Решение по дело №10695/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260702
Дата: 25 февруари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20201100510695
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на пети юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

   ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                  Мл.с. ИВАН КИРИМОВ

при секретаря Донка Шулев, като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов в.гр. дело № 10695  по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 12049 от 15.01.2020 г. по гр.д. № 13190/2019 г. по описа на СРС, ГО, 166 състав Р.С.С. е осъдена да заплати на Л.К.Х., на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС сумата от 645,02 лева, обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от съсобствения лек автомобил марка „Фиат“, модел „Крома“, цвят сив металик, с рег. № *****за периода от 30.06.2018 г. до 28.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба 05.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 806 лева разноски пред първата инстанция. С решението Л.К.Х. е осъдена да заплати на Р.С.С. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 193,59 лева разноски пред първата инстанция.

Недоволна от решението е останала ответница, която го обжалва в цялост, с доводи за незаконосъобразност и необоснованост. По-конкретно се сочи, че решението е постановено при неправилно разпределена доказателствена тежест и неправило установена фактическа обстановка, въз основа на непрецизен анализ на доказателствата по делото. Твърди, че в отправената от ищцата покана  се съдържа искане за получаване на средства под формата на пропуснати ползи, но не и за ползване на процесния автомобил. Сочи, че нотариалната покана е отправена от лице без представителна власт. При така изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Л.К.Х., с който оспорва същата. Твърди се, че по делото са събрани безспорни доказателства, че ответницата и роднините ѝ ползват процесното МПС. Намерени са за неоснователни доводите за липса на покана до ответницата. Намерено е за недоказано твърдението, че ищцата се е дезинтересирала от полагането на грижи за процесния автомобил. Направено е искане за оставяне без уважение на жалбата. Претендират се разноски.

Софийски градски съд след извършена преценка на представените по делото доказателства и изложените във въззивната жалба и в отговора доводи, приема следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност  настоящият състав намира следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, съобразно правилата на чл. 154 от ГПК по делото от ищеца следва да бъде установено при условие на пълно и главно доказване наличието на следните материални предпоставки: 1. съсобственост върху вещта; 2. лично ползване на общата вещ от насрещната страна; 3. писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен другият съсобственик.

В настоящи случай е безспорно между ищцата Л.К.Х. и отвеницата Р.С.С., че са съсобственици на процесния лек автомобил марка „Фиат“, модел „Крома“, с рег. № *****, при равни квоти от по ½ всяка, а това се установява и от приложените по делото доказателства.

Съгласно мотивите на ТР № 7/2012 по т. дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС претенцията за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това : - той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, - той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/, - ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31 ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81 ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.

Безспорно е установено по делото, че на 30.06.2018 г. на ответницата е връчена нотариална покана, чрез нотариус В.М., с рег. № 7668/2018 г., акт 181, том IV изходяща от Л.Х., чрез пълномощника ѝ адв. Т.М.. Както бе посочено по-горе законът в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС е предвидил само формата на поканата, но не и съдържанието. В представената по делото покана изрично е посочено, че от 15.04.2017 г. процесната движима вещ се полза единствено от ответницата С., с което е лишила ищцата Х. от възможността да си служи с нея, като е отправено и искане от датата на получаване на поканата С. да ѝ заплаща обезщетение за ползване на лекия автомобил, поради което и неоснователно е възражението във въззивната жалба, че не е налице писмено поискване. Неоснователно е и възражението, че поканата е отправената без по отношение на адв. М. да е учредена валидно представителна власт, доколкото такова възражение може да отправи единствено страна, чиито законни права и интереси се засягат.

В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че процесният автомобил е бил във фактическата власт на ответницата от момента, в който общият наследодател е починал, като този извод следва от показанията на свидетеля И.С., които настоящата инстанция кредитира в цялост, доколкото същите са непротиворечиви и не се опровергават от останалия доказателствен материал, напротив потвърждават се. От показанията на този свидетел става ясно, че е поддържал процесния автомобил, като последно го е видял на погребението на К.Х.и същият е бил управляван от брат на ответницата, а последната и възрастна жена са се возили в него. От показанията на свидетеля става ясно, че процесният автомобил се е ползвал от брата на ответницата и по време на негова почивка. Свидетелят разяснява, че ключовете и документите на процесното МПС са били предадени от ищцата на ответницата когато е починал общият им наследодател, както и че С. двукратно е отклонявала негови молби за извършване на технически преглед на автомобила. Изводът, че процесният автомобил се ползва от ответницата и/или от нейни близки следва и от представените именно от последната, с отговора на исковата молба свидетелство за регистрация част I, както и удостоверение за техническа изправност.

Правото на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва. В тази връзка следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства от отвеницата, на ищцата Х. да е предлаган достъп до процесния лек автомобил и същата да е отказала такъв. На следващо място следва да се посочи, че е неоснователно възражението, че искът следва да бъде оставен без уважение, тъй като ответницата е управлявала единствено свой автомобил, доколкото се установи, че процесният автомобил е бил в нейна фактическа власт и е бил ползван от нейния брат, както и че в крайна сметка е отказван достъп на ищцата. Възраженията, че процесният автомобил не е бил задължително застрахован и без годишен технически преглед са неоснователни, тъй като съгласно  мотивите на ТР № 7/2012 по т. дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС претенцията за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС ще е основателна и когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности, а случая не са ангажирани доказателства процесната вещ да е погинала или да е в такова състояние, което да не позволява използването ѝ по предназначение.

С оглед приетото настоящата инстанция намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на спора, право на разноски има въззиваемата Л.Х..

По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 16.09.2020 г. между Л.Х. и АД „М. и Варамезов“, съгласно който е уговорено възнаграждение в размер на 360 лева, което ще се заплати по банков път. В същото време по делото са представени два идентични банкови документа за паричен превод за сумата от 186 лева /л. 21- л. 22/, поради което и за тази сума следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски, доколкото не е доказано, че е заплатена изцяло договорената между страните сума, като в случая приложение следва да намерят указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № №6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г на ОСГТК на ВКС.

 Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:     

           

  ПОТВЪРЖДАВА решение № 12049 от 15.01.2020 г. по гр.д. № 13190/2019 г. по описа на СРС, ГО, 166 състав.

ОСЪЖДА Р.С.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Л.К.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 186 лева сторени пред настоящата инстанция разноски за адвокатска защита.

Решението е окончателно.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.