Р
Е Ш Е
Н И Е
№34
13.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд
Наказателна
колегия
На
15.06.2020 г. в открито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. С. СТЕФАНОВ
2. РУМЯНА РАЙКОВА
Секретар:
Жанета Дучева
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯ С. СТЕФАНОВ
ВНЧХД № 384
установи следното:
Настоящото производство е по чл. 318
и следващите от НПК.
С Присъда № 37 от 05.11.2019 г.
постановена по НДЧХ № 1745 по описа за 2019 г.
Шуменският районен съд е признал подсъдимият Е.Ф.А. с ЕГН ********** за
виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, като на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като
му наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Признал подсъдимия за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 148, ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК го оправдал.
Съдът осъдил подсъдимия да заплати
сумата от 1 000 лева, като уважена част
от предявения граждански иск за причинени му неимуществени вреди в резултат на
престъплението по чл. 131, като отхвърлил гражданския иск в останалата му част
до пълния предявен размер, както и отхвърлил изцяло предявения граждански иск в
размер на 5 000 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146 , ал. 1 от НК.
Шуменският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от адв. П. - повереник на Ж.С.М. и Г.Х.М.,
като родители и законни представители на сина си Н.Г.М. против присъда
постановена по НДЧХ № 1745/2019 г. С въззивната жалба жалбоподателите заявяват,
че не обжалват присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и
осъден по
обвинението
по чл. 131, ал. 1, т. 4 от НК, както и в частта, с която е уважен гражданският
иск в размер на 1 000 лв.
Жалбоподателите
атакуват присъдата в оправдателната й част, с която първоинстанционния съд е
признал подсъдимия Е.Ф.А. за невиновен в това, че на 04.03.2019 г. в гр. Шумен
публично унизил честта и достойнството на Н.Г.М., ЕГН **********, чрез псувня –
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, по който
член ШРС го оправдал. Повереникът обжалва и присъдата в оправдателната й
гражданско отхвърлителна част до размера на предявения граждански иск от
5 000 лева, като намира присъдата за необоснована и противоречаща на
материалният закон. В открито съдебно заседание жалбоподателите поддържат така
депозираната жалба, ведно с изложените в нея доводи. Считат решението в тази му
част за неправилно, необосновано и постановено в противоречие със закона.
Защитникът
на подсъдимият счита решението за
правилно и законосъобразно, поради което иска потвърждаването в неговата
цялост.
Шуменският окръжен съд за да се
произнесе приема за установено от фактическа страна следното:
На
04.03.2019 г. около 14:00 часа Н.Г.М. заедно със свои приятели между които били
и свидетелите М.Б.Ч.и К.М.А.карали велосипеди, спрели пред хранителен магазин
намиращ се на кръстовището на ул. „Крил и Методий“ и ул. „Панайот Волов“, който
магазин бил стопанисван от подсъдимия А.. Децата си купили от магазина семки,
отвори ли ги и и започнали да ги консумират непосредствено пред входа на
магазина. Поради тази причина подсъдимия А. като ги видял излязъл от магазина и
им направил забележка, тъй като правили боклук, а все някой трябвало да го
изчисти. На забележката към тях Н.Г.М. му отговорил, че вятърът щял да издуха
боклука и продължили да чоплят семки. Между него и подсъдимия възникнало
пререкание, в хода на което детето употребило обидни думи спрямо подсъдимия,
който от своя страна афектиран от случилото се взел един вестник от намиращия
се пред хода на магазина стелаж и замахнал към детето с цел да го изплаши и да
се махнат. Н.М. обаче се преместил на пътното платно и там продължил да отправя
неприлични и обидни думи към подсъдимия. Поради това А. се опитал да го хване
за ухото, но не успял, тъй като детето се дръпнало и двамата паднали на пътното
платно заедно с колелото. При опитите на подсъдимия да се изправи, той се
хванал за суичера на детето, след което Н.М. се обадил по телефона на баща си Г.Х.М.,
който след като пристигнал пред магазина уведомил органите на МВР. Местото
където се развива случката била посетена от служители на РУ – Шумен, като на
подсъдимия А. бил съставен протокол за предупреждение да не нарушава
обществения ред и да не се саморазправя с малолетния Н.Г.М..
На
04.03.2019 г. на детето Н.М. бил извършен преглед в спешно отделение, за което
му бил издаден лист за преглед № 5446, в който е отразено, че детето е
постъпило в 15:00 часа и след преглед е освободен в 15:45 часа, като в
документа е посочена и диагноза, а именно повърхностна рана на главата,
охлузване на ляво око. Бил назначен и консулт с педиатър, като резултата от
прегледа бил отразен в допълнителен лист, където е констатирано охлузване по
челото над дясна вежда и дясно ухо, както и травматични кръвонасядания на дясно
око без отток на клепачите. На 06.03.2019 г. Н.М. бил освидетелстван и от
съдебен лекар.
Съдът
правилно е установил фактическата обстановка по делото, която се приема от
въззивния съд.
Въззивният
съд намира за правилен извода на първоинстанционния съд по отношение на
обвинението, за което А. е признат за виновен, като същият се е позовал на
събраните по делото доказателства, а именно медицинската документация, която е
предоставена и за извършването на съдебно – медицинска експертиза, от която е
видно, че уврежданията са плитки и би следвало да отзвучат от 3 до 10 дни без
трайни последици за здравето на детето. Правилно съдът е приел, че изложеното в
тъжбата за нанесени удари с ръка по главата и тялото на детето след падането му
на земята, влачене и дърпане по пътното платно за недоказани. Не само в
обясненията си подсъдимият категорично отрича да е нанасял каквито и да е било
удари с ръце и крака по детето, но и тези обяснения се потвърждават от свидетелите
Явор Л.и Й. С., показания, които са категорични, че освен замахването с
вестника и опита да хване детето за ухото от страна на подсъдимия не са били
нанасяни удари по тялото или главата на детето. Единствено свидетелите Ч.. и А..
посочват за нанесени такива удари. Съдът не приема обаче тези показания, тъй
като те по никакъв начин не кореспондират с останалия доказателствен материал
по делото и се опровергават от показанията на Л.и С., които са безпротиворечиви
помежду си и се потвърждават от заключението по съдебно-медицинската експертиза
според които при освидетелстването на лицето не са регистрирани травми по
тялото и крайниците. Констатирани са единствено две плитки охлузвания и
кръвоизлив на дясна очна ябълка, тоест уврежданията са разположени в една
анатомична област на тялото и предвид тяхната характеристика могат да бъдат
причинени при замахването с вестника, който има режещи ръбове и може да причини
драскотина, както и могат да бъдат причинени посредством с одраскване с нокът
при опита на подсъдимия да хване пострадалото дете за ухото.
Съдебно-медицинската експертиза категорично доказва, че други анатомични
области по тялото на детето не са констатирани каквито и да е било увреждания.
Свидетелят Л.не познава никой от участващите в инцидента лица и не съществува
каквато и да е било индиция за заинтересованост от негова страна. Същият е
очевидец и възпроизвежда това, което е възприел непосредствено, като е видял,
както действията на подсъдимия, така и действията на пострадалия. Правилно
първоинстанционния съд по отношение на второто обвинение, което е предмет на
обжалване, а именно по чл. 148, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК е
установил, че липсват, както преки, така и косвени доказателства, които в
своята съвкупност да водят до единствено възможния и безпротиворечив извод, че
подсъдимия А. е унизил честта и достойнството на пострадалия М. и поради тази
причина съдът го оправдал. Свидетелите Л.и С., на които съдът се позовава
твърдят, че от страна на подсъдимия не са отправяни обидни думи спрямо детето.
На тези двама свидетели се противопоставят показанията и на другите свидетели,
а именно Ч.. и А.., които в показанията си посочват, че двамата взаимно са се
обиждали, но не могат да посочат обидните думи, които подсъдимият е отправил.
Не се доказва в първоинстанционното производство както и във въззивното такова,
че подсъдимият е напсувал на майка детето, въз основа на което се обосновава и
вмененото му обвинение по горепосочената квалификация.
Правилно
първоинстанционния съд след преценка на всички факти по делото е определил
видът и размера на наказанието, като е отчел степента на обществената опасност
на това деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, както и
подбудите за извършването му отчитайки и смекчаващите вината обстоятелства, а
имено чисто съдебно минало и липсата на отегчаващи такива. Поради тази причина
въззивния съд счита, че така определеното наказание е справедливо и
съответстващо на тежестта обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението, както и че именно този вид и размер на наказанието ще повлияят
поправително и превъзпитателно на осъдения за спазване на законите и добрите
нрави. Правилно съдът е счел, че с това наказание ще бъдат постигнати целите
както на генералната така и на специалната превенция.
Въззивния
съд намира, че размера на определения граждански иск е правилно определен и в
тази връзка съдът е счел за основателен размер 1 000 лева, като обосновано
и правилно е отхвърлил до размера на 5 000 лева, като неоснователен иска.
Първоинстанционния съд определяйки този размер правилно е отчел и съобразил
всички доказателства по делото касаещи причинената травма. Правилно се е
позовал на експертното заключение, че тези травми не са трайни и поради тази
причина е прецизирал именно този размер.
При
така определената фактология, както и мотивите изложени в подкрепа на взетото
решение от първоинстанционния съд, въззивния съд намира, че присъдата следва да
бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна.
Водим
от горното и на основание чл.338, вр. 334, т.6 от НПК ШОС,
П О С Т А Н О В И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 37/05.11.2019 г. на Районен съд –
Шумен постановена по НДЧХ № 1745/2019 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.