Р Е Ш Е Н И Е
№….....................18.09.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
При участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 127 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по молба на „ФАКТОРЪТ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Левски", ул. „кдп Георги
Боев" № 4, ет.2, ап.17, представлявано от управителя И.Д.Х., действащо
чрез адв. К.Г. срещу "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доктор Железкова" № 42,
вх. „Б", ет. 1, офис № 1, представлявано от изпълнителния директор Р.И.Х. с правно основание чл. 625 от ТЗ за
откриване производство по несъстоятелност на ответника поради
неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.
Ищецът сочи, че е кредитор на
ответното дружество с изискуеми парични задължения, породени от търговски
сделки.
Твърди се, че на 21.11.2017г. „АКВА
ВИА" ЕООД, с ЕИК *********, прехвърлило на „ФАКТОРЪТ"
ЕООД свои вземания към
дружеството длъжник по фактури с №№ **********/13.03.2013 г., №
**********/15.03.2013 г., № **********/05.04.2013 г., № **********/10.05.2013
г. и № **********/27.05.2013 г., с общ размер на главниците възлизащ на
23520.85 лева, заедно с дължимите мораторни лихви върху всяко просроченото
задължение. С уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, извършената цесия била съобщена
на 06.03.2018 г. чрез телепоща.
С
Решение № 3042/04.07.2019г. по ГД № 3626 по описа на PC - Варна за 2018,
потвърдено изцяло с Решение № 1109/06.12.2019г. постановено по ВТД № 1455 по
описа на ОС - Варна за 2019г. "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД, с ЕИК
********* било осъдено да заплати на „ФАКТОРЪТ" ЕООД, с ЕИК *********
сумата от 23520,85 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на
възнаграждение по договори за доставка на стоки и строителни услуги, сключени
между "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД, с ЕИК ********* и „АКВА ВИА"
ООД, с ЕИК *********, за което са издадени фактури № **********/13.03.2013 г.,
на стойност - 5060,59 лв., с ДДС; фактура № **********/15.03.2013 г., на
стойност - 987,36 лв. с ДДС; фактура № **********/05.04.2013 г., на стойност -
554,15 лв. с ДДС; фактура № **********/10.05.2013 г., на стойност - 10739,65
лв. с ДДС и фактура № **********/27.05.2013 г., на стойност - 6179,10 лв. с
ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска -
12.03.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 7171.65 лв.,
представляваща обезщетение за забавено заплащане на главниците в размер на
законната лихва за забава за периода от 12.03.2015г.
С
допълнителна уточнителна молба ищецът сочи, че с влязло в сила Решение № 265 от
16.11.2018г., по ВТД № 333 по описа на АпС - Варна за 2018г. е потвърдено
изцяло Решение № 146/26.02.2018 год., постановено по ТД № 88/2017 год. по описа
на Варненски окръжен съд-търговско отделение, с което „КОНСОРЦИУМ РЕМИ
ГРУП" АД е осъдено да заплати на „ФАКТОРЪТ" ЕООД, с ЕИК *********,
Варна, сумата от общо 94 672.38 лева, представляващи сбор от дължими главници
по договор за изработка, сключен между трето лице „АКВА ВИА" ЕООД, ЕИК
*********, Добрич като изпълнител и „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД като
възложител, по издадени от „АКВА ВИА" ЕООД осем броя фактури в периода от
08.05.2012г. до 14.12.2012г., което вземане е цедирано от „АКВА ВИА" ЕООД
на ищеца „ФАКТОРЪТ" ЕООД с четири договора за цесия, всички от
07.01.2014г., както следва: по фактура №106/08.05.2012г. за сумата от 5709,47
лева с ДДС; по фактура №107/10.05.2012г. за сумата от 41229,55 лева с ДДС, по
фактура №108/19.05.2012г.за сумата от 20804,01 лева; по фактура
№112/31.07.2012г. за сумата от 1442,62 лева; по фактура №113/03.09.2012г. за
сумата от 15 097,93 лева; по фактура №114/11.10.2012г. за сумата от 1968,94
лева; по фактура №115/01.11.2012г. за сумата от 1442,62 лева и по фактура
№117/14.12.2012г. за сумата от 6977,24 лева, всички с ДДС ведно със законната
лихва върху претендираните главници, считано от завеждане на иска на
27.01.2017г. до окончателното изплащане на задължението, ведно със сумата от 28
116.06 лева, представляващи сбор от мораторни лихви, изчислени върху главницата
по всяка една фактура, за периода от 27.01.2014г. до 28.12.2016г., съответно по
фактура №106 - 1695,62 лева лихва; по фактура №107 - 12 244,45 лева; по фактура
№108 - 6 178,44; по фактура №112 - 428,44 лева; по фактура №113 - 4483,82 лева;
по фактура №114-584,74 лева; по фактура №115-428,44 лева и по фактура
№117-2072,11 лева, на основание чл.99 вр.чл.266 и чл.79 ЗЗД както и чл.86 ЗЗД.
Обосновавайки
твърденията си за непогасени задължения на ответното дружество спрямо него,
ищецът изразява становище за наличие на предпоставките по чл. 608, ал. 3 ТЗ,
презумираща неплатежоспособността му на самостоятелно основание. Като
допълнение сочи, че са налице изискванията и за приложение на ал. 4 от същата разпоредба, тъй като от
приложено удостоверение от ЧСИ Д.П.– Я. се установява, че към 24.01.2020 по ИД
№ 20187110400559 размерът на неизплатения дълг възлизал на 167 126. 79 лева.
Освен
гореизложеното страната сочи, че обявените въз основа съответно на заявление
20170629173748; заявление 20180628154451 и заявление 20190626171236 финансови
отчети по партида на ответното дружество не били заверени от регистриран одитор
съгласно изискванията на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, като изискуемата от закона
форма за съставянето им била недовършена, поради което достоверността на
заявените в счетоводни данни била съмнителна. Последният публикуван заверен
годишен финансов отчет на предприятието бил за счетоводната 2014г, поради което
счита, че е изпълнена хипотезата на чл.
608, ал. 2 ТЗ за съществуване на презумпцията за неплатежоспособност.
В
условията на евентуалност твърди, че ответното дружество е свръхзадължено, тъй
като имуществото му не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.
Касаело се за значително надвишаване на размера на задълженията спрямо активите
на предприятието, поради което затрудненията на търговеца не били с временен
характер, което се извеждало от забавата за плащане на изискуемите парични
задължения на дружеството и е продължила през значителен период от време, през
който последните не са били погасени дори частично. В подкрепа на твърденията
си сочи, че срещу ответника са образувани седем на брой изпълнителни дела, като
междувременно срещу него се водели две съдебни производства за суми в общ
размер на 880 000 евро,
а цедираните в полза на ищеца по тях вземания били в размер на 1 848 645,39 евро.
В същото време от удостоверение от НАП
за наличие на задължения на „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД към 29.11.2018г. се
установявало, че размерът на дължимите от него суми възлизал на 1 947 436 лева, за
които са наложени обезпечителни мерки върху недвижими имоти на длъжника.
Моли
за откриване на производството по несъстоятелност, като се обяви неплатежоспособността,
евентуално свръхзадължеността, на „КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП“ АД.
Постъпила
е молба по делото от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 1.0, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д. Бориславов Бончев, чрез юриск. Д.Г. за присъединяване
в качеството на кредитор в производството по несъстоятелност срещу
"КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД.
Молителят
излага твърдения, че по силата на договор за цесия с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е
придобило вземания към "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД, основаващи се на
сключен между цедента и длъжника Договор за банков кредит № 270/05205/020031 от
22.08.2008 г., които към 14.02.2020 г. са в общ размер на 3 829 349.64 лева,
ведно със законна лихва върху сумата. Сочи, че изискуемостта на кредита е
настъпила на 31.08.2016 г., а ответника е изпаднал в просрочие на 01.09.2016
г., от когато счита, че е настъпила неговата неплатежоспособност. По изложените
съображения молителят претендира да бъде открито производство по
несъстоятелност по отношение на "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД.
С определение №
582/21.02.2020г. „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД е конституирана като присъединен кредитор в
производството.
Ответникът
„Консорциум Реми Груп“ АД е подал отговор в законоустановения срок, в който
изразява становище за недопустимост на допълнителната молба , евентуално
неоснователност поради липса на материална легитимация на молителите.
Твърди, че не е длъжник на ищеца „Факторът“ ЕООД за
изискуемо парично вземане, произтичащо от търговска сделка, като изрично
оспорва и търговския и́ характер.
Ответникът „Консорциум Реми Груп“ АД прави
възражение за съдебно прихващане на насрещно вземане от цедента на ищеца „Аква
Виа ООД със сумата от 31 966.63 лв., представляваща възнаграждение.
Твърди се, че същото е наведено в производството по гр.д.№ 3626/2018г. по описа
Варненски районен съд, което съдът незаконосъобразно е отказал да приеме за
разглеждане по съображения, че вземането на ответната страна срещу цедента на
ищеца „Факторът ЕООД - „Аква Виа" ООД не е ликвидно.
Релевира възразжение за прихващане и по
отношение на задължението към „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, цедирано
от „УниКредит Булбанк“ АД, със свои вземания към цедента, а именно: за
недължимо платени на „АСВ“ АД суми по договор за револвиращ банков кредит
№270/05205/020031 от 22.08.2008 г. с сумата от 251 202.04 евро начислени и недължимо платени лихви за забава и наказателни лихви;
сумата от 48 222.22 евро начислени и недължимо платени такси, разноски и др. разходи и
сумата от 42 156 евро - недължимо платени суми за съдебни разноски, други
разходи по кредит и застраховки.
В заключение сочи, че преценката на
имущественото му състояние се отнася преди всичко до неговите краткорайни
активи и съпоставката им с краткотрайните задължения, установими при провеждане
на съдебно-счетоводна експертиза, независимо от позоваването на молителя на
презумпциите на чл. 608, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ. Отрича осъществяването на
фактическия състав на неплатежоспособността по чл. 608 от ТЗ, както и този на
чл. 724, ал. 1 от ТЗ, касаещ неговата свръхзадълженост.
Съдът,
след съвкупна преценка на представените по делото с молбата доказателства,
становищата на страните, приетата съдебно-счетоводна експертиза, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Легитимиран
да иска откриване производство по несъстоятелност на търговец е страна, чието
парично вземане е изискуемо и произтича от търговска сделка, вкл. нейната
действителност, изпълнение или е свързано с последиците от отпадане на
облигационната връзка, или Националната агенция по приходите за
публичноправните задължения към държавата или общините.
За
основателността на молбата молителят следва да установи при условията на пълно
и главно доказване следните обстоятелства:
наличието на изискуемо неудовлетворено вземане, произтичащо от търговска
сделка, а в тежест на ответника е да докаже възможността да покрива
задълженията си, евентуално временния характер на причината за неизпълнение.
По молбата на „Факторът“ ЕООД: Молителят
предявява две свои вземания, всяко от които произтича от търговска сделка.
Задължението на „Консорциум Реми Груп“ АД, предявено с първоначалната молба, в
размер на 23520,85 лева, се основава на неизпълнено задължение за заплащане на
възнаграждение по договори за доставка на стоки и строителни услуги, сключени
между "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД, с ЕИК ********* и „АКВА ВИА"
ООД, с ЕИК *********, прехвърлено на молителя с договор за цесия 21.11.2017г. Основното правоотношение
има характеристиките на двустранен договор за търговска продажба между
търговски дружества, поради което следва да се квалифицира като субективна
търговска сделка. Задължението произтичащо от двустранно търговско
правоотношение е придобито от молителя, друго търговско дружество, с което е
запазен търговския му характер. Между двете сделки съществува
функционална връзка, изразяваща се в пълната обусловеност на съществуването на
задължението на цесионера от наличието на валидно възникнало и непогасено
главно задължение
Вземането
е съдебно установено със сила на пресъдено нещо за сумата от 30692.50 лева –
главница и лихви, като съгласно чл.299 от ГПК не може да бъде оспорвано и
пререшавано в последващ процес между страните.
В срока по чл. 629, ал. 4 от ГПК длъжникът е релевирал възражение за
прихващане със сумата от 31 966. 63
лева, представляваща придобито чрез цесия вземане по договори за транспорт
между неговия цедент „Реми Ауто“ ЕООД и цедента на молителя „Аква Виа“ ООД.
Съдът намира възражението за допустимо доколкото същото не е разгледано по
същество в предходното исково производство между страните, а е отхвърлено с
мотивите към решението по ВТД № 1455 по описа на ОС - Варна за 2019г. заради
липса на ликвидност- обстоятелство изключващо разпростирането на СПН по
отношение на него – в този смисъл Решение No 45 от
22.04.2009 година по т.д. No 483/
2008г. ВКС, I т.о. В
същото време, възражението се явява неоснователно, тъй като длъжникът не е
провел доказване и не е установил правопораждащия факт на твърдяното вземане.
Представените тринадесет броя фактури от 2013 г. не доказват съществуването на
договор за превоз с цедента на молителя „Аква Виа“ ООД., още по-малко че
праводателят на дружеството – „Реми Ауто“ ЕООД е поело и е изпълнило
задължението си по него.
Съгласно
задължителните постановки на ТР № 1/03.12.2018 г. на ОСТК, с изтичането на
14-дневния срок за отговор на молбата настъпва преклузия по отношение на възраженията и доказателства за тях на длъжника за
погасяване на задължението му, включително и чрез прихващане на задълженията.
„Консорциум Реми Груп“ ООД не е ангажирало каквито и да е доказателства за
възникване на вземането и за изпълнение на насрещното задължение на праводателя
си „Реми Ауто“ ЕООД в срока по чл. 629, ал. 4 от ГПК, а едва след приключване
на хода по същество на делото е депозирало молба за възобновяване на същия и
предоставяне на възможност за прилагане на доказателства. Последната съдът намира за неоснователна и оставя
без уважение, тъй като въпреки настъпването на преклузията след подаването на
отговор, ответното дружество е имало възможност в изключително дълъг период от
време да ангажира доказателства, както и да направи възражения относно
непълноти в доклада.
Освен,
че е недоказано, възражението за прихващане е неоснователно още поради факта,
че задълженията не са насрещни. За да породи действие компенсацията следва да е
налице пълен субективен идентитет между страните, като с чл. 103, ал. 3 от ЗЗД
е предвидено изключение от това правило - при липса на изразено съгласие от
длъжника с цесията, последният може да прихване задължението си с вземането към
предишния кредитор. Не е налице такава възможност, когато длъжникът се домогва
да прихване задължението си с вземане на своя цедент към цедента на новия
кредитор, както е в настоящия случай. В посочената хипотеза липсва
корелативност между двете задължения, а не е налице и изключението по чл. 103,
ал. 3 от ГПК, което представлява самостоятелно основание за отхвърляне на
възражението.
Второто
вземане на „ФАКТОРЪТ" ЕООД за сумата от общо 94 672.38 лева,
представляващо сбор от дължими главници по договор за изработка, сключен между
трето лице „АКВА ВИА" ЕООД, ЕИК *********, Добрич като изпълнител и
„КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД като възложител, също произтича от субективна
търговска сделка. Неоснователни са възраженията на длъжника, че молбата е
недопустима, тъй като същата има характер на уточнителна такава, с оглед факта,
че е предявена в срока за отстраняване на нередовности в производството, преди
конституиране на насрещната страна. Освен касателно търговския характер на
сделката, по отношение на вземането е относимо и всичко гореизложено за първото
вземане на кредитора – същото е съдебно установено със сила на пресъдено нещо
след постановяване на Определение № 42/20.01.2020 г., с което не е допуснато
касационно обжалване на Решение № 265/16.11.2018 г. по в.т.д. № 333/2018 г. по
описа на ВАпС, с което е Решение № 146/26.02.2018 год., постановено по т.д.№ 88/2017 год. по описа на Варненски
окръжен съд, с което от своя страна са присъдени претендираните вземания.
Депозираната от „Консорциум Реми Груп“ АД молба по чл. 303 от ГПК представлява
извънреден способ за защита и не засяга силата на съдебното решение, съответно
ликвидността и изпълняемостта на на установените с него вземания. Съдебният акт
е окончателен и съгласно чл. 297 и чл. 298 от ГПК е задължителен за страните и
съда. От друга страна, релевираното възражение за прихващане не е установено по
основание и размер, като ответникът по молбата освен, че не е посочил от какво
неизпълнение произтича вземането му за неустойка, не е доказал фактическия
състав за възникване на правото му и начинът, по който е изчислен размерът на
неговото вземане. Освен това, следва да се посочи, че декларацията за
получаване и приемане на изявлението за прихващане на вземането е с достоверна
датата /нотариална заверка/ от 19.11.2019 г. или повече от година след
постановяване на изпълнимото по реда на чл. 282 от ГПК въззивно решение, с
което е потвърдено първоинстанционно решение за осъждане на „Консорциум Реми
Груп“ АД да заплати задължението на своя нов кредитор „Факторът“ ЕООД. От
постановяване на предварително изпълнимото въззивно решение длъжникът е
задължен да изпълни паричното си задължение само на цесионера „Факторът“ ЕООД и
последващото признание на цедента, че му дължи суми с недоказано основание и
размер не може да бъде противопоставено на кредитора. С влизане в сила на
съдебния акт се замества съгласието на длъжника със съдебно установената
цесията по чл. 103, ал. 3 от ГПК, и
възможността му да прихваща задължението си с вземания към стария кредитор е
изключена. На тази база съдът преценява критично приложената декларация от
законния представител на „Аква виа“ ЕООД, като създадена за целите на процеса,
както и предприетата отмяна на влязлото в сила решение, която не може да бъде
противопоставена на кредиторът, легитимиран и ползващ се от правоустановяващото
и правозасилващото действие на решението. Предвид гореизложеното „Факторът“
ЕООД е кредитор по две самостоятелни ликвидни и непогасени вземания по
търговски сделки.
По отношение на молбата на „АСВ“ АД:
Кредиторът обосновава активната си легитимация със сключен договор за цесия с
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, по силата на който е придобил вземания към „Консорциум
Реми Груп“ АД по Договор за банков кредит № 270/05205/020031 от 22.08.2008 г.,
които към датата на подаване на молбата са в общ размер на 3 829 349.64 лева,
ведно със законна лихва върху сумата. Видно от уговорките между страните по
договора, изискуемостта на кредита е настъпила на 31.08.2016г. Ответното
дружество не оспорва факта на изпадането
си в забава на плащанията 01.09.2016 г., нито дължимостта на главните
задължения. Възразява единствено срещу начисляването на наказателна надбавка за
забава в размер на 2% върху целия дълг, както и относно правото на банката
едностранно да изменя размера на приложимата лихва. Не е налице връзка между
оспорванията за нищожност на клаузите определящи дължимата лихва и неустойка и
дължимостта на главницата по задължението, като последната е потвърдена от
извършените доброволни плащания на задълженията по договора, имащи характер на
признание за получаване на сумата по него. В същото време възражението за
прихващане с недължимо платени лихви за забава, разходи и разноски по кредита
не е доказано по своето основание и размер. Ответното дружество не е ангажирало
доказателства за заплащане с основание и размер на конкретните суми, чието
възстановяване претендира, още по-малко за недействителност на уговорките въз
основа на които са дължими. От друга страна, възражението касае единствено
размера на дълга а не съществуването му изобщо, поради което би имало значение
единствено при оценка на имущественото състояние на длъжника. Предвид
изложеното следва да се приеме, че молителят притежава качеството кредитор на
дружеството.
При
горната фактическа установеност се достига до извод, че длъжникът има изискуеми
задължения към двамата молители, които е спрял да плаща, следователно е
изпълнена хипотезата на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Доказани са и предпоставките на
презумпцията за неплатежоспособност на ал. 4, чл. 608 от ТЗ, доколкото
длъжникът шест месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение не е
погасил задълженията си към „Факторът“ ЕООД по изп. дело №559/2018 г. по описа
на ЧСИ – Д.П.– Я. с рег. № 711. Установените условия за приложение на
презумпциите по ал. 4 и ал. 3 от чл. 608 ТЗ разместват доказателствената тежест
относно състоянието на неплатежоспособност и възлага на длъжника да докаже, че
е в състояние да погасява задълженията си към кредиторите – така Решение № 139
от 29.11.2019 г. по т. д. № 653 / 2019 г. на ВКС, 2-ро тър. отдел. Преценката
за способността на дружество да погаси изискуемите си парични задължения следва
да се направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо
предприятие поема плащанията си.
За
установяване на общото стопанско и финансово състояние на дружеството е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, както и допълнителна ССчЕ,
заключенията по който се кредитира от съда като обективно и компетентно дадени.
В частите, в които на вещото лице са поставени допълнителни задачи, съдебния
състав цени заключението по допълнителната експертиза, тъй като същото се базира
на всестранно и пълно изследване на актуалното имуществено състояние на
ответника, като не взема предвид задълженията, чиято погасителна давност е
изтекла, а в същото време отчита заплащането на такива след изготвяне на
първоначалната експертиза, което е и в интерес на длъжника. Въз основа на
проверените счетоводни документи се установява обща стойност на имуществото на „Консорциум Реми Груп“
АД в размер на 5 748 015.64 лева. В
посочената стойност влизат както и дълготрайни активи с балансова стойност 675 726.32 лева, така
и вземания по заеми, от клиенти, подотчетни лица, както и вземания от други
свързани физически и юридически лица. В огромна част вземанията са трудно
събираеми, същите са предмет на съдебни спорове или, както вече беше посочено,
са към свързани с дружеството лица. При служебно извършена справка ТРРЮЛНЦ по
партида на дружествата посочени като длъжници в счетоводството на ответника се
установява, че в преобладаващата си част това са юридически лица, които са
регистрирани на един и същ адрес на управление с „Консорциум Реми Груп“ АД и в
управителните им органи участват едни и същи лица, включително и законният
представител на ответника, който се явява и негов длъжник по счетоводна сметка
422 за вземания от подотчетни лица за сумата от 222 947.41 лева. В
същото време, по счетоводна сметка 444 за вземания по съдебни спорове срещу
длъжника „Мосстрой Варна“ АД /н./ е вписан дълг от 1 126 377.56 лева,
въпреки че в производството по несъстоятелност са приети единствено две
вземания: от 444 003.90 лева и 412
634.20 лева, с поредност 722, ал. 1, т.8 от ТЗ, или общо 856 638.10 лева, от
които към настоящия момент са удовлетворени общо 256 991.43 лева, или
сборът на неудовлетворените вземания възлиза на 599 646.67 лева. Дори
и посоченият актив на дружеството, който по същността си е спорен и трудно
събираем да бъде признат изцяло съобразно счетоводните му записвания и в най-благоприятния за кредитора размер, то
същия е с по-ниска стойност от установените негови пасиви.
Изцяло
неоснователни са възраженията на ответното дружество, че при преценка на
имущественото му състояние не следва да бъдат взети предвид публичните му
задължения към НАП поради подадено искане за прихващане или възстановяване.
Задълженията към Държавата към датата на изготвяне на експертизата възлизат на
сумата от 1 510 695.64 лева,
която е ликвидна и изискуема. Ответникът не е представил доказателства да е
обжалвал правопораждащите актове на своите задължения, но дори и това да е
така, същите са изискуеми, тъй като подлежат на предварително изпълнение. Не са
налице основания да се отрече дължимостта на публичните задължения на страната,
чиито претенции по подаденото искане с вх. № 6495/07.02.2020 г. касае
прихващане или възстановяване с негово твърдяно, неликвидно и неизискуемо вземане към НАП за недължимо
платени или надплатени задължения в размер на 1 282 582.19
лева. Искането е оставено без уважение от органа по приходите при ТД на НАП –
Варна с АПВ № П-03000320035213-004-001/06.03.2020 г., потвърден с Решение №
116/22.05.2020 г., който е обжалван от дружеството пред Административен съд –
Варна. До произнасяне на съда с влязъл в сила акт претендираното от ответника
вземане е спорно и не може да бъде ценено при изследването на имущественото му
състояние, съответно не може да бъде приспаднато от публичните му задължения
към НАП. От друга страна, последните са безспорни и подлежат на принудително
изпълнение, поради което следва да бъдат съотнесени към пасива на дружеството.
Въз
основа на проверените счетоводни документи от вещото лице се установява, че в
счетоводството на ответното дружество са записани задължения в общ размер на 5
285 499.85
лева. В него обаче не са осчетоводени ликвидни и изискуеми задължения в размер
на стойност още 1 743
726.24 лева. Съгласно константната
съдебна практика, невписването на едно задължение в търговските книги не би
могло да се отрази на неговата действителност, а напротив това е показател за
редовност /нередовност на книгите, поради което не би могло да се извърши
преценка за икономическото състояние на длъжника единствено въз основа на
съставени от него счетоводни документи. С оглед изложеното, към размерът на
осчетоводените задълженията на дружеството следва да се прибавят и
неосчетоводените такива, като сборът им възлиза на сумата от 7 029 226.09 лева и
надвишава с 1 281 210.47 лева
активите му. Същевременно размерът на установени приходи на ответното дружество
съобразно със счетоводните записвания е в размер на 357 395.66 лева, от
които 3 540.00
лева наем от свързани лица, 70 225.65
лева приходи от цесии, 72 418.00
лева приходи от лихви и 211 212.01 от
принудителна продажба на недвижим имот, което по същността си не е реален
приход от търговска дейност, а представлява редуциране на задълженията му с
пропорционално намаляване на дългосрочните му активи. Последният приход от
основната стопанска дейност на ответното дружество датира от 31.12.2018 г.
За
установяване на финансовите показатели на предприятието релевантно се явява
заключението по допълнителната счетоводна експертиза по т. 7 от задачите по
данни актуални към 30.06.2020 г., тъй като те се основават на актуални данни
включващи информация за всички активи и пасиви на дружеството, включително и
неосчетоводените такива. При съотношение между текущите задължение и
краткотрайните активи, израз на което е коефициента за обща ликвидност, е
видно, че дружеството не може да обслужва разходите си. Показателят за обща ликвидност е количествена
характеристика с най-висока информационна стойност за платежоспособността на
предприятието. Приема се, че коефициентът е в норма, когато варира между 0,9-1
и нагоре / решение № 376/19.05.2005 год., ВКС по т.д.№ 730/2004 год.; решение №
1727/07.01.2004 год., постановено по т.д.№ 844/2003 год. на ВКС/. Дружеството е
платежоспособно, когато е в състояние на обслужва текущите си задължения с
всички налични ликвидни средства. Нарушаването на соченото съотношение индикира
неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ. При препоръчителна стойност на коефициента за обща ликвидност
възлизащ на 1, се установява, че при ответника същият е под приемливите
стойности/0.73 към 30.06.2020 г./, като при отчитане на всички задължения
коефициентът е под референтните граници и в изследвани период за 2018 г. и 2019
г. Няма обективни данни по делото, които да сочат промяна на тази тенденция в
положителна за длъжника посока.
Показателят за абсолютна ликвидност (съотношение на парични средства към
текущи задължения) също е изключително неблагоприятен- 0.00 и показва, че
дружеството не разполага с парични средства за покриване на текущите си
задължения. Видно е и че дружеството е изключително зависимо от кредиторите си,
тъй като задълженията са повече от краткотрайните активи, поради което
коефициентът на автономност е отрицателна величина, а именно: -0.18.
Рентабилността е
икономическа категория, чрез която се отчита способността на дружеството да
реализира печалба и доход на своите притежатели. Показателите за рентабилност
са количествени характеристики на ефективността от продажби, на собствения
капитал и на активите на предприятието. Показателите за рентабилност са
положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и отрицателни,
когато финансовият резултат е загуба. Видно от приетото по делото експертно
заключение показателите за рентабилност на „Консорциум Реми Груп“ АД са отрицателни
величини, като рентабилността на
приходите на дружеството е -7.62, на собствения капитал -1.28, на инвестирания
капитал -4.12, на активите -0.29 и на пасивите -0.23.
По отношение на
показателя финансова автономност, посоченият от вещото лице в заключението на
допълнителната ССЕ коефициент на финансова автономност е със стойност -0.18. на собствените средства в общия размер
на пасива като неговата препоръчителна стойност е над 0.33. Задлъжнялостта на
дружеството е трайна и значително над препоръчителната стойност около 1, а
именно: -5.48.
Финансовите
показатели на предрпиятието са оценени според най-благоприятният за него
вариант на експертното заключение, като при него са включени всички негови
трудно събираеми вземания към свързани лица, в цялост са приети и вземанията
му, предмет на съдебни спорове, като са отписани всичките му задължения с
изтекъл давностен срок, макар тяхната дължимост да не окончателно отречена, и
да не са съобразени евентуални спирания или прекъсвания на погасителния срок. При
всички варианти на експертизата при отчитане на неосчетоводените задължения на
ответника посочените показатели са под
референтните стойности за 2018 г., 2019 г. и към 20.06.2020 г., което показва
трайните затруднения на длъжника. Установените от експерта величини сочат още,
че дружеството е изключително зависимо от кредиторите си и не разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията без опасност за интересите на кредиторите.
Не
са в състояние да разколебаят този извод представените от ответника
доказателства за погасени задължения към кредитори за общо 204 775.69 лева
по изп. дело № 20137180400318. Напротив, същите са изцяло в негова подкрепа,
тъй като разпределената от ЧСИ сума е постъпила вследствие на продажба на
недвижим имот, собственост на дружеството. Осребряването на дълготрайните му
материални активи чрез принудителни способи за изпълнение представлява
допълнителна индикация за невъзможността на последното да покриви
краткосрочните си задължения с ликвидни парични средства или чрез други
доброволни погасителни способи. С извършената публична продан имуществото на
ответника не се е увеличило, тъй като с редуциране на неговия текущ дълг
пропорционално са се намалили и неговите дълготрайни (нетекущи) активи и
капитал. Подобни действия не доказват финансова състоятелност, а
декапитализират търговеца.
Въпреки
наличието на извършени плащания и разпореждания с парични суми, съгласно чл.
608 ал.3 от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът плаща
само вземания към определени кредитори. Видно е, че се касае за принудително
погасяване на част задължения към някои от кредиторите. В същото време,
последният му приход от основната му стопанска дейност датира от 31.12.2018 г.,
а счетоводните му активи са кумулирани
от сключени договори за цесия вземания, по които няма данни за извършени
плащания. Като се има предвид и
обстоятелството, че коефициентите на ликвидност са под препоръчителните, съдът
счита, че са налице предпоставките за откриване производство против длъжника в
хипотезата на неплатежоспособност. По тази причина не подлежи на изследване
предпоставката, посочена в условия на евентуалност - свръхзадълженост.
Началната
дата на неплатежоспособност следва да се
отнесе към момента, в който влошеното икономическо състояние е намерило
конкретен израз, чрез спиране на плащанията, като същевременно към тази дата
следва да са налице материалноправните
предпоставки на неплатежоспособността по чл. 608 ТЗ. Видно от заключението на
вещото лице дружеството има множество непогасени задължения към длъжници, най-
ранното от които е към ЕРП Златни Пясъци ЕАД и е от 03.05.2012 г., а от
представена справка от НАП-Варна се установяват публични задължения от
31.01.2011 г. Преценката за началната датата следва да бъде извършена въз
основа действителното финансово и икономическо състояние на длъжника в неговата
цялост, към което са относими коефициентите за обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност и тяхното съотношение. Това е така, защото обективната
невъзможност за плащане на дълга, която е в основата на състоянието на
неплатежоспособност, стои извън волята на задълженото лице и е различна от
съзнателно фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично
задължение към кредитора. Предвид коефициентите за ликвидност за изследвания
период, както и че към 31.12.2018 г. финансовите показатели на „Консорциум Реми
Груп“ АД са спаднали под препоръчителните стойности, съдът счита, че именно
това е началната дата, след която длъжникът изпада в неплатежоспособност. След
тази дата дружеството не осъществява основната си стопанска дейност и
показателите остават под референтните стойности за действащо предприятие.
С оглед
на така изложеното, съдът намира, че молбите за откриване на производство по
несъстоятелност са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде постановено
решение по чл.630 ал.1 от ТЗ. Съдът кредитира заключението на вещото лице
досежно наличието на активи, достатъчни, за да обезпечат началните разноски за
откриване производството по несъстоятелност.
Съдът
намира за неоснователно искането на ищеца за откриване на производство по
несъстоятелност при условията на чл. 632 от ТЗ, доколкото от данните по делото
е явно наличието на имущество за покриване на първоначалните разноски в
производството по несъстоятелност.
Доколкото
не са налице данни за достатъчно парични касови
наличности или по сметки, следва да бъдат приканени молителите в
производството да привнесат сума, необходима за покриване на първоначалните
разноски в производството по несъстоятелност за първите три месеца, а именно 5
000лева.
На основание чл. 630, ал. 1, т. 3 от ТЗ за временен синдик следва да бъде назначен З.З.Х.ЕГН **********, със
служебен адрес : гр.София 1606, бул. "Ген. Е.Ив.Тотлебен" № 87, ет.
1, тел. за контакт ***********, електронен адрес : ***********. Същият е
представил предварително писмено съгласие с нотариална заверка на подписа и
декларация по чл.656 от ТЗ, като текущото му възнаграждение следва да се
определи в размер на 1500 лв.
Молителите
не са претендирали разноски.
Воден от
горното и на осн.чл. 630 ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА в неплатежоспособност "КОНСОРЦИУМ
РЕМИ ГРУП" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Доктор Железкова" № 42, вх. „Б", ет. 1, офис № 1, с начална дата 31.12.2018 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника
"КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Доктор Железкова" № 42, вх. „Б", ет. 1,
офис № 1
ЗАДЪЛЖАВА "КОНСОРЦИУМ РЕМИ ГРУП" АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Доктор
Железкова" № 42, вх. „Б", ет. 1, офис № 1 при обявяване на фирмата си
да добави „в открито производство по несъстоятелност”.
НАЗНАЧАВА за временен синдик З.З.Х.ЕГН **********, със служебен
адрес : гр.София 1606, бул. "Ген. Е.Ив.Тотлебен" № 87, ет. 1, тел. за
контакт ***********, електронен адрес: ***********., който
отговаря на изискванията на чл.655 от ТЗ,
с дата на встъпване – 21.09.2020г. г.
ОПРЕДЕЛЯ текущо месечно възнаграждение на
временния синдик в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 661, ал. 2 от ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА ВРЕМЕННИЯ синдик да предприеме действията по чл. 652 и сл. ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на "КОНСОРЦИУМ РЕМИ
ГРУП" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Доктор Железкова" № 42, вх. „Б", ет. 1, офис № 1.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника "КОНСОРЦИУМ РЕМИ
ГРУП" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. „Доктор Железкова" № 42, вх. „Б", ет. 1, офис № 1, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да изпълни задълженията си по чл. 640 ал.1 ТЗ, като предостави на назначения временен синдик и на съда необходимата информация,
включително и за налично имущество и банкови сметки, както и да предаде на
синдика наличната счетоводна документация и търговски книги, с оглед
осъществяване на правомощията на временния синдик по чл. 668 ТЗ.
При
неизпълнение в срок на управителя ще бъде наложена глоба по реда на чл. 640
ал.2 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ дата за първо събрание на
кредиторите 12.10.2020г. от 15.00 часа
в търговската зала на Варненски окръжен съд с дневен ред по чл. 672 от ТЗ.
ПРИКАНВА
ищците в производството да предплатят
по специалната сметка на дружеството, сумата от 5 000 (пет хиляди) лева в 7-дневен срок, считано от вписването
на решението в ТР.
Решението
подлежи на вписване в търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.
Решението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър
пред Варненски апелативен съд.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: