Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 05.11.2018
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на тридесет
и първи октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка
Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №880 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази :
Производство
с правно основание чл.238-240 от ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Мобилтел”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1309, район „Илинден”, ул.”Кукуш”№1, чрез адв.Г.
*** против М.Х.М. *** която изтъква, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу М.Х.М., ЕГН- **********
е образувано Ч.гр.д.№63/2018 год. по описа на PC-гр.Ловеч, 9 с-в. В рамките на
предвидения от законодателя 14-дневен срок е постъпило възражение от страна на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
В законоустановения срок и на основание
чл.415 във връзка с чл.422 във връзка с чл.79 от ЗЗД, предявява настоящия иск
за установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
настоящото производство.
Твърди, че ищцовото дружество
предявява исковата си претенция въз основа на договор - М4042237 от дата
17.03.2014 г. за далекосъобщителни услуги, сключен с М.Х.М.. Доколкото установителният иск е естественото продължение на
заповедното производство, то обстоятелствената част на исковата молба е съобразена
с обстоятелствата, посочени в заявлението. В т.9, б.„в" във връзка с т.12
от заявлението по чл.410 ГПК, кредиторът-ищец е описал, че длъжникът му дължи
сума представляваща, неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа
на което неизпълнение се претендира и неустойка предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга.
От фактическа страна пояснява, че
между кредитора „Мобилтел"ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ПК 1309, район „Илинден”, ул."Кукуш"№1 и
длъжника М.Х.М., ЕГН-********** е съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален
потребителски номер М4042237 от дата 17.03.2014 г., с който на длъжника са
предоставяни далекосъибщителни услуги.
Съгласно чл.26 от Общите условия на
мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми."
В срока на
действието на договора за мобилни услуги М4042237 от дата 17.03.2014 г., по
който са издадени следните фактури :
- фактура
№*********/19.02.2015 г., с падеж на плащане 06.03.2015 г., за отчетен период
от 16.01.2015 г.до 15.02.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 97,42 лв.;
- фактура
№*********/19.03.2015 г., с падеж на плащане 03.04.2015 г., за отчетен период
от 16.02.2015 г.до 15.03.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 101,51 лв.;
- фактура
№*********/20.03.2015 г. , с падеж на плащане 20.03.2015 г., за отчетен период
от 16.02.2015 г. до 15.03.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 532 лв.;
- фактура
№*********/21.04.2015 г., с падеж на плащане 06.05.2015 г., за отчетен период
от 16.03.2015 г.до 15.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 0,29 лв.;
-
фактура №*********/30.07.2015 г. , с
падеж на плащане 30.07.2015 г., за отчетен период от 16.06.2015 г.до 15.07.2015
г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 228,25 лв.
Споменава, че длъжникът не е изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок всички
дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е обусловило
правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник М.Х. Мелем договори за
далекосъобщителни услуги и да му начисли неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за далекосъобщителни услуги. Ето защо, и на основание чл.86 от ЗЗД,
претендира и мораторна лиха за забава, начислена върху главницата в размер на
53,02 лв. за периода от 07.05.2015 г. до 18.12.2017 г.
Уточнява, че претендиранта сума в размер на 1
012,49 лв., посочена като главница е формирана като сбор от предоставените на
ответника далекосъобщителни услуги в размер на 199,22 лв. - незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с
номер М4042237 от дата 17.03.2014 г. и сума в размер 760,25 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор М4042237 от дата 17.03.2014 г. и мораторната
лихва в размер на 53,02 лв., начислена върху фактура №*********/21.04.2015 г.
Заявява, че Мобилтел има право да получава в срок
всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените услуги, както и
има право да получава в срок всички суми по т.З4.а-34.в от настоящите Общи
условия. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставявни на
абоната, е отразена в представените фактури .
В случая клаузата
за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата
на подписването му и в Общите условия на оператора, които са неразделна част от индивидуалния договор и
имат задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият
случай не попада в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка няма.
Клаузата за неустойка фигурира в представените с исковата молба Приложения към
Договора в Раздел Отговорност и гласи : „В
случай че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или
Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по
отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на определения
срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по отношение на
тези или всички Услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси (без остъпки), дължими от датата на прекратяване до
изтичане на определения срок на ползване. Основанието за прекратяване
на договора следва и от 27.2 и чл.54 от ОУ на мобилния оператор, в които е
казано, че Мобилтел има право да ограничи достъпа до част от услугите или да
прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания
към Мобилтел. А съгласно чл.54 от ОУ „Мобилтел има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата
в следните случаи : 54.1 „При неплащане на дължими суми след изтичане срока за
плащане”. За
самото прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност,
нито за доказване, тъй като то настъпва по силата на договора, поради
неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора.
Неизпълнението от страна на
абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно издадените
фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на ответника М.Х.М.,
ЕГН-********** и до начисляването на договорна неустойка.
Видно е от представените договори,
че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.З7.а от
Общите условия, (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС)
Мобилтел има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
ползването на предоставените услуги; 37.б. Мобилтел има право да получава в
срок всички суми по т.З4.а-34.в от настоящите Общи условия. Съгласно чл. 26.5.
Мобилтел предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за
плащането на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори и
незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с
Оператора, е обусловило правото на Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на М.Х.М., ЕГН-********** „Мобилтел има
право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на
абоната до мрежата в следните случаи :
54.1. При неплащане на дължими суми
след изтичане срока за плащане.
Неизпълнението
на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение
за неизпълнение - неустойка по цитираните два договора. Обезщетението за
неизпълнение е начислено съобразно изрично договореното, а именно, както е
изрично посочено в раздел Отговорност от Приложенията към цитираните договорите
- „В случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това
Приложение, Договора или Общите условия, включително и при прекратяване на
договора по вина или по желание на абоната в рамките на минималния първоначален
срок на договора, Операторът има право да прекрати Договора, както и да получи
неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими от Абоната за
съответната SIM карта до изтичане на посочения в
договора срок”. Т.нар.
неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен.
Съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването
му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия "Всички
услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно
действащия ценоразпис на Мобилтел."
Съгласно чл.23, б) месеченния
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор
и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя
ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет.
По силата на чл.26.4 от Общите условия на
„Мобилтел"ЕАД неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума" 26.4. (Изм. - в сила от
06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012 г.). Заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната.
При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период,
за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде
извършвана едностранно от Мобилтел след предварително уведомление до абоната.
Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за
плащане на дължимите суми."
Потребителят отговаря и дължи връщане
на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът М.Х.М., ЕГН- **********
е подписала договор за мобилни услуги, ползвала е предоствените й мобилни
услуги, не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на
услугата, като с това си поведение е изпаднала в забава. Издадени са й фактури,
които, не са заплатени в срок. По този начин ищеца счита, че е изпълнен
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
Подчертава, че представените фактури сами по себе си
не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респективно
същият е в неизпълнение на договора си.
С оглед на
изложеното до момента и на основание на чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК, моли
съда след като се убеди в основателността на претенцията им, да постанови
решение, с което да признаете за установено по отношение на М.Х.М., ЕГН-**********,
с адрес ***, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Мобилтел”ЕАД в
размер на 1 012,49 лв., от които 959,47 лв. - главница, представляваща
потребени и незаплатени далекосъобщителни услиги и неустойка по договор за
далекосъобщителни услуги и мораторната лихва в размер на 53,02 лв.
С допълнителна
молба вх.№6049/11.06.2018 год. пълномощникът на ищеца сезира съда със следния
петитум : да признае за установено по отношение на ответника, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „А1 България”ЕАД в размер на 199,22 лева
– незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни
услуги №М4042237/17.03.2014 год., съгласно фактура №********* с падеж на
плащане 06.03.2015 год. за отчетен период от 16.01.2015 год. до 15.02.2015
год.; фактура №********* с падеж на плащане 03.04.2015 год. за отчетен период
от 16.02.2015 год. до 15.03.2015 год.; фактура №********* с падеж на плащане
06.05.2015 год. за отчетен период от 16.03.2015 год. до 15.04.2015 год. и
760,25 лева – неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с №М4042237/17.03.2014
год., съгласно фактура №********* с падеж на плащане 20.03.2015 год. за отчетен
период от 16.02.2015 год. до 15.03.2015 год., фактура №********* с падеж на
плащане 30.07.2015 год. за отчетен период от 16.06.2015 год. до 15.07.2015 год.
Моли съда да постанови осъдителен
диспозитив спрямо ответника за разноските, направени в настоящото исково
производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител, но с
молба-становище от 31.10.2018 год. чрез пълномощника си адв.Г.
не възразява да се даде ход на делото в отсъствие на техен представител.
Изразява становище по съществото на делото, но моли доколкото ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба, не е направил искане за
разглеждането му в негово отстъствие и не се явява в съдебно заседание, съдът
да се произнесе с неприсъствено решение
по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да признае за установено
вземането по заповед за изпълнение, както и да присъди направенити по делото
разноски, представляващи адвокатски хонорар и държавна такса.
Ответницата
М.Х.М., редовно призована, не се явява лично и не изпраща надлежно упълномощен
представител, който да изрази становище по предявения срещу нея иск.
Съдът
като взе предвид писмената молба-становище на процесуалния представител на ищеца,
както и събраните по делото писмени доказателства, по вътрешно убеждение и
съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено, че в конкретният казус действително са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, по смисъла на чл.238, ал.1 и чл.239,
ал.1 от ГПК.
Установява
се по безпорен начин, че в законният срок ответницата М.Х.М. не е представила писмен
отговор на исковата молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран. Освен
това в първото по делото заседание не се явява лично или чрез упълномощено от
нея лице, в съответствие с изискванията на чл.32, т.1, т.2 от ГПК, нито е
направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие, поради което ищецът,
чрез адв.Г. е в правото си да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу нея.
Не
без значение е и обстоятелството, че съдът е указал на страните какви ще са
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание още с разпореждане №1737/12.06.2018 год. Ищцовата
претенция е вероятно основателна с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, неоспорени от страна на ответницата
в хода на делото, което дава основание на съда да не излага подробни мотиви по
съществото на казуса, а с оглед изцяло дезинтересираното поведение на М.Х.М. да
постанови неприсъствено решение, предвид наличие на предпоставките по чл.239,
ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
При
този изход на процеса ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените в настоящият исков процес съдебно-деловодни разноски в размер на
сумата 255 лева, включващи 75 лева платена по сметка на съда държавна такса и
180 лева адвокатски хонорар, както и сумата 205,52 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски за заповедното производство, от които 25 лева
държавна такса, заплатена по сметка на РС-гр.Ловеч и 180,52 лева адвокатски
хонорар.
Водим
от изложените съображения и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответницата
М.Х.М.,
ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес ***, че към нея съществува
изискуемо вземане на ищеца „А1 България”ЕАД, гр.София-1309,
район „Илинден”, ул.”Кукуш”№1 в размер на сумата 199,22 /сто
деветдесет и девет лева двадесет и две стотинки/ – незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги
№М4042237/17.03.2014 год., съгласно фактура №********* с падеж на плащане
06.03.2015 год. за отчетен период от 16.01.2015 год. до 15.02.2015 год.;
фактура №********* с падеж на плащане 03.04.2015 год. за отчетен период от
16.02.2015 год. до 15.03.2015 год.; фактура №********* с падеж на плащане
06.05.2015 год. за отчетен период от 16.03.2015 год. до 15.04.2015 год. и 760,25 /седемстотин и шестдесет лева двадесет
и пет стотинки/ – неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителни услуги с
№М4042237/17.03.2014 год., съгласно фактура №********* с падеж на плащане
20.03.2015 год. за отчетен период от 16.02.2015 год. до 15.03.2015 год.,
фактура №********* с падеж на плащане 30.07.2015 год. за отчетен период от
16.06.2015 год. до 15.07.2015 год.
ОСЪЖДА М.Х.М., ЕГН-**********, с
постоянен и настоящ адрес *** дазаплати на „А1
България”ЕАД, гр.София-1309, район „Илинден”, ул.”Кукуш”№1 сумата 255
/двеста петдесет и пет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски,
направени в настоящото исково производство, включващи 75 лева платена по сметка
на съда държавна такса и 180 лева адвокатски хонорар, както и сумата 205,52
/двеста и пет лева петдесет и две стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски за заповедното производство, от които 25 лева държавна такса,
заплатена по сметка на РС-гр.Ловеч и 180,52 лева адвокатски хонорар.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис
от него да се връчи на страните и да се приложи по Ч.гр.дело №63/2018 год. по
описа на РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :