Решение по дело №231/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 161
Дата: 29 септември 2022 г.
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20222000500231
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Бургас, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222000500231 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е въззивна жалба от П. В. Л. от гр. П., ул. "Л. Б." № *, ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. Е. Б., срещу решение №
260035/13.04.2022 год. по гр.д.№ 575/2020 год. по описа на Ямболския
окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от П. В. Л.
от гр. П., ул. "Л. Б." № *, ЕГН **********, срещу "Ню Медиа Груп" ЕАД
със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. "Панайот Хитов"№9,
представлявано от "Спавекс Трейдинг"ЕООД чрез представляващия го С. В.
Г., ЕИК *********, иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, вследствие на разпространени по негов адрес обидни квалификации и
клеветнически твърдения във вестник "Уикенд", бр.40/05.10.2019г., в статии
на стр.37 и 38 и в заглавната страница на вестника, ведно със законната
лихва, считано от 05.10.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като незаконосъобразно, необосновано и постановено при особено
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че окръжният съд
не е дал възможност на ищеца да представи писмени бележки, отказал е да
събере необходимите доказателства за установяване на принадлежността на
1
медийното издание вестник „Уикенд“ към ответното дружество и не е
положил достатъчно усилия за призоваването и разпита на свидетелите С. Г.,
М. З. и Б. Х. Твърди се също, че са били налице основания за постановяване
на неприсъствено решение. Извършено е позоваване, но без посочване на
конкретни дела и съдебни актове, на осъдителни решения от други съдебни
състави спрямо настоящия ответник като отговорен за публикации във в.
“Уикенд“. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго по същество на спора с уважаване на предявения иск
и присъждане на съдебните разноски, включително адвокатско
възнаграждение. Направено е искане по доказателствата: Да бъдат
призовани и разпитани от въззивния съд в качеството на свидетели
лицата С. В. Г., И. Т. М., М. Р. З. и Б. С. Х.
В дадения срок не е постъпил отговор от въззиваемия "Ню Медиа
Груп" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ул. "Панайот
Хитов"№ 9, представлявано от "Спавекс Трейдинг"ЕООД чрез
представляващия го С. В. Г., който до момента следва да се счита за редовно
призован по делото по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК - установено е, че
дружеството не пребивава на посочения в ТР адрес.
Въззивната жалба е подадена в срок, от името на легитимирано лице,
срещу акт на окръжния съд подлежащ на въззивно обжалване и е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Ямболският окръжен съд се е произнесъл по
иск за неимуществени вреди с правно основание чл. чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл.
45, ал.1 от ЗЗД и по претенция за законна лихва.
Във връзка с възраженията по въззивната жалба, въззивният съд с
определението си по чл. 267 от ГПК е констатирал, че допуснатите от
окръжния съд в качеството на свидетели по делото И. М., М. З. и Б. Х. не са
били разпитани, но не са били и заличени като свидетели. Въззивният съд е
извършил необходимите процесуални действия, дал е възможност на
въззивника да посочи актуални адреси за призоваване на свидетелите И. М. и
М. З., но въпреки предоставените няколко пъти възможности актуални адреси
за призоваване на тези свидетели не са посочени, поради което същите са
заличени на осн. чл. 169, ал. 2 от ГПК. Във връзка с представените от
свидетелката Б. Х. доказателства относно неограничена във времето особена
трудност за явяване пред съда по смисъла на чл. 158, ал. 1 от ГПК и тя е
заличена като свидетел по делото.
Предмет на произнасяне от въззивния съд е искът предявен от ищеца
П. В. Л. против ответника „Ню Медиа Груп“ ЕАД за заплащане на сумата
60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 05.10.2019 год. до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че е претърпял неимуществените вреди в резултат на
разпространени по негов адрес обидни квалификации и клеветнически
твърдения в печатно издание - вестник „Уикенд“, бр.40/05.10.2019 год., в
статии на стр.37 и 38 и в заглавната страница на вестника. Твърди, че
собственик и издател на вестника е ответното дружество „Ню Медиа груп“
ЕАД, поради което на осн. чл. 49 от ЗЗВ , вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД претенцията
на ищеца е насочена към дружеството като солидарно отговорно за
2
причинените му вреди. В исковата молба се сочи, че ищецът е **********
като винаги е изпълнявал професионалните си задължения старателно и
всеотдайно и е нямал оплаквания от *****, но в бр.40/2019 год. на в.“Уикенд“
са поместени две статии придружени със снимки на ищеца с посочени автори
Д. Р. и М. М., в които същите са изложили невярна за него информация с
обидно и клеветническо съдържание, в резултат на което по сериозен и
невъзвратим начин са накърнили неговата част, достойнство,
професионалното му положение и добро име, с което се е ползвал в
обществото. Ищецът твърди, че изложеното в статиите, че „е слагал ******“,
че е „мошеник“, внушението, че „убива за пари“ и е част от сочена в една от
статиите „епидемия на злото невиждана в нормалния свят“, коментарите
относно личния му живот и работата му за „алчна любовница“ и „слагане на
****** наред, включително на приятели и стари познати на напълно здрави
хора за пари, с огромен риск това да ги убие, като някои от тях на ръба на
оцеляването“, за да си позволява „разточителни странствания из екзотични
точки“, обяснявайки паричното си благополучие с дебелашки майтапи –
„можем-крадем, а вие като сте тъпи-умирайте“, е клеветническа информация
спрямо него, тъй като не отговаря на действителността, като същевременно е
и с обидно съдържание. Ищецът твърди, че през ** годишната си ******
практика е упражнявал професията си добросъвестно и внимателно с грижа
към ****** и никога не е поставял ***** на лице, което не е имало нужда от
него, а всички ***** на които такива са поставени са ********** нужда и са в
добро ******** към момента, поради което изложената в статиите
информация е особено тежка клевета, приписваща му морално престъпление -
злоупотреба с *****, сторена от човек, който ******. Сочи се, че след
прочитане на невярната, обидна и клеветническа информация ищецът е
изпитал голям срам и унижение, тъй като името, личността и работата му са
били опетнени пред семейството, роднините, ******, както и пред ******.
Той е бил публично опозорен, а доброто му име е било накърнено. Твърди, че
публикациите нарушават правилата на журналистическата етика,
Конституцията на РБ и ЕКЗПЧОС. Твърди, че изнесената за него информация
по никакъв начин не е била проверена от журналистите, има силно
спекулативен характер, не е подплатена с доказателства и излиза извън
допустимото разпростиране на свободата на словото при упражняване на
журналистическата дейност, тъй като се касае до позоряща и невярна,
спекулативно изнесена информация, насочена лично срещу ищеца,
потъпкваща личните му права и професионалната му кариера. Твърди се, че с
изнесената невярна информация са погазени не само законите и етичните
правила, но и моралните норми. Твърди се, че освен личната му част е
накърнена и оценката за обществената му стойност. Всичко това разтърсило
ищеца емоционално и му причинило дълбоки и продължителни душевни
страдания. Непосредствено след преживените негативни емоции, вследствие
на огромния стрес ищецът развил артериална хипертония и захарен диабет.
Пред окръжният съд ищецът е поддържал предявения иск, ангажирал е
доказателства, направил е искане за уважаване на иска и за присъждане на
съдебните разноски.
Ответното дружество не е било открито на вписания в ТР адрес, не е
било открито и на адреса на управителя и представител на дружеството-негов
3
управител, поради което окръжният съд е приел редовното му призоваване по
реда на чл.50, ал.4, вр. чл.47, ал.1 от ГПК, а настоящият съд приема редовното
му призоваване по реда на чл.50, ал.2 от ГПК. Въпреки предоставената
възможност, отговор не е депозиран и не са ангажирани доказателства.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението по спора е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението е постановено по допустим иск и е допустимо.
Видно от приложения бр.40 от 05.11.2019 год. на в. „Уикенд“, в долния
десен ъгъл на първата страница е публикувано заглавие на статия придружено
със снимка на ищеца и жена до него „Алчна любовница подтиква *** да слага
*** на напълно ****“, с подзаглавие „Пазарджишкият аферист и метресата му
Т. Г. кръстосват от Рио де Жанейро до Токио“. Статията ведно със снимки на
ищеца и на жена на име Т. Г., описана като негова „любовница“ и „ метреса“
са поместени на цялата страница 38 на изданието, на която страница като
автор на статията е отразена М. М. В статията е посочено, че „днес цяла
България вече знае, че ***** слага ***** на напълно ***** с огромен риск
това *****, но заплатата му е 57 бона на месец и ***** не спира да пътува по
света с гаджето си“, че „****** магеланци през януари тази година слушат
самба в Рио де Жанейро, през февруари се изтягат под палмите на
Малдивите, а през пролетта, когато цъфтят магическите вишни са на
вълнуваща почивка в Токио“. Посочено е, че при пътуванията си те „не
ползват нискобюджетни полети и не отсядат в евтини хотели“ като
коментарът е, че това не е проблем на *****, за които „източниците ни
допълват, че слагал ***** наред, нямал милост, включително и към приятели
и стари познати, като някои от тях сега са на ръба на физическото си
оцеляване.“ По-нататък в статията ищецът и Г. са наричани „двама
тарикати“, „***** шмекер и неговата половинка“, изнесени са данни за
семейния живот и пътуванията на двамата след началото на връзката им през
**** год. Сочи се, че разточителните им странствания из екзотични точки
прилежно се споделят във фийсбук, а когато някой ги попита откъде имат
толкова пари „дебелашки се майтапят- „Можем - крадем, а вие като сте тъпи -
умирайте...“. Сочи се, че първи сигнали срещу ***** са подадени още през
2018 год. в полицията в П., а година по-късно и в П., на които е обърнато
„нула внимание“, но година и половина по-късно скандалът все пак избухва,
подгрят с журналистическо разследване излъчено по телевизията. Сочи се, че
„репортерът В. И. разобличава наглия ***** в разследване, излъчено две
поредни недели в ефира на Н..“
На страница 37 от същото издание върху снимка на ищеца "*****
мошеник П. Л. от П." е поместена статия със заглавие „Щом и ***** у нас
вече ***** за пари...“.Като автор на статията е посочен Д. Р. Авторът излага
съждения върху изявление на шефа на Здравната каса „по повод случая на
***** от П., за който се твърди, че неправомерно е поставял ***** и е
злоупотребявал, че това не са единични случаи и, че подобни действия се
4
извършват и в други области на *****“. Авторът е възмутен от това, че този
случай не е изолиран и че това е „епидемия на злото невиждана в нормалния
свят – ***** да убива нарочно срещу пари доверили му се *****“, а за
държавата това е най-страшната диагноза щом всички наоколо мълчат, като
оскотяването в България е стигнало до това ниво, че е по-добре да се закрие
„за да не се разнася заразата“.
Твърденията на ищеца в исковата молба за въздействието на двете
статии върху личността и живота му се установяват от една страна от
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Б. Б. и П. Г. –
приятели на ищеца, без родство с него. Свидетелите сочат, че за ищеца, който
е известен ***** в гр. П., както и за неговото семейство включващо
дългогодишната му фактическа съпруга, наречена в статиите негова
„любовница“, дъщеря му и неговата майка, статиите били психически удар, а
ищецът бил омерзен и смазан. Той се затворил в себе си, не искал да общува,
бил депресиран, станал изнервен и напрегнат. Въпреки, че тези които
познавали ищеца, включително свидетелите, не вярвали на написаното, тъй
като имали лични впечатления от неговия висок морал и професионализъм, в
града се чували и негативни коментари за него след публикуване на статиите.
Според свидетелите ищецът е нямало от какво да се срамува, той бил
истински *****, който проявявал грижа към *****, а написаното за него било
неистини и клевети. Свидетелите сочат, че ищецът е помагал на техни близки
и не са чували някой в града да се оплаква, че ищецът му е сложил стент без
причина, като лично ищецът е казвал пред тях, че това е недопустимо, тъй
като уврежда *****. След публикациите ищецът получавал съобщения с
непристойно съдържание. Той се притеснявал не толкова за себе си, колкото
за дъщеря си и майка си. Свидетелите не знаят преди публикациите ищецът
да е имал заболявания, но след тях започнал да се оплаква от високо кръвно и
от захарен диабет.
От приетата от окръжния съд комплексна медицинско-психологична
експертиза извършена на база на медицински документи и преглед на ищеца,
се установява, че той страда от есенциална хипертония и захарен диабет - тип
2, за които има данни, че са от началото на ноември 2019 год. Според вещите
лица публикациите във в. „Уикенд“ са се отразили върху психическото и
емоционално състояние на ищеца и са нанесли декомпенсация в
психосоматичен план с проявата на артериалната хипертония и захарния
диабет. При ищеца е налице непреработена стресова реакция на травматично
събитие, оказваща влияние на личностовото функциониране, емоционалния
баланс и общото справяне с ежедневни задачи, или разстройство от
невротичния регистър. Сочи се, че продължителният стрес води до
артериална хипертония и хипергликимия. Затова в конкретния случай, при
претърпения хроничен стрес от публикациите, вещите лица са приели
възможността именно той да е довел до трайно повишаване на артериалното
налягане и позитивиране на захарния диабет у ищеца, като психосоматичен
отговор на една обща декомпенсация от стресогенните преживявания.
Посочено е, че за лечението на заболяванията захарен диабет и хипертония
ищецът следва да спазва медикаментозно лечение, да спазва режим на
хранене без концентрирани захари, съчетан с двигателна и физическа
активност, и с избягване на големи психически натоварвания.
5
Доколкото по делото не е установено, че е истина изнесената в
статиите, позоряща ищеца като личност и професионалист, информация
относно това, че е поставял ***** с цел да се облагодетелства парично и е
заявявал публично, че краде, защото може да го прави, а в статиите той е
наричан „тарикат“, „мошеник“ и „***** шмекер“ извършващ „ужасни
манипулации, застрашаващи *****“, и прилагащ „смъртоносна схема“ съдът
намира, че е налице противоправно поведение на физическите лица -
автори на статиите, нарушаващо чл. 32, ал. 1 от Конституцията на РБ,
чрез неправомерно засягане на честта и достойнството на ищеца и изнасяне
на неверни данни за него като човек и професионалист, за което
противоправно поведение отговарят солидарно както преките извършители –
автори на статиите по чл. 45 от ЗЗД, така и лицата по чл. 49 от ЗЗД. С
изнесеното в публичното пространство с процесните публикации е нарушен
балансът между свободата за изразяване на мнение и основното човешко
право на защита на доброто име, като правото на свобода на словото по чл.
39, ал. 1 от Конституцията и по чл. 10, т. 1 от ЕКЗПЧОС е използвано извън
поставените с разпоредбите цели, за да увреди доброто име на другиго, чрез
позорящи и унизителни за личността квалификации и клеветнически
твърдения. Нарушен е и Етичният кодекс на българските медии, който също
задължава авторите на публикации в медиите да изнасят пред обществото
само вярна, точна и проверена информация. Отговорността е за всички преки
и непосредствени вреди, понесени като последица от противоправното
поведение на виновните по презумпция автори на процесните статии – респ.
на лицата, които са им възложили изготвянето им и са ги публикували. По
делото се установи, че в резултат на публикациите ищецът е претърпял
твърдените неимуществени от него вреди под формата на душевни болки и
страдания, като се е влошило и физическото му здраве.
Горното обаче не е достатъчно, за да бъде счетена за основателна
ищцовата претенция. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49
от ЗЗД е обективна, като претенцията може да бъде насочена и срещу
възложител - юридическо лице, но при предявен иск на това основание
обстоятелството, което подлежи на доказване е и твърдението на ищеца, че
ответникът спрямо когото е насочен иска е възложител на работата от
която се твърди, че ищецът е претърпял вреди. В случая в исковата си
молба и в хода на процеса ищецът твърди, че възложител на работата на
двамата автори на горепосочените статии – М. М. и Д. Р. е ответното
дружество „Ню Медиа Груп“ ЕАД в качеството му на издател на бр.40 от
05.10.2019 год. на вестник “Уикенд“, като към този момент това дружество
е било собственик на вестник „Уикенд“.
Окръжният съд е указал на ищеца, че доказателствената тежест за
установяване на твърдения възложител е негова, като му е предоставил
многократна възможност за ангажиране на годни доказателства в този
смисъл.
Пред окръжният съд са изискани доказателства от трети лица с цел
изясняване на това кой е издател и собственик на вестник „Уикенд“ към
релевантния момент - 05.10.2019 год., но това обстоятелство така и не е
6
установено по делото.
От отговор на Министерството на културата на РБ, обективиран в
писмо приложено на стр.185 се установява, че вестник „Уикенд“ е медийна
услуга по смисъла на пар.1, т.15, б.“а“ от ДР на ИК и като доставчик на
медийна услуга по смисъла на т.16 от същия параграф, собственикът на
вестник „Уикенд“ е задължен съгласно чл.7а, ал.3 от Закона за
задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване
на разпространителите и доставчиците на медийни услуги ежегодно да подава
в МК декларация по образец, но за 2019 год., 2020 год. и 2021 год. декларация
от доставчик на медийна услуга – вестник „Уикенд“ не е подадена – т.е.
ответното дружество „Ню Медиа Груп“ ЕАД не е декларирало по този
ред да е издател /собственик/ на вестник „Уикенд“ за 2019 год. В писмото
е отразено, че договор с „Български пощи“ ЕАД за разпространение на
в.“Уикенд“ е сключен с дружеството „Ню Медиа Прес“ ЕООД,
представлявано от Б. С. Х.
От „Български пощи“ ЕАД са изискани и представени писмени
доказателства /л.379 и сл./: договор от 28.08.2021г., споразумение за
заместване и договор от 04.01.2022г. се установява, че по договора от
23.08.2021г., сключен с дружеството „Ню Медиа Прес“ ЕООД, „Български
пощи“ ЕАД е приело да извършва услугата набиране и доставка на абонамент
на вестник „Уикенд“, като със споразумение към този договор дружеството
„Ню Медиа Плюс“ ЕООД е заместило в този договор възложителя „Ню
Медиа Прес“ ЕООД. С договор от 04.01.2022г. същото дружество „Ню Медиа
Плюс“ ЕООД в качеството на продавач е поело задълженията да предоставя
на купувача „Български пощи“ ЕАД вестник "Уикенд".
Съгласно чл.7а, ал.1 от ЗЗДПДПОРДМУ в бр.1 от 11.01.2019г. и бр.1 от
10.01.2020г. на вестник „Уикенд“ /в първия брой за всяка календарна година/
издателят на вестника е следвало да публикува информация за действителния
му собственик. В представените по делото първи броеве на вестник „Уикенд“
за 2019 год. и 2020 год. като издател е посочен „new media“, което не
позволява идентификацията му с ответното дружество, предвид
обстоятелството, че от извършената справка в ТР, на която се е позовал и
окръжният съд, става ясно, че са регистрирани осемнадесет търговски
дружества, които във фирмените си наименования на български език
съдържат „ню медиа“.
От приетото по делото писмо на Патентното ведомство /л.404/, става
ясно, че притежател на регистрираната съгласно Закона за марките и
географските означения търговска марка „Уикенд“ с наименование „Уикенд
вестник за събота и неделя клюки интервюта кръстословици“, е дружеството
„Ню Дей“ ЕООД гр.София.
По делото са изискани и представени справки от компетентния
администратор – НАП, за регистрирани трудови договори от ответното
дружество „Ню Медиа груп“ ЕАД към 05.10.2019 год. От справките не се
установява авторите на процесните статии М. М. и Д. Р. да са били в трудови
правоотношения с ответното дружество към този момент. Не са представени
доказателства, че към този момент същите са били в други облигационни
правоотношения с ответното дружество по граждански договори.
7
На стр. 274 и на стр. 354 от делото, в представените копия съответно от
стр.79 на брой 5-11 януари 2019 год. и от стр.79 на брой 14-20 януари 2020
год. са посочени имената на физически лица изготвили броеве на вестник
„Уикенд“ в началото на 2019 год. и началото на 2020 год. Посочени са
имената на гл. редактор, зам. гл.редактор, отговорни редактори, старши
репортери, репортери, водещи броя и пр. При съпоставка на тези имена със
справката от НАП за сключени трудови договори и датата им на
прекратяване, става ясно, че за една част от изброените физически лица
липсва информация за сключени трудови договори за периода м.01.2019 –
м.01.2020 год. с ответното дружество, а за тези лица, за които е отразено, че
са имали сключени трудови договори с ответното дружество, в справката на
НАП е посочено прекратяване на трудовото правоотношение на
01.02.2018 год. или по-рано – т.е. преди релевантния момент 05.10.2019
год.. Например за главен редактор М. Р. З. /л.177/ е посочено, че трудовият му
договор с ответното дружество е сключен на 19.11.2009 год. и е прекратен на
01.02.2018 год. За посочените в първите броеве на изданията за 2019 год. и
2020 год. Д. К., И. Д., Б. Х., С. Д., С. Б., И. Г. и др. също се установява, че
трудовите им правоотношения с ответното дружество са били прекратени
най-късно на 01.02.2018 год. или на по-ранна дата. За лицата Е. А., А. Б., М.
С., Я. П., П. П., въобще не се установява да са били в трудово
правоотношение с ответното дружество. Анализът на тези данни сочи
липсата на установено валидно правоотношение между ответното
дружество и изброените лица – членове на редакторския и репортерски
колектив на вестник „Уикенд“ към релевантния момент – 05.10.2019
год., като дава основание да се приеме, че към този момент лицата на които
е било възложено изготвянето на вестник „Уикенд“ явно са били в
правоотношения с друго дружество, явяващо се издател и собственик на
вестника.
Предвид всичко изложено по-горе обосновани се явяват изводите на
окръжния съд, които се споделят и от настоящия съд, че не е доказано
твърдяното възлагане на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД. Не е установено, че
ответникът е собственик и издател на вестник „Уикенд“ към 05.10.2019 год.,
не се установи, че той е възложил работата по изготвяне и публикуване на
двете статии в бр.40/2019г. на вестник „Уикенд“ или, че работата е извършена
в негов интерес. Ето защо, поради недоказана пасивна материална
легитимация на ответника по иска, отговорността му за причинените на
ищеца неимуществени вреди от статиите публикувани в бр.40/2019 год.
на вестник „Уикенд“ не може да бъде ангажирана.
Неоснователно е възражението по въззивната жалба, че поради липсата
на отговор от ответника по иска са били налице предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение, а като не е постановил такова,
окръжният съд е допуснал процесуално нарушение. Предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение от една страна е да е направено
искане от ищеца – чл. 238, ал. 1 от ГПК, а в случая пред окръжния съд
ищецът не е направил в срок искане за произнасяне на съда с неприсъствено
решение. От друга страна съдът не е обвързан от искането за произнасяне на
неприсъствено решение, а го преценява според изискванията посочени в чл.
239 от ГПК, едно от които е искът да е вероятно основателен с оглед на
8
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Последното в случая не е налице, тъй като с исковата молба ответникът не е
представил доказателства за установяване на твърдението си, че ответното
дружество е издател и собственик на вестник „Уикенд“ към 05.10.2019 год.
Некоректно е твърдението на въззивника, че окръжният съд не му е дал
възможност да предостави писмени бележки, тъй като от протокола е видно,
че в съдебното заседание, в което първоинстанционният съд е приключил
събирането на доказателства и е обявил, че ще се произнесе с решение по
същество на спора, ищецът или негов представител не са се явили и не са
поискали да им бъде предоставена такава възможност. Следва да се има
предвид обаче, че при всички случаи непредоставянето на възможност за
представяне на писмени бележки от страните в указан от съда срок след
обявяването на делото за решаване, не може да се цени като съществено
процесуално нарушение, тъй като не би могло да рефлектира съществено
върху крайния резултат от делото. Писмени бележки са действие, което не би
могло да допринесе за изясняване на спора от фактическа страна, а също - с
писмените бележки не могат да се правят искания или възражения, които не
са били надлежно въведени в процеса до приключването на делото.
След дадената от въззивния съд възможност за събиране на допуснати
от окръжния съд гласни доказателства, като взе предвид, че причините за
несъбирането им е неоказано изискуемо от закона съдействие от страна на
ищеца по иска, следва да се счете, че и в процеса на събиране на
доказателствата не са допуснати съществени нарушения, които да
рефлектират върху правилността на решението. Ето защо въззивният съд не
споделя и това възражение на въззивника.
Останалите възражения във въззивната жалба също са неоснователни.
За съда няма служебно задължение за установяване и призоваване на
собственика на дружеството - собственик на капитала на ответното дружество
С. Г., като противно на соченото, окръжният съд е удовлетворил всички
отправени към него искания от страна на ищеца с цел реално уведомяване на
ответника за висящия съдебен процес.
Предвид изложеното по-горе и като е стигнал до извод за
неоснователност на предявения иск поради недоказване на кумулативен
елемент от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, Ямболският окръжен съд е
постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено от
настоящия съд.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260035/13.04.2022 год. по гр. д. №
575/2020 год. по описа на Ямболския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.

9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10