РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
София,
.........................2018г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен
състав, в открито заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.
АТАНАСОВ
АНДРЕЙ
ГЕОРГИЕВ
При участието на секретаря Силва
Абаджиева и прокурора Албена Тараланска като разгледа докладваното от съдия Атанас
Н. Атанасов ВНОХД № 2324 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от 15.02.2018 година по НОХД № 11524/2017
година, СРС, 19 състав, е признал подсъдимия С.В.Д. за виновен в това, че на
14.03.2017 г. около 18:00 часа, в гр. София, в района на последната спирка на
трамвай номер 10 в ж.к. „Западен парк“, като непълнолетен, но могъл да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, в
съучастие, като извършител с В.А.Д., ЕГН **********, е отнел чужда движима вещ
- дамска чанта, на стойност 12,50 (дванадесет лева и петдесет стотинки) лева,
един брой мобилен телефон марка „Сони Ериксон”, модел „J110i” с ИМЕИ
351595025787569, на стойност 25.80 (двадесет и пет лева и осемдесет стотинки)
лева; три броя секретни ключове, с цена за един брой 2.00 (два) лева, с обща
стойност 6 (шест) лева; ключодържател, на стойност 1.00 (един) лев; дамски
ръчен часовник с кожена каишка, на стойност 27.50 (двадесет и седем лева и
петдесет стотинки) лева и сумата от 260.00 лева, всичко на обща стойност 332.80
(триста тридесет и два лева и осемдесет стотинки) лева, от владението на П.С.Г.,
с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила - издърпал
със сила дамската чанта от рамото на пострадалата - престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
поради което и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК,
във вр. с чл. 58А, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е
наложил наказание шест месеца лишаване от свобода, което наказание е намалил с
1/3 на четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 69, ал. 1, във
вр. с чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от две години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Със същата присъда подсъдимият В.А.Д. е признат за
виновен в това, че на 14.03.2017 г. около 18:00 часа, в гр. София, в района на
последната спирка на трамвай номер 10 в ж.к. Западен парк, като непълнолетен,
но могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи
постъпките си, в съучастие, като извършител със С.В.Д., ЕГН **********, е отнел
чужда движима вещ - дамска чанта, на стойност 12,50 (дванадесет лева и петдесет
стотинки) лева, един брой мобилен телефон марка „Сони Ериксон”, модел „J110i” с
ИМЕИ 351595025787569, на стойност 25.80 (двадесет и пет лева и осемдесет
стотинки) лева; три броя секретни ключове, с цена за един брой 2,00 (два) лева,
с обща стойност 6 (шест) лева; ключодържател, на стойност 1,00 (един ) лев;
дамски ръчен часовник с кожена каишка, на стойност 27,50 (двадесет и седем лева
и петдесет стотинки) лева и сумата от 260,00 лева, всичко на обща стойност 332,80
(триста тридесет и два лева и осемдесет стотинки) лева, от владението на П.С.Г., с намерение противозаконно да я
присвои, като употребил за това сила - издърпал със сила дамската чанта от
рамото на пострадалата - престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и на основание чл.
373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58А, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му е наложил наказание четири месеца и петнадесет дни лишаване от свобода,
което наказание е намалил с 1/3 на три месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.69, ал. 1, във вр. с 66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок
от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимите са присъдени и направените по
делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила
жалба и допълнение от защитника на подсъдимия В.Д., с която се иска изменение
на присъдата и приложение разпоредбата на чл. 55 НК. Не се правят
доказателствени искания.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимите, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или
веществени доказателства.
В открито съдебно заседание пред
въззивния съд защитникът на подсъдимия С.Д. се присъединява към жалбата и
допълнението към нея.
Представителят на СГП оспорва двете
жалби. Счита, че постановената присъда е правилна и законосъобразна. Намира за
категорично установено от събраните и проверени доказателства, че двамата
подсъдими са извършили деянието, описано в мотивите на първоинстанционната
присъда, като са се намирали в състояние, в което са могли да разбират
свойството и значението на извършеното. Счита, че първоинстанционният съд
правилно е определил размера на наложените наказания, като правилно е преценил
високата степен на обществена опасност на деянието и ниската степен на обществена
опасност на подсъдимите.
Защитникът на подсъдимия В.Д. – адв. С.,
поддържа жалбата. Пледира несправедливост на наложеното наказание и наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят
приложението на чл. 55 от НК.
Подсъдимият В.Д. поддържа казаното от
адвоката си. В последната си дума изразява съжаление за постъпката си.
Адв. М. – защитник на подсъдимия С.Д.,
поддържа депозираната от адв. С. въззивна жалба. Счита, че първоинстанционният
съд е подходил неправилно при индивидуализацията на наказанията, като не е
приложил чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК. Моли съда да замени определеното на
подсъдимия С.Д. наказание с пробация, като намира, че същото ще постигне в
достатъчна степен целите на наказанията.
Подсъдимият С.Д. се присъединява към
казаното от защитника си. Възползвайки се от правото си на последна дума,
изразява съжаление и моли за налагане на по-леко наказание.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради
което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните
съображения:
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, след признаване от
подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразено съгласие да не се събират доказателства за тях. Въз основа на така
направените самопризнания, подкрепени от събрания доказателствен материал районният
съд е направил правилни фактически изводи, които СГС споделя изцяло и приема за
установено следното:
Подсъдимият С.В.Д.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, начално
образование, не учи, работи като общ работник, с адрес гр.София, ул. „********,
с ЕГН **********.
Същият е
осъждан с влязъл в законна сила съдебен акт на 20.06.2017 г. по НОХД №
2712/2017 г. по описа на СГС за извършено на 07.03.2017 г. престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 3, предл. 2, във вр. с чл. 198, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл.
129, ал. 2, предл. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1, във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК. Спрямо него са били образувани възпитателни дела и са му
наложени възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1, т. 1, 4, 5 и 6 от ЗБППМН.
Подсъдимият В.А.Д.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, без образование,
учил до трети клас, неграмотен, не учи, не работи, с адрес гр.София, ул. *******,
с ЕГН **********. Същият е неосъждан. Спрямо него не са били образувани дела по
ЗБППМН и не са му били налагани възпитателни мерки. Заведен е бил на отчет при
ДПС при 03 РУ-СДВР през 2011 г. и е снет от отчет през второто полугодие на
2013 г., но има висящи досъдебни производство, отразени в справката -
характеристика на ДП.
На
14.03.2017 г., около 18:30 часа подсъдимите В.Д. и С.Д., които са братовчеди,
се намирали в района на последната спирка на трамвай № 10 в ж.к. „Западен парк“
в гр.София. По това време в този район била свидетелката П.С.Г.. Тя се връщала
от пазар и носела на рамото си дамска чанта, в едната си ръката държала плик с
покупки, а в другата си ръка носела чаша с кафе. В дамската си чанта
свидетелката Г.имала документи, мобилен телефон марка „Сони Ериксон“, модел „J110i”,
с ИМЕЙ 351595025787569, три броя секретни ключове, ключодържател, дамски ръчен
часовник с кожена каишка, портмоне и паричната сума от 260 (двеста и шестдесет
лева) лв. Двамата подсъдими видели, че възрастна жена - свидетелката Г.преминава
в близост до блок 10 в ж.к. „Западен парк“. Те решили да извършат грабеж на
тази жена, като й отнемат чантата. Пресрещнали жената и двамата подсъдими
хванали ремъка на чантата и започнали да я дърпат. Свидетелката Г.се мъчела да
запази владението върху чантата си, но при дърпането се скъсал ремъкът ѝ
и подсъдимите успели да я изтръгнат. След като взели чантата подсъдимите
избягали в посока към кв. „Факултета“. Отишли до поток в квартала, находящ се в
близост до ул. „Лайбниц“ в кв. „Факултета“. След като преровили чантата, която
били отнели от свидетелката Г., установили, че в нея има документи, дамски
механичен часовник с надпис „VERCO HOLLAHD“, марка „STORR“, с черна кожена
каишка, мобилен телефон марка „Сони Ериксон”, модел „J110i”, с ИМЕИ
351595025787569, със СИМ карта на „Виваком“, ключодържател с три броя секретни
ключове и сумата от 260 лв. Двамата подсъдими си поделили парите. Подсъдимият С.Д.
взел и часовника-медальон. Документите запалили, а мобилният телефон изхвърлили
наблизо.
Като
направили това двамата подсъдими се прибрали по домовете си. При извършения
оглед на местопроизшествие били намерени и иззети ключодържател с ключове,
мобилен телефон, портмоне и пластика на карта с клиентски № 01261090. Подсъдимият
С.Д. предал с протокол за доброволно предаване взетия от него дамски механичен
часовник с надпис „VERCO HOLLAHD“, марка „STORR“, с черна кожена каишка.
Съгласно
заключението по съдебно-оценителната експертиза стойността на вещите след
приспаднат процент амортизация са както следва: дамска чанта, на стойност 12,50
(дванадесет лева и петдесет стотинки) лева, един брой мобилен телефон марка
„Сони Ериксон”, модел „J110i” с ИМЕИ 351595025787569, на стойност 25,80
(двадесет и пет лева и осемдесет стотинки) лева, три броя секретни ключове, с
цена за един брой 2,00 (два) лева, с обща стойност 6 (шест) лева;
ключодържател, на стойност 1,00 (един) лев, дамски ръчен часовник с кожена
каишка, на стойност 27,50 (двадесет и седем лева и петдесет стотинки) лева и
сумата от 260,00 (двеста и шестдесет) лева, всичко на обща стойност 332,80
(триста тридесет и два лева и осемдесет стотинки) лева, като минималната
работна заплата за страната към датата на деянието е 460 (четиристотин и
шестдесет лева) лв.
От
съдебно-психиатричната и психологична експертиза за подсъдимия С.Д. е видно, че
същият е психически здрав, като се намира, че е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, налице е нагласа
за асоциално поведение и не е извършил деянието поради лекомислие и увлечение.
Установява
се от съдебно-психиатричната и психологична експертиза за подсъдимия В.Д., че
същият е психически здрав, като се намира, че е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното деяние, налице е нагласа за асоциално поведение и не
е извършил деянието поради лекомислие и увлечение.
Със Заповед
по ЗМВР подсъдимият С.Д. бил задържан от 15:00 часа на 21.03.2017 г. до 15:00
часа на 22.03.2017 г.
С разписка
били върнати на свидетелката Г.стопилка от карта от „Билла“, ключодържател с
три броя секретни ключове, един брой портмоне, един брой мобилен марка „Сони
Ериксон”, модел „J110i” с ИМЕИ 351595025787569 със СИМ карта на „Виваком“ и
дамски механичен часовник с надпис „VERCO HOLLAHD“, марка „STORR“, с черна кожена
каишка.
Изложената
фактическа обстановка въззивният съд възприе въз основа на събраните по делото
безпротиворечиви доказателства при спазване изискванията на НПК, като
подсъдимите са признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което е одобрено с определение от първоинстанционния съд.
При така установената фактическа обстановка, която
намира своята доказателствена обезпеченост в материалите по делото, правилно
районният съд е достигнал до извод, че деянието, извършено от подсъдимите С.Д.
и В.Д. съдържа обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Съставът на СРС, разглеждащ наказателното дело, е
извършил прецизен правен анализ за наличието на всички съставомерни признаци от
обективната и субективната страна на състава по чл. 198, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, като този
анализ изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, поради което и не се
налага неговото преповтаряне или допълване.
Въззивният
съд изразява съгласие с направената от първостепенният съд индивидуализация на
наказанията, наложени на двамата подсъдими, като намира за неоснователни
аргументите на защитата, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да водят до приложение на чл. 55 от НК. В принципен план
приложението на чл. 55 от НК зависи от
две предпоставки - наличие на изключителни и/или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и на факта, че и най-лекото, предвидено в
закона наказание, се оказва несъразмерно тежко спрямо вменената престъпна
дейност и личността на дееца.
В конкретния
случай първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства по отношение на двамата подсъдими,
подробно обсъдени в мотивите към присъдата.
Въззивният
съд достигна до идентични с направените от първата инстанция изводи за висока
обществена опасност на деянието, характеризиращи го като извършено с
изключителна дързост. Обстоятелството, че същото е извършено на оживено място,
в близост до спирка на градския транспорт и е използвана сила за отнемането на
вещта разкрива явен стремеж на подсъдимите към нарушаване на установените
правила за обществено поведение и липса на скрупули при задоволяване на личните
си потребности. Изборът на жертва – възрастна жена с влошено здравословно
състояние, която не би могла да окаже ефективна съпротива, доколкото е носила
множество неща в ръцете си потвърждава изводите на съда за упоритост и дързост
при осъществяване на деянието.
По отношение
на подсъдимия В.Д. районният съд е направил вярна преценка, че деецът е с ниска
степен на обществен опасност поради липсата на предходни осъждания и
особеностите на социалната среда, в която се намира. Не може да се приеме
обаче, че оскъдното му образование (завършен трети клас) и младата му възраст
предпоставят извършването на деянието поради лекомислие или увлечение, в
каквато насока са доводите на защитника му, тъй като засегнатите обществени
отношения са от характер, установен с основополагащи обществени и морални
норми, които се усвояват в най-ранна детска възраст. Тези твърдения се
опровергават категорично от заключението на приетата комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия, което установява наличие
на нагласа за асоциално поведение при него.
Не могат да
бъдат споделени и доводите на защитата, че механизмът на извършване на деянието
(в съучастие, за кратко време, чрез дърпане) изключва изключителната упоритост
при осъществяването му, както и че не може да се приеме като изключващо
извършването му поради лекомислие или увлечение обстоятелство. Както районният
съд правилно е отбелязал, двамата съучастници са участвали в самото извършване
на деянието, действайки при общ умисъл. Именно краткият период от време между
появата на пострадалата, вземането на решение и отнемането на вещите, както и
последващото поведение на подсъдимите по разпределение на част от тях и
унищожаване на други, сочат към добро обмисляне и координация помежду им за
набавяне на имуществена облага чрез престъпното посегателство. При това
положение е безпредметно изследването на механизма на вземане на решението, кой
е предложил, кой се е съгласил и по какъв начин, доколкото бързината, с която
се е случило това сочи към внезапност на възникване на умисъла едновременно и у
двамата.
Според
въззивния съд обстоятелството, че дръжката на дамската чанта се е скъсала,
действително е улеснило отнемането на вещта, но това се е случило в следствие
на упоритостта, проявена от подсъдимите при дърпането, използването на сила при
опитите да я изтръгнат от ръката на свидетелката и здравината на ремъка, който
обективно не е създаден с предназначение да издържи силен опън в следствие на
оказаното човешко въздействие. Точно това обстоятелство е показателно за
проявеното от страна на подсъдимите упорство при отнемане на вещта, тъй като
въпреки оказаната съпротива от страна на пострадалата и опитите ѝ да
запази владението върху дамската си чанта, подсъдимите не са преустановили
действията си докато не са се сдобили с желаното.
По отношение
на подсъдимия С.Д. също не могат да бъдат приети доводите на защитата за
извършване на деянието поради лекомислие. Правилно първоинстанционният съд е
основал извода си за това на приетото заключение от извършената му комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза, както и лошите характеристични
данни на подсъдимия, с оглед данните за множество проведени възпитателни дела спрямо него, по
които са му наложени възпитателни мерки и факта, че деянието е осъществено в
съучастие.
Въззивният
съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимият не е
предприел действия по корекция на своето поведение, с оглед на което намира
твърденията на защитника му за проявено разкаяние за неоснователни.
Правилно първоинстанционният
съд е отчел съдействието, оказано от подсъдимия по време на досъдебното
производство и връщането на една от отнетите вещи като смекчаващо отговорността
обстоятелство и не е взел предвид като такова направеното самопризнание,
доколкото последното е обусловило приложението на диференцираната процедура по
чл. 371 и сл. от НПК и определяне на наказанието при условията на чл. 58а от НК. Въззивният съд намира, че направеното от подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК признание
не съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител, поради което и не следва да се третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, в какъвто смисъл е и
задължителната практика (т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на
ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК).
При
определяне на наказанията на подсъдимите правилно първоинстанционният съд е
отчел обстоятелството, че към момента на извършване на деянието същите са били
непълнолетни и на основание чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК е заменил посоченото в
особената част на НК наказание с лишаване от свобода до три години.
Законосъобразно
районният съд е съобразил, че производството е протекло по реда на глава 27 от
НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, когато съдът е обвързан от нормата на
чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказание при условията на чл. 58А от НК.
Въззивният
състав, също като първоинстанционния съд, не намери многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 55
от НК. С оглед на това законосъобразно Софийски районен съд е наложил
наказанията на подсъдимите на основание чл. 58А, във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК.
Предвид
изложеното, настоящият въззивен състав приема, че правилно първоинстанционният
съд е наложил на подсъдимия С.Д. наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца при превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, което
наказание при съблюдаване нормата на чл. 58А, ал.1 от НК е намалил с 1/3 на
четири месеца лишаване от свобода, което е отложил на основание чл. 69, ал.1 от НК за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила при наличие на
условията на чл. 66, ал. 1 от НК, като счита, че това наказание би постигнало
целите, посочени в чл. 36 от НК.
Правилно
първоинстанционният съд е зачел задържането на подсъдимия С.Д. по настоящето
дело по ЗМВР от 21.03.2017 г. до 22.03.2017 г. на основание чл.59, ал.2, във
вр. с ал.1, т.1 от НК при евентуално привеждане в изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване
от свобода.
С оглед
наличието на предпоставките на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК съдът
правилно е групирал наложените на подсъдимия С.Д. наказания по НОХД № 2712/2017
г. по описа на СГС и по НОХД № 11524/2017 г. по описа на СРС, като е наложил
едно общо най-тежко наказание, а именно пет месеца лишаване от свобода, което
наказание, е отложил за изтърпяване на основание чл. 69, ал. 1, във вр. с чл.
66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от две години, считано от влизане на
присъдата в сила.
С оглед
съотношението между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства законосъобразно
съдът е наложил на подсъдимия В.Д. наказание лишаване от свобода за срок от
четири месеца и петнадесет дни, което наказание при съблюдаване нормата на чл. 58А,
ал. 1 от НК е намалил с 1/3 на три месеца лишаване от свобода. Законосъобразно
на основание чл. 69, ал. 1 от НК районният съд е отложил изтърпяването на така
определеното наказание за срок от една година и шест месеца, считано от влизане
на присъдата в сила, тъй като са налице условията на чл. 66, ал. 1 от НК, като
така определеното наказание би оказало необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие върху осъдения и възпитателно въздействие върху
членовете на обществото.
Правилно на
основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подсъдимите да заплатят всеки един
от тях поотделно разноски, сторени на досъдебното производство в размер на по
264,50 (двеста шестдесет и четири лева и петдесет стотинки) лв. в полза на СДВР
и в размер на 40 (четиридесет лева) лв. в полза на СРС, а подсъдимият В.Д. и в
полза на НБПП в размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева на ДП за адвокат Д.С..
Законосъобразно на основание чл.190, ал.2 от НПК съдът е осъдил всеки едни от
подсъдимите да заплати и по 5 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед горепосочените
съображения, постанови своето решение.
Водим от
всичко изложено и на основание чл. 334‚ т.6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 15.02.2018 г. постановена по Н.О.Х.Д. №
11524/2017 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 19-ти състав
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.