случая е важно да се отчете и фактът, че преобладаващата част от движимите вещи, в придобиването, на които ищецът претендира по-голям дял, са закупени преди 2015г., когато е било налице приблизително равенство на приноса на парични средства от страните в семейството. Дори и
да е била налице разлика, то тя е била минимална и безспорно е била компенсирана
с останалите форми на принос по смисъла на чл.21
ал.2 от СК, в които ответницата е имала водеща роля. Необходимо е да се съобрази и съвместното участие на страните в банковия кредит,
който те продължават да изплащат
и след прекратяването на
брака, чрез заплащане
на равни вноски в погасяването му.
Предвид всичко гореизложено,
съдът приема, че в случая не е налице значително надхвърляне на приноса на единия
съпруг – на ищеца на приноса на другия - ответницата.
Затова и искът по чл.29 ал.3 от СК се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед
изхода на делото, ищецът следва да заплати на ответницата направените от нея
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева по
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложения Договор за
правна защита и съдействие №006377/30.11.2017г.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Д.К., с ЕГН ********** ***, представляван от адвокат И.Н.Ц.,*** против В.Е.Ш., с ЕГН ********** *** искове с
правно основание чл.23 ал.1 от СК и чл.29 ал.3 от СК - за приемане за
установено по отношение на ответницата, че ищецът е
изключителен собственик на 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 55155.501.423 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на Пазарджик, с адрес: ул.“***********“
№*, целият с площ 360 кв. м., с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи:
55155.501.9514, 55155.501.421, 55155.501.419, 55155.501.1432 и 55155.501.424, ведно със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.501.423.1.2 с предназначение
„жилище, апартамент", на две нива, с площ 104.46 на първо нИ. и 110.28 на второ нИ. , с административен
адрес: Пазарджик, ул.“**********“ №*, ет.*, ап.*, построен в поземления имот, в
който му било учредено правото на строеж (надстрояване), който имот
представлява дворно място с идентификатор 55155.501.423 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на Пазарджик с описани по-горе характеристики; и за определяне по-голям дял на ищеца в общото имущество, придобито по време на брака между
страните в размер на 4/5 ид. ч. (80%), като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Д.К.,
с ЕГН ********** *** да заплати на В.Е.Ш., с ЕГН ********** *** направените от нея разноски по
делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: