№ 37
гр. Сливница, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20221890200280 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „........“ ООД, с ЕИК ........ със седалище и адрес на
управление в гр. Д. Софийска област, ул.”............. представлявано от управителя Д.Д. срещу
наказателно постановление № 620549-F635425 /20.12.2021 г., издадено от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл.
185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 33, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, извършено на 18.11.2021 г.
В жалбата се поддържат доводи, че установеното в случая административно
нарушение с оглед липсата и незначителността на вредните последици представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. При тези съображения жалбоподателят моли
за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Представена е писмена защита от адв. Димитрова.
Въззиваемата страна ТД на НАП не изпраща представител. Представена е писмена
защита от юрк. Ерска, в която се изложени съображения за доказаност на
административнонаказателното обвинение с искане НП да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
1
На18.11.2021 г. е извършена проверка по спазване на данъчното законодателство в
търговски обект – бензиностанция, намиращ се в гр. Д. ул.“Международно шосе“ № 1,
стопанисван от „........“ ООД. При проверката е установено, че разчетената касова наличност
в монтираното и работещо в обекта електпронно фискално устройство модел „TREMOL
FP15“ с ИН VM 000263 е в размер на 290,48 лева, а фактическата наличност в касата на
обекта е в размер на 177,30 лева, т.е. налице е отрицателна разлика/промяна в касовата
наличност. Установено е, че фискалното устройство разполага с функциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми. Констатираната промяна в касовата наличност в
размер на 177,30 лева и представлява извеждане на пари от касата, което не е отразено чрез
запис във фискалното устройство като „служебно изведена сума“ в момента на
извършването и с точност до минута.
За констатациите от извършената проверка е съставен ПИП сер. АА №
0457386/18.11.2021 г. За установените нарушения е съставен АУАН № F321735/23.11.2021 г.
Актът е предявен и подписан от управителя на дружеството жалбоподател.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на „........“ ООД на
основание чл. 185, ал.2 е наложена имуществена санкция в размер на по 500,00 лева за
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Е.Б.Д. и Л. Г. С., както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК -
АУАН; НП; протокол за проверка; отчети на контролна лента, договор за сервиз на ЕСФП
от 22.11.2021 г., протокол; опис на паричните средства в касата към момента на започване
на проверката, заповед за компетентност. За всички посочени по-горе в обстоятелства
доказателствената съвкупност е еднопосочна, закрепената в АУАН и НП фактическа
обстановка се подкрепя от показанията на разпитаните свидетели, а и не се оспорва и от
самия жалбоподател, който оспорва издаденото НП с аргументи за приложението на закона.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна като съображенията на съда в тази
насока са следните:
Видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е изпълнил това свое
задължение и съставът на административното нарушение от обективна страна е осъществен.
Съдът обаче приема, че става дума за маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В казуса по делото налагането на имуществена
санкция за същото не оправдава целта на санкцията - контролът върху отчитането на
2
приходи.
Липсва легално определение на понятието „маловажни случаи“ по чл. 28 ЗАНН. По
силата на чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността следва да се
приложи общата част на НК, конкретно легалното определение по чл. 93, т.9. Съгласно тази
разпоредба, „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Законодателят изрично не е изключил преценката за „маловажен случай“ по чл. 28
ЗАНН за нарушения като процесното. Следва да се съблюдава принципът за
пропорционалност между деянието, последиците от същото и предвидената санкция,
произтичащ от чл. 35, ал.3 НК - наказанието да бъде съответно на престъплението, и да
постига целите му по чл. 36 от същия кодекс, както и от легалното определение по чл. 93,
т.9 НК - да бъде съобразена липсата или незначителността на вредните последици.
Възпроизвеждането в мотивната част на издаденото наказателно постановление на
законовия текст регламентиращ задължението на административния орган при налагане на
административно наказание за безспорно установено административно нарушение – чл. 27,
ал. 2 от ЗАНН, а именно, че „при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства“ в никакъв случай не може да бъде квалифицирано като изпълнение
на вмененото от закона задължение за административно-наказващия орган да обсъди дали в
конкретния случай не са налице предпоставките за квалифициране на конкретното
нарушение като маловажен случай и за прилагане на чл. 28 от ЗАНН като деецът не се
наказва. Бланкетното посочване, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, без да
са изложени макар и лаконично, но ясни и конкретни аргументи, защо административно-
наказващият орган прави такъв извод за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН не представлява
обсъждане на възможността за квалифициране на конкретното нарушение като маловажен
случай. Ето защо въззивната инстанция счита, че компетентният административен орган не
е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение, съобразно задължението си
визирано в разпоредбите на Постановление № 10 от 28.09.1973 г. прието на Пленум на ВС и
че изобщо не е обсъдил възможността за приложение нормата на чл. 28 от ЗАНН, при което
е издал едно незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде отменено.
При приложение на принципа за пропорционалност към фактите по делото следва
извод, че целта на санкцията в случая е могло да бъде постигната и без изпълнение на
задължението за служебно въвеждане на наличните изведени от повреденото фискално
устройство суми в проверяваното устройство, доколкото по делото не се установява да са
извършени нарушения при отразяването на приходите в подлежащото на ремонт фискално
устройство за периода.
Поради това е неоправдано налагането на санкция в конкретния случай.
3
Прилагането на принципа за пропорционалност при преценка на наложената
имуществена санкция в казуса по делото произтича и от задължението за спазване на
принципите по правото на Европейския съюз. Тъй като задължението за отчитането на
приходите от продажби чрез фискално устройство произтича от чл. 118 от ЗДДС като общо
задължение за регистрирани и нерегистрирани по ЗДДС лица и се касае за отчетността на
приходите от продажби, която безспорно има за цел предотвратяване на избягване от
данъчно облагане, то правото на държавите членки да въведат такива изисквания се
основава на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност.
Съгласно тази разпоредба, държавите-членки могат да наложат други задължения,
които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и
предотвратяване избягването на данъчно облагане. Тази разпоредба се намира в Дял ХI,
озаглавен "Задължения на данъчно задължените лица и на някои данъчно незадължени
лица" от Директивата. Тъй като изискванията по чл. 118 ЗДДС и приетите в тази връзка
правила на процесната Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, са относими към всички
задължени да отчитат с фискално устройство лица, то съответствието с разпоредбата на
директивата следва да е налице във всички случаи.
Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите членки имат
законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите финансови интереси, а
борбата срещу данъчните измами, избягването на данъчно облагане и евентуалните
злоупотреби представлява цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112. В практиката
на Съда на ЕС е възприето,че при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в
областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в
това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които
според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си
при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при
спазване на принципа на пропорционалността. Също когато правна уредба по правото на
Съюза препраща по този въпрос към националните разпоредби, член 4, параграф 3 от ДФЕС
- относно принципа за лоялното сътрудничество, налага на държавите членки да вземат
всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на
Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на
такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията
ефективен, пропорционален и възпиращ характер. Когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не
предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, в
който случай "санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените
4
неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели“.
При приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за
преценката му по правото на Съюза към казуса по делото, предвид преследваната цел -
избягване от данъчно облагане чрез неотразяване на приходи, за постигането на която са
регламентирани правилата за отчитането на приходите чрез фискалните устройства по
националното право, то налагането на процесната санкция за невъвеждане чрез функцията
„служебно въведени суми“ на установената в наличност сума от 801,85 лева в
проверяваното фискално устройство на датата на проверката, при положение, че тази сума е
коректно отчетена в другото фискално устройство в обекта, надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това
законодателство цели.
Не е опровергана възможността, че по друг, по-малко обвързващ начин, е постижима
целта за контрол върху приходите - чрез проверка в паметта на другото фискалното
устройство.
Различна е ситуацията на невъзможност да бъдат установени приходите за
съответния период, отчетени чрез фискалното устройство, каквито обстоятелства не се
твърдят и не следват от фактите по делото.
По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Независимо от резултата неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 84 от
ЗАНН, за производството пред съда, приложими са разпоредбите на НПК. В гл. ХV, раздел
III от НПК няма норма, която да предвижда присъждане на направените от жалбоподателя
разноски в това производство, включително за процесуално представителство. Щом
приложимият процесуален закон не признава право на жалбоподателя за разноски по водене
на административно-наказателното дело, то такива не следва да бъдат присъждани. В този
смисъл са и възприетите принципни положения в ТР № 2 /03.06. 2009 г. по т.д. № 7 / 2008 г.
на ВАС.
С оглед горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 620549-F635425 /20.12.2021 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което
на „........“ ООД, с ЕИК ........ със седалище и адрес на управление в гр. Д. Софийска област,
ул.”............. представлявано от управителя Д.Д., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
5
фискални устройства, извършено на 18.11.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -
дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
6