МОТИВИ по АНД № 1515/20г по описа на ПРС, ХІV н.с.
Внесен е Акт за проява на дребно хулиганство срещу А.И.Г.
като се твърди, че на 29.02.2020г. в гр.Пловдив е извършил проява на дребно
хулиганство, която се е изразила в отправяне на обидни думи към органите на
реда на обществено място, с което е нарушил обществения ред и спокойствие.
РП-Пловдив не изпраща представител и не взема становище
по делото.
Нарушителят Г. дава обяснения като намира, че не е
извършил хулиганска проява, а бил провокиран от органите на реда. Неговия
защитник изразява становище, че доверителят му не е извършил вмененото
нарушение.
Съдът след преценка на доказателствата по делото намира
за установено следното:
На 29.02.2020г. нар.Г. се намирал в заведение „Сикретс“ в
гр.Пловдив, където употребил значително количество водка. В неговата компания
били и свидетелите З.З. и Г.Г. . Около 2.30ч тримата напуснали заведението, а
последните двама подкрепяли отстрани нарушителя, който под влияние на поетия
алкохол не можел сам да пази равновесие. Свидетелите водени от приятелските си
чувства към нарушителя решили да му хванат такси, което да го прибере до дома
му. Водачите на таксиметровите автомобили пред заведението обаче отказвали да
го качат в този вид, тъй като се опасявали от възникване на инцидент по пътя.
Това ядосало нарушителя, който започнал да вика на висок глас и така да
изразява недоволството си. В близост бил разположен полицейски автопатрул, в
състав полицаи М. С. и К. К.. Те направили забележка на нарушителя да не крещи,
но последния от своя страна започнал да ги обижда с изразите „*******“, „****“,
****, а освен това поискал те да го закарат до вкъщи. При това ръкомахал срещу
тях и дори направил опит да удари с ръка полицай С. . Това вече накарало
полицейските служители да предприемат активни действия и същите пристъпили към
задържане на нарушителя. Последния обаче се дърпал и това наложило употреба на
сила и помощни средства – белезници. Така нар.г. бил отведен в районното, а
свидетел на ставащото станал и таксиметровия водач А.Д.С..
Горното
фактическо положение се установява частично от обясненията на нарушителя г.,
който твърди , че няма спомен за самия инцидент, но потвърждава факта, че е бил
на процесното време и място, както и употребата на алкохол. Самата случка обаче
му била преразказана от свидетелите З. и Г. . Последните двама пък твърдят, че
полицейските служители безпричинно едва ли не се заяждали с приятеля им, а той
само им отговорил като поискал от тях да го закарат до дома му. Полицаи К.и С. в обясненията си по преписката са посочили, че
всъщност са се намесили едва след като били нагрубени от нарушителя, който бил
видимо ядосан от факта, че такситата отказват да го качат. Тази версия се
подкрепя изцяло и от показанията на свид.С., който сочи в показанията си, че
дори бил изненадан от въздържаността на полицейските служите, които използвали
сила едва след като нар.Г. започнал да търси физическо съприкосновение с тях,а
преди това ги обиждал на висок глас с посочените по-горе изрази. Действително
била употребена сила срещу нарушителя, но това станало вече във фазата на
задържането, което според свидетеля било в резултата от поведението на самия Г..
Съдът кредити с доверие показанията на
свид.А.Д. и обясненията дадени от полицейските служители, тъй като същите са
далеч по-логични и последователни. Няма причина органите на реда да се намесят
в ситуацията, тъй като нито те познават дееца от по-рано, нито той тях, за да
се твърди, че понякакавъ повод са търсили конфликт с него. Дори от показанията
на свидетелите З. и Г. става ясно, че
всъщност провокацията е била от страна на нар.Г. кър полицейските служители
като искал от последните да го закарат до дома му с патрулен автомобил. Отказа
на таксиметровите водачи да го качат е бил в резултат на състоянието му – силно
алкохолно повлиян, до степен дори да не помни станалото.
Така според настоящата инстанция в
случая има място за квалификация на деянието на нарушителя Г. като дребно
хулиганство съгласно УБДХ, а не като
престъпление по чл.325 НК. Очевидно е било крайно неуместно нарушителя Г. да иска
от патрулен автомобил да го кара вкъщи, като резонно полицейските са му отказали да го
возят. Същият е бил употребил доста алкохол, въпреки моментното му състояние,
не е следвало да постъпи така. Това не го оправдава, тъй като нарушителя сам се
е поставил в това състояние. Още по-малко е
следвало да употреби обидни епитети, което предвид наличието и на други лица –
водачи на таксиметрови автомобили, са смутили реда и спокойствието. В
крайна сметка полицейските служители не са там да се подиграват с тях, както
посочи свидетеля С.. Ето защо
на основание чл. 1, ал. 1, т.2 от УБДХ, на А.Г. следва да се наложи
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева. Същият не е лице с висока степен на обществена опасност,
деянието също не се отличава с висока такава. Ето защо това наказание се явява
съответно на извършеното, а и на имотното състояние на дееца.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Ж. К.