Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.06.2023г.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
ГК, І-22 с-в, в
публично
заседание на двадесет
и трети май две
хиляди и двадесет
и трета
година в
състав:
председател:
СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при
секретаря Вяра
Баева и в
присъствието
на прокурора
__________, като
разгледа
докладваното
от съдията гр.д. № 6469 по
описа за 2020г., за да се
произнесе
взе предвид
следното:
иск
с пр.осн.
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД
евентуално и
във вр. с чл. 576
от ГПК,
евентуално
чл. 87, ал. 3 от ГПК
и чл. 34 от ЗЗД:
Ищецът
- А.С.В., твърди,
че на 28.11.2003г. Н.В.К.,
ЕГН *********,
придобила от Н.
Д.Х., следния
недвижим
имот:
АПАРТАМЕНТ №
38, находящ се в
гр. София, ж.к. ******,
със
застроена
площ от 41,06 м2, с
идентификатор:
68134.1202.720.1.38, съгласно
НА № 026, I том III, рег.
№ 8372, дело № 374/28.11.2003г.
по описа на
нотариус В. А., peг. 262 на НК,
район на
действие –
СРС, и вписан
в службата по
вписванията:
вх. № 46461.
На 14.05.2020г.
Н.В.К.починала
съгласно Акт
за смърт №
194/15.05.2020г., като оставила
за
наследници
ищеца и Т.Е..
Ищецът
установил, че
на 05.05.2020г. леля му
(починалата),
чрез
пълномощник –
Д.Т., като
пълномощното
било с
отпечатък от
десен палец,
прехвърлила
отново на Д.Т.
жилището,
описано
по-горе.
Същия
ден били
прехвърлени
още 3 имота на
починалата
жена, като
още 1 от тях на
г-н Т., а
останалите
на Г.И..
Съответно
били
образувани
още три други
съдебни
производства.
На 02.03.2020г.
г-жа К.била
изписана от
лечебно
заведение в
крайно тежко
състояние. Не
било ясно чий
е
отпечатъкът,
положен вместо
подпис.
Излагат
се множество
други правни
и фактически
доводи.
С
оглед
изложеното
ищецът моли:
- да се прогласи
сключения
договор за
прехвърляне
на недвижим
имот срещу
задължение
за издръжка и
гледане, обективиран
в Нотариален
акт № 40, том I,
рег. № 2049, дело №3
4/2020г. от 05.05.2020г.,
вписан в
Служба по
вписванията
с вх. № 22197 на 05.05.2020г.,
акт № 173, том II,
дело № 16402 от
нотариус Н.Д.,
вписана с
рег. № 329 в НК, с
район на
действие –
СРС, за
нищожен, и да
се осъди
ответникът
да върне във
владението на
ищеца;
-
евентуално
да се развали
договорът за
прехвърляне
на недвижим
имот срещу
задължение
за издръжка и
гледане;
Претендира
и разноски.
Ответникът
– Д.И.Т., оспорва
иска:
- исковете
били
допустими
само по
отношение
частта на
ищеца, съобразно
наследствените
му права;
- скорошната
смърт не била
самостоятелно
основание да
се приеме че
договорът е
нищожен; и
- оспорва
повечето
релевантни
факти по делото
– бил познат
на
починалата и
полагал грижа
за нея.
Претендира
разноски.
Съдът,
след като
прецени
събраните по
делото
доказателства
и обсъди
доводите на
страните, с
оглед
разпоредбата
на чл. 12 и чл. 235, ал.
3 от ГПК, приема
за
установено
следното:
от
фактическа
страна:
Видно
от НА
№ 026, I том III, рег. № 8372,
дело № 374/28.11.2003г. по
описа на
нотариус В. А., peг. 262 на НК,
район на
действие –
СРС, и вписан
в службата по
вписванията:
вх. № 46461, г-жа К.е
закупила
жилището,
описано в
исковата молба.
В
болнично
заведение на
27.02.2020г. г-жа К.е
положила
подпис (л. 96).
Била е прието
в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД
с диагноза
счупване на
срамна кост
(10.03.2020г.) – л. 103.
С
Нотариален
акт № 40, том I,
рег. № 2049, дело № 34/2020г.
от 05.05.2020г.
(нотариус Д.),
тя, чрез Д.Т.,
като неин
пълномощник,
е прехвърлила
на Д.Т.,
апартамента
срещу
задължение
за издръжка и
гледане.
Пълномощното
е с
нотариално
удостоверен
отпечатък на
десен палец,
рег. № 1716/26.03.2020г. и
съдържание
общ рег. № 1717, т. 1,
акт 98/26.03.2020 на
нотариус Б.Д. *** (да
се разбира,
че изрично е
посочено, че
е изготвено в
гр. София, но
не и точен
адрес).
Извлечение
от документа
е предоставено
от
Нотариалната
камера – л. 34-5).
Задължението
на гледащия е
да поеме
цялостното
гледане и
издръжка на прехвърлителката.
Задължението
е за
ежедневна и
пълноценна грижа
– лично или
чрез трето
лице.
Договорено е че
не необходимо
да се обитава
общо жилище,
а също така и
че ако не се
предяви иск за
разваляне
приживе, това
е признание
за полагане
на
съответната
грижа.
Видно
от справка в
имотния
регистър на
същата дата –
05.05.2020г. са
сключени още
3 сделки с
предмет имоти
на
починалата,
съобразно и
изложеното в исковата
молба. Всички
те са за
издръжка и
гледане
(апартамент №
88 в кв. „******“; кв.
„Ботунец II“ и
отново – кв. „******“, **).
Вторият
НА № 41 в полза
на г-жа И.е с
идентично
като
предходния съдължание,
като
единствено
се прехвърля
друго жилище.
Пълномощното
е с № 1720. Следват
НА № 42 и пълномощно
№ 1722 и НА № 43,
съответно
пълномощно №
1718. В пълномощното
относно
апартамента
на бул. „******е
посочено (л. 193),
поради
невъзможност
да подпише,
съгласно чл. 579,
ал. 2, във вр. с 189 от
ГПК.
Видно
от
удостоверение
за
наследници
от 26.05.2020г. (л. 24 и л. 155),
г-жа Н. К.е
починала на
14.05.2020г. Тя е имала 6
братя и
сестри, като единствените
останали
наследници
са нейните племенници:
Т.И.Е.(отказала
се от
наследството
на леля си – Определение
от 27.10.2020г. по гр.д.
№ 35246/2020г. на СРС - л.
159-160 / молбата е
от 02.09.2020г.) и
ищецът. Искът
е предявен на
06.07.2020г.
Съобщението
за смърт е
изготвено от
др. И.П.. В него,
доколкото се
чете, се сочи
и „след
фрактура на
ребра“ (л. 28).
В
първото о.с.з.
от 08.06.2021г.
ответникът
сочи, че не се
твърди или
сочи
недъгавост
на
починалата
(л. 802).
Събрани
са гласни
доказателства
– разпитани
са св. Д.
(показанията
му са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като
той е
изготвил
нотариалното
удостоверяване),
св. Г., св. М., св. К.(показанията
му са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК, тъй като
има дело с
ищеца), св. И.(показанията
ѝ са
преценени по
реда на чл. 172 от ГПК,
доколкото
ситуацията ѝ
в това производство
е особена).
- св. Д.:
посетил Н.К.при
първия локдаун
(края на м.
март). Била
напълно с
разума си.
Двамата си
поговорили.
Прочел щ
пълномощното,
тя се
съгласила да
го подпише,
но не
станало, поради
което
положила
отпечатък от
палец. Имало
тълкувателно
решение, че
болестта също
е недъгавост.
Ръцете щ
треперели. Свидетелят
се поправя,
че става
въпрос за няколко
пълномощни – 4
по отношение
на две лица.
Адресът бил в
„Обеля II“. При
възрастната
жена имало
друга, която
я гледала. В
нотариалната
кантора
нямало
оригинали на
пълномощните.
Свидетелят
не знаел, че
трябва да
посочи и
адреса,
където е
станало удостоверяването,
а и причината
за това в
щемпела.
Приема, че
това не било
абсолютно
задължително.
Второ
пълномощно
било
изготвено извън
кантората, но
г-н Д. не помни
къде.
- св. Г.:
във връзка
със сигнал за
изчезнала
жена (Н. К.),
свидетелят,
работещ като
полицай,
посетил
жилище в
„Обеля II“ – април
2020г. Там
намерили,
заедно с
други
служители на
МВР, жената,
както живеела
там – М.(св.
И.). Г-жа К.била
в чиста и
подредена
стая с телевизор.
Не станала от
леглото, но
била
адекватна.
Г-жа К.потвърдила,
че е в
жилището по
собствена воля.
М.се грижела
за нея и тя
била доволна.
Сигналът бил
от нейния
наемател, а
тя била
ядосана и по
тази причина.
Не пожелала
да даде обяснения.
До нея имало
телефон и тя
го
използвала.
Длъжностните
лица знаели,
че има
документи,
свързани със
собствеността
щ – има се предвид
жилищата щ.
Въпреки
многократните
им опити,
отказала да
напише или
подпише нещо,
както и да
даде
сравнителни
образци.
Уведомили я
за имотите,
тя отказала
да даде подробности,
тъй като по
въпроса
решавала
сама. Установили,
че г-жа И.била
санитар в „Пирогов“
и от там
познавала
възрастната
жена.
Съдът
кредитира
изцяло
показанията
на свидетеля.
Приема, че
още при
посещението
през м. април
е имало
притеснения,
че жилищата ще
бъдат
отчуждени,
тъй като, към
този момнет,
пълномощните
вече са били
изготвени.
- св. М.:
закарал
ищеца
няколко пъти
до
апартамента
на леля му.
Последният
път било през
2019г. Тя била
напълно
нормална, с
акъла си,
жена. В
апартамента
било чисто. Била
и близка с г-н В..
Съдът
кредитира
изцяло
показанията
на свидетеля.
Както и тези
на
предходния,
те не
противоречат
на останали,
събран по
делото доказателствен
материал.
- св. К.:
познавал Н. К.от
някъде 2009 г. – 2010 г.
защото тя
имала имот в
неговия блок
в ж.к. „Св.
Троица“.
Относно своя
апартамент
се съдел с
роднини.
Някъде 2015г. я
помолил да се
качи да живее
в нейния
апартамент
докато текат
делата, а долу
се пуснали
наематели.
Понякога
били в
обтегнати
отношения, но
той също така
щ пазарувал:
храна,
по-малко
лекарства. В
седмицата
поне веднъж
ходил да щ
носи покупки.
За последно я
видял на своя
рожден ден на
08.02.2020г. тогава я
почерпил и щ
напазарувал.
Г-жа К.имала
и други
наематели.
При
разногласие
някой от тях
я бутнал по
стълбите
(март 2020г.). Това
именно тя му
го разказала.
По тази
причина и
била настанена
в „Пирогов“.
Позвънила му
да щ донесе
дрехи и
храна.
Тъй
като била
заможна,
търсела жена,
която да
наеме да я
гледа. Пак
споделила, че
докато го
обсъждала това,
се запознала
с М.(св. И.),
която била санитарка
или чистачка.
Разбрали
М.да се грижи
за нея. Последната
казала и че
се грижи и за
майката на
един министър.
След като я
изписали от Пирогов
я откарали в
кв. „Обеля“, в
общинското
жилище на
тази
санитарка. Тя
се похвалила,
че била сама
в стая, на
бели чаршафи,
че в началото
добре са се
грижили за
нея, след
това вече
грижите не
били такива,
като за
възрастен
човек. Храна
в началото
добре щ
давали, после
вече по филия
две три, там
намазани с
пастет, с
лютеница,
давали щ
лекарства,
защото в
разговорите,
в които се
чували тя била
винаги
сънлива. Това
казвала и на свидетеля
и на Дарина,
друга нейна
съседка. Обяснила
за розово
хапче и едно
по-голямо
бяло, че щ
давали. В
самото
жилище, лице
от адреса пак
я бутнало и
тя паднала
пак на този,
левия крак,
който бил
чупен
няколко пъти
през
годините. Тя
имала
атрофия на
мускулите, била
възрастна
жена, близо 90
годишна. Съседи
позвънели в
9-то РУ, след
което дошла патрулка
на адреса да
установи
всъщност защо
тази жена
стене от
болки. Не
знаела къде е
откарана,
само знаела,
че е в кв. „Обеля“.
Свидетелят
отишъл в кантората
на адв. Ч.. Там
установили,
че
апартаментите
са прехвърлени.
Обадил се на
г-жа К., за да я
уведоми – тя
не знаела до
тогава (това
означава, че
този
разговор би
следвало да е
след
сключването
на
договорите и
не е този,
описан от
първия свидител).
Не познавала
и хората. При
поредните
опити за
комуникация
имало проблеми,
тъй като се
намесила друга
жена. След
това
телефонът
бил изключен.
По принцип била
добре с
разсъдъка си,
пишела си сама
жалбите
навсякъде,
даже давала
съвети на
премиера Б.,
на
Председателя
на
парламента,
пишела до
различни
институции
за изменения
в ГПК, НПК. Искала
отново да я
заведат в
болница или
санаториум. В
тази връзка
при поредния
разговор
между тях, тя
реагирала
остро защото бил
пуснал
сигнал в 6-то
РУ. Г-н К., тъй
като бил бивш
служител на
държавната телевизия,
направил
репортажи по
случая.
В
момента се
съдел с
ищеца, който
наследил
леля си в
делата – за наеми. Провокирал
починалата
да заведе
дела и тя го
сторила. Имал
и два „съдебни
спора“ с нея.
Свидетелят
заплатил
един път
телефона на
г-жа К..
Съдът,
като цяло
кредитира
показанията
на свидетеля,
като приема,
че леко
пресилва
ролята си в
историята.
Въпреки това
той е имал
общо взето
добри
отношения с
г-жа К.. Грижел
се е за нея (в
обикновения
смисъл на това
понятие), но ѝ
е осигурявал
и „каузи“, за които
да се бори –
става въпрос
за
същинските
съдебни дела
– тя е демонстирала,
че няма да
отстъпи и че
е в състояние
и финансово и
като воля и
интелект да
защити позицията
си;
предаването
„Съдебен
спор“ е телевизионно
шоу, което
по-скоро доказва
позицията на
решаващия
орган, че наемателят
по-скоро е
бил нужен на
възрастната
жена, за да
осмисля времето
си.
-
св. И.: не
познавала
ищеца, но
познавала М.(става
въпрос за
ответника) и
то от много
време. С К.се запознала
в „Пирогов“,
където
работела в
травматологията.
Колежка я
уведомила, че
„бабата“
търси жена за
гледане
вкъщи. На 09.03.2020г. се
обадила на К.,
и тя щ каза „моля те
бързо
тръгвай, че
много съм зле“.
Тогава
починалата
вече се била
в кв. „******“. … ще ти
диктувам
адреса чедо и
тръгвай, че
много съм зле.
Звъннала на 1280
за такси,
стигнала до
адреса, не
можах да
влизам,
защото било
заключено. Домоуправителят
я пуснал и я
предупредил,
че г-жа Н. не
обичала да
плаща. Възрастната
жена искала
да я изкъпят,
но г-жа И.не
можела, тъй
като била на
банкет. Жилището
било клошарско.
На следващия
ден също се
забавила, тъй
като била попийнала.
В жилището на
г-жа К.нямало
условия, и
затова
свидетелката
ѝ предложила
да я заведе у
тях.
Възрастната
жена била
доволна от отношението.
По този
причина се
съгласила да
остане там,
но гледането
ѝ изисквало
много
средства поради
което се
намесил М.(ответникът),
която
разполагал с
пари. Жената
се оплаквала
от наемателя
си. Освен
свидетеля, за
г-жа К.се
грижела и Г.. Н.
трудно се
хранела сама.
Полицията дошла
защото подали
сигнал, че били
цигани и че
ще ѝ вземат
всичко. Там
споменала и
за бутането
по стълбата (първото,
описано от
св. К.). Даже направили
клип колко
добре я
гледат.
Докато я
гледала, Н. не
искала да я
водят на
доктор, точно
тогава тя се
чувствала
много изтощена,
казвала „отивам си,
много зле се
чувствам,
много дишането
ми не е добре“.
Свидетелят
поискала да ѝ
извика
линейка, но
тя отказала
заради
пандемията.
Полицията
идвала два
пъти. Н. не
можела да
пише и
диктувала. Пред
полицията
нищо не била
подписвала.
Давала ѝ
лекарства,
каквито тя си
пиела и
поръчвала. Лекарства
за сън тя си
пиеше, тя си
имаше за сладък
сън – „сладък
сън“ беше,
нещо такова. Свидетелят
си спомня, че като
била при другата
баба понеже
апартаментът
ни е с две
тоалетни,
някой беше в
едната
тоалетна, в
банята и тя
влезна в
малката
тоалетна, я
караха там,
хванаха я в
малката
тоалетна,
направила
опити да
стане и там се
е
подхлъзнала,
това вече го
разбрах от Г.,
от другата
гледачка.
Апартамента
ни е 3 стаи и
кухня, живеят
мъжа ми, аз, сина
ми и снаха ми,
и баба Н., но
повечето
време снаха
ми и сина ми,
защото имаме
малко бебе
живееха при
майка й, защото
срещу мене
живеят, че
миришеше
памперсите и
да не мирише
детето. Не
знаела какви
са
заболяванията
на възрастната
жена. Учила
до 3-ти клас. Г. и М.извикали
нотариус. Г-жа
К.им прехврълила
жилищата тъй
като „доволна
съм от вас и
ще ги оставя
на вас“. Казала
на свидетеля,
че ще ѝ
остави много
пари.
Съдът
кредитира
този
свидетел
по-скоро относно
фактите
които са
неизгодни за
ответника,
доколкото тя
е участвала,
съобразно
изложеното
по-долу, в
групата ФЛ-а,
имащи
отношение
към
„гледането“
на възрастната
жена.
За
разлика от
показанията
на третия
свидетел,
показанията
на този не са
житейски логични.
Депозирано
е заключение
на СМЕ,
неоспорена
от страните и
приета от
съда, като
компетентно
изготвена. От
него, както и
от разпита на
в.л.-а в о.с.з. от
03.05.2022г., се
установява,
че:
1. НЬ 134г/ л
Hbewc.10 г/л
Trh
196г/л
Това
са
хематологични
показатели в
границите на
нормата. Диагнозата
с която е
лекувана пац.
Н. К.в УМБАЛСМ
„Пирогов“ е
Закрито
счупване на
срамната
кост.
Те
са направили
закрито
наместване
на срамната
кост, успешно
с локална
анестезия.
Горепосочените
изследвания
са в референтни
стойности.
Липсват
груби
отклонения
от нормата. И
не са
предвестник на
скорошна
смърт.
Не
се е нуждаела
от
специфично
лечение от хематологичен
аспект.
При
изписването
от УМБАЛСМ “Н.
И. Пирогов” в ИЗ
№ 8559 е
отбелязано,
че се изписва
в подобрено състояние
и са дадени
указания за
стационарно
продължаване
на лечението,
т.е.
пациентката
е трябвало да
отиде в болница
за
рехабилитация,
където да
бъде стабилизирана
здравословно
и да бъде
приучена да
си помага с
помощни
средства
(патерици, канатка,
бастун,
проходилка).
В
случай, че избере
домашно
продължаване
на лечението
е трябвало ОПЛекар
да следи
състоянието
на
пострадалата
и да контролира
придружаващите
заболявания.
Препоръката
от
Епикризата е
била за частично
натоварване
на десен
долен
крайник, т.е. отбременяване
с помощно
средство, но
не и пълно
обездвижване.
От
специалната
терапия
единствено е
било нужно да
продължи антикоагулантната
терапия с фраксипарин
за
предотвратяване
на
смъртоносните
артериални
тромбози.
Н. К.е
страдала от
следните
хронични
заболявания:
Генерализирана
атеросклероза
Артериална
хипертония 2
ст.
МСБ.
Мултиинфарктна
енцефалопатия
(данни от КАТ
на гл.мозък)
Дискоординаионен
с-м
Психоорганичен
с-м
Деформираща
спондилоза
и остеохондроза
Спондилартрозна
болест.
Дискови
хернии L4-L5.
Хроничен
гломерулонефрит.
Хроничен
пиелонефрит.
Поликистоза:
на д. бъбрек.
ХБН 1, ст.9.12.18г. Кл.
Нефрология ВМА
Инс.независим
зах.
Диабет
Ч.др. стеатоза
Хроничен
спастичен
колит
Двустр.коксартроза
Генерализирана
остеопороза.
Това
са нормални
за възрастта пато
физиологични
промени. Те
са хронични
състояния, не
са изострени
и не водят до
скорошна
смърт. Тя се e
лекувала
системно и са
били
компенсирани.
Няма данни за
изострянето
им.
При
постъпването
на
пострадалата
на 27.02.2020г. в УМБАЛСМ
Н. И. Пирогов” е
диагностицирано
счупване на
долното рамо
на дясна
срамна кост (фрактура
рами инфериор
озис пубио
декстра).
Тази
диагноза
означава
счупване в
долната част
на таза, без
прекъсване
на тазовия
пръстен и е сравнително
леко
счупване,
което води до
бързо
раздвижване
и
възстановяване.
Но при всички
тежки травми
и счупвания
на ОДА се
извършват
контролни
прегледи на
7-я ден след
изписването,
защото
тогава се
проявява явлението
“резорбция на
костта” около
фрактурната
линия и би
могло да се
диагностицира
някое допълнително
усложнение и
да ce
наложат
допълнителни
медицински
мероприятия.
Тези
травматологични
съображения
са отчетени и
в Епикризата
при
изписването
от УМБАЛСМ “Н.
И. Пирогов”. Назначен
контролен
преглед на
10.03.2020г., т.е. 7 дни след
изписването.
В
конкретния
случай г-жа Н. К.е
трябвало да
постъпи в
болница за
продължаване
на лечението,
за ЛФК и
рехабилитация.
Понякога
такива
пациенти
биват
насочвани
към хоспис,
където също
има
денонощно
медицински
контрол и
помощ, и
обучен
персонал (лекари,
медицински
сестри,
санитари).
Основната
необходима
помощ е била
да се научи
да ползва за
известно
време/докато срастне
фрактурата (помощно
средство - проходилка,
канатка,
бастун),
което би щ
гарантирало
бърза битова
адаптация и
самостоятелност
при
обслужването
си.
Антикоагулантните
препарати са
също задължителни
около месец
след
травмата.
Стриктното
поддържане
на контрола
върху съпътстващите
ваболявания
(АХипертония)
е строго
задължително.
Налице
са данни за
епилептично
заболяване на
Н. К.,
документирано
с Епикриза
ЛИБ 24271 от 29.10.07г.
От
Неврологична
клиника на
ВМА, където е
лекувана с
диагноза
Епилепсия.
Комплексни парциални
пристъпи .... С
описани анамнестични
данни за
внезапно
настъпило
безсъзнателно
състояние с
гърчове в
четирите
крайника и преживени
подобни
инциденти в
миналото след
ПТП с травма на
главата, с
мозъчна
контузия и
загуба на съзнание.
Диагнозата е
обективирана
с ЕЕГ изследване
с абнормен
запис и фокус
на
нискоамплитудни
бавни вълни
комплекси спайки
бавна вълна в
ляво фронтотемпорално
и с КТ на
мозък 2007 г. с
данни за
мозъчна
атрофия. Стар
инсулт или контузионно
огнище в лява
малкомозъчна
хемисфера.
Провеждано е
лечение с антиепилиптичен
медикамент карбамазепин
3x1/2 табл.
Посттравматичната
епилепсия,
каквато е диагностицирана
при Н. К.може
да се изявява
с психични
отклонения до
епилептична
промяна на личността
и
епилептично
слабоумие за
което
липсват
документални
данни. В приложената
мед. документация
е отбелязана
еднократна
консултация
с психиатър с
диагностициран
тревожен
синдром, за
което е назначено
съответно
лечение с хедонин
1/2 т. (ИЗ 9361/19 г- ВМА Н.О.).
В същият
документ е
отбелязано
че пациентката
приема хронично
диазепам - бензодиазепинов
препарат. В
ИЗ ЛИБ 120088/15 г. на
ВМА Н.К. е
диагностициран
също психоорганичен
синдром.
Генерализирана
Атеросклероза
3-та ст. ХМСБ Мултиинфарктна
епицефалопатия
ИМИ във ВБС. Дискоординационен
с-м Дискови
хернии на Л4Л5
Л5Ес1.
От
медицинската
документация,
приложена по
делото има
налична Остеодензитометрия
проведена на
11.2.2016г със Т I skor
-3.6.
И
Това
означава че
остеопорозата
при. Н. К.е
авансирана и
доста
изразена.
Но
това не
означава че е
невъзможно
да движи
горните
крайници.
Защото
последните
се извършват всл.
движения на опорнодвигателния
апарат. (кости,
мускули и
стави). Няма
данни за
пълно
обездвижване
на Горни крайници.
Налице
са данни за
диагноза
Генерализирана
атеросклероза
АХ 3-та ст.
Мултиинфарктна
енцефалопатия
Дискоординационен
с-м с
обективно
състояние
отразено със
слабост в
двете ръце до
степен до
невъзможност
да се
обслужва. КТ
данни за
мозъчна
атрофия.
Исхемична
енцефалопатия
и Вътрешна неоклузивна
хидроцефалия
(ИЗ 20088/15 г. ВМА Н.О.).
Описаните
увреждания
на мозъка, обективизирани
в КТ
изследване
представляват
нарушение на
мозъчното кръвообръщение,
на
хидродинамиката
у
пациентката (МСБ)
и могат да
обусловят
разстройства
на паметта с
дезориентация,
смущение в
познавателната
способност в праксиса.
При
по-напреднали
стадии се
стига до
деменция. Развитието
на старческа
деменция е
индивидуално.
Липсват невропсихологични
изследвания
извършени в
тази насока, които
могат до
изключат
наличие на паметови
смущения,
увреда на
познавателната
функция и др.
или се доказват
тези нарушения,
което би
могло да е
повод за поставяне
на Н. К.под
запрещение.
По
принцип
туморите (новообразуванията)
биват 2 вида:
доброкачествени
и злокачествени.
От
медицинската
документация,
приложена по
делото няма
данни за
наличие на
злокачествени
заболявания.
От
3.2016г. от
епикриза
приложена по
делото е (визуализиран
ехографски) диагностииран
Аденом
на дясна
надбъбречна
жлеза. Това е
вид
доброкачествен
Процес който
не нараства и
не се
развива, не метастазира.
От
медицинската
документация
приложена по
делото Няма
данни за
прогресия.
Не си
обяснявам
счупените
ребра (обяснението
е в
показанията
на третия и
четвърти
свидетели), плеврофиброзата, след
като на 27-ми
февруари има
заключение от
рентгенолог
специалист,
който е
написал, че
белия дроб
няма някакви
особени
изменения, че
няма
травматични
изменения в
областта на
гръдната
клетка, че
сърцето е в
границите на
нормата на
рентгеновата
снимка и след
това само два
месеца
по-късно има
някакви
заключение,
които са така
странни,
особено
счупените ребра
не мога да си
ги обясня
въобще, освен
с някаква
травма, която
е настъпила в
последствие.
В
документите
от историята
на
заболяване, при
постъпването
на
пациентката
са отразени
някои насоки
за
продължаване
на лечението
след
изписването.
Там е
записано, че
е желателно
тя да
продължи
стационарно
лечение, т.е.
рехабилитацията
да продължи в
стационарни
условия,
което не е
извършено. В
епикризата
също има
някои
предписания,
най-вече що
се касае до лечебната
физкултура с
помощта на
помощните
средства,
които се
използват в
такива
случаи.
Никъде в
медицинската
документация
не е отразено
да са спазени
тези
препоръки,
както има и
препоръка за контролен
преглед след
7 дни, което е
закон.
Задължително
при
счупвания след
7 дни се прави
контролен
преглед,
който не е
извършен
също при
пациентката.
Въпреки
препоръките
от
епикризата,
насоките на лекарите,
които са се
занимавали
със случая в
Пирогов, там
изрично е
препоръчано,
че трябва да
се проведе
продължаването
на наблюдаването
що се касае
до
придружаващите
заболявания,
от общо
практикуващия
лекар, но
това не е
извършено. „Фраксипарина“
последните
години се
наложи като
задължителна
практика при
приемане и
изписване на
пациенти с
фрактури,
защото това е
антикоагулант,
а има много
голяма
опасност при
фрактурите
от последващи
тромбози,
било мозъчни,
било белодробни
тромбози и
това е
задължителна
практика вече
във всички
травматологични
клиники, отделение
за
профилактика
на тромбози,
особено при
пациенти със
възможности
за сърдечно
съдови
усложнения,
мозъчни,
белодробни,
просто е
задължителна
практика. При
Н. К.е
препоръчано,
но няма данни
е прилагано.
Резорбция на
костта, това
е
закономерно
явление при
счупванията
на костите.
Има момент
когато към 7 -
мия ден се
извършва лизиране
или
резорбция на
костно
вещество
около мястото
на
фрактурата.
Костта
събира
потенциал и
следващия
етап е вече фиброзно
срастване,
т.е.
резорбцията
е част от
процеса на
оздравяване
на костта, тя
не е
усложнение,
но за това се
прави
обикновено
контролен преглед
на 7 - мия ден,
защото
тогава се
уточнява да
няма някакви
допълнителни
счупвания,
които не са
се видели
веднага, дали
няма
разместване
на
фрактурите,
които се наблюдават,
за да се
уточни
по-нататъшната
терапевтична
тактика. Задължително
при
по-възрастни
хора се провежда
рехабилитация
във
стационарни
условия, за
да се приучат
с помощта на
персонала
към движения,
към ползване
на помощни
средства,
извършва се
наблюдение и
лечение на
всички
придружаващи
заболявания
и това много
спомага за по
– нататъшната
им
реабилитация
в
ежедневието.
Н. К.не е имала
някакви
особени
показания за
да се приемат
редовно
ежедневно
сънотворни
препарати,
обезболяващи,
да и те са
били
предписани в епикризата,
обезболяващи,
да,
противовъзпалителни,
които да
ускоряват
калцирането да,
антикоагуланти
да, но
сънотворни
препарати не
е било
необходимо
да се взимат,
просто е
трябвало да
се извърши
рехабилитация.
… тя е била
лекарка
жената (става
въпрос за
починалата), ….
Имало е
лекарства,
които тя е
приемала заради
високо
кръвно
налягане
най-вече,
имала е
бъбречни
проблеми,
имала е
атеросклероза,
това е
терапията,
която тя си е
извършвала
ежедневно, тя
е била лекар
с висше
образование
и се е поддържала
доста добре в
живота си. Тя
си е обръщала
внимание и в
била в
абсолютно
компенсирано
състояние
при
приемането в
Пирогов и
изписването
в Пирогов. За
целият й престой
в Пирогов тя
е била в
достатъчно добро
състояние и
единствената
консултация,
която е била
извършена
допълнително
е била с
офталмолог,
т.е. с очен
лекар, тя не е
имала нужда
от никакви
други
особени
консултации,
терапии,
изследвания.
Единствената
консултация
е била с
офталмолог,
поради оплаквания
и това е,
иначе
всякакви
комбинации нататък
с лекарства,
с подходи е
бил неправилен,
просто е
трябвало да
си провежда
изписаната
терапия.
Значи има
данни, че не е
провеждана
нужната
терапия, т.е. с
антикоагуланти,
с
обезболяващи
и
противовъзпалителни
средства, не
е извършен
контролен
преглед за да
се проследи
състоянието
на болната,
не е
осъществен
контакт с
общо
практикуващ
лекар и
лечението е
провеждано
така доста
непрофесионално
и проформа.
Никъде не видях
в
медицинската
документация,
че е извършен
контролен
преглед, не
видях, че са
изпълнени
препоръките
от „Пирогов“,
особено що се
касае до
стационарното
продължаване
на лечението.
Има
специални
центрове за
рехабилитация
на такива
хора, където
се занимават
точно с това,
да
социализират
хората, защото
счупването
не е било чак
толкова
тежко. Това
счупване на
таза би било
много тежко
ако беше
изцяло
прекъснат
тазовия
пръстен, т.е. в
случая ако
бяха счупени
и двете
рамена на
срамната
кост, а при
нея, при г-жа К.,
е било
счупено само
долното рамо
на срамната
кост, тазовия
пръстен е
цял, тя може
да стъпва, тя
може да се
обслужва,
просто трябва
да преодолее
първоначалния
шок и да бъде
приучена да
се ползва с
помощни средства
и тя би могла
в
ежедневието
да се обслужва
без проблеми.
Счупването
не е толкова
тежко. Значи
обикновено фраксипарин
се прави
подкожно в
областта на
пъпа, има следи
от неговото
прилагане,
има
кръвоизлив в
мястото на
прилагане, не
е описано
това нещо в
известието
за смърт,
няма данни,
че някакви
рецепти да са
приложени, че
са купувани
тези
лекарства, не
говорим за
прилагането
им даже, а че
са купувани,
няма рецепти,
които да са
приложени по
делото, че са
купувани, от
там съдя. Ако
не е
достатъчно
добър
професионалист
би могло да
се случи
това,
повикания
лекар да
констатира
смъртта, който
не е запознат
с
медицинското
досие, може
да напише
нещо
различно,
което може да
се различава
от
действителното
здравословно
състояние, но
описването
на счупени
ребра няма
как да се
сбърка. Първите
няколко дни
тя е имала
нужда от
чужда помощ,
докато се преодолее
първоначалния
болков
синдром,
който е
някъде около
7 – 8 дни и докато се
проучи да
ползва
помощни
средства и
затова тези
хора
продължават
лечението в
центрове за
рехабилитация,
по здравна
каса. Или в
домове за
възрасни
хора срещу
заплащане, но
най-често
имат право да
продължат
стационарно
рехабилитация,
по здравна
каса. Остеопорозата
има
отношение
към
здравината
на костната
структура, но
няма никакво
отношение
към
функцията на
опорно
двигателния
апарат, така
че
остеопорозата
може да е
причина за счупването
да речем,
защото при
здрава кост може
такова
падане да не
доведе до
счуване, но
при нея се е
счупило, може
в основата на
това
счупване да е
била
остеопорозата,
тя е имала
счупване на
шийката на бедърна
кост в дясно,
имала е
счупване на хумерус в ляво,
имала е
счупване на
първи
лумбален прешлен,
през
годините,
това са все
такива фрактури,
предполагам,
че
по-голямата
част за заради
нарушената
костна
структура, заради
остеопорозата,
но това няма
отношение
към
движението
на крайника.
От документацията,
която имаме
там има електромиографии
и на
последната електромиография,
тогава беше 2018
г. е уточнено,
че
засягането
на нервите
касае нерус перонеус профундос,
който е на
крака и нерус
медианос
на лявата
ръка, а
нервите на
ръцете и на
краката са
доста повече,
които не биха
могли да
объркат
моториката
на крайника.
Може да съдим
за нейното състояние
при
постъпването
й в Пирогов.
Там колегите
описали, че
тя постъпва в
задоволително
общо
състояние, не
са описани
някакви
отклонения
нормата.
Записани са
като придружаващи
заболявания
артериална
хипертония и аденом на
надбъбречната
жлеза, които
неща се проследяват
в годините,
които тя си
ги е държала
в
компенсирано
състояние. Не
са отбелязани
никакви
отклонения
от нормата за
възрастта й.
При
най-внимателно
проследяване
на огромната
документация,
която има по
делото,
никъде не се
намериха
документи от
прегледи,
изследвания,
заключения
за тремор в
ръцете и за
заболяването
паркинсон,
което е
основния
причинител
за тремор в ръцете.
Паркинсона
довежда до
такива дискоординация
на фините
движение,
движенията
при моториката
на ръцете,
така че друго
няма какво да
бъде като
причинител
за такова
нарушение.
Депозирано
е заключение
на СГЕ,
неоспорено
от страните и
прието от
съда, като
компетентно
изготвено. От
него, както и
от разпита на
в.л. в о.с.з. 03.05.2022г.
се
установява,
че:
I.7.1. Н.В.К.се
е подписвала
сама към м. март
2020г.
7.2.
Подписите в
медицинските
документи в
Пирогов:
-
декларация
от 27.02.2020г;
-
декларация
за
информирано
съгласие за
медицински и
хирургически
процедури
без дата;
-
декларация
за
информирано
съгласие за
преливане на
кръв и кръвни
съставки без
дата;
-
декларация
за
информираност
и съгласие на
пациента по
отношение източника
заплащане за
диагностиката
и лечението
на неговото
заболяване
без дата;
са
положени от Н.
В.К..
Ръкописните
текстове в
тези
документи не са
написани от Н.
В.К..
7.3
В писмено-двигателните
навици на К.има
изменения с
течение на
времето
отразени в
почерка щ, изразяващи
се като признаци
характерни
за така
наречения
„старчески
почерк“. Те се
дължат на нормални
възрастови
изменения, но
не и на болестни
изменения,
употреба на
лекарствени
и упойващи
средства и
други.
7.4.
В
представените
документи не
се установиха
признаци за имитация
на текст и
подписи на К.;
7.5.
He е възможно
едно лице да
се подпише
два пъти по
абсолютно
еднакъв
начин, така
че при налагане
един върху
друг двата
подписа да ъвпадат.
Това е и
уникалното
при
подписите на
един човек -
за разлика от
дактилоскопните
отпечатъци
от един и
същи пръст,
които винаги
съвпадат, при
подписите
това е
невъзможно, а
ако съвпадат
то единият е
копие на другия.
7.6.
При
подписите в
изследваните
документи в „Пирогов“
има
съвпадения в
общите
(транскрипция,
степен на обработеност,
размер,
наклон,
степен на
свързаност) и
в частните
(сложност и
форма на
движение,
количество и
направление
на
движението,
относителни
размери, относително
месторазположение
на точките на
начало, край
и пресичане) графически
признаци.
7.7.
Не е възможно
писмено-двигателния
апарат на Н. К.да
е увреден до
невъзможност
да пише в
резултат на
заболяванията,
за които има данни
в
приложената
по делото
медицинска документация.
II. Подписите
са положени
от лицето с
традиционно
пишещата
ръка, като не
е ясно коя е
тя. Има
признаци при
почерк,
когато се
пише, когато
е с лява ръка,
когато е с
дясна,
получават се
огледални
изображения,
но в случая е
подпис, който
е един и същ. Няма
данни
заболяванията
да са се
отразили на
полагането
на подписите.
Единствено
евентуално
наличието на
инсулт би
могло да даде
отражение но
вещите лица
не са
констатирали
усложнения, които
да нарушат
двигателните
навици на лицето.
Не е отразено
такова нещо в
самите подписи.
Нарушен
е само един
нерв и то на
лявата ръка,
докато при
двигателните
функции
участват
много повече
нерви.
Депозирано
е заключение
на Датилоскопна
експертиза,
неоспорена
от страните и
приета от
съда, като
компетентно
изготвена. От
нея, както и
от разпита на
в.л. в о.с.з. от
08.11.2022г., се
установява,
че не е ясно
пола на лицето,
от което са
взети
отпечатъците,
нито от кой
пръст. Не
може да се
установи
възраст. Отпечатъците
са идентични
и не
принадлежат
на М.И., Г.И. и Д.Т..
Самото
заключение
не е относимо
към предмета
на спора,
предвид
фактите,
които установява.
Достоверността
на
констатацията
на нотариуса
се
предполага.
За
състоянието
на
починалата и
условията при
които е била
гледана е
съставен
диск, който
не е бил
приет (л. 398а).
Причината е преклузия,
но CD е допустимо
доказателствено
средство (Решение
№ 1062 от 10.11.1986г. по
гр.д. № 655/86г., II г.о.
на ВКС; Решение
№ 136 от 11.04.2011г. по
гр.д. № 602/2010г., IV г.о.
на ВКС и р. 1510-77-I) –
доводът,
изложен на л. 400,
е
неоснователен.
Образувано
е
наказателно
производство
– Писмо от МВР
(л. 494, т. 3).
С
определение
от 08.09.2020г. ищецът
е освободен
от процесуалното
задължение
да заплаща
такси и
разноски (л. 120).
По
декларация
г-н В. няма
каквито и да
са доходи (л. 123).
По
делото е
заплатена
гаранция по
обезпечение
за бъдещ иск – 3
928,85 лева (л. 141 и 153).
от правна
страна:
Исковете
са изцяло
допустими -
недопустимият
иск е
недействителен,
но неговата
порочност е
поправима, и
то с обратна
сила, ако липсващата
положителна процесуална
предпоставка
възникне или
съществуващата
процесуална
пречка
отпадне.
Настъпи ли
такова
заздравяване
на порочно
образувания
процес, той се
смята за
редовно
възникнал от
деня на недопустимия,
но вече
саниран иск
(проф. Сталев –
„Българско
гражданско
процесуално
право“, изд. 2020,
стр. 170).
Първоначално
искът е бил
недопустим
за Ѕ от ид.ч.,
но порокът
(липса на
правен
интерес) е
саниран. Частта
на отреклия
се или на оня,
който е изгубил
правото да
приеме
наследството,
уголемява
дяловете на
останалите
наследници (чл.
53 от ЗН).
Не е
налице и преклузия
(доводът е
сторен в
първото о.с.з.
от 08.06.2021г. – л. 801): с
измененията
на ГПК (обн.,
ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.) в
ал. 3 на чл. 146 се
създаде ново
изречение
второ,
съгласно
което, ако в
изпълнение
на
предоставената
от съда
възможност
за становище
и ангажиране
на
доказателства
страните не
направят
доказателствени
искания, те
губят възможността
да направят
това
по-късно,
освен в случаите
по чл. 147 ГПК. С
това
изменение
нормативно
се закрепи
съществуващото
и преди това
тълкуване на
закона, а и
създадената
вече съдебна
практика
(Решение №
549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г.,
на IV г.о.;
Решение №
700/06.12.2010г., по гр.д. №
304/2010г., на III г.о., постановени
по реда на чл. 290 ГПК), че
окончателната
преклузия
за
ангажиране
на
доказателства
от страните
по делото не
настъпва
преди края на
първото
съдебно
заседание,
както и, че
същата е свързана
със
служебното
изпълнение
на задълженията
на съда
касаещи
дадените в
доклада
указания и
разпределяне
на
доказателствената
тежест.
1. по
иска с пр. осн.
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД:
1.1. Когато
някое от
участващите
лица не може
да подпише
поради
неграмотност
или недъгавост,
прилага се
чл. 189 … (чл. 579, ал. 2 от ГПК); частен
документ,
издаден от
неграмотен,
трябва да
носи вместо
подпис
отпечатък на
десния му
палец и да
бъде приподписан
от двама
свидетели.
Ако
отпечатъкът
на десния
палец не може
да бъде
сложен, в
документа
трябва да се
отбележи
причината за
това, както и
с кой друг
пръст е сложен
отпечатъкът
(чл. 189, ал. 2 от ГПК).
Когато
издателят на
документ е
неграмотен
(такова е и
лицето, което
не може да
чете и разбира
съответния
език, на
който е
съставен
документът),
вместо
подпис върху
документа то
трябва да
постави
отпечатък от
десния си
палец. Ако
отпечатък от
десния палец
не може да се
сложи, в
документа
трябва да се
отбележи
причината за
това, както и
с кой друг
пръст е
сложен
отпечатък
(чл. 189, ал. 1 от ГПК).
По същия
начин трябва
да се
постъпи,
когато грамотно
лице поради
недъгавост
не може да се
подпише
(Решение № 503 от
27.IХ.1996 г. по гр. д. №
158/96 г., I г. о.,
докладчик
съдията Т.
Стоилов: Валиден
е частният
документ, под
който издателят
му е положил
отпечатък от
палеца на дясната
си ръка,
макар да е
бил грамотен,
щом поради
болестно
състояние не
е могъл да се
подписва).
Отпечатъкът
трябва да
бъде толкова
ясен, че да
позволи
дактилоскопично
идентифициране.
Мастилено
петно не е
отпечатък. За
да има
формална
доказателствена
сила подобен
документ,
необходимо е приподписването
му от двама
свидетели.
Свидетелите
трябва да са
присъствали
при полагане
на отпечатъка
и да
удостоверят,
че на
неграмотния
е било
известно
съдържанието
на документа.
Само така
може да се
гарантира, че
неграмотният
е искал да
направи
материализираното
в документа
изявление.
Чл. 189, ал. 2 важи и
когато издателят
на документа
е грамотен,
но сляп (ТР № 71
от 10.0770-ОСГК на
ВС и Решение
№ 90 от 26.I.1970 г. по гр.
д. № 2107/69 г., I г. о.),
иначе няма да
има
сигурност, че
на слепия е
известно съдържанието
на документа,
който е
подписал.
Изискването
за приподписване
от двама
свидетели е
смислено,
когато документа
е частен. При
нотариално
или съдебно
удостоверяване
на подписа то
е излишно.
Ролята на
свидетелите
се изпълнява
от нотариуса
или от съда (ТР
№ 61 от 03.05.73 на ОСГК
на ВС – в него
изрично се
сочи и болест;
Решение № 313 от
6.III.1985 г. по гр. д. № 351/84
г., I г. о. и
Решение № 1283/10.04.2009
г., по гр. д. № 3168/2007г.,
на II г.о.).
Според
Решение № 316 от
23.01.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2371/2013 г., III г. о.,
ГК, докладчик
съдията Емил
Томов, частен
е случаят,
при който
действителна,
трайна
невъзможност
за полагане
на ръкописен
подпис и
саморъчно
изписване на
имената в
нотариалния
акт поради
недъг не е
била налице и
на това
основание, по
иск на
положилия
палец прехвърлител
е съдебно
установено,
че е нарушен
чл. 579 ГПК, като е
прогласена
нищожността
на акта поради
неспазване
на
предписаната
в закона форма.
Формалната
нищожност
при
нотариалното
прехвърляне
в този случай
не дава основание
за извод, че
липсва
писмена
форма за
договор,
който ще има
значението
на
предварителен,
щом страната
е изпълнила
полагането
на пръстов отпечатък
пред
нотариуса
със
съзнанието, че
осъществява
една писмена
форма, за да
прехвърли
собствеността.
Ирелевантно
при извод за
писмена
форма,
каквато
законът
изисква и за
наличие на
обвързващ
предварителен
договор по
чл. 19, ал. 1 ЗЗД, е
дали
невъзможността
за ръкописно
изписване на
име и подпис
в нотариално
оформения
договор е
била едностранно
симулирана,
или погрешно
е указана от
нотариуса.
Както
полагането
на ръкописен
подпис, така
и полагането
на пръстов отпечатък
от палец в
договора е
съзнателно действие
на страната,
което
извършено
пред нотариус,
засвидетелства
безпорочно
волеизявление
за договорна
обвързаност -
доколкото не
се установи
факт за
противното.
Двата случая
законът
третира като
писмена
форма, поставя
ги под общ
правен режим
при установяване
на пороците
на
волеизявлението,
или авторството
му. Нотариусът
обаче следва
да посочи
причината за
отклоняването
от общия ред
за
нотариално
удостоверяване
– има се
предвид
обаче защо
различен
пръст (Определение
№ 926 от 17.12.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2638/2019
г., IV г. о., ГК,
докладчик
съдията Мими
Фурнаджиева
и Решение № 234
от 17.12.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 4057/2013 г., II г.
о., ГК,
докладчик
съдията
Емануела
Балевска; т. 2
от Определение
№ 51 от 10.02.2020 г. на
ВКС по гр. д. № 3314/2019
г., I г. о., ГК,
докладчик
председателят
Маргарита Соколова,
относно
какво
представлява
общия ред).
Въззивното
решение е
постановено
в
съответствие
с
установената
съдебна практика,
изразена в
решение № 719 от
25.07.2000 г. по гр. д. № 1436/1999
г. на ВКС, II г. о.,
че при
специална
разпоредба
относно
нотариалните
актове за
завещание,
досежно
начина на
полагане на
подпис от
завещателя
при
неграмотност
или
недъгавост,
прилага се
общата
разпоредба
на чл. 475 от ГПК
отм. /чл. 579 от ГПК/,
отнасяща се
за
нотариалните
актове; че
при
хипотезата
на чл. 24, ал. 2 от ЗН е необходим
подпис на
завещателя,
който може да
бъде положен
чрез
отпечатък от
десния му
палец, а при
хипотезата
на чл. 24, ал. 3 от ЗН
изявлението
на
завещателя
замества
неговия
подпис. Т. е.
завещанието
не е недействително
поради
неуказване
на причината
поради която
не е положен
подпис, а е
поставен
отпечатък (Определение
№ 973 от 1.08.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 256/2011
г., III г. о., ГК,
докладчик съдията
Жива Декова).
От
изложеното
следва, че
нотариалното
удостоверяване
е валидно.
Починалата
може и да е
мислела, че
ще заблуди
„гледащите я“ –
ответника,
четвъртия
свидетел и втората
приобретателка
(евентуално
мисловна самоуговорка
- лицето
мислено не
желае
резултата на
волеизявлението,
което прави – reservatio mentalis),
може и да
търсела
внимание
(усложнено
отношение,
което е
довело до
дълги
разговори с първия
свидетел и
полицая;
по-горе
относно
третия сивидетел
вече бе взето
отношение),
като това е
без значение,
тъй като
валидно е
предоставила
права на
пълномощниците
си.
1.2.
ВКС приема,
че
предпоставка
за нищожност на
догорява за
гледане и
издръжка е
знанието на
приобретателя
за
скорошната
смърт на прехвърлителя
– в тази
връзка
Решение № 420
от 11.01.2012 г. по гр. д.
№ 99/2011 г., г. к., ІІІ г.
о. на ВКС:
Изискваните
фактически
предпоставки
за приложение
на
основанието
за нищожност
на договор за
прехвърляне
на недвижим
имот срещу
задължение
за издръжка и
гледане поради
липса на
основание е
наличие на
заболяване,
предполагащо
настъпване
на смъртта
твърде скоро
след датата
на договора,
както и
знание на
приобретателя
към момента на
сключване на
сделката за
скорошното
настъпване
смъртта на прехвърлителя; също:
Решение № 384 от
10.05.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1190/2009 г., III г. о.,
ГК, докладчик
съдията Емил
Томов; и Решение
№ 569 от 8.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 76/2009
г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията
Красимира
Харизанова (решенията,
сочени от
ищеца не са
приложими: Решение № 381/06.06.2006 г. по гр.
д. № 1073/2005 на
ВКС; Решение № 569/08.03.2011 г. по г.д.
№ 76/2009 г. на
ВКСК; Решение
№ 384/10.05.2010 г. по г.д. 1190/2009 г. на
ВКС; Решение
№ 420/11.01.2012 г. по г.д. 99/2011 на
ВКС, тъй като
разгледаната
в тях
хипотеза е за
знание;
според този
състав
същото се
отнася и до състояние
след
операция,
което е
възстановимо
във времето –
доводът е
изложен в
писмените
бележки).
1.3.
Според Решение
№ 461 от 2.11.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1556/2011 г., IV г.
о., ГК,
докладчик
съдията С.
Бояджиева, С
въззивното
решение в
обжалваната
му част е
прието, че
договорът,
сключен на 21.09.99
г. във формата
на нот.
акт № г.,
съгласно
който наследодателката
на ищците С. Д.
Б. е прехвърлила
на К. М. К.
апартамент,
находящ се в
[населено
място], [улица],
срещу
задължение
за осигуряване
издръжка,
гледане и
спокоен живот,
какъвто е
водила и до
края на
живота й, е нищожен
поради липса
на основание
- чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД.
Установено е,
че с два
други
договора,
предхождащи
процесния,
срещу
прехвърляне
собствеността
върху
недвижими
имоти
ответникът е
поел задължения
да се грижи
за наследодателката
на ищците
като й
осигури
нормален
живот. Съдът
е счел, че
доколкото по
делото нито
се твърди,
нито се
установява
възникнала
след втория
договор и
съществувала
към 21.09.99 г.
необходимост
от
допълнителни
грижи и
средства за
издръжка на
С. Б. поетото с
договора
задължение
се
припокрива
по обем и
съдържание с
произтичащото
от
предходните
договори, поради
което е
направил
извод, че
липсва основание
за
сключването
му. Уважен е и
предявения
иск по чл. 34 ЗЗД
с мотиви, че
установеният
порок в
договора
поражда
задължение
за връщане на
всичко
получено по
него.
В
приложената
към
касационната
жалба съдебна
практика -
решение № 151 от
4.03.92 г. по гр. дело
№ 1235/91 г. на ВС, I г. о.;
решение 1747 от 5.09.69
г. по гр. дело №
1203/69 г. на ВС, I г. о. и
решение № 465 от
30.05.01 г. по гр. дело
№ 1090/00 г. на ВКС, II г.
о. е прието, че
не е нищожен
договорът за
прехвърляне
на имот срещу
издръжка и гледане,
ако преди
него е
сключен
между същите
страни
договор за
прехвърляне
на друг имот
също срещу
издръжка и
гледане (предмет
на сделката е
била Ѕ от
жилище прехвърлено
в рамките на
самото
семейство –
син и съпруга).
Настоящият
състав на IV г. о.
на ВКС, на
основание чл.
291, ал. 1 ГПК,
намира за
правилно
второто разрешение.
Последващият
договор за
прехвърляне
на
собственост
срещу
задължение за
издръжка и
гледане не е
без
основание. С
този договор
приобретателят
е поел
задължение
за цялостно
гледане и издръжка
на своя
праводател.
Обстоятелството,
че такова
задължение е
било поето от
приобретателя
с предходен
договор или
договори не
означава, че
последващият
е сключен без
причина
/основание/.
Не е имало
пречка още с
първия
договор в
полза на
приобретателя
да се
прехвърли
правото на
собственост
и върху
имуществото,
предмет на
последващите
договори
срещу
гледане и
издръжка,
което е израз
на
свободната
воля на
страните да определят
съдържанието
на
договорите,
сключени между
тях.
Въпросите по
обема на
грижи с оглед
стойността
на
прехвърлените
имоти и тяхното
изпълнение
са несъотносими
към спорния
предмет,
въведен с
иска по чл. 26, ал.
2, пр. 4 ЗЗД. Те
биха могли да
бъдат
предмет на обсъждане
по иск с
правно
основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД.
Съответно
и този довод,
изложен в
исковата молба
е
неоснователен.
Отделен
е въпросът,
че четири
едновременни
сделки (те са
изповядани
поотделно/последователно,
тъй като фактически
друго е
невъзможно)
за едно и
също задължени
е крайно странна
конструкция.
Според
цитираната
от самия
ответник
практика,
това има
отношение към
изпълнението
по първата
сделка, а тя е
именно
процесната.
1.4. От
събрания по
делото
доказателствен
материал
може да се
направи
следния
извод – прехвърлителят
по договорите
е възрастна
образована
жена,
страдаща от
множество, но
не особено
притеснителни
заболявания,
характерни
за възрастта
щ. Всички
свидетели
дават
показания, че
е била напълно
адекватна,
борбена и
изпълнена с
желание за
живот, макар
становището
на настоящата
инстанция да
е малко
по-различно:
Г-жа К.,
лекар по
образование,
си пишела
сама жалбите,
като давала
съвети на
политици за
промени в
основните
кодекси (това
поведение е
странно);
след
изписването
си от
„Пирогов“ се е
доверила на
нискообразован
работник да я
гледа, а това
е
предполагало
поне базови
медицински
познания
(последният
свидетел
няма такива).
Нормално е,
при
абстрахиране
от горното,
да се потърси
ФЛ за
асистент, още
повече, че
г-жа К.към
момента на
изписването
си е имала
проблеми със
самообслужването,
но не и това
да се случи в
чудо жилище
на една
практически
непозната, необразована
(видно от
дословно
записаните щ
реплики в протокола)
и
непрепоръчана
от никого
жена. Прехврълителката
е била
заможна –
като дори е
демонстрирала
това си положение.
Могла е да си
осигури
качествена медицинска
помощ. Вместо
това се обръща
към подобен човек
и прехвърля
не един, а
четири
апартамента,
и то не на
лицето, което
би трябвало
основно да се
грижи за нея. Отказва
се от
болнична и помощ
и от каквато
и да е
рехабилитация
(поне според гладащата
я, третият
свидетел е на
различно
мнение). Държи
се странно с
познатите си
– наемателя си
съсед и
друга,
спомената от
този свидетел
съседка, а
също така и с
полицаите.
Приема, че е
гледана
добре, което,
съобразно заключението
на СМЕ
очевидно не е
така, и се подписва
с палец при
положение, че
обективно е
била в
състояние да
се подпише с
подпис.
След
изписването
си от
„Пирогов“
вероятно е била
изплашена и
дезориентирана.
Впоследствие
притеснението
щ се е
засилило или би
трябвало да
се засили,
тъй като тя
сама се е
отказала от
житейското
си
предимство –
относителна
имуществена
обезпеченост.
Тя е била
болна
възрастна
жена на
легло, без възможност
да
интервенира
по отношение
на останалата
си
собственост
(тази в
провинцията),
а и вече без
жилище.
Трябвало е да
разчита само
на четвъртия
свидетел и
нейните познати.
От гледна
точка на един
адекватно
мислещ човек,
това
поведение не
е логично. Би
станало
логично, ако
се приеме, че
освен притеснението/страха,
за което се
спомена,
вероятно е
била често и
на
сънотворни.
Може да се
предположи и
че към този
момент вече е
била налице
ситуация на
старческо слабоумие
(dementia sinilis) или
състоянието
на жената,
поне
временно, е
било с
подобни
външни
характеристики.
Според
СМЕ тя е имала
и
заболявания,
което може и
да са
повлияли на
психиката щ,
но няма
ангажирани
доказателства
(пълно главно
доказване –
чл. 154 от ГЩПК) за
това, че г-жа К.,
особено след
изписването
ѝ от „Пирогов,
не е
разбирала
значението
на
постъпките си
(доводът е
сторен на л. 7,
стр. 6 от
исковата
молба) – чл. 31, ал.
2 от ЗЗД.
Съобразно
изложеното,
първият иск е
неоснователен.
Съобразени
са
постановките,
изложени в ТР
на ВКС ОСГТК
от 27.04.2022г. по т.д. 1/2020г.
Нищожността,
ако не е
такива от
външна
страна (договорка,
изрично
включена в
самото
съдържание
на договора,
което
очевидно
противоречи
на закона и/или
на морала –
например за
сексуална
услуга) се
твърди, а
след това и
доказва от
този, който
има интерес
за това (чл. 154 от ГПК). Същото
са отнася и
до основанията
за
унищожаемост.
Нотариусът
не е длъжен
да дава
правни съвети
или да се
съмнява в
поведението
на ФЛ-изявили
желание да
ползват
неговите
услуги. След
като св. Д. се е
убедил, че
г-жа К.разбира
какво върши,
е заверил
пълномощните,
а майка му е
изповядала
сделките –
нямала е
законна причина
да се усъмни
в каквото и
да е. Всеки,
включително
и последващ
нотариус, е длъжен
да се
съобрази с
нотариалното
удостоверяване
(в случая
пълномощните),
а не да прави
някакви
допълнителни
проверки. Решаващият
орган е
наясно, че
напоследък
да съществува
и такава
практика,
която не
противоречи
на закона,
само ако не
предполага
отказ или отлагане
на
действието,
свързано със
зачитането
нотариалното
удостоверяване.
Няма
данни св. Д. да
е излязъл
извън
съдебния си
район, когато
е
удостоверил
волята на
починалата
да упълномощи
ответника и
негова
близка (в Решение
№ 217 от 21.01.2020г. по
гр.д. № 582/2019г., г.к.,
ІІІ г.о. на ВКС,
се сочи, че
липсата на
пълен адрес е
проблем, но
до нищожност
води
излизането
от съдебния
район; Наредба
№ 32 от 29 януари 1997
г. за
служебните
архиви на
нотариусите
и
нотариалните
кантори, няма
отношение
към
валидността
на удостоверяванията).
2. по иска с пр.
осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД:
Договорът
за гладене и
издръжка не е
предмет на
изрична
правна
уредба (contra inominata) и
е сключен на
основан на
чл. 9 от ЗЗД. Той
е двустранен,
възмезден,
формален, алеаторен,
с
продължително
действие.
Продавачът
се задължава
да прехвърли
вещно право
на насрещната
страна, а тя
от своя
страна дължи
даване на
издръжка в
натура. Със
сключването
на договора
настъпва транслативният
ефект - прехвърлителят
изпълнява
своето
задължение
веднага, за приобретателя
обаче
предстои да
изпълнява
задълженията
си.
Приобретателят
дължи обаче
само това,
което
изрично е
описано в
съглашението.
Без значение
е дали двете
престации ще
бъдат
равностойни
икономически.
"Гледането",
съобразно
правната
доктрина, е
да се върши
постоянно
потребното
за прякото
задоволяване
нуждите на
едно лице, а
"издръжката"
означава, че
приобретателят
е длъжен не
само да
полага лични
усилия и
труд, но и да
дава
материални
средства, които
са
необходими
за
задоволяване
нуждите на
лицето.
Съобразно
клаузите на
договора,
няма пречка
гледането да
се
осъществява
в чуждо жилище
и от трето
лице.
Клаузата за
развалянето
приживе е
нищожна
(накърнява
добрите
нрави).
Формално
договорът е
сключен на
05.05.2020г. и е продължил
до 14.05.2020г.
Съобразно
практиката
за последващи
подобни
договори,
цитирана от
ответника,
първият от
тях би
следвало да е
изпълняван
лошо. По
разбиранията
на решаващия
орган става
въпрос за
някакъв вид
измама или
най-малкото
непозволена и
абсолютно
непрофесионално
(до степен на пълна
негодност –
лошо
изпълнение)
осъществена дейност,
доколкото от
житейска е
гледна точка
е странно и
недостоверно,
че в
жилището,
което е
тристайно,
„случайно“
живеят
последната
свидетелка,
заедно с мъжа
си, сина и
снаха си,
починалата и
втора възрастна
жена (явно и
тя гледана) – арг. от ЗЛЗ
и Постановление
№ 283 на МС от 3.12.2010 г.
за приемане
на Наредба за
водене на
регистър на
лечебните
заведения за
извънболнична
помощ и
хосписите. Същевременно
гледащата е
могла и
веднага е
осигурила фининсовоспособен
съдружник и
още една допълнителна
гледаща.
Странно
изглежда и
изготвянето
на клипче,
което да
удостовери
състоянието
на
възрастната
жена, освен,
ако гледащите
не са имали
притеснение
за дейността
си, като така
са се
постарали да
си гарантират
успех в начинанието.
Служителят
на МВР (св. Г.) е
посетил
починалата
през април.
Тогава тя е потвърдила,
че е гледана
добре, като
вероятно с
оглед
показанията
на наемателя
щ, вече е
претърпяла и
второ падане.
Възможно е да
е била много
изплашена
или под влияние
на лекарства
(приспивателни),
макар, че според
свидетеля, тя
е била
адекватна.
Това е без
особено
значение. По-важното
е, че за
периода, за
който е
действал
договора, тя
не е била
раздвижвана,
а е била перманетно
на легло. Не е
получавала и
съответните
медикаменти
(според св. И.,
доколкото
може да щ се
вярва), а само
тези, които
сама си е
предписвала
и то в комбинацията
на преспивателни,
което не са ѝ били
нужни.
Жената
е изписана в
относително
добро здравословно
състояние,
като е била
необходима
само
рехабилитация
и чужда помощ
за обслужването
щ за известно
време
(всъщност
само няколко
дена). Вместо
това тя е
поставена на
легло, за
втори път е
бутната,
което, до
доказване на
нещо
различно – а
такива
доказателства
от страна на
ответника не
са
ангажирани, е
довело до
поредно
счупване (на
ребро), като в
комбинация с
некачествената
и
некомпетентна
грижа, е
довело до
смъртта щ
(независимо съпричиняване
на резултата).
В рамките на времетраеното
на договора
няма
потвърждаване/приемане
на грижата,
която
починалата е
получавала.
Изложеното
вероятно е и
хипотеза на
престъпление
(умишлено или
по
непредпазливост)
и е всичко
друго, но не и
дължимото
поведение по
отношение на
сключения
договор.
Прокуратурата
няма да бъде
сезирана,
доколкото,
видно от
изложеното в
„от
фактическа страна“,
досъдебно
производство
вече е образувано.
Изложеното
обяснява
поведението
и на лекаря,
констатирал
смъртта.
Фактологията
относно погребението
е ирелевантна.
Поради
изложените
съображения,
настоящата
инстанция
приема, че
искът с
правно
основание чл.
87, ал. 3 от ЗЗД, за
разваляне на
договор за
гледане и
издръжка е
основателен.
3.
по иска с пр. осн.
чл. 34 от ЗЗД:
Тъй
като втората
претенция е
основателна, това
се отнася и
до тази – не се
спори, че
жилището е
във владение
на ответника.
по
разноските:
1.
Сторените от
ищеца
разноски са в
размер на 9 450
лева.
Минимумът по
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за
минималните
размери на
адвокатските
възнаграждения
(предпоследна
редакция –
договорът е
от 01.11.2022г.), е 830 лева +
878,66 лева = 1 708,66
лева.
Съобразно чл.
2, ал. 5, тази сума
следва да се
умножи по 3 = 5 125,98
лева.
Проведени
са и 6
заседания: + 400
лева = 5 525,98 лева.
На
основание т. 3
от ТР от 6.11.2013г.,
т.д. № 6/2012г. и
предвид
усложнеността
на
фактическата
и правна
страна на
спора, съдът
намира, че сумата,
съобразена
като
разноски, не
следва да се
намалява под 7 000
лева.
Уважени
са два иска
от три – дължи
се сумата от 4 666,67
лева.
2.
страните в
производството
(ищец и
ответник) са
равнопоставени.
Всяка от тях
установява
тези
обстоятелства,
за които счита,
че са
релевантни
по делото,
съобразно
правната си
подготовка, а
и указанията
на решаващия
орган (в
доклада, а и
евентуално
впоследствие).
Абсолютно
недопустимо
е да се
оспорва по-малък
хонорар от
този, който
оспорващият
процесуален
представител
е договорил и
получил, като
съответен за
положения от
него труд (арг.
за
противното
от чл. 3 от ГПК).
5 050 / 3 = 1 683,33
лева.
По
компенсация
ответникът
дължи сумата
от 2 983,34 лева
(разноските
се
компенсират,
например: Определение
№ 798 от 24.11.2011г. по
ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І
т.о. на ВКС и Р. №
14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV
г.о., гр.д. № 5165 по
описа за 2016г.)
3.
Данъчната
оценка на
имота е 39 288,50
лева (л. 386).
Съответно
държавната
такса е 392,89
лева.
Интересите
са два:
валидност на
договора и реституция.
Това
означава 2 Х 392,89
лева.
От бюджета
на съда са
заплатени
следните
разноски: 2 106
лева (л. 467) + 1 200
лева (л. 470) + 59,36
лева + 63,32 лева (л.
503).
Определението,
с което
ищецът е
освободен от
процесуалното
задължение
за заплащане
на такси и
разноски
следва да се
отмени – той
очевидно не е
затруднен
финансово,
след като е
заплатил
адвокатско
възнаграждение
от 9 450
лева. Арг.
в тази насока
е и
заплатената
гаранция и
партидата на
ищеца в
имотния
регистър.
Ищецът
дължи на
съда, разноските
за вещи лица, тъй
като те са
свързани
изцяло именно
с тази
претенция: 3 428,68
лева.
Ответникът
дължи
държавната
такса - 785,78 лева.
Воден от
гореизложеното,
СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от А.С.В., ЕГН **********,***,
вх. ******, тел, тел.
******, чрез адв.
К., e-mail: ******, ******,
срещу Д.И.Т., ЕГН **********,***,
съд.адр.: гр.
София, ул. „******,
чрез адв. И.Н.Б.
и Д.А., САК, e-mail:
******, иск
с пр.осн. чл.
26, ал. 2 (липса на
основание и
съгласие) от
ЗЗД
евентуално и
във вр. с чл. 576
от ГПК
(неспазени
реквизити),
да се
прогласи
нищожността
на сключения
между Н. В.К.и
ответника договор за
прехвърляне
на недвижим
имот срещу
задължение
за издръжка и
гледане, обективиран,
в Нотариален
акт № 40, том I,
рег. № 2049, дело №3
4/2020г. от 05.05.2020г.,
вписан в
Служба по
вписванията
с вх. № 22197 на 05.05.2020г.,
акт № 173, том II,
дело № 16402 от
нотариус Н.Д.,
вписана с
рег. № 329 в НК, с
район на
действие –
СРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
РАЗВАЛЯ
на основание
чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, обективирания
в Нотариален
акт № 40, том I,
рег. № 2049, дело №3
4/2020г. от 05.05.2020г.,
вписан в
Служба по
вписванията с
вх. № 22197 на 05.05.2020г.,
акт № 173, том II,
дело № 16402 от
нотариус Н.Д.,
вписана с
рег. № 329 в НК, с
район на
действие –
СРС, договор
за
прехвърляне
на недвижим
имот за
гледане и
издръжка, сключен
между Н. В.К.и Д.И.Т., ЕГН **********,***,
съд.адр.: гр.
София, ул. „******,
чрез адв. И.Н.Б.
и Д.А., САК, e-mail:
******,
по иска, предявен
от А.С.В.,
ЕГН **********,***, вх. ******,
тел, тел. ******,
чрез адв. К.,
e-mail: ******,
******.
ОСЪЖДА
на основание
чл. 34 от ЗЗД, Д.И.Т., ЕГН **********,***,
съд.адр.: гр.
София, ул. „******,
чрез адв. И.Н.Б.
и Д.А., САК, e-mail:
******, да
предаде на А.С.В., ЕГН **********,
владението
върху имота,
предмет на
сделката,
обективирана
в Нотариален
акт № 40, том I,
рег. № 2049, дело №3
4/2020г. от 05.05.2020г.,
вписан в
Служба по
вписванията
с вх. № 22197 на 05.05.2020г.,
акт № 173, том II,
дело № 16402 от
нотариус Н.Д.,
вписана с
рег. № 329 в НК, с
район на
действие –
СРС (договор
за гледане и
издръжка)
на недвижи
имот: АПАРТАМЕНТ
№ 38,
находящ се в
гр. София, ж.к. ******,
със
застроена
площ от 41.060 м2, с
идентификатор:
68134.1202.720.1.38.
ОСЪЖДА на
основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, Д.И.Т.,
ЕГН **********,***, съд.адр.:
гр. София, ул. „******,
чрез адв. И.Н.Б.
и Д.А., САК, e-mail:
******,
да заплати на
А.С.В.,
ЕГН **********,***, вх. ******,
тел, тел. ******,
чрез адв. К.,
e-mail: ******,
******,
сумата от 2 983,34
(две хиляди
деветстотин
осемдесет и
три лева и
тридесет и
четири
стотинки) лева,
сторени
деловодни разноски
по делото,
съобразно
уважената
част от
исковете и направена
компенсация.
ОТМЕНЯ
определение
от 08.09.2020г. с
което А.С.В.,
ЕГН **********,***, вх. ******,
тел, тел. ******,
чрез адв. К.,
e-mail: ******,
******, е
освободен от
процесуалното
задължение да
заплаща
такси и
разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл.
77 от ГПК, А.С.В.,
ЕГН **********,***, вх. ******,
тел, тел. ******,
чрез адв. К.,
e-mail: ******,
******, да
заплати по
сметка на Софийски
градски съд
сумата от 3 428,68 (три
хиляди
четиристотин
двадесет и
осем лева и
шестдесет и
осем
стотинки) лева,
възнаграждения,
заплатени на
вещи лица по отхвърлената
претенция.
ОСЪЖДА
на основание
чл. 77 от ГПК, Д.И.Т., ЕГН **********,***,
съд.адр.: гр.
София, ул. „******,
чрез адв. И.Н.Б.
и Д.А., САК, e-mail:
******, да
заплати по
сметка на Софийски
градски съд
сумата от 785,78 (седемстотин
осемдесет и
пет лева и
седемдесет и
осем стотинки)
лева, дължима
държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с
въззивна
жалба пред
Софийски апелативен
съд в двуседмичен
срок от
връчването
му на страните.
председател: