Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр.
Варна, 21.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и първи
август през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 861 по описа
за 2020г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявен от ищеца И.И.В. против Прокуратурата
на Р.България иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
50 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени психически болки и страдания, негативни душевни преживявания,
дискомфорт, стрес притеснения и други в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно
обвинение в извършването на престъпление, по което воденото срещу
него наказателното производство по ДП № 274/2016г. по описа на ОД на МВР –
Варна, преобразувано в ДП № 106/2016г. на ОСлС към ВРП и пр.преписка №
6920/2016г. по описа на ОП-Варна е завършило с постановяване на оправдателна
присъда по нак.дело № 446/2017г. по описа на ВРС, с влязло в законна сила
решение на 28.09.2017г., както и в резултат
от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпление,
по което воденото срещу него наказателното производство по ДП № 287/2016г.
по описа на ОД на МВР – Варна, преобразувано в ДП № 118/2016г. на ОСлС към
ОП-Варна и пр.преписка № 7730/2016г. по описа на ВРП е завършило с
постановяване на оправдателна присъда по нак.дело № 2603/2017г. по описа на
ВРС, с влязло в законна сила решение на 24.04.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 28.09.2017г. до окончателното й изплащане.
В исковата и уточняващата молби ищецът
твърди, че на 18.06.2016г. е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл.182, ал.2 от НК /за неизпълнение на съдебно решение относно
лични контакти с дете/ по пр.пр.№ 6920/2016г. по описа на ВРП, като му е взета
мярка за неотклонение „Подписка“. Излага, че с решение № 1071/17.05.2017г. по
нак.дело № 446/2017г. по описа на ВРС е бил първоначално признат за виновен, а
с последващо решение № 199/28.09.2017г. по в.н.а.х.д.№ 793/2017г. по описа на
ВОС е оправдан напълно по повдигнатото му обвинение.
Твъди също, че на 19.06.2016г. е бил
отново привлечен като обвиняем за
извършване на престъпление по чл.296, ал.1, пр.2 от НК /осуетяване изпълнението
на заповед за незабавна защита/ по
пр.пр.№ 7730/2016г. по описа на ВРП, по която му е била взета мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в рамер на 5000 лева. Ищецът, тогава подсъдим,
е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение с Присъда №
2/08.01.2018г. по н.о.х.д.№ 2603/2017г. по описа на ВРС. Присъдата е потвърдена
при проведения инстанционен контрол с решението от 24.04.2018г. по в.н.о.х.д.№ 370/2018г. по описа на ВОС.
Ищецът твърди, че в следствие на
повдигнатите му обвинения е изпитал стрес, унижение, страдание
и безсилие. Излага, че те са се отразили зле на репутацията му на дентален
лекар с дългогодишен стаж, тъй като предмет на разследване по ДП № 287/2016г.
преобразувано в ДП № 118/2016г. на ОСлО при ВОП са били и твърдения за
извършвани блудствени действия и сексуално и физическо насилие над детето му.
Твърди, че ръководените от прокуратурата действия са били масово отразени от
пресата чрез публикации във в-к „Варна утре“ и в Агенция „Блиц“ и „Пик“, като
се е наложило внушение, че лицето е педофил. Излага, че е чувствал страх от
действията на правоохранителните органи, поради демонстрираното от тях поведение
на едностранна подкрепа към майката на детето му,
както и срам от това, че е посочен като
престъпник.
Твърди, че след повдигнатите му обвинения
по цитираните дела е започнал да усеща недоверие и съмнение от близки, познати
и пациенти, в следствие на което е ограничил социалните си контакти и се е
изолирал. Бил е изоставен от приятелите си.
Излага, че в следствие на повдигнатите му
обвинения по цитираните дела му е била назначена проверка от Председателя на
Конфедерацията за защита правата на децата, което е било унизително за него и е
довело до дискредитирането му в обществото.
Посочва, че взетите му мерки за
неотклонение по двете повдигнати обвинения са довели до органичаване на правото
му на свободно придвижване, а определеният размер на паричната гаранция от 5000
лева е обременила психиката му, с оглед необходимостта от срочното й
осигуряване.
Излага, че в следствие на повдигнатите му
обвинения е бил дискредитиран като родител и е бил лишен от възможността на
общува с детето си –Д.за целия период до приключване на съдебните процеси и до
днес. Посочва, че е преживял негативни емоции и от факта, че във връзка с
твърденията за извършени блудствени действия 4г. му дете е било насилствено
освидетелствано.
Счита, че всички тези действия на
ответника са му причинили неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване,
като претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на
50 000 лева. Моли съда да уважи предявения иск и да
присъди претендираното обезщетение ведно със законната лихва върху него считано
от 28.07.2017г. до окончателното му
изплащане.
В срока по чл.131
от ГПК ответникът Прокуратурата на Р.България, чрез Окръжна Прокуратура – Варна е депозирала писмен отговор, в
който заявява становище за неоснователност на предявения иск за заплащане на
обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди. Оспорва исковете по размер поради недоказаност
и противоречие с принципите за справедливо обезщетяване на причинените вреди,
които не са надвишили по интензитет и обем обичайните в подобни случаи.
Посочва, че първопричината за образуваните досъдебни производства са влошените
отношения между ищеца и майката на детето му, като причината за повдигнатото
обвинение е била жалба на майката с твърдения, че бащата отказва да предаде
детето на майката, както и за извършвани от ищеца блудствени действия спрямо
общото им дете. Оспорва ищецът да е претърпял вреди свързани с накърняване на
доброто му име в обществото, поради това че не Прокуратурата е изнасяла данни
за воденото срещу него наказателно производство, а самият ищец е търсил медиите
с обажданията си. Оспорва Прокуратурата да е отговорна за отстраняването на
ищеца от поста зам.председател на КЗПД, тъй като искането не е правено от
прокурор. Счита, че воденото срещу ищеца наказателно производство е продължило
разумен срок – общо 1 година и 10 месеца /от 14.06.2016г. до 24.04.2018г./, а
взетите мерки за неотклонение – подписка и парична гаранция от 1500 лева са
най-леките и не са ограничили правата му.Прави възражение за началния момент,
от който евентуално се следва присъждане
на законна лихва, като счита, че това следва да е от влизането в сила на
втората оправдателна присъда – 24.04.2018г.
В съдебно заседание ищецът И.В., чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Твърди,
че е разследван за педофилия от ответника, което е добило гражданственост и се
е отразило опозоряващо за личността му и в професионалното поприще. Проведените
разследвания по двете досъдебни производства и очакването на постановяване на
присъди по тях са предизвикали страх и психически дискомфорт. Излага, че
масовото медийно отразяване на събитията дали повод за повдигане на обвиненията
е функция от изявленията на представители на прокуратурата и на полицията,
която им е подконтролна. Моли предявеният иск да бъде уважен като претендира за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът – Прокуратурата на Р.България,
чрез представител на ВОП поддържа заявените в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения. Не оспорва, че по повдигнатите на ищеца две обвинения
са постановени оправдателни присъди, но твърди че основният източник на стрес и
негативни преживявания на ищеца е фактът, че е в процес на съдебни дела с
бившата си съпруга, както и че е лишен от възможност да вижда детето си.
Оспорва прокуратурата да е повдигала на ищеца обвинения за педофилия, нито да е
отговорна за медийните публикации в този смисъл. Счита, че повдигнатите
обвинения са за леки престъпления и не са в състояние да предизвикат сериозни
стресови преживявания, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен. В
евентуалност претендира за намаляване размера на претендираното обезщетение, а
лихвата за забава да бъде присъдена считано от влизане в сила на втората
оправдателна присъда – 24.04.2018г. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от
представените служебна характеристика /л.184/ и удостоверение за регистрация
/л.186/ издадени от районната колегия на Български зъболекарски съюз, д-р И.В. ръководи „Амбулатория за групова първична
медицинска помощ по дентална медицина Дрийм Дентал“ ООД.
Видно от
представената справка за съдимост издадена на 08.11.2016г. от ВРС, И.И.В. е
неосъждан.
С постановление
за привличане на обвиняем от 19.06.2016г. по ДП № 274/2016г. /л.46/ И.И.В. в
бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.182, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. По отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 18.11.2016г. е повторно
привлечен като обвиняем по същото престъпление по ДП № 106/2016г. на следовател
в ОСлО в ОП-Варна.
С молба от
18.06.2016г. адресирана до дознателя по досъдебно производство № 274/2016г., И.В.
е поискал да бъде извършена незабавно експертиза за освидетелстване на детето Д.за
извършено спрямо нея сексуално насилие. На същата дата /18.06.2016г./ е
извършено освидетелстване на детето Д.В. от доц.д-р И. Б., за което е съставена
СМЕ № 37/2016г.
С решение №
1071/17.05.2017г. постановено по НАХД № 446/2017г. по описа на ВРС И.И.В. е
признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.182, ал.2 от НК, а именно
че на 12.06.2016г. в гр.Варна е осуетил
изпълнението на съдебно решение относно личните контакти с дете, а
именно определение по гр.д.№ 56969/2015г. по описа на СРС за привременни мерки
по отношение на детето Д.и на основание чл.78, ал.1 от НК е освободен от
наказателна отговорност, като му е наложено наказание - глоба в размер на 1000 лева. С решение №
199/28.09.2017г. постановено по ВНАХД № 793/2017г. по описа на ВОС при проведен
инстанционен контрол е отменено изцяло решението по НАХД № 446/20017г. по описа
на ВРС и обвиняемият И.В. е признат за невинен по повдигнатото му обвинение по
чл. 182, ал.2 от НК.
Със заповед за
задържане от 18.06.2016г. в 15:35 часа е задържан И.И.В. във връзка с чл.296,
ал.1 от НК. В 16:00 часа му е проведен обиск, за което е съставен протокол за
обиск от същата дата. Освободен е в 12:15 часа на 19.06.2016г. /л.32/.
Заповедта за задържане е била обжалвана от И.В. и е отменена с решение №
1533/08.07.2016г. по адм.дело № 1839/2016г. по описа на ВАдмС.
На 18.06.2016г.
в 17:51 часа И.В. е посетил/e бил посетен от
лекат от Спешна помощ в гр.Варна с оплаквания за болки в областта на гърба и
гръбнака. Освободен е с мнение за хоспитализация. Установява се също от
представената медицинска документация /л.38-45/, че към 09.12.2015г. същият е
бил диагностициран със „Счупване на гръбначен прешлен“.
С постановление
за привличане на обвиняем от 19.06.2016г. по ДП № 287/2016г. /л.66/ И.И.В. в
бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.296, ал.1, предл.2 НК за
това, че на 18.06.2016г. в гр.Варна е
попречил и осуетил изпълнението на Заповед № 69/17.06.2016г. издадена по гр.д.№
6892/2016г. по описа на ВРС за незабавна защита срещу И.В. като не е допуснал
полицейските служители до имота си. По отношение на него е взета мярка за
неотклонение „Парична гаранция“ в размер
на 5000 лева, които да бъдат внесени по сметка на ОД МВР Варна в срок до
24.06.2016г. Срещу определеният размер на гаранцията е подадена жалба от И.В.
по реда на чл.61, ал.3 от НПК, по която е образувано ЧНХД № 3165/2016г. по
описа на ВРС, по което с определение от 24.06.2016г. същата е намалена до
размер на 1500 лева. Гаранцията е внесена по сметка на ОД МВР-Варна на
08.07.2016г. С постановление на прокурор при РП-Варна от 03.04.2017г. е
отменена наложената спрямо И.В. обвиняем
по ДП № 118/2016г. по описа на ОСлО при ОП-Варна мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 1500 лева. На 15.12.2016г. е повторно привлечен като
обвиняем по същото престъпление по ДП № 118/2016г. на следовател в ОСлО в
ОП-Варна.
Видно от
съдържанието на протокол за разпит на свидетел проведен в „синя стая“ на
19.06.2016г. по ДП № 287/2016г. е извършен разпит на детето Д.В. в присъствието
на разследващия полицай, инспектор от ДПС ОД на МВР-Варна, психолог, адвокат,
както и майката Р.Б..
На 12.06.2017г.
е внесен обвинителен акт изготвен от прокурор от РП-Варна, с което му е
повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 296, ал.1, предл.2 НК.
С Присъда № 2/08.01.2018г.
постановено по НОХД № 2603/2017г. по описа на ВРС И.И.В. е признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение по чл. 296, ал.1, предл.2 НК за това, че на
18.06.2016г. в гр.Варна не е изпълнил
Заповед за незабавна защита от домашно насилие издадена на 17.06.2016г. по
гр.д.№ 6892/2016г. по описа на ВРС, с постановени мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.3
и т.4 от ЗЗДН. Присъдата е потвърдена с решение № 120/24.04.2018г. постановено
по ВНОХД № 370/2018г. по описа на ВОС.
Видно от
представеното удостоверение от СГС от 16.12.2016г./л.145/, И.В. е
заместник-председател на „Конфедерация за защита правата на децата“. Със
заповед № 1/22.06.2016г. на членовете на Контролния съвет на конфедерацията са
временно преустановени служебните задължения на д-р И.В. като зам.председател и
е постановено вътрешно разследване по отправените срещу него обвинения в
насилие. Със заповед № 2/12.08.2016г. на същия Контролен съвет е обезсилена
Заповед № 1 и са възстановени правомощията и служебните задължения на И.В. като
зам.председател на конфедерацията.
По делото са
представени разпечатки от публикации в ел.медии: В „Blitz.bg“ oт 18.06.2016г. от О.Ф. /л.154/, в която се
посочва, че И.В. се е свързал с репортер на медията и е съобщил лично, че
полиция пред дома му прави опит да му връчи заповед за незабавна защита по дело
образувано по твърдения на съпругата му, че е извършил психическо, физическо и
сексуално насилие над малолетната му дъщеря; Публикация в „Blitz.bg“ от О.Ф. от 18.06.2016г. /л.157/ съдържаща данни за
полицейска акция извършвана пред дома на И.В. във връзка с това, че е „обвинен
от съпругата си, че е изнасилил 4-годишната им дъщеря“; Публикация в „Blitz.bg“ от О.Ф. от 19.06.2016г. съдържаща информация за
извършваната пред дома на И.В. полицейска акция във връзка с връчването му на
заповед за защита от домашно насилие издадена по твърдения на майката за
упражнено от него „сексуално, физическо и психическо насилие над детето им“.;
Публикации в „Стандарт Нюз“ и „Новини“ от 18.06.2016г. отразяващи тиражираната
информация, че И.В. е обвинен от съпругата си, че е извършил извършил
психическо, физическо и сексуално насилие над малолетната си дъщеря. Аналогични
са публикациите от 17.11.2018г. и от 18.11.2018г. в “Pik.bg” /л.171-179/.
С постановление
на прокурор при РП-Варна от 26.05.2017г.
е отказано образуването на досъдебно производство срещу Р.Б. за извършено от
нея престъпление по чл.286, ал.1 от НК /набеждаване/ по жалбата на И.В..
Със заповед от
06.07.2020г. на директора на ГД“НП“ е разпоредено да се снемат от всички
информационни фондове на МВР полицейските регистрации извършени на 19.06.2019г. на И.И.В..
От заключението
на проведената по делото Съдебно-психиатрична експертиза изготвена и поддържана
в съдебно заседание от вещото лице Т.А. и отговорите на въпроси на страните в
съдебно заседание се установява, че в деня, в който е проведена полицейската
акция пред дома на ищеца и в следващите 2-3 дни същият е изпитал остър стрес и
шок. В следващите дни са се проявили симптомите на разстройство в адаптацията
съчетани с тревожно депресивна симптоматика, които се явяват реакция на
провежданите срещу него досъдебни и съдебни производства. В този период ищецът
е развил и пристъпи на паническо разстройство и депресивно епизоди, страх,
безпокойство усещане, че не може да се справи със ситуацията, които са му
пречели да работи. Продължителността на подобно състояние е между 6-8 месеца,
но е възможно да продължи и повече. Констатирано е, че прояви на протрахираното
разстройство в адаптацията – тревожност, панически пристъпи и др. се проявяват
у ищеца и понастоящем.
Вещото лице дава
заключение, че посочените симптоми са в пряка причинно-следствена връзка с
неоснователните обвинения. Влияние върху негативната настройка на ищеца
оказвали и усложнените му отношения със съпругата и тъщата му, делата които се
водят между тях, както и невъзможността да се вижда с детето си. Посочва, че
липсата на пълноценна връзка с детето е успоредна линия на тази по неоснователно
повдигнатите му обвинения като и двете са свързани с прояви на тревожност,
негативни емоционални реакции и депресивно състояние.
Експертът
посочва също, че понастоящем ищецът не страда от психиатрично заболяване,
наличните прояви на паническо разстройство могат да отшумят и без провеждане на
лечение, но е възможно и задълбочаването им при стресогенни житейски ситуации.
Вещото лице посочва, че най-стресогенният фактор за ищеца е бил усещането за
безсилие да се справи със ситуацията и да докаже невинността си във връзка с
обвиненията за посегателства спрямо детето му, както и публичното опозоряване
на името му в обществото. Най-силно негативно влияние върху психиката му е
оказало обвиняването му за извършени блудствени действия. Понастоящем ищецът
бил психически по-стабилен, търсел алтернативи да се справя със ситуацията чрез
грижа за свои близки, за пациенти и за животни.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М.Б.С.
и Д.Ц.И..
От показанията
на свидетелката С. се установява, че познава И.В. от 2014г. в качеството си на негов
адвокат, а понастоящем са изградили и приятелски отношения. Посочва, че знае за
двете обвинения, които са му били повдигнати през 2016г. Тогава, на
18.06.2016г. пред дома му се събрала огромна маса служители на полицията и
жандармерията, адвокатът му и журналисти, за да му бъде връчена заповед за
незабавна защита от домашно насилие издадена в полза на съпругата му. В нея се
твърдяло, че детето им е жертва на физическо, психическо и сексуално насилие
извършено от И.. Свидетелката провела телефонен разговор с наблюдаващият
прокурор, който й обяснил, че се повдигат обвинения на И.В. за извършени от
него тежки престъпления, както и че цялата полицейска акция пред дома му се
контролира от прокуратурата. В същият ден ищецът бил арестуван, прекарал нощта
в ареста и бил освободен на следващия ден по обяд. Там претърпял травма
причинена от служител при задържането му във връзка с по-рано извършена
операция на гръбначен прешлен. Бил посетен в ареста от лекар, който заключил,
че следва да бъде хоспитализиран, но не получил разрешение от разследващия
полицай. Свидетелката посочва, че в деня на полицейската акция получила
телефонно обаждане от журналистът О.Ф., на който тя в качеството й на адвокат
на ищеца казала, че е добре той да получи някаква обществена подкрепа.
Останалата информация към медиите била подавана от полицаите и от
прокуратурата. И.В. узнал за извършеният разпит на детето му в „синя стая“ и за
извършеният гинекологичен преглед и ги
преживял много тежко, тъй като тези действия го определяли като насилник. Той
се чувствал ужасно и когато в медиите и пресата излизали публикации за това, че е насилвал детето си, бил дълбоко
наскърбен, обиден и омерзен. Изпитвал страх, че като порасне детето му ще узнае
в какво е бил обвинен. В следствие на повдигнатите обвинения част от близкото
му обкръжение, включително приятели и хора от професионалната му среда
охладняли към него, срещите им намаляли, а самият И. станал по-затворен,
отказвал да излиза, да пътува и да се събира с хора както преди. Имало периоди,
в които спрял да ходи на работа, чувствал се зле, тъй като името му било
опозорено. Понастоящем, след края на делата, някой от приятелите му искали да
възстановят отношенията си с него. Случвало се да подава жалби и сигнали в
прокуратурата включително за набеждаването, което съпругата му извършила спрямо
него, но всички те оставали без развитие. По време на делата, а и понастоящем
ищецът станал много затворен, променил се и по думите на познатите си не бил
същия човек. Трудно понесъл и наложените му мерки за неотклонение – поради
наложената му подписка не смеел да напуска града, за да не се случи да го
потърсят от полицията и да не го открият, а размерът на първоначално
определената гаранция бил несправедливо висок, което наложило да подава жалби и
да участва в нови съдебни дела за намаляването му. Повдигнатите обвинения и
тиражираната в медиите информация за това, че е „педофил“ се отразили и на
заниманията му в Конфедерацията за защита правата на децата, като бил отстранен
от заеманата ръководна длъжност
Свидетелят Д. И.
– приятел на ищеца от 30 г. посочва, че узнал за полицейската акция пред дома
на И.В. от него самия чрез телефонно обаждане на 18.06.2016г., когато му казал,
че полицията иска да му вземе детето. Полицаите казвали да върне детето, но И.
настоявал да дойде медицинско лице, което да удостовери, че не е насилвано. И.
не изглеждал спокоен в присъствието на толкова полицаи. На другия ден се чули
по телефона и от ищеца узнал, че е бил арестуван – звучал много разстроен, а в
ареста се обострил негов здравословен проблем свързан с нараняване на гръбнака,
причинено му от неговата тъща. По време на делата, които се водили срещу него И.
загубил много хора от обкръжението си – приятели, напуснали го хора от
медицинския му екип и негови пациенти, кръстниците и кумците му охладнели.
Имало моменти, в които не ходел на работа и се затварял в къщи, чувствал се зле
от появяващата се информация, че е „насилник и педофил“ . След 2016г. И. се
променил много – често се оплаквал от главоболие, станал затворен, отказвал да
излиза и да се среща с хора, както и да се събира с приятели по празници. До този
момент бил много весел и жизнерадостен човек. Пак в този момент И. решил да
напусне конфедерацията, в чието управление участвал, защото считал, че със
случващото се с него по-скоро може да навреди, отколкото да подпомогне
дейността й. И. много страдал и от факта, че не вижда детето си, ходел да го
търси в дома на майката на всеки 2 седмици, но не му го давали. Не получавал
никакво съдействие в тази връзка и от полицията и прокуратурата. Понастоящем И.
бил емоционално стабилен, вършел си работата, но още имал негативни мисли
свързани със спомени за случилото се, както и с опасения как детето му ще възприеме
всичко след като порасне. Най-голяма била болката му, че не може да вижда
детето си.
Предвид така установеното от
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата
молба фактическа обстановка, твърденията на страната и формулирания въз основа
на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на
следствието, прокуратурата и съда при повдигнато обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. В настоящия случай твърденията на ищеца са за претърпени
неимуществени вреди в следствие на това, че срещу него са повдигнати и
поддържани обвинения за извършени престъпления завършили с постановяване на
оправдателни присъди. По Закона за отговорността на държавата за вреди /ЗОДОВ/
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно
/незаконно/, когато наказателното преследване срещу обвиняемият е приключило с
постановена оправдателна присъда досежно фактът дали е извършено престъпление и
авторството му.
Съдът след
запознаване с всички събрани по делото доказателства намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно –
привличане в качеството му на обвиняем и повдигнати обвинения на ищеца за
извършени престъпления, включително и вземане на мерки за неотклонение и
постановени оправдателни присъди на съд.
На ищеца са били
повдигнати обвинения за извършването на 2 престъпления – по чл.182, ал.2 от НК
и по чл.296, ал.1, предл.2 от НК, които не са “тежки”
по смисъла на чл.93, т.7 от НК, доколкото за тях се предвиждат наказания –
пробация, глоба или алтернативно лишаване от свобода до 3 години. Т.е тежестта
на повдигнатите обвинения не обуславя висока тежест на стресогенност, доколкото
предвижданите наказания не биха могли да засегнат съществено личната правната и
социалната сфера на лицето, на което са били повдигнати. Аналогично и по
отношение на взетите мерки за неотклонение – „подписка“ и „парична гаранция“ –
същите са най-леките, с тях не се ограничава свободното предвижване на лицето и
възможността да продължи пълноценно обичайния си начин на живот, а що се отнася
до паричната гаранция, то след проведения съдебен контрол същата е определена в
обичаен размер от 1500 лева. Независимо от това съдът приема, че
липсата на основание за повдигане на обвинение на ищеца за престъпление по НК
обуславя извод за незаконосъобразност и на взетите по отношение на него мерки
за неотклонение – „подписка“ и „парична гаранция“. В случая обаче ищецът не доказва
да е претърпял конкретни вреди във връзка именно с взетите му мерки за
неотклонение – да не му е било разрешавано да напуска град Варна при наличие на
необходимост за това, респективно внесената от него парична гаранция в размер на
1500 лева да е била непосилна предвид професионалната му ангажираност.
Отделно от това съдът
приема, че незаконосъобразно с оглед изхода на повдигнатите му обвинения, е
било и задържането му под стража за периода от 15:35 часа на 18.06.2016г. до освобождаването му в 12:15 часа на
19.06.2016г. Задържането е било за по-малко от законоустановените 24 часа, но
престоят в ареста е бил съповоден с поведение на органите на полицията
/подконтролни на прокуратурата/ причинила му физическа болка в областта на
гърба и гръбнака във връзка със стара травма от 2015г., която се установява от
представената медицинска документация, а така също и от показанията на св. С. и
И., на които ищецът споделил за претърпените болки. Причиненото в този смисъл
неудобство на ищеца подлежи на обезщетяване, доколкото е във връзка с
повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление.
В периода от
повдигането на обвинение на ищеца по чл.182, ал.2 от НК – 18.06.2016г. до влизане в сила на оправдателната
присъда по него на 28.09.2017г. са изминали приблизително 1 година и 3 месеца,
а по второто обвинение по чл.296, ал.1, предл.2 от НК от повдигането му на
19.06.2016г. до окончателното му приключване с оправдателна присъда на 24.04.2018г. – 1 година и 10 месеца. Продължителността
на наказателното производство и по двете обвинения в тяхната досъдебна и
съдебна фаза – последната преминала през две съдебни инстанции е в разумни
законосъобразни срокове, по нито едно от двете не е постановявана осъдителна
присъда и не е ангажирана наказателната му отговорност. Горното налага извод,
че ищецът не е претърпял стресови ситуации и неудобства по-големи от обичайните
във връзка с провеждането на досъдебните и съдебните фази на наказателните
производства. Извършваните процесуални действия по тях не се отличават с
многобройност и интензивност на наказателната репресия, поради което съдът
намира, че не са породили съществени и трайни негативни емоции за ищеца.
Доказателства в подкрепа на противното не са събрани.
При формиране на извод
за наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди съдът кредитира в
тяхната съвкупност събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите С. и И.. Същите произтичат от лица, които не са в родствени
отношения с ищеца, поради което не е налице основание да се третират като
заинтересовани, но едновременно с това с конкретни лични впечатления от живота
и душевните преживявания на ищеца преди, по време и след висящността на
наказателните производства в качеството им на негов адвокат и дългогодишен
приятел. Същите единодушно акцентират върху възприятията си, че след повдигане
на обвиненията на ищеца, което се е случило в рамките на два дни, той е станал по-затворен,
потиснат, отказвал да се събира с приятели и не се радвал на живота както
преди. Като причина за емоционалния дискомфорт на ищеца свидетелите посочват
единодушно фактът, че ищецът е бил лишен от възможността да се вижда с детето
си, както и обстоятелствата, че покрай повдигнатите му обвинения бил опозорен с публични
твърдения, че е извършвал блудствени действия с дъщеря си.
Посочват също, че в следствие на стреса от това, че е обвинен в педофилия не
бил в състояние да осъществява професията си, част от пациентите и приятелите
му се отдалечили от него, а самият В. се отказал от обществената си дейност
свързана с ръководната му позиция в Конфедерация за защита правата на децата.
Безспорно
установените от свидетелските показания и заключението на СПЕ промени в
емоционалното състояние на ищеца, а също така в професионалната, социалната и
гражданската му активност, проявили се след привличането му като обвиняем за две престъпления,
изпълват понятието за претърпени неимуществени вреди във вида на психически
болки и страдания, неудобства от накърненото достойнство в обществото, стрес от
неочаквано стоварилата се върху него държавна наказателна репресия, които са в
пряка причинно-следствена връзка с повдигнатите му незаконосъобразни обвинения
от ответника във връзка, с което са постановените две оправдателни присъди.
Безспорно
неочакваното повдигане на обвинения при това едновременно за две престъпления
на лице, което не е било клиент на държавното обвинение, с добра обществена
репутация и професионална реализация, която го прави разпознаваем за
неограничен кръг от хора, особено такива от гилдията, към която се числи, е
съществен стресогенен фактор, особено в първите няколко дни след показната
акция пред дома му на 18.06.2016г. След първоначално преживяната остра стресова
реакция, ищецът е преминал в състояние на продължително разстройство в
адаптацията с прояви на панически атаки, което е продължило до края на
наказателните производства, а такива се наблюдават понякога и понастоящем. В
следствие на тях за ищецът е настъпила промяна в ежедневието, в работните му
навици и в социалната комуникация, като същата е била сведена до минимум. За
тези промени посочват и двамата разпитани свидетели – имало дни, в които И. не
ходел на работа, отказвал да се събира с приятели, хора от близкото му
обкръжение – приятели и служители го напуснали.
Вещото лице по СПЕ,
чието заключение съдът поставя в основата на правните си изводи като
компетентно и безпристрастно изготвено посочва, че установеното при ищеца
психично разстройство, изразяващо се в епизоди на тревожност и депресия,
внезапно настъпващи моменти на психично напрежение, адаптационна невъзможност и
други е в причинно-следствена връзка с неоснователно повдигнатите му обвинения.
Но освен по линия на обвинението, вещото лице посочва, че другата линия, която
поддържа ищеца в състояние на емоционален дискомфорт е тази на липсващата
пълноценна връзка с детето му съчетана с гневът и обидата от опозоряване на
личността му във връзка с твърденията, че е насилвал детето си. С оглед на
изложеното съдът намира, че доказано претърпените от ищеца неимуществени вреди
в следствие на действията на прокуратурата като елемент при определяне на
дължимото му обезщетение следва да бъдат отграничени от психичните страдания
причинени от липсата на пълноценно общуване с детето му, явяващо се последица
от конфликта между него и майката на детето.
Съдът
приема за неоснователни и твърденията на ищеца, че в следствие на повдигнатите
му обвинения е бил дискредитиран като родител и е бил лишен от възможността да
общува с детето си – Д.за целия период до приключване на съдебните процеси, а и
до днес. Установената по делото фактическа обстановка показва, че ищецът и
съпругата му Р.Б. са в усложнени отношения от преди повдигането на обвиненията,
още от 2015г., когато е стартирала съдебната процедура по прекратяване на брака
им. Установи се, че извън бракоразводния процес, в периода на образуване и
висящността на наказателните производства, И.В. и Р.Б. са били нееднократно
потребители на съдебни услуги както във връзка с подавани жалби и образувани
дела по ЗЗДН, така и по повод отказите на майката да предава детето на бащата
съгласно постановения режим на лични контакти. Горното се установява от представените докладни записки и справки
от Пето РПУ към МВР-Варна, от изложеното
от самият ищец пред съда в съдебното заседание от 18.12.2015г. по гр.д.№
56969/2015г. по описа на СРС, където заявява, че е „пътувал до София 60 пъти и
не е виждал детето си“, както и от ангажираните гласни доказателства. Горното
мотивира съда да приеме, че причината за това ищецът да е лишен от възможността
да вижда и да общува с детето си е ограничителното отчуждително поведение на
майката, а не действията на органите на прокуратурата във връзка с повдигнатите
му обвинения. Доказателство за това е и признанието на ищеца, че и след
приключване на наказателните производства, той все още е в невъзможност да
получи изпълнение на съдебния акт определящ режима му на лични контакти с
детето.
Недоказано по
безспорен и категоричен начин е твърдението на ищеца, че отразените чрез
публикации в пресата и в интернет „внушения, че е педофил“ са в
причинно-следствена връзка с действията на ответника по повод повдигнатите му
обвинения по чл.182, ал.2 от НК и по чл.296, ал.1, пред.2 от НК. На първо място
срещу ищеца не е било повдигнато обвинение за извършване на блудствени действия
по отношение на детето му. Такива твърдения са наведени от бившата му съпруга в
молба до съда за защита от домашно насилие въз основа на която срещу него е
издадена заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН, за неизпълнението на
която е едно от повдигнатите му обвинения. Извършените действия по разпит в
синя стая на детето Д.и извършеното й освидетелстване не са били действия по
разследване на извършено от ищеца сексуално престъпление, а проверка на
твърдения изложени от майката на детето. Ищецът не е бил адресат, нито е присъствал
на същите, за да се приеме че търпи вреди от действията на служители на
ответника. Провокираните емоции у него узнавайки за тях е обичайна проява на
родителска загриженост към детето, но те не са в причинно-следствена връзка с
действията по разследване по вече повдигнатите му обвинения. Нещо повече,
самият ищец твърди, а това се установява и от ангажираните гласни
доказателства, че лично той е настоявал да бъде извършена медицинска експертиза
/освидетелстване/ на детето му в дома му, което и се е случило на 18.06.2016г.,
поради което не може да се приеме, че отговорен за това е някой друг, а не
самият ищец.
По въпроса за самите публикации, следва да се отбележи, че
първата от тях, в деня на полицейската акция /18.06.2016г./, е от журналистът О.Ф.
в „Blitz.bg“, в която се посочва,
че именно ищецът И.В. се е свързал с него съобщавайки му, че полиция пред дома
му прави опит да му връчи заповед за незабавна защита по дело образувано по
твърдения на съпругата му, че е извършил психическо, физическо и сексуално
насилие над малолетната му дъщеря. Информацията от статията е тиражирана и в
публикации на други медии, но същите не отразяват неправилно фактите по случая,
а именно че И.В. е обвинен от съпругата си, а не от прокуратурата, в
извършването на сексуално и физическо насилие над детето му. Именно ищецът, а в
частност и неговият адвокат – св.С. съгласно показанията й, са насърчили
журналистът Ф. да отрази събитията около дома на И.В. с цел получаване на обществена подкрепа. Пак
от показанията на св.С. става явно, че в проведеният разговор конкретно с
наблюдаващият прокурор по случая същият й е съобщил, че „ищецът е обвинен в
тежко престъпление, за което ще отговаря“ без да е посочила, че става дума за
престъпление против сексуалната неприкосновеност. Не се събраха доказателства,
освен личните съждения на свидетелите, от които да се направи извод, че именно
прокурори са предоставили информация на медиите, че И.В. е извършил сексуално
насилие спрямо детето си, още повече, че същото противоречи и на формалната
логика, предвид същността на фактически повдигнатите му обвинения.
По
отношение на твърденията на ищеца, че в следствие на повдигнатите му обвинения
е била назначена проверка от Председателя на Конфедерацията за защита правата
на децата, което е било унизително и дискредитиращо за него, съдът приема
следното: Действително правомощията на ищеца като заместник-председател на
„Конфедерация за защита правата на децата“ са били временно преустановени със заповед от 22.06.2016г., но след
проведено вътрешно разследване по отправените срещу него обвинения в насилие,
със заповед от 12.08.2016г. правомощията и служебните задължения на И.В. като
зам.председател на конфедерацията са възстановени. Т. е в рамките на около
месец и половина извършената служебна проверка е достигнала до извод, че не са
налице основания И.В. да бъде отстранен от заемания пост, поради което същият е
възстановен. Личните съображения, поради които по-късно ищецът е преустановил
ангажиментите си в Конфедерацията, за които свидетелства св.И. очевидно са
субективно, а не обективно обусловени от повдигнатите му обвинения и именно по
тази причина не са съставомерни по иска за обезщетяване на вреди по ЗОДОВ.
При формиране на
изводите си досежно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът съблюдава трайно установената съдебна практика – ППВС
№ 4/23.12.1968г. и ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС и тази по приложението на
чл.52 от ЗЗД, съгласно която понятието "справедливост" по смисъла на
чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди - вида,
характера, интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със
състоянието на ищеца преди него, тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е
за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан, респ. -
наказателното производство е прекратено по всички обвинения или по част от тях,
продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките
или надхвърля разумните срокове за провеждането му, дали е взета и вида на
взетата мярка за неотклонение; както и по какъв начин всичко това се е отразило
на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и
от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното
отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му -
семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетението за
неимуществени вреди от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се определя глобално
- за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт и в този смисъл
размерът на паричното обезщетение следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с
оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.
В случая от
ангажираните по делото доказателства се установяват настъпили за ищеца неимуществени
вреди, които са в пряка причинно следствена връзка с проведеното срещу него наказателно
производство, а именно претърпени душевни болки и страдания и психическо
напрежение в периода от повдигането на обвинението до постановяване на
оправдателната присъда.
Ищецът безспорно е
изпитал срам и неудобство от опетняване на доброто му име в близкия приятелски
и социален кръг и в средата в която е живеел и работел, независимо от това, че конкретно
повдигнатите му обвинения /за неизпълнение на съдебен акт и за осуетяване
изпълнението на заповед за защита по ЗЗДН/
не са станали широко обществено достояние. Действително името на ищеца в
електронните медии се свързва с извършване на сексуално и физическо насилие, но
такова обвинение срещу И.В. не е повдигано от прокуратурата. Както бе посочено
по –горе съдът не приема, че ответникът е отговорен и за публикациите в този
смисъл, поради което всички негативни преживявания на ищеца свързани с
информацията за извършени от него блудствени действия не подлежат на
обезщетяване по реда на ЗОДОВ в настоящото производство. Благодарение на
повдигнатото му обвинение той е станал по-затворен и депресивен, накърнено е
било личното му усещане за чест и достойнство, израз на което е тенденциозното
ограничаване на социалните контакти, след повдигането на обвинението, за което
дават показания и двамата свидетели. Професионалната му реализация също е била
засегната предвид невъзможността да бъде концентриран и адаптивен в състояние
на продължителен психичен стрес и прояви на панически атаки. Не се установи
каква е била конкретно причината, поради която ищецът е ограничил
общественополезната си дейност свързана със защита на децата, но съдът приема,
че част от нея са именно повдигнатите му обвинения, предизвикали и служебната
проверка. Всички тези субективни неприятни възприятия са се отразили както
персонално на ищеца, така и на обществената нагласа към него и те се явяват
пряко следствие на неоснователно повдигнатите му обвинения, като на това
основание подлежат на обезщетяване. Съдът намира за справедлив размер на
обезщетението – сумата от 3000 лева, който е достатъчен за репарирането им в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
настоящия случай. При определянето на този размер, съдът взема предвид и факта,
че самото осъждане на ответната прокуратура има основно репариращо действие –
предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди /в този смисъл
решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. № 403/2016 г. на ВКС, IV г.о./.
Съдът формира извод
за неоснователност на претенцията за над 3000 лева до пълния претендиран размер
от 50 000 лева отчитайки, че разследването срещу ищеца в двете му фази е
продължило в рамките на разумния срок и негативното въздействие на
неоснователно повдигнатите му обвинения не заема значителен период от живота на
ищеца, още повече че са протичали успоредно, а не последователно; същите не са
били с висока интензивност на наказателната репресия и потенциалните наказания по тях са
застрашавали главно финансите на подсъдимия, а не и личността и свободата му.
Душевните болки и страдания, след първоначалната остра стресова реакция
продължила 3-4 дни не са били с висока интензивност, а преодолявнето на ефекта
от ежедневните негативни преживявания не е наложило и търсенето на
специализирана медицинска и психологична помощ и вземане на лекарства. В следствие на повдигнатите обвинения не се е
променил съществено стериотипа на живот на ищеца – дом, професия, семейство,
приятелски кръг. Що се отнася до липсата на пълноценно общуване с детето на
ищеца - Д., то съдът приема, че същото е станало залог на междуличностната
криза, в която са попаднали родителите й и се явява основна причина за
негативните емоционални преживявания на ищеца, а не последица от несправедливо
повдигнатите му обвинения. Изнесената в медиите информация, макар и опозоряваща
за честта и достойнството на ищеца е отразила в голямата си степен коректно
източника на информацията за твърдяното сексуално и физическо насилие, а
именно, че обвинението идва от съпругата му, а не от прокуратурата, каквото е и
фактическото положение на нещата. Не подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ
и негативните преживявания на ищеца свързани с убеждението му, че ответникът –
Прокуратурата на Р.България е взела страната на съпругата му Р.Б. и
неоснователно отказва да й повдигне обвинения за извършени от нея престъпления
в това число за набеждаването на ищеца в извършване на престъпление. Глобалното
недоверието на ищеца в авторитета на органите на съдебната власт и в частност
на прокуратурата е в синхрон с настоящите публично демонстрирани обществени
настроения, но в случая не е елемент от фактическия състав на обезвредата по
ЗОДОВ, поради което не може да бъде съобразена от настоящия състав при
формиране на крайните му изводи по предявеният иск.
С оглед на всичко
изложено и съобразно направеното искане сумата на общото обезщетение за всички
доказано претърпените неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с водените срещу ищеца наказателни производства, по които е постановена
оправдателна присъда в размер на 3000 лева следва да бъде присъдена ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на влизане в сила на втората
оправдателна присъда – 24.04.2018г., когато окончателно е отпаднала
наказателната репресия, до окончателното изплащане.
Ищецът е направил
искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 2240 лева /2030
лева – адвокатско възнаграждение, 200 лева – депозит за вещо лице и 10 лева –
заплатена държавна такса/, като съобразно изхода на спора такива му се следват.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, ответникът в
производството следва
да заплати на ищеца в пълен размер направените разноски
и внесената държавна такса, а възнаграждението за един адвокат – съразмерно с
уважената част от иска. Заплатеното
от ищеца адвокатко възнаграждение от 2030 лева, предвид цената на заявения иск,
не е прекомерно, а е в минималния размер дължим съгласно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно уважената част от иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдена
част от заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 121,80 лева, както и
изцяло заплатената държавна такса от 10 лева и заплатеният депозит в размер на
200 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша"
№ 2 ДА ЗАПЛАТИ НА И.И.В., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 3000 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически
болки и страдания, негативни душевни преживявания, дискомфорт, стрес
притеснения и други в резултат от повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение
в извършването на престъпление, по което воденото срещу него
наказателното производство по ДП № 274/2016г. по описа на ОД на МВР – Варна,
преобразувано в ДП № 106/2016г. на ОСлС към ВРП и пр.преписка № 6920/2016г. по
описа на ОП-Варна е завършило с постановяване на оправдателна присъда по
нак.дело № 446/2017г. по описа на ВРС, с влязло в законна сила решение на
28.09.2017г., както и в резултат от
повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение в извършването на престъпление, по
което воденото срещу него наказателното производство по ДП № 287/2016г. по
описа на ОД на МВР – Варна, преобразувано в ДП № 118/2016г. на ОСлС към
ОП-Варна и пр.преписка № 7730/2016г. по описа на ВРП е завършило с
постановяване на оправдателна присъда по нак.дело № 2603/2017г. по описа на
ВРС, с влязло в законна сила решение на 24.04.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.04.2018г.
до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 3000 лева
до пълния претендиран размер от 50000 лева, както и за присъждане на законна лихва върху сумата на обезщетението за
периода от 28.09.2017г. до 24.04.2018г., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. "Витоша" № 2 ДА ЗАПЛАТИ
НА И.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 331,80 /триста тридесет и един и
0,80/ лева – сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: