Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 91/3.5.2019
г., Гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на двадесет и втори
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Стефка Панайотова, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 89
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на С.П.С. *** против Заповед № ЗП-2/25.02.2019
г. на Управителя на НЗОК, гр. София, с която на осн. чл. 103, ал. 1, т. 4,
изречение трето от Закона за държавния
служител (ЗДСл), е прекратено служебното й правоотношение Твърди се, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, тъй като в същата липсват фактическите основания
за издаването й. Сочи се също, че към момента е постановено Решение №
3/07.03.2019 г. на Конституционния съд на РБ по к. д. № 16/2018 г., с което са
обявени за противоконституционни разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 8
и чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр.
103/13.12.2018 г., в сила от 01.101.2019 г. Иска се постановяване на решение, с което оспорената
заповед за бъде отменена.
В съдебно заседание жалбоподателката С., редовно призована, не се явява. Упълномощеният
от нея процесуален представител поддържа изцяло жалбата на основанията,
изложени в същата.
Ответната страна, чрез процесуалния си
представител оспорва депозираната жалба, като изразява становище за
неоснователност на същата предвид обстоятелството, че заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение е в пълно съответствие с действащата към момента
на издаването й нормативна уредба.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че към момента на
прекратяване на служебното правоотношение, жалбоподателката
С.С. е заемала
длъжността „главен експерт“ в отдел
„Административно и правно обслужване на дейността“ в РЗОК - Ямбол.
С Писмо изх. № 33-01-1/02.01.2019 г., Директорът на
РЗОК – Ямбол е поискал информация от ТП на НОИ – Ямбол за служителите,
назначени по служебно правоотношение в РЗОК – Ямбол, които са упражнили правото
си на пенсия – навършили необходимата възраст и притежаващи изискуемия
осигурителен стаж. От постъпилия отговор
(писмо изх. № 1013-28-1#1
от 08.01.2019 г.) по направеното запитване е видно, че жалбоподателката
С. е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На 07.01.2019 г. жалбоподателката
С.С. е
депозирала уведомление до Управителя на НЗОК, че към влизането в сила на Закона
за държавния бюджет на Република България за 2019 г. е в недопустимост по чл.
7, ал. 2, т. 8 от ЗДСл, тъй като е упражнила правото си на пенсия по чл. 68 от КСО.
На 30.01.2019 г. на С.С. било връчено Предизвестие за прекратяване на служебно
правоотношение № ЧР-П-2/23.01.2019 г., а със Заповед № ЗП-2/25.02.2019 г., на осн. чл. 103, ал. 1, т. 4, изречение трето
от ЗДСл и уведомление с вх. № ЧР-УП-2/07.01.2019 г., служебното й
правоотношение е прекратено, считано от 01.03.2019 г. Именно тази заповед е предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима. Разгледана по същество, тя се
явява и ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
Обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма. Същата
съдържа и предвидените в чл. 108, ал. 1
от ЗДСл реквизити, а именно правното основание за прекратяване на служебното
правоотношение, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
Заповедта е обаче е законосъобразна от
материалноправна гледна точка.
Общите основания за прекратяване на служебното
правоотношение са уредени в чл. 103, ал. 1 от ЗДСл, като в т. 4 е посочена несъвместимостта в случаите
по чл. 7, ал. 2 от ЗДСл. В последната норма са регламентирани хипотезите, при
които лице не може да бъде назначено за държавен служител – т. нар.
несъвместимост. В конкретния казус от значение е изменението на тези две норми
от ЗДСл, в сила от 01.01.2019 г.
С § 14, т. 1 от ПРЗ на Закона за
държавния бюджет на РБ за 2019 г., обн. ДВ, бр. 103
от 13.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г. е създадена
нова т. 8 на чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, съгласно която лице, което е упражнило
правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от КСО, не може да бъде
назначавано за държавен служител, освен при условията на чл. 15, ал. 1, чл.
81в, ал. 6 и чл. 84а.
Разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 4
от ЗДСл е допълнена с § 14, т. 3, б. „а“ от ПЗР на ЗДБРБ 2019 г., в сила от 01.01.2019 г., като накрая е поставена точка и запетая е и
добавен текстът “когато несъвместимостта
е по чл. 7, ал. 2, т. 8, служебното правоотношение се прекратява с едномесечно
предизвестие“.
Анализът на новелата на чл. 7, ал. 2,
т. 8 от ЗДСл, в сила от 01.01.2019 г. води до извода,
че с нея е въведено ново основание за несъвместимост по отношение на държавните
служители – упражнено право на пенсия в конкретни законови хипотези от КСО, с
което е свързано и допълнението на чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, тъй като с
него се уреждат последиците от нововъведената хипотеза на несъвместимост, а
именно прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител с
едномесечно предизвестие. Отделно от това, ал. 1 на § 15 от ПЗР на ЗДБРБ 2019
г., се въвежда задължение за държавните служители, които са назначени към
датата на влизането в сила на този закон, а именно 01.01.2019
г., да уведомят органа по назначаването за наличието на основание за
недопустимост по чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗДСл в срока по чл. 27 от същия закон, а
с ал. 2 на същия параграф се въвежда
задължение за органа по назначаването да
прекрати с едномесечно предизвестие служебните правоотношения с държавни
служители, които са упражнили правото си на пенсия по чл. 68, чл. 68а, чл. 69
или чл. 69б от КСО. В конкретния казус, видно от данните по делото, жалбоподателката С. е подала уведомление за обстоятелството
по чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗДСл в срок по чл. 27, с което е изпълнила
задължението си по § 15, ал. 1 от ЗДБРБ 2019 г., а органът по назначаването е
прекратил служебното й правоотношение в съответствие с изискването на § 15, ал.
2 от ПЗР на ЗДБРБ 2019 г.
Съдът обаче констатира, че след
издаването на оспорения административен акт
са настъпили нови факти, които са от значение за решаване на настоящия
казус.
С Решение № 3 от 07.03.2019 г. на
Конституционният съд на РБ по к. д. №
16/18 г., обн. ДВ, бр. 23 от 19.03.2019 г. са обявени
за противоконституционни разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 8, чл. 84а, ал. 1, т.
1 и чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл в редакцията след промените, осъществени с §
14, т. 1, 2 и 3, б“а“ от ЗДБРБ за 2019 г. и разпоредбата на § 15 от ПЗР на
ЗДБРБ за 2019 г. Съдът намира, че при извършването на преценката относно
материалната законосъобразност на оспорения административен акт следва да бъде съобразено
обстоятелството, че с това решение на Конституционния съд са обявени за
противоконституционни горепосочените разпоредбите.
Действително, съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от
деня на влизане на решението на КС в
сила. Основната цел на конституционния контрол по чл. 151, ал. 2 и ал. 3 от КРБ
обаче е отстраняване от правния ред на несъвместими с основния закон нормативни
положения и осуетяване на тяхното прилагане. Това налага конститутивното
действие на решенията на КС да обхване и заварените висящи правоотношения,
които са били породени от юридически факт, уреден в обявената за
противоконституционна правна норма, като същите правоотношения следва да бъдат
уредени съобразно извършената промяна.
С влизане в сила на Решение № 3 от
07.03.2019 г. на КС по к. д. № 16/18 г., а именно три дни след обнародването му
в ДВ, бр. 23 от 19.03.2019 г., съгласно изречение второ на чл. 151, ал. 2 от
КРБ, обявените за противоконституционни норми преустановяват действието си и
при висящност към този момент на съдебното производство по оспорване на
законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение
на жалбоподателката, издадена на основание обявените за противоконституционни
разпоредби, съдът следва да съобрази цитираното по-горе решение на КС като
новонастъпил юридически факт от съществено значение за спора по смисъла на чл.
142, ал. 2 от АПК, който факт е
възникнал до приключване на устните състезания по делото. В подкрепа на това е
установеното в чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК процесуално правило, приложимо на основание чл. 144 от АПК, съгласно което
съдът спира производството по делото, когато КС е допуснал разглеждането по
същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим
по делото закон. Следователно, законодателят е приел, че в тези случаи
произнасянето на КС се явява преюдициален въпрос, който следва да бъде отчетен
при постановяване на акта на съда. А след като оспорването на конституционосъобразността
на приложим по делото закон е признато като достатъчна и необходима
предпоставка за спиране на производството с цел съобразяване на акта на съда с
постановеното от КС, то на още по-голямо основание съдът следва да се съобрази
с влязлото в сила решение на КС, което обявява за противоконституционен
приложим по висящия спор закон. В тези случаи е без значение обстоятелството,
че към датата на издаване на административния акт съответните разпоредби,
явяващи се правното основание за издаването му са били действащо право. Предвид
конститутивното действие на решението на КС, с влизането му в сила е налице
ново правно положение, което настоящият съд следва да съобрази при решаването
на спора. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС на РБ, обективирана в
Решение № 12272/11.10.2018 г. по адм. д. № 10171/2018
г.
С оглед изложеното по-горе, оспорената
заповед се явява незаконосъобразна, като постановена в противоречие с
материалния закон и като такава, следва да бъде отменена.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателката
С. следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски, които възлизат
на 570 лева.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №
ЗП-2/25.02.2019 г. на Управителя на НЗОК – София, с която на осн. чл. 103, ал.
1, т. 4 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на С.П.С.,***,
със съдебен адрес:***, кантора 306, чрез адв. Ж.А., считано от
01.03.2019 г.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНАТА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, гр. София,
да заплати на С.П.С. сумата от 570
(петстотин и седемдесет) лева за направените по делото разноски.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението, че е
изготвено.
СЪДИЯ:П /НЕ СЕ ЧЕТЕ/