Определение по дело №564/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл ГПК и е образувано по въззивна жалба на Ш. М. М.,В. С. С,М. С. М. ,В. Д. Р. и А. Д. К. против решение №4301/09.10.2012г. на РС-Р. по Г.д.№488/2012г. ,с което е отхвърлен предявения от тях иск против О. Б. за установяване правото им на собственост върху поземлен имот с идентификатор 03504.401.1408 по кадастралната карта на Г.Б. от 2008г.

В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение .Твърди се,че в разрез със събраните доказателства РС е приел за недоказано придобиването на правото на собственост от общия наследодател на ищците на посоченото в исковата молба придобивно основание-давностно владение и изтекла придобивна давност.Жалбоподателите се позовават и на процесуални нарушения на РС по преценката на събраните доказателства и по разпределение на доказателствената тежест с доклада по делото .Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново по съществото на спора,с което да се уважи предявения установителен иск за собственост.Подробни съображения са изложени в писмена защита.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата О.-Г.Б. ,в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата .В писмена защита становището на въззиваемата страна е доразвито и се поддържа искане въззивният съд да потвърди обжалваното решение.

По допустимостта на жалбата въззивният съд се е произнесъл с с влязлото в сила определение №71/10.01.2013г. по реда на чл.267 ал.1 ГПК .В срока по чл.265 ал. 1 ГПК към редовната въззивна жалба на Ш. М. М. и В. Сръкьова са се присъединили другарите им в процеса- М. С. М., В. Д. Р. и А. Д. К. .

Въззивният съд има правомощията по чл.269 ГПК-служебно се произнася по валидността на обжалваното решение,по допустимостта –само в обжалваната му част ,а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.Наведените в жалбата оплаквания и доводи за неправилност налагат въззивния съд да се произнесе по установените с доказателствата факти и обстоятелства и приложението на материалния закон по релевантните за спорното право факти и обстоятелства.

Като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства въззивният съд приема за установена следната фактическа страна на спора:

Ищците /въззивници в настоящето производство/ са наследници по закон на М. Ш Т /МШ. Т / ,бивш жител на Г.Б.,починал на 14.03.1993г. /удостоверение за наследници №АО-387/20.04.2012г.;№002455/18.04.2012г.,изд. от О. Б. и № 004221/19.04.2012г. изд. от О. В./.Не се спори и се установява от събраните гласни доказателства –св.К и св.Д ,и от записванията по разписния лист към РП на Г.Б. от 1962г.,че общият наследодател на ищците М Т към 1965-66г. е владял недвижим имот в Г.Б. с площ 1 дка /св.К/ или декар и два ара според св.Д,в който имот е имало воденица .Воденицата била получена по наследство от майката на общия наследодател М. Ш. Т ,който впоследствие закупил и намиращата се в съседство воденица на Н. Т,заедно със земята около нея.Свидетелките не сочат индивидуализиращи белези за закупения от Н. Т имот –не го описват по площ и съседи ,а само сочат,че е бил съседен на имота,върху който е била наследствената воденица от майката на наследодателя на ищците .Двете воденици съществували докъм 1966г,след което били съборени и на тяхно място М. Т си построил къща.Св.К установява,че когато се извършвал строежа на къщата не е имало път покрай реката /има предвид р.Б,която идва от м.”С” / .Установява се непротиворечиво от показанията на посочените две свидетелки при съвкупния им анализ с данните от доклада на тройната СТЕ ,че пътят покрай р.Белишка е прокаран по предвижданията на РП от 1962г. в периода 1967г.-1970г. /според обясненията на в.л. К. и в.л.А. в С.заседание на 14.03.2012г. и показанията на св.Д./Експертите извършили тройната СТЕ дават констатации в заключението си, пояснени подробно от в.л.К. в С.заседание,относно регулационния статут на някогашния голям имот на наследодателя на ищците М. Т .По КРП от 1962г. двете воденици в имота не са заснети като съществуващи,което означава ,че са били съборени към момента на изработването на плана.От имота на Тапанарски са образувани по регулация три УПИ: УПИ ХІІ- 752 УПИ ХІІІ-751,752 и УПИ ХІ-1347 ,а извън границите на урегулираната в парцели част от имота е останала площ от около 2 ара ,заснета кадастрално по плана от 1962г. като имот пл.№753 /вж.скица на л.66 по КРП на Г.Б. от 1962г. / с изградената в него паянтова сграда /водна мелница/.По предходния КП на Г.Б. от 1927г. ,имотът,от който са образувани изброените по-горе парцели ХІІ,ХІІІ и ХІ по РП от 1962г. ,е отразен с пл.№832 и записан по разписния списък към плана на Е .Според заключението на вещото лице И.К. за извършената в първата инстанция единична СТЕ, двете воденици ,на които в КП от 1927г. са дадени пл.номера 835 и 836 , са отразени като паянтова сграда в имот пл.№753 по следващия КП от 1962г. и записани по разписния списък към този план на името на наследодателя на ищците М Ш. Т.По разписния списък към КП от 1962г. е отразено ,че имот пл.№753 /водна мелница/ се отчуждава /л.67 от въззивното досие на делото/.Вещото лице И.К. пояснява в С.заседание,че след урегулирането на имота на М. Т с регулацията по плана от 1962г. ,неурегулираният в парцели остатък е отразен само по разписния списък на наследодателя на ищците и е отбелязано,че се отчуждава по заповед №425/04.07.1962г. , но не е заснет като отделен имот по КП .От анализа на данните по експертното заключение на вещите лица К.,А. и К. ,обясненията на експерта К. в С.заседание , комбинираните скици по КП от 1962г. и кадастралната карта от 2008г. /на л.49 и л.50/ / се налага извод,че процесният имот с идентификатор 03504.401.1408 не засяга / не попада върху/ имот пл.753 по КП от 1962г. Вещото лице И.А. е пояснил в С.заседание ,че имот пл.№753 по КП от 1962г. попада изцяло в изградената покрай реката улица /или пътя ,за който се отнасят показанията на св.Д/.

При така установените във фактическо отношение данни решаващият извод на първоинстанционния съд за неоснователност на иска е правилен и постановения от РС резултат следва да се потвърди. За да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е приел ,че ищците не са провели успешно пълно главно доказване на правопораждащите факти и не са установили със събраните доказателства придобиването на процесния имот от общия им наследодател на посоченото придобивно основание-давностно владение и изтекла придобивна давност към момента на откриване на наследството -1993г. Според настоящия състав на въззивния съд спорът в случая е концентриран по въпроса за идентичността на процесния имот с част от по-голям имот,който е бил във владение на общия наследодател на ищците М. Ш. Т.Едва при установена идентичност следва да се преценява доколко събраните доказателства установяват правото на собственост на ищцовия наследодател към момента на откриване на наследството му-1993г. по сочения в исковата молба придобивен способ.

На посочения по-горе въпрос следва да се отговори отрицателно.Събраните доказателства – приетите експертни заключения и скици по КРП от 1962г. и по КК на Г.Б. от 2008г. /в това число и комбинираната скица / не установяват идентичност на процесния имот с остатъка от имота на М. Ш. Тапанарски,който е останал извън урегулираните в парцели части по плана от 1962г.Процесният имот е образуван от площ,освободена след отдръпване на водата в речното корито на р.Белишка в резултат на разрушаването на водениците в имота на наследодателя на ищците и прибиране на захранващия ги воден поток в речното корито. Но дори да се приеме ,че в процесния имот попада част от имот пл.№753 ,записан по разписния списък към плана от 1962г. на името на наследодателя на ищците, искът е неоснователен поради неустановеното със събраните доказателства право на собственост на наследодателя на ищците по твърдяния в исковата молба придобивен способ. Неурегулираният остатък от имота от който са образувани описаните по –горе парцели е отразен по КП от 1962г. като имот пл.№753 и е бил отчужден за улица с предвижданията на уличната регулация по РП от 1962г. Улицата е прокарана и макар да няма данни за изплащане на обезщетение с оглед настъпването на вещното действие на регулацията при условията на чл.39 ал.1 ЗПИНМ/в редакцията на тази норма след изменението на закона в Известия бр.54/1956г./,ищците не могат да черпят права от това .С т.5 ППВС №7/14.05.1971г. е разяснено,че разпоредбите на чл.39 ал.1 ЗПИНМ и §82 ал.3 ППЗПИНМ не се прилагат в случаите,когато приобретателите на части от оценяван поради извършено отчуждение имот са придобили същите по реда на наследяването.Освен това ако наследодателят на ищците действително е бил собственик на имот пл.№753 към момента на отчуждаването му за предвижданията на уличната регулация по плана от 1962г. ,фактическото заемане на имота прави изискуемо обезщетениетоза отчуждената част и за него той е могъл да се снабди с изпълнителен лист по реда на §99 ППЗПИНМ или да иска нова оценка .Въззивният съд намира също ,че ищците не са провели пълно главно доказване на фактите,въз основа на които претендират право на собственост върху процесния имот.Извън доказването на наследственото си приемство от сочения общ наследодател, те не установяват със събраните доказателства приживе наследодателят им да е бил собственик на имот,от който е образуван процесния ,описан с идентификатора по КК на Г.Б. от 2008г.Релевантните факти и обстоятелства за придобиване правото на собственост на наследодателя по посочения в исковата молба придобивен способ не могат да се доказват само с косвени доказателства /в тази насока е решение №77/30.03.2011г. на ВКС-ГК-І г.о. по Г.д.№229/2010г.,постановено в производство по реда на чл.290 ГПК/.Записването на имот пл.№753 на М. Т по разписния лист към плана от 1962г. е само косвено доказателство за принадлежността на правото на собственост, а преки доказателства не са събрани.В исковата молба ищците твърдят ,че наследодателят им е придобил правото на собственост върху процесния имот на основание давностно владение от 1940-45г. до смъртта му през 1993г. При установените факти ,че имот пл.№753 по РП от 1962г. е отреден за обществено мероприятие-улица и е завзет с прокарването на улицата към 1967-70г. ,релевантно за спора е обстоятелството дали към момента на отчуждаване наследодателят на ищците е придобил собствеността, за да се приложи чл.39 ал.1 ЗПИНМ /в редакцията след 1956г./ Нито един от свидетелите обаче не установява начало на давностно владение от 1940-45г. Св.Д сочи,че имотът бил купен от наследодателя на ищците около 1964-1966г. -непосредствено преди завземането му за улица . Докато в исковата молба се твърди,че наследодателят на ищците е придобил собствеността върху процесния имот на основание давностно владение упражнявано в периода от 1940-45г. до смъртта му през 1993г. , в жалбата и в писмената защита е извършено позоваване на давностно владение за периода от 1966г. до 1993г. При положение,че към 1966г. е действал РП от 1962г. ,по който имот за имот пл.№753 е предвидено отреждане за улица владението на наследодателя за установения от гласните доказателства период с начало 1966г. не може да доведе до придобиване на собственост по давност ,дори ако се приеме за доказана идентичността му с процесния имот.Даже да се приеме за установено,че част от имот .№753 по плана от 1962г. е останал незает от прокараната улица ,тази част е била със статут на неупълномерим по правилата на регулацията маломерен остатък /ППВС №5/1963г/.Фактическото му включване в границите на процесния имот,образуван след отдръпване на водите,захранващи водениците на наследодателя на ищците ,и прибирането им в коритото на р.Белишка ,не обуславя придобиване право на собственост от ищците на посоченото от тях придобивно основание.При недоказване правото на собственост на ищците /респ. на наследодателя им/ върху процесния имот без значение за крайние резултат е обстоятелството дали ответникът е действителния му собственик и на какво основание е придобил собствеността.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се потвърди,а на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция ,за което своевременно е направено искане от процесуалния П. в хода на устните състезания в С.заседание на 14.03.2012гг.Доказани са разноски в размер на 230лв-за възнаграждение за вещите лица ,заплатено по представеното пл.нареждане от 20.03.2013г.

Предвид цената на иска и на основание чл.280 ал.2 ГПК решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 ГПК и чл.78 ал.3 ГПК ,Благоевградският Окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №4301/09.10.2012г. на РС-Р. по Г.д.№488/2012г.

ОСЪЖДА Ш. М. М., с ЕГН *,с А.:Г.Б.,Благоевградска О.,У."С. К." №26; В. С. С, ЕГН *, с А.:Г.Б.,Б О.,У."С. К." №26; М. С. М., ЕГН *,с А.:Г.Р.,У."Б. Р." №4 В.А .1 А.2 ; В. Д. Р., ЕГН * с А.:Г.В.,П О. ,У."Н. В." №2 и А. Д. К., ЕГН *, с А. Г.В.,П О. ,У."М." №. да заплатят общо на О.-Г.Б. сумата 230 лв/двеста и тридесет лева/ за направените деловодни разноски във въззивното производство, представляващи заплатено възнаграждение за вещи лица.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: