№ 15658
гр. София, 11.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110114661 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е молба от ответника за изменение на съдебното решение в частта за
разноските.
В срока и реда по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор от ответнaта по молбата
страна.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Относно разноските в заповедното производство:
В съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността
за разноските в заповедното и исковото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ГПК, ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с уважената част от иска.
Конкретиката на случая сочи, че ищецът претендира адвокатско възнаграждение.
Искането за присъждане на разноски е направено до приключване на устните състезания,
като са представени доказателства за действително извършване на разноските.
Относно направеното от ответника възражение за прекомерност:
Възражението е направено до приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция (отговора на исковата молба), което обуславя допустимостта му.
В практиката си Съдът на Европейския съюз (СЕС) застъпва становището, че чл. 101, §
1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
1
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.см. са решение от
25.01.2024г. на СЕС по дело С- 438/ 22, решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела
C- 427/ 16 и C- 428/ 16. Следователно националният съд не е обвързан от предвидения в
НМРАВ размер на адвокатските възнаграждения. Решението на СЕС по преюдициалното
запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на
съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes.
Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от
поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави
под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – в т.см. решение по
дело 05.10.2010г., Elchinov, C-173/09, т. 29.
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. В тази
връзка съдът, трябва да отчете не само спецификата на производството, но и известните му
обстоятелства, когато съответният процесуален представител води множество сходни
производства, с ангажирани идентични доказателства и доказателствени средства и с
идентични доводи от правна страна.
Съдът, като съобрази, че от една страна фактическата и правна сложност на заповедното
производство не е висока, счита, че възнаграждение в размер на 300 лева е прекомерно на
правната и фактическа сложност на делото и на осъществената защита и същото следва да
бъде намалено на 100 лева.
Относно разноските в исковото производство:
2
Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената
защита от страна на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че пред
настоящата инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, счита, че
възнаграждение в размер на 400 лева се явява прекомерно на фактическата и правна
сложност на делото и следва да бъде намалено на 200 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 2004 от 05.02.2024г., постановено по гр. дело № 14661 по описа
за 2023г. на Софийски районен съд, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК, като
ОТМЕНЯ осъждането на “Софийска вода” АД, с ЕИК *********, да плати на “Венус
рейт” ЕООД, с ЕИК *********, разноски, направени в производството по ч.гр. дело №
35560/ 2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, над сумата 100 лева до сумата
300 лева и разноски, направено в първоинстанционното исково производство над сумата 200
лева до сумата 400 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3