Определение по дело №269/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 май 2022 г.
Съдия: Цветомира Димитрова
Дело: 20227260700269
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 391

 

20.05.2022 г., гр.Хасково

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито заседание на двадесети май   две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                                       СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

 

като разгледа докладваното от  съдия  Димитрова  административно дело №269 по описа на съда за 2022 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 ал.3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба вх. №2664/27.04.2022г. от „АИППМП Д-р В. А.“ ЕООД, гр. С., подадена чрез пълномощник, с която се иска изменение на постановеното по делото Определение №263 от 08.04.2022г., в частта на разноскитекато се присъдят в полза на „АИППМП Д-р В. А.“ ЕООД, гр. С.  на разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.

От насрещната страна в срока по чл.248 ал.2 от ГПК не е постъпил отговор по така направеното искане.

Молбата е подадена от надлежна страна – оспорващ по адм. д. №269/2022г. От извършената служебна справка от електронната страница на куриерската служба, чрез която е депозирана молбата с правно основание чл. 248 от е видно, че същата е подадена на 26.04.2022г.- първият присъствен ден след изтичане на законоустановения 7 – дневен срок за депозирането й, следователно същата е  депозирана при  спазване на срока по чл.248 ал.1 от ГПК – 7-дневен, считано от съобщаването на постановеното по делото определение на 18.04.2022г.   

Същата обаче се явява недопустима за разглеждане, по следните съображения:

С Определение  №263 от 08.04.2022г. , постановено по адм. д. №269/2022г. по описа на Административен съд – Хасково, на основание чл.159 т.3 и т.4 от АПК и чл.143 ал.2 от АПК, е оставено  без разглеждане оспорването на „АИППМП Д-р В. А.“ ЕООД, гр. С. против Заповед за налагане на санкции №РД-08-219#5 от 15.03.2022г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Хасково и е  прекратено производството по адм. дело №269 по описа на Административен съд – Хасково за 2022г., както осъдена  Регионална здравноосигурителна каса – Хасково да заплати на „АИППМП Д-р В. А.“ ЕООД с ЕИК ********* и със седалище гр. С., разноски по адм. дело №269/2022г. по описа на Административен съд – Хасково в размер на 50.00 лева.

При определяне на разноски в съдебното производство пред първоинстанционния съд е приложима разпоредбата на чл.143 АПК. Тази разпоредба не урежда изчерпателно въпроса, поради което и на основание чл.144 АПК следва да се приложат правилата на ГПК. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, в противен случай същата страна няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В този смисъл е дадено задължително тълкуване с ТР №6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ВКС, т.9 от същото. Следователно чл.80, изр.2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно - представяне на списък за разноските.

Към момента на постановяване на определението за прекратяване на производството по делото,  е  представено единствено пълномощно, но не списък на разноските. Такъв е  представен едва с искането за изменение на определението в частта относно разноските. Според настоящия съдебен състав с представянето на списък на разноските едва с депозиране на искането за изменение на постановеното определение в частта на разноските, страната не изпълнява изискването на чл. 80 от ГПК, независимо че производството е приключило с определение постановено в о.с.з.,   а не с решение, респ. не са проведени открити съдебни заседания.

Това е видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 80 ГПК,  според която списък следва да е представен преди да бъде поискано изменение на съдебният акт в частта на разноските.  Т.е.представянето на списъка е дейност предхождаща искането за изменение на разноските, осъществява се в предходна фаза на производството(преди приключването му със съдебен акт) и е процесуална предпоставка за надлежното  упражняване на правото да се иска изменение на съдебният акт в частта на разноските. Липсата на тази абсолютна процесуална предпоставка води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението/определението поради което същото се счита за недопустимо.

Смисълът на представянето на списъка за разноски преди произнасяне на съда със съответен акт приключващ производството е  в това, че чрез същия  страните конкретизират претенцията си по размер и така определят предмета по който да се произнесе съдът.  Т.е. този списък  следва да съдържа изброяване на всички разходи както по вид така и по размер, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. В този смисъл списъкът може да е инкорпориран, както в жалбата така и в друг приложен по делото документ, но следва да бъде представен до приключване на делото, пред съответната инстанция. Това е така, тъй като съдът следва да е уведомен за претенцията на страните и съобразявайки същата с представените доказателства за осъществяване на съответните разходи да  може да се произнесе с крайният си акт адекватно и в съответствие с нея. В случая, както се посочи, списък на страните в производството по чл. 80 от ГПК не е представен,  като нарочен документ по делото, до постановяване на Определение № 263/08.04.2022г., а не би могло да се приеме че е обективиран и в друг наличен по делото документ, вкл. в жалбата. Видно от последната в нея се съдържа общо изявление за присъждане на разноски за държавна такса и за адвокат, но липсва конкретизация на размера на последния разход, което е една от целите на изискването на чл. 80 от ГПК.

Без представен списък страната може да иска единствено допълване на решение/определение в частта на разноските - т.е. когато своевременно е поискала, присъждане на разноски, но съдът не се е произнесъл по това й искане. В случая тази хипотеза не е налице, тъй като видно от диспозитива на постановеното определение по делото от 25.04.2017г. съдът се е произнесъл по искането за разноски на жалбоподателя с нарочен диспозитив.

            Предвид изложеното молителя няма право да иска изменение на постановения по същото краен  съдебен акт - Определение от 24.04.2017г.,  в частта на разноските и молбата следва да се остави без разглеждане като недопустима.  В този смисъл   Определение № 2630 от 21.02.2019г. на ВАС по адм.дело № 781/2018г.Определение № 7285 от 11.06.2020г. на ВАС по адм.дело № 7073 от 2019г. на ВАС. Определение № 11380 от 27.09.2018г. на ВАС по адм.дело № 10641/2018г., Определение № 3836 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6372/2021 г., и др.  

 

С оглед гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. №2664/27.04.2022г. от „АИППМП Д-р В. А.“ ЕООД, гр. С., с която се иска изменение на постановеното Определение №263 от 08.04.2022г. по адм. дело № 269/2022г. по описа на АдмС-Хасково,  в частта на разноските,  с присъждане в полза на „АИППМП Д-р В. А.“ ЕООД, гр. С.  на разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                                       СЪДИЯ: