Решение по дело №3037/2015 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 22.08.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на шести юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                        Съдия Вергиния Мичева-Русева

при секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. №  3037  по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./.

            Ищецът „Д.з.“ АД твърди, че на 29.11.2009г. в землището на обл.Пловдив е настъпило ПТП, в резултат на което е пострадал Е.Е.Б. и загинал И.-Л.Б.. Виновен за настъпването на ПТП е ответникът, който като водач на МПС виновно е реализирал ПТП. Вината на водача, противоправността на неговото деяние и  причино-следствената връзка между противоправното деяние и причинените врЕ.са били установени с влязла в сила присъда. Гражданската отговорност на виновният водач е застрахована при ЗАД „В.“, чийто правоприемник е ищеца. На основание чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ въз основа на две съдебни решения ищецът е заплатил на пострадалите от ПТП обезщетения за причинени врЕ.общо 219 984,62лв. Поради това ищецът предявява иск срещу ответника за връщане на изплатеното обезщетение. Искът е предявен като частичен за сумата 13 000лв. от изплатената сума от 23 943,36лв. на пострадалия Е.Е.Б. и за сумата 17 000лв. частичен от сумата 196 041,26лв. платена на Д.Х.Б., пострадала от смъртта на сина си И.-Л.Е.Б.. Претендира за разноските по делото.

Ответникът Е.Г.Б. оспорва исковете. Твърди, че същите са погасени по давност и моли съда да ги отхвърли.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

            Със споразумение  от 27.02.2012г. по НОХД № 105/2012г. на Пловдивски ОС е одобрено споразумение, с което ответникът Е.Г.Б. се е признал за виновен в това, че на 29.11.2009г. в обл.Пловдив , на път № 667 при управление на МПС – л.а. Мерцедес е нарушил правилата за движение по пътищата –чл.21 ал.1 от ЗДвП, като се е движел с превишена скорост -121,8 км/ч., при което по непредпазливост е причинил смъртта на И.-Л.Е.Б., ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние -  престъпление по чл.343 ал.3 пр.1б.бпр.1вр.ал.1б.в вр.чл.342 ал.1 от НК.

С решение по гр.д.№ 172/2012г. на РС Първомай  е уважен предявения от Е.Е.Б. пряк иск срещу ищеца /тогава ЗАД В./ и застрахователят е осъден да заплати на Е.Б. сумата 13 000лв. обезщетение за неимуществени врЕ.нанесени му от ПТП на 29.11.2009г., причинено виновно от ответника Е.Б., от които 6000лв. причинени неимуществени врЕ.от травматични увреждания, болки и страдания , и 7000лв. врЕ.от смъртта на брат му И.Л.Е.Б..

С решение по гр.д.№ 1282/2012г. на Пловдивски РС, потвърдено от ВКС, влязло в сила на 28.11.2014г. е уважен прекия иск на Д.Х.Б. срещу ищеца, тогава ЗАД „В.“ и застрахователят е осъден да й заплати сумата 120 000лв. обезщетение за причинени неимуществени врЕ.от смъртта на сина й И.Л.Е.Б..

И двете съдебни решения са постановени при участието на Е.Б., настоящия ответник, в качеството му на трето лице помагач на застрахователя.

Застрахователят е заплатил на пострадалите лица присъдените им обезщетения по изп.дела № 488/2014г., 681/2014г., 586/13, 2209/14г. и 23/2015г. на ЧСИ Драгомира Митрова.

Назначената по делото съдебно счетоводна експертиза установява, че по петте изпълнители дела ищецът е превел по сметките на ЧСИ М.общо 219 984,61лв. От тях 206 097,33лв. са изплатени на пострадалите Е.Б. и Д.Б., а разликата 13 887,28лв. са такси по изпълнителните дела. Конкретно сумите са платени по следния начин:

-          По изп.дело №488/2014г. на ЧСИ М.на 04.03.2014г. ЧСИ е превела по сметка на Е.Б. сумата 19 213,36лв., главница, лихва и разноски. Тези суми са заплатени от застрахователя на ЧСИ на 17.02.2014г.

-          По изп.дело № 681/2014г. на 16.04.2014г. ЧСИ е превела по сметката на Е.Б. сумата 2 781лв. разноски за въззивното производство, адвокатски хонорар и такси. Тази сума е заплатена от застрахователя на ЧСИ на 2.04.2014г.

-          По изп.дело № 586/2013г. на 15.05.2013г. ЧСИ е превела на Д.Б. 112 515,47лв.- главница, лихва, такси и разноски. Тази сума е заплатена от застрахователя на ЧСИ на 29.04.2013г.

-          По изп.дело № 229/14г. на 22.01.2015г. ЧСИ е заплатила на Д.Б. сумата 62 286,50лв. тази сума е преведена от застрахователя на 13.01.2015г.

-          По изп.дело № 23/2015г. на 26.01.2015г. ЧСИ е превела на Д.Б. 9 301лв., която сума застрахователят е заплатил на ЧСИ на 13.01.2015г.

На 18.12.2015г. застрахователят ЗАД В. е заличен като търговец, като негов универсален правоприемник е вписан „Д.з.“ АД.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 274 ал. 1, т. 1 пр. 1 от КЗ /отм./, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да е бил застраховател по гражданска отговорност на автомобил; 2. в срока на покритие на застраховката ответникът, управлявайки застрахования автомобил, да е предизвикал ПТП; 3. ответникът да е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма; 4. от ПТП да са настъпили врЕ.за трето лице; 5. ищецът да е изплатил обезщетение на третото лице за вредите, претърпени от ПТП; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца това обезщетение. Съдът приема, че са налице всички предпоставки визирани в цитираната правна норма.

Ответникът е участвал и в двете съдебни производство по прекия иск срещу застрахователя, в качеството му на трето лице помагач на ответника. Постановените две съдебни решения имат установително действие по отношение на ответника и са задължителни за него, вкл. и по отношение на размера на присъденото обезщетение. Този размер присъдено и заплатено вече от застрахователя обезщетение, ответникът дължи обратно на ищеца. От ССЕ се установи, че застрахователят е заплатил на обезщетените лица общо сумата от 219 984,61лв., вкл. и разноските по изпълнението, като на Е.Б. е заплатена сумата 21 994,36лв., а на Д.Б. - 184102,97лв. Исковете са предявени като частични общо за 30 000лв., от които 13 000лв. платени на Е.Б. и 17 000лв. на Д.Б.. Същите са основателни и следва да се уважат.

Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност на претенцията на ищеца. Съгласно ППВС №7/77г.,т.14 за регресните искове важи общата давност по чл.110 и сл. от ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица. Освен това право на застрахователя е да избере дали да предяви обратен иск срещу делинквента в производството по чл.226 от КЗ /отм./ или да предяви регресен иск срещу него в друго производство. Действително привличането на трето лице по реда на чл.219 от ГПК не прекъсва давността, то само има за цел да обвърже това трето лице с установителното действие на постановеното решение. Посоченото от ответника в отговора на исковата молба решение по т.д.№ 78282010 на  ІІ т.о. ВКС не противоречи на изводите в настоящото решение, но то урежда друг случай в който давностният срок е бил изтекъл. В настоящия случай това не е така.  Ищецът е заплатил присъдена на Е.Б. главница на ЧСИ на 17.02.2014г., а разноските – на 2.04.2014г. Присъдената на Д.Б. главница, лихва и разноски е заплатена от застрахователя на ЧСИ на 29.04.2013г., а остатъка – на 13.01.2015г.  Настоящата претенция е постъпила в съда на 06.03.2015г. Т.е. от изплащане на присъденото обезщетение до предявяване на настоящата претенция за възстановяване на същата не е изминал пет годишния давностен срок. Възражението за давност е неоснователно. Претендирата сума се дължи от ответника. Съображенията, изложени до съда с молба от 08.09.2016г. не могат да бъдат взети предвид при постановяване на настоящото решение. Фактът, че ответникът няма финансова възможност да изпълни настоящото решение, както и че то ще натовари допълнително в бъдеще със задължения живите му деца, не го освобождава от отговорността му по чл.274 от КЗ /отм./. Законът е еднакъв спрямо всички граждани и се прилага спрямо всички.

По разноските:

Ищецът претендира за разноски по представен списък - 1605лв. такси и разноски и  450лв. юрисконсулско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК.

Ответникът не претендира разноски, но и с оглед изхода на делото такива не му се следват. Не оспорва списъка с разноски на ищеца.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Претендираното юрисконсултско възнаграждение е в максималния размер предвиден в Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът не го оспорва и тъй като е в рамките на нормативно определен размер в чл.25 ал.2 вр. ал.1 от Наредбата, съдът го присъжда изцяло.

Воден от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

 ОСЪЖДА Е.Г.Б. ***, ЕГН ********** да заплати на „Д.з.“ АД, със седалище *** *********“ №**, ЕИК ******* на основание чл.274 ал.1 т.1 във вр. с ал.2 от КЗ /отм./ сумата от 30 000лв. като част от 219 984,62лв., представляваща изплатени обезщетения за неимуществени врЕ.и разноски на Е.Е.Б. в размер на 23 943,36лв., пострадал от ПТП настъпило на 29.11.2009г. и в размер на 196 041,26лв. на Д.Х.Б. за претърпени болки и страдания от смъртта на сина й И.-Л.Е.Б., загинал от ПТП на 29.11.2009г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 06.03.2015г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2055лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Съдия: