Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4397
17.12.2018 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI
граждански състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на
секретаря Малина Петрова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 13058 по описа на съда за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Крахт Билд”
ЕООД, ЕИК ********* против ДПТСВ – поделение Пловдив, ЕИК 1308471160016, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 266, ал. 1, вр. с чл.
258 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по
силата на неформален договор за изработка на СМР, ищецът извършва такива на
обща стойност 6952,20 лева с ДДС. Изпълнява задълженията си точно и в срок,
като работата е приета без забележки. След частично плащане и настъпили падежи,
непогасени са следните остатъчни възнаграждения – 1000 лева с ДДС – главница по фактура № 3/04.05.2018 г. и 2428,20 лева с ДДС – главница по
фактура № 4/11.05.2018 г., чието присъждане претендира, ведно със законната лихва от постъпване на
исковата молба в съда – 10.08.2018 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски, ведно с тези по обезпечително
производство по ч.гр.д. № 1413/2018 г. на РС – Горна Оряховица.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който признава исковете. Не
претендира разноски.
С оглед направеното
признание на исковете, пълномощникът на ищеца моли за постановяване на решение
по реда на чл. 237 ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното:
За
основателност на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за СМР със соченото съдържание;
конкретния размер на уговореното възнаграждение и неплатения остатък;
изпълнение на задълженията си, като изправна страна, т.е., че е престирал точно и в срок, и работата е приета, респ.
неоснователно е отказано приемането й от възложителя, т.е. да докаже по
основание и размер претенцията си.
В тежест на ответника е да докаже плащане.
На
основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата
относно: възникването на облигационно правоотношение между страните по
неформален договор за изработка на СМР, по който работата е извършена и приета
без забележки, а неплатеното възнаграждение възлиза на търсените суми, за които
са издадени фактури /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 11664/12.11.2018 г. –
л.42/.
Като писмени
доказателства по делото са приети приложените документи към исковата молба и
отговора.
С оглед признанието на иска
и становището на страните, по делото не са събирани допълнителни доказателства,
като предвид изявлението им е прекратено съдебното дирене и е даден ход на
устните състезания.
Направеното признание
на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се
отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява,
че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води
до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от
хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение.
Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за
това изхожда от снабден с представителна власт пълномощник. Признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв
по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът
следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.
По отговорността за
разноски:
Предвид изхода на спора
при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.50/ и
доказателства за плащане на: 137,13 лева – ДТ; 462 лева с ДДС – адв. възнаграждение за наст.
производство; 40 лева – ДТ за обезпечителното такова по ч.гр.д. № 1413/2018 г.
и 360 лева с ДДС – адв. възнаграждение за него, съгл ДПЗС. Разноските за исковия процес се дължат в посочените
размери, т.к. ДТ е внесена според цената на разгледания иск /без ДТ за
прекратената част/, а адв. възнаграждение е платено
едва на 03.12.2018 г., с което е завършен фактическият състав относно дължимостта му /предвид уговореното с договора плащане
чрез банков превод/, поради което и
същото не подлежи на редуциране.
Следва да се присъдят и
разноските по ч.гр.д. - т.5 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран и на
основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Държавно
предприятие „Транспортно строителство и възстановяване” - поделение Пловдив, ЕИК 1308471160016, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Нестор Абаджиев” № 32 да плати на „Крахт Билд” ЕООД, ЕИК *********,
, със седалище и адрес на управление: гр. Горна Оряховица, ул. „Д-р Петър
Берон” № 6, ет.7, ап. 13, следните суми: 1000
лева с ДДС /хиляда лева/ – остатък от главница по фактура № 3/04.05.2018 г.
и 2428,20 лева с ДДС /две хиляди
четиристотин двадесет и осем лева и двадесет стотинки/ – главница по фактура №
4/11.05.2018 г., представляващи неплатено възнаграждение по неформален договор
за изработка на СМР, ведно със законната
лихва от постъпване на исковата молба в съда – 10.08.2018 г. до
окончателното погасяване, както и разноски от: общо 599,13 лева /петстотин деветдесет и девет лева и тринадесет
стотинки/ - за настоящото производство и общо 400 лева /четиристотин лева/ - за обезпечителното производство по ч.гр.д.
№ 1413/2018 г. по описа на РС – Горна Оряховица.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
………………………………………………………………………..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
МП