№ 4480
гр. Варна, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско
дело № 20213100502762 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 15, ал. 2 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Елмакс“ ООД против
Определение № 3005/02.07.2021 г. по гр. д. № 5671/2021 г. на Варненския районен съд, с
което е оставен без уважение отводът на въззивника за неподведомственост на делото на
окръжния съд поради наличието на арбитражна клауза.
Жалбоподателят е останал недоволен от постановеното определение, поради което
го обжалва с довода, че същото е неправилно, тъй като неправилен бил Решаващият извод
на съда, че „… правото на една от страните да отнесе спора пред арбитражен съд, съгласно
сключения договор, не може да се прехвърли…“. Сочи, че този извод противоречи на
задължителната практика на ВКС, изразена в Решение № 51/23.09.2013 г, по т.д. 610/2012 г.
на II т.о., според което „… прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
всички привилегии и принадлежности, каквато принадлежност е и уговореният между
съконтрахентите начин на разрешаване на спора при неизпълнение на задълженията по
договора.“ Счита, че ВРС е трябвало да се отведе поради неподведемоственост на спора
пред съд, тъй като арбитражното споразумение е прехвърлено и обвързва цесионера, като
уважи възражението на цедирания длъжник – ответник по образуваното дело и прекрати
производството.
Не е постъпил отговор от насрещната страна.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срок и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба от „Мултипъл Плюс“
ЕООД, с която са предявени искове за установяване на вземания за главница и обезщетение
за забава, за които е издадена заповед за изпълнение срещу ответника „Елмакс“ ООД.
Ищецът „Мултипъл Плюс“ ЕООД се легитимира като частен правоприемник на „Фючър
Енерджи“ ООД.
В подадения отговор на исковата молба ответникът „Елмакс“ ООД е направил
1
възражение за неподведомственост на спора, поради наличието на арбитражна клауза в
договора за продажба на електрическа енергия, сключен между „Фючър Енерджи“ ООД и
"Елмакс ООД“.
От фактическа страна се установява, че „Фючър Енерджи“ ООД и "Елмакс ООД“ са
сключили Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги от 08.12.2016 г., като в чл. 18, ал. 2 от същия е
уговорено, че всички спорове породени от договора ще се решават от Арбитражния съд към
БТПП.
Ищецът „Мултипъл Плюс“ ЕООД черпи правата си от Постановление № 260000 от
06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС, с което са му възложени вземанията на „Фючър
Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/ към клиенти за доставена ел.енергия и допълнителни
услуги, съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка.
По поставения въпрос, настоящият състав на съда приема следното:
Няма спор в съдебната практика и в доктрината, че арбитражното споразумение /по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ГПК/, има характер на отделен процесуален договор, различен от
договора, уреждащ материалното правоотношение между страните. При това положение, за
да бъдат прехвърлени правата по процесуалния договор, е необходимо изрично
волеизявление в този смисъл. Това е така, защото арбитражното споразумение има
самостоятелен характер и не е принадлежност към вземането, което се прехвърля по силата
на договор за цесия или съдебен акт, както е в настоящия случай. При липса на изрично
волеизявление от страна на цедента и на цесионера, правата по арбитражното споразумение
не могат да се считат прехвърлени. Отделно от това, за разлика от прехвърлянето на
вземането, е необходимо цедираният длъжник да е дал съгласие за замяната на страната по
арбитражното споразумение, доколкото се касае за заместване на първоначалната страна от
трето за правоотношението лице, при което същото придобива не само права, но и
задължения (арг. от чл. 102 от ЗЗД).
В случая липсва воля от страна на цедента, респ. заместващ волята съдебен акт,
както и съгласие от страна на цесионера, да замести частния праводател не само като
кредитор по прехвърленото вземане, но и като страна в арбитражното споразумение,
сключено с ответника по делото. Изразеното, в т.ч. във въззивната частна жалба съгласие на
последния за замяна на страната не е достатъчно.
Съставът на ВРС правилно се е позовал и на трайната практика на ВКС по този
въпрос, като цитираното от жалбоподателя решение № 51/23.09.2013 г, по т.д. 610/2012 г. на
II т.о. е изолирано и няма задължителен характер.
Ето защо, Варненският районен съд притежава компетентността да разгледа и реши
спора между страните. Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Съдът
препраща и към мотивите на ВРС на осн. чл. 272 във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК.
Частният въззиваем има право на разноски, но не е направил искане за присъждане
на такива, поради което съдът не дължи произнасяне по чл. 81 от ГПК.
По аргумент от т. 9, б. „в” от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението не
подлежи на обжалване.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3005/02.07.2021 г., постановено по гр.д. №
5671/2021 г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3