СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
06.06.18г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 10.05.18г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 4213/15г. и констатира следното:
Предявен
е иск от Ф.Р.Г.против „ДЗИ – О. З.“ ЕАД с правно основание чл.
19 от Регламент № 864/07г. за сумата О. 54 642, 78 евро.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства /писмени и експертни – преценени в съвкупност/ удостоверяват,
че:
На
10.09.10г. е настъпило ПТП-е в резултат на което са били причинени физически
увреждания /травми/ на М. Ш.. Произшествието е причинено от Г. Ж.. Същият е
имал /към момента на инцидента/ действаща застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника. Ищецът е изплатил на пострадалата /чрез съответния държавен
орган – работодател на М. Ш. – държавен служител към момента на инцидента/
обезщетение за временна неработоспособност и помощ за медицинско лечение и медикаменти
в размер на сумата О. 54 642, 78 евро.
Искът
е неоснователен:
Ищецът
претендира присъждане на процесната сума при условията на суброгация по смисъла
на чл. 19 от Регламент № 864/07г. /позовавайки се на немското право/.
В
случая /предвид изричната редакция на чл. 4, т. 1 от Регламент № 864/07г., като
същият принцип е възприет и в редакцията на чл. 105 от КМЧП/ следва да се
приеме, че е приложимо българското /а не немското/ право. В тази връзка - деликтът
е реализиран на територията на РБ, на същото място е настъпил и процесният
вредоносен резултат, съответно е било учредено застрахователното правоотношение
между делинквента и ответника. В такава хипотеза /именно предвид приложимостта
на националното законодателство и конкретно предвид текстовете на чл. 268, т. 9
от КЗ отм., сега чл. 494, т. 9 от КЗ/ правото на ищеца да се суброгира в
правата на пострадалата спрямо застрахователя се явява – принципно отречено. Посочената
норма от КЗ е императивна /т.е същата не може да бъде дерогирана от принципното
правило на чл. 19 от Регламента – предвид изричната редакция на чл. 16 от
същия/.
В
същата връзка:
Принципно
– суброгацията предполага съществуване на
задължение на застрахователя. Самото правило на чл. 19 от Регламента /на
което се позовава ищеца/ регламентира /в първата си част/ принципната
възможност за /допустимостта на/ процесната суброгация /при условията на
чуждестранното – немското законодателство/. Във втората си част обаче същата
разпоредба определя обема на суброгацията – според националното /българското/
законодателство /а последното – в лицето на цитираният текст от КЗ изрично
изключва процесните плащания от кръга на задълженията на застрахователя/. В
този смисъл /и съобразно изложеното по-горе принципно правило/ - в случая
липсва задължение на застрахователя, спрямо което ищецът да може да се
суброгира.
Налице
е и още едно основание за отхвърляне на иска:
Съдържанието
на приетите по делото медицински експертизи /преценени в съвкупност, в това
число и обясненията на вещите лица от съдебните заседания/ дават основание да
се направи извод, че – претърпяната от пострадалата временна неработоспособност
не може да бъде свързана изцяло /в това число и като период/ с телесните
увреждания и психическите травми – следствие от процесното ПТП-е. В такава
хипотеза не може да се приеме, че за ищеца е възникнало правото по чл. 19 от
Регламент № 864/07г. /съответно това по принципният текст на чл. 74 от ЗЗД/ да
претендира от ответника сумите, изплатени на пострадалата - доколкото:
При
условията на суброгация могат да бъдат претендирани само суми, които са били
изплатени „правомерно“ /във връзка с действително претърпени вреди, следствие
от ПТП-е/, а в случая не може да бъде направено ясно разграничение – дали
плащанията на ищеца са обезщетили вреди, произтичащи само от инцидента или са
покрили и други вреди /следствие от евентуални предходни, съответно
съществуващи или допълнително появили се след инцидента физически и психически
увреждания на М. Ш./.
С
оглед всичко изложено искът следва да бъде – отхвърлен.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 19 от
Регламент № 864/07г. на Ф.Р.Г.против „ДЗИ – О. З.“ ЕАД за
сумата О. 54 642, 78 евро.
ОСЪЖДА
Ф.Р.Г.да плати на „ДЗИ – О. З.“ ЕАД – 900 лева
съдебни разноски и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към
него.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: