Решение по дело №73/2021 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 128
Дата: 4 юни 2021 г.
Съдия: Димитринка Гайнова
Дело: 20214001000073
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 2 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Велико Търново , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000073 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 260072 от 26.11.2020г. по т.д. № 23/ 2020г. по описа на
Русенски окръжен съд, е осъдена Национална здравноосигурителна каса-
гр.София да заплати на УМБАЛ „Медика Русе“ ООД-гр.Русе сумата 856893
лв., общ размер на главницата за клинични пътеки за периода март-декември
2017г., представляваща извършена и отчетена, но незаплатена медицинска
помощ на ЗОЛ по силата на сключени 3 бр. индивидуални договори за
извършване на КП за периода 01.12.2017г.-31.12.2017г., от които: 151078лв.-
главница за периода 01.03.-31.03.2017г., ведно със законната лихва, считано
от датата на падежа 01.05.2017г. до завеждане на исковата молба в размер на
41885,53 лв.; 287421лв.-главница за периода 01.04.-30.04.2017г., ведно със
законната лихва, считано от датата на падежа 01.06.2017г. до завеждане на
исковата молба в размер на 77210,65 лв.; 68082лв.-главница за периода 01.05.-
31.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на падежа
01.07.2017г. до завеждане на исковата молба в размер на 17721,65 лв.; 27634
1
лв.-главница за периода 01.06.-30.06.2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на падежа 01.08.2017г. до завеждане на исковата молба в
размер на 6955,11 лв.; 28578лв.-главница за периода 01.07.-31.07.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на падежа 01.09.2017г. до
завеждане на исковата молба в размер на 6946 лв.; 36614лв.-главница за
периода 01.08.-30.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на
падежа 01.10.2017г. до завеждане на исковата молба в размер на 8594,81 лв.;
69858лв.-главница за периода 01.09.-30.09.2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на падежа 01.11.2017г. до завеждане на исковата молба в
размер на 15796,93 лв.; 177785лв.-главница за периода 01.10.-31.10.2017г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на падежа 01.12.2017г. до
завеждане на исковата молба в размер на 38720,72 лв.; 7447лв.-главница за
периода 01.11.-30.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на
падежа 01.01.2018г. до завеждане на исковата молба в размер на 1557,79 лв.;
2396лв.-главница за периода 01.12.-31.12.2017г., ведно със законната лихва,
считано от датата на падежа 01.02.2018г. до завеждане на исковата молба в
размер на 480,57 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на иска, както и разноските по делото в размер на
71514,12 лв.
Против този съдебен акт в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от Национална здравноосигурителна каса- гр. София, чрез
гл.юрисконсулт П. Т., в която сочи, че обжалваното решение е неправилно
поради нарушение на материалния закон, и необосновано. Сочи, че съдът
неправилно е квалифицирал главните искови претенции като такива с правно
основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.59 ал.1 ЗЗО вр.чл.29 ал.1 от НРД за
медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2015г., тъй като този НРД се
отнася само за п.1 от претенцията в исковата молба, не и за целия исков
период, а и основанието за уважаване на исковете би следвало да е договорът
между страните. Счита, че съдът неоснователно се е позовал на чл.52 от
Конституцията на РБългария, както и неоснователно е игнорирал изложеното
в отговора на исковата молба относно финансовата рамка на НРД, при което е
достигнал до необоснован решаващ извод за задължение на НЗОК да закупи
не само отчетеното по Приложение № 2, но и изпълнената дейност над
лимитите като предвиди средства за заплащане към здравното заведение.
2
Счита, че с тълкуването на договора съдът недопустимо е подменил волаята
на страните, създавайки задължения на възложителя, каквито същият не е
поемал, и права на изпълнителя, каквито същият не е имал. Съдът
неоснователно не е взел предвид възраженията на ответника, че
претендираната за заплащане медицинска дейност не е отчетена-макар и да е
налице ежедневно отчитане по електронен път, то тя не е отчетена с
изискуемите първични медицински и финансовоотчетни документи, т.е. не са
налице задължителните условия за заплащане на същата. Необосновани били
и мотивите на съда относно претенцията по чл.86 ал.1 ЗЗД, в решението не се
съдържали никкави мотиви по отношение на падежите на претендираните
главници. Съдът не бил съобразил, че падежите за заплащане на главниците е
до 30-то число на месеца, следващ отчетния, само когато дейността е отчетена
в рамките на съответния период след завършването й, което в случая не било
налице, още повече, че нямало срок за заплащане на т.нар. надлимитна
дейност. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
изцяло решението на ОС-Русе и вместо него-да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани.Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по нея УМБАЛ „Медика Русе“ ООД-гр.Русе, чрез адв.Р.Х.. Счита
жалбата за неоснователна, а обжалваното решение-за правилно и
законосъобразно и моли като такова същото да бъде потвърдено.Претендира
разноски.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
3
изложена от съда подробно и кореспондира със събрания доказателствен
материал. Относимите към спора факти са следните: Не е спорно, че между
страните са сключени няколко договора, относими към процесния период,а
именно: договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки №
180737 от 17.02.2015 г., с приложени към делото шест допълнителни
споразумения към него за времето от 16.01.2017г. до 30.03.2017г., относими
към процесния период и касещи коригиране на стойностите в Приложение №
2; договор № 180737 от 23.05.2017г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, и 11 бр. допълнителни споразумения към него, относими
към процесния период и касаещи коригиране на стойностите в Приложение
№ 2; договор за извършване на амбулаторни процедури № 180908 от
23.05.2017г. и допълнителни споразумения към него; договор за извършване
на клинични процедури № 180993 от 27.05.2016г. и договор № 180993 от
23.05.2017г. за извършване на клиничини процедури, като правата и
задълженията на страните са подробно разписани в договорите. Месечните
стойности за дейностите за БМП /КП, КПр. И АПр./ се определят като обща
месечна стойност по всички сключени от изпълнителя договори с
възложитела и се отразяват в Приложение № 2, част Б. По силата на договора
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки УМБАЛ „Месика
Русе“ООД-гр.Русе като изпълнител се е задължил да оказва на
здравноосигурени лица, на здравно неосигурени лица по §2 и на лицата по §
7, ал. 1 ЗБНЗОК за 2015 г., 2016г. и за 2017г. болнична медицинска помощ по
клинични пътеки от Приложение № 5 към член единствен на Наредба № 40 от
24.11.2004г. за определяне на основния пакет от здравни дейности,
гарантиран от бюджета на НЗОК, със съдържание, посочено в Приложенията
към договорите. Изпълнителят се е задължил и да разполага по всяко време
на действие на договора с медицински специалисти с квалификация,
необходима за изпълнение на договора, да осигурява на пациентите
непрекъснатост на болничната помощ по клинични пътеки, да осигурява
непрекъснато 24-часово изпълнение на медицинска дейност при спешни
състояния /за лечебни заведения по чл.9 от ЗЛЗ/, да спазва правата на
здравноосигурените лица и на пациента, регламентирани в ЗЗО и ЗЗ и да
осигурява условия, гарантиращи тези права, да предоставя изискваната от
НЗОК отчетна документация в договорените срокове. НЗОК като възложител
се е задължил да закупува и заплаща дейностите по чл.1 в рамките на
4
стойностите и обемите, определени от него в съответствие с приетите от НС
на НЗОК Правила за условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1 и ал.2 от
ЗБНЗОК за 2016 г., респ.-2017г. с Приложенията, неразделна част от
договорите, като заплаща закупените дейности до 30-то число на месеца,
следващ отчетния, освен когато е предвиден друг срок – чл.45 от договора. В
чл.4 ал.2 е предвидена дължимост на законната лихва при забава в плащането.
Съгласно чл.31 от договора изпълнителят е длъжен да отчита ежедневно по
електронен път оказаната за денонощие дейност, включена в предмета на
договора, най-късно до 17 часа на първия работен ден, следващ отчетния,
като неотчетените дейности не се заплащат. Ежедневните отчети се
обработват в информационната система на НЗОК и в срок до 7-мия работен
ден, следващ отчетния месец, РЗОК уведомява изпълнителя с месечно
известие по елентронен път за отхвърлената от заплащане дейност и
основанието за това. В чл.37 от договора от 2015г. е предвидено, че
изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности на
стойност, надвишаваща определената в Приложение 2, и отчетените такива се
посочват като отхвърлени в месечното известие. В чл.37 от договора от
2017г. е предвидено, че изпълнителят може да отчита с финансово-отчетни
документи дейности на стойност, надвишаваща определената месечна
стойност за първите два месеца на отчетните периоди по чл.34 ал3 с до 3%
спрямо определените стойности за съответния месец по чл.36 ал.1 т.2.
Приложение 2, и отчетените такива се посочват като отхвърлени в месечното
известие. Съгласно чл.39 ал.2 и от двата договора при извършени и отчетени
от изпълнител на БМП случаи на стойност, надвишаваща определената
месечна стойност в приложение № 2, в сроковете за отчитане изпълнителят
следва да подаде писмено заявление до директора на РЗОК за увеличаване на
месечната стойност за тези случаи, a когато се касае до дейности извън
случаите на спешна диагностика и лечение на пациенти, в писменото
уведомление до директора на РЗОК той следва да посочи причините за
допускане извършването на такива хоспитализации. Възложителят има право
съгласно ал.3 да вземе решение за закупуване на заявените от всички
изпълнители на БМП надлимитни дейности в рамките на неусвоените
стойности за предходни месеци, при което се увеличават месечните
стойности на съответния изпълнител по Приложение № 2. Предвидено е, че
когато и след промяната в приложението останат незаплатени надлимитни
5
дейности, възложителят извършва проверка на цялостната отчетена месечна
дейност на изпълнителя, изготвя доклад до управителя на НС на НЗОК за
резултатите и прави мотивирано искане за корекция на стойностите, което
внася за разглеждане от НС. Съгласно чл.40 ал.1 от договора НС на НЗОК
утвърждава корекции по стойностите на разходите за БМП на РЗОК в
съответствие с параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за
здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво, като съгласно
ал.2 при достигане или надвишаване на тези средства НС взема решение за
корекция на месечните стойности и закупуване на потвърдените дейности
частично или напълно, при осигурена възможност на средства през
следващите месеци. В чл.41 изрично е предвидено, че клаузата на чл.4 ал.2
относно дължимост на лихва за забава не се прилага в случай на недостиг на
бюджетни средства на НЗОК и взето решение на НС на НЗОК за извършване
на частично плащане или отлагане на плащанията, но само в две хипотези-за
отчетените от изпълнителя дейности от Приложение № 1 към Правилата, за
които не са констатирани основания за отхвърляне от плащане по чл.31 ал.12,
и за тези по чл.40 ал.2, каквито в случая не са налице.
Не се спори между страните и това е установено от приетите по делото
писмени доказателства, че за процесните месеци УМБАЛ е предоставила
медицинска помощ на здравноосигурени лица по различни клинични пътеки,
вкл. и клинични и амбулаторни процедури, на обща стойност 856893 лв.,
както следва: 151078лв.-главница за периода 01.03.-31.03.2017г.,; 287421лв.-
главница за периода 01.04.-30.04.2017г.,; 68082лв.-главница за периода
01.05.-31.05.2017г.,; 27634 лв.-главница за периода 01.06.-30.06.2017г.,
28578лв.-главница за периода 01.07.-31.07.2017г.,; 36614лв.-главница за
периода 01.08.-30.08.2017г.,; 69858лв.-главница за периода 01.09.-
30.09.2017г.,; 177785лв.-главница за периода 01.10.-31.10.2017г., 7447лв.-
главница за периода 01.11.-30.11.2017г.,; 2396лв.-главница за периода 01.12.-
31.12.2017г. Не се спори, че с тези суми са надвишени утвърдените по
Приложение № 2 стойности за съответния месец, по която причина сумите не
са заплатени от НЗОК. От представените по делото месечни справки,
спецификации и фактури и от заключението на вещото лице по приетата
експертиза се установява, че надлимитните дейности са отчетени в РЗОК по
електронен път и надлежно са осчетоводени, като съгласно счетоводните
6
записвания надлимитна дейност по клинични пътеки е в общ размер,
съответстващ на сумата, предмет на иска.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи: Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.
чл.59 ЗЗО. В тази връзка, несъстоятелно е възражението на жалбоподателя за
неправилна правна квалификация, дадена от първоинстанционния съд.
Спорът пред въззивната инстанция не е относно наличието на валидно
правоотношение, основано на процесния договор за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки, изменен с допълнителните споразумения,
извършването от ищеца през исковите месеци на дейност, включена в
предметния обхват на договора, надлежното й отчитане пред РЗОК и
стойността на същата, а е само по правния въпрос за дължимостта на плащане
на БМП по процесните договори, когато стойността й надвишава месечните
стойности-извън определения от възложителя лимит за съответния период.
Специалният закон ЗЗО възлага провеждането на държавната политика
в здравното осигуряване и свързаните с него обществени отношения на
НЗОК. Това е юридическото лице, което участва в договорни
правоотношения с лечебни заведения – изпълнители на БМП – като отстоява
публични интереси – гарантира достъпността до пакет от здравни дейности,
определени по вид, обхват и обем, на всички здравноосигурени лица и
равнопоставеното им третиране при идентични условия в съответствие с
прокламираното в чл.52 ал.1 от КРБ право и в специалните закони – основни
принципи на здравното осигуряване. Обслужването на този публичен интерес
обуславя функциите на НЗОК, на която законодателят е предоставил
съответните правомощия и икономически механизми за осигуряване на
необходимия финансов ресурс за реалното осъществяване на правата на
здравноосигурените лица – да планира собствен бюджет. Бюджетът на НЗОК,
както бюджетът на всеки орган в системата на държавната администрация, е
лимитиран в рамките на определена крайна сума и правилното му планиране
и правилното управление, разпределение и контрол за целесъобразното
разходване на средствата несъмнено би следвало да обезпечи заплащането на
регламентирания с наредба на министъра на здравеопазването на основание
чл.45 ал.2 ЗЗО пакет от медицински дейности, представляващ съгласно § 1,
т.2 от ДР на ЗЗО определени по вид и обхват дейности, по отделни
7
специалности, дейности за лечение на определени заболявания или на група
заболявания, които са достъпни за всички здравноосигурени лица в обем, при
условия и по ред, определени в Националния рамков договор. Именно защото
се касае до разпределение на лимитиран бюджет, няма как индивидуалните
договори с отделните изпълнители на БМП да бъдат сключени без да бъдат
определени предварително обемът и стойността на предоставяните дейности.
С оглед спецификата на предмета на договора обаче определените в тези
договори обеми и стойности на БМП имат само прогнозен характер, защото е
възможно както да не бъдат достигнати, така и да бъдат надхвърлени, без
изпълнителите на помощта да могат да влияят на това. За изпълнителя не
съществува правна възможност да откаже предоставянето на медицинска
помощ на здравноосигурените лица в рамките на пакета от здравни дейности,
гарантиран от самостоятелния бюджет на НЗОК, на каквото й да е основание,
в това число и поради изчерпване на средствата от разпределения му
лимитиран бюджет, защото на здравноосигуреното лице е признато от закона
правото на свободен избор на изпълнител на цялата територия на страната без
ограничения от географско и/или административно естество. По тази причина
и в самия договор не е предвидена възможност при изчерпване на
предварително определените стойности, лечебното заведение да откаже или
прекрати извършването на определените по договора дейности-
предоставянето на болнична медицинска помощ на правоимащи
здравноосигурени лица в рамките на гарантирания здравен пакет, вкл. и при
условията на спешност, а напротив, то се е задължило да осигурява
договорената болнична медицинска помощ непрекъснато 24 часа, вкл. при
спешни състояния, без да може да изисква заплащане или доплащане от
здравно осигуреното лице за дейност в предметния обхват на договора.
Отказът да бъде предоставена на здравноосигурено лице необходимата му
медицинска помощ би съставлявал виновно неизпълнение на поетите с
договора задължения и основание за търсене на отговорност. Именно с цел да
гарантира правото на свободен достъп на здравноосигурените лица до
избрано от тях лечебно заведение законодателят изрично е предвидил в
бюджета на НЗОК както за 2016г., така и за 2017г. задължителен резерв,
средствата по който са предназначени за „непредвидени неотложни разходи“
по см. на чл.1, ал.2, ред.1.4, и съгласно чл.25 и чл.26, ал.2 ЗЗО служат за
плащане разходите при значителни отклонения от равномерното разходване
8
на определените бюджетни средства.Поради прогнозния характер на
определените месечни стойности в Приложение № 2 в нормативната уредба и
в съответствие с нея в процесните договори е регламентиран механизъм за
корекция на предварително заложените стойности, както и заплащане на
отхвърлената от заплащане медицинска дейност с решение на НС на НЗОК.
Възможността за коригиране на стойностите е логична последица от
предварителното разпределение на бюджетните средства на НЗОК на базата
на анализи и прогнози без възможност да бъдат предвидени както броят на
лицата, които ще потърсят медицинска помощ от съответния изпълнител, вкл.
и спещна такав, така и конкретната по вид и като обем дейност, която ще им
бъде предоставена в рамките на един месец, тримесечие, година. Тези
договорни клаузи изцяло възпроизвеждат чл.16 и чл.17 от Правила за
условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1 и 2 от ЗБНЗОК за 2016 г. и за
2017г., приети по делегация от чл.4 ал.3 от ЗБНЗОК. Тези клаузи установяват,
че заплащането на надлежно отчетената медицинска помощ, надвишаваща
определената от възложителя месечна стойност по Приложение № 2, не е
изключено, а напротив – възнаграждение за нея е дължимо при спазване на
нарочна процедура. Целеният резултат е реално извършената от изпълнителя
дейност, включена в предмета на договора, да бъде заплатена, което е в
синхрон с принципите на добросъвестност при изпълнение на насрещните
задължения по сключените договори и недопускане на неоснователно
обогатяване. Съгласно чл.51 ЗЗО само медицинската помощ извън обхвата на
чл.45 ЗЗО и договореното в НРД не се закупува от НЗОК. Тези разпоредби
неправилно се тълкуват от жалбоподателя като установяващи принципа за
допустими ограничения при закупуването на медицинска помощ и оттам
формирания извод за освобождаващи го от задължение да заплати
недлимитни дейности. Обхватът на дейностите по чл.45 ЗЗО съставлява
пакетът от медицинска помощ, определен съгласно чл.45 ал.2 ЗЗО с наредба
на министъра на здравеопазването. Бюджетът на НЗОК трябва да гарантира
този пакет като ангжимент на държавата към здравноосигурените лица, а не
обратното – пакетът да бъде ограничен от бюджета. В настоящия казус не се
спори, че от ищеца е извършена посочената медицинска дейност, не се спори
изпълнението и спазването на процедурата, предвидена в договора при
извършване и ежедневното отчитане на дейността, не се спори извършената
от ищеца дейност, чието заплащане се претендира, да е от предвидения пакет
9
медицински дейности, а се спори само дължимостта на заплащането й поради
надлимитната й стойност. След като НЗОК носи отговорността да планира
своя бюджет и да осъществи целесъобразното му разходване за целите, за
които е предвиден, като гарантира на здравноосигурените лица достъп до
своевременно и качествено здравеопазване по пакета от медицински
дейности, които те да получат от избрания от тях изпълнител на медицинска
помощ, недопустимо неправилните управленски решения, изразяващи се в
недооценяване на определени факти и обстоятелства – невярно отчитане на
равнището на потребление на здравни услуги, несъобразяване с конкретни
икономически и социални фактори, които влияят на броя на пациентите, на
движението им, на ценообразуването в сферата на здравеопазването, да
рефлектират върху правната сфера на изправна по договорното
правоотношение страна, която е изпълнила своите задължения.
По така изложените съображения и предвид обстоятелството, че по
делото е доказано извършването за процесните месеци на твърдяната
надлимитна дейност на стойност, претендирана с исковата молба, настоящият
състав счита, че липсва основание да бъде отречено правото на УМБАЛ
Медика Русе“ ООД-гр.Русе да получи договореното възнаграждение за
предоставена за процесните месеци БМП на здравноосигурени лица,
претендирана с исковата молба. Лечебното заведение е извършило дейности в
предметния обхват на договора, отразило ги е в изпратените по електронен
път в информационната система на НЗОК ежедневни отчети до РЗОК,
изготвило е редовни финансово-отчетни документи за тях, като липсват
основания за неплащане, при което то се явява изправна страна по
правоотношението и има право да получи насрещната престация – цената на
извършените дейности. В хода на делото е доказано, че извършените от
изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на
здравноосигурените лица пакет здравни дейности, поради което същите
подлежат на заплащане. По отношение на размера на дължимата сума съдът
кредитира заключението на съдебно-икономическа експертиза, съгласно
което общият размер на неплатените суми за отчетената „надлимитна“
дейност за процесния период възлиза на 856893 лв. По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 59 от ЗЗО е основателен и следва да бъде
10
уважен за сумата от 856893 лв., ведно със законната лихва, считано от датата
на исковата молба-23.01.2020г.
Предвид уважаване на главния иск, правилно първоинстанционният
съд е уважил и акцесорния иск за обезщетение за забавено плащане в
постановените размери. Както бе посочено по-горе, клаузата на чл.3 ал.2 от
договора от 2015г. и на чл.4 ал.2 от договора от 2017г. предвижда дължимост
на законната лихва за забава за просроченото време при неплащане на
извършената и отчетената дейност в определените срокове- до 30-то число на
месеца, следващ отчетния, освен когато е предвиден друг срок /чл.45 от двата
договора/. Извършените дейности са надлежно отчетени, фактурирани и
осчетоводени, като плащане за тях не е направено от възложителя. Не са
налице условията на чл.41 от договора за недължимост на лихвата за забава-
НЗОК не твърди /а и не ангажира доказателства за установяването на такъв
факт/, че процесните плащания не са извършени поради изчерпване на
средствата в бюджета на НЗОК. Предвид на това, същият дължи обезщетени
за забавата в размер на законната лихва за забава, считано от датата на падежа
на всяко едно от дължимите плащания. Съдът намира, че това е моментът, от
който ответната страна е в забава, независимо, че се касае за заплащане на
надлимитна дейност, защото извършената от ищеца дейност като вид е
включена в предмета на договорите и при липса на други уговорки относно
сроковете на плащане, ответникът дължи заплащане в срока по чл. 45.От
заключението на СИЕ се установяват размерите на лихвата за забава върху
всяка една от неплатените главници за процесните месеци-общо 215870,33 лв.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
Съобразно направеното искане и изхода на спора, на осн.чл.78 ал.1 ГПК
жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба направените по
делото разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер
на 26754,12 лв.
Водим от горното, съдът

11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260072 от 26.11.2020г., постановено по т.
д. № 23/2020 г. по описа на Окръжен съд- Русе.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, ул. ****** да заплати на
УМБАЛ „Медика Русе“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, *********, на осн.чл.78 ал.1 ГПК направените по делото
разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на
26754,12 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12