Р Е Ш Е Н И Е №260136/26.4.2021
г.
гр. Ямбол, 26.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД – наказателна колегия, VІІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на седемнадесети март
две хиляди и двадесета година:
Председател:
Р.РАДИЕВ
Секретар Я. С.
като разгледа докладваното от съдия Радиев
АНД № 735/20 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на „Авенир Телеком“ ЕООД гр. София против Наказателно
постановление № 467073-F480865/07.10.2019 год. на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП Бургас, с което на осн. чл. 185
ал.2 ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500лв за
нарушение на чл. 42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ. В жалбата се излагат съображения за материална незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, с оглед на което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Счита същата за основателна
и доказана и моли за уважаването й от
страна на съда. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита атакуваното с нея
наказателно постановление за правилно и законосъобразно и моли за оставянето му
в сила. Претендира за присъждане на направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по
отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 28.03.2019 год., в
12:00 ч. е била извършена проверка в
търговски обект-магазин „И.“, находящ се в гр.Ямбол,
ул.“ Т.“ № ***, стопанисван от „Авенир Телеком“ ЕООД“. В хода на проверката е
констатирано, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация фискално
устройство *** с фискална памет № ***, като свидетелството му за регистрация не се
съхранява в обекта. За констатациите от проверката е съставен Протокол сер.***№ *** год. в който
е отразено че свидетелството липсва.
Въз
основа на така съставения протокол, на 18.04.2019 год. на дружеството – жалбоподател е съставен АУАН
за нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
Въз основа на така съставения
АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление, което е връчено на
дружеството на 09.07.2020 год.
От
изложеното,съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в преклузивния срок по чл. 59 ал.1 ЗАНН от надлежно легитимирано
лице. Разгледана по същество се преценя като неоснователна, поради следните
съображения:
АУАН и НП притежават необходимото
съдържание по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В администратвинонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Нарушението е описано ясно и
безпротиворечиво.
Не се спори по делото, че
жалбоподателят е лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, както и че е извършвал дейност в проверения стационарен търговски
обект.
В хода на настоящото производство
по безспорен начин се установи, че на посочените в НП време, място и
обстановка, търговецецът не е съхранявал в проверения стационарен търговски
обект свидетелство за регистрация на въведеното в експлоатация фискално
устройство, като по този начин не е изпълнил задължение към държавата,
регламентирано в чл. 42, ал. 1, т. 1 от цитираната наредба, с което е
осъществен състава на чл. 185, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗДДС
Съгласно
разпоредбата на чл.42 ал.1 т.1 от Наредба № Н-18 / в редакцията му към
28.03.2019 год. лицето по чл.3 със стационарен
търговски обект съхранява в търговския обект съхранява свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД.
Нарушението е се установява по несъмнен начин.
Съдът намира за
неоснователни доводите на защитата за маловажност на нарушението. Същото по никакъв
начин не се отличава от обикновените случаи на нарушения от този вид. Видно от
показанията на свидетелят В., до приключване на проверката , свидетелството за
регистрация не е било представено.
Наказващия орган е ангажирал правилно обективната, безвиновна отговорност на
търговеца по чл.185,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, определяйки
имуществената санкция в минималния предвиден в закона размер - 500 лева.
При това положение, съдът намира за основателно направеното искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като подадената жалба е неоснователна.
Съгласно чл.144 от АПК, за неуредените в дял „Производства пред съд“ въпроси се прилага Гражданският процесуален
кодекс.
Съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на
съответния вид дело, определен по реда на чл.37
от Закона за правната помощ. В чл.27е от ЗПП е предвидено, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Водим от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 467073-F480865/07.10.2019 год.
на Началник отдел „Оперативни
дейности“ при ТД на НАП Бургас, с което
на осн. чл. 185 ал.2 ЗДДС на „Авенир Телеком“ ЕООД гр. София е наложена имуществена санкция в размер на
500лв за нарушение на чл. 42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ.
ОСЪЖДА „Авенир
Телеком“ ЕООД гр. София, ЕИК*** да
заплати на ТД на НАП гр. Бургас направените по делото разноски в размер на 100
лв.
Решението подлежи
на обжалване пред Административен съд –Ямбол в 14 –дневен срок от съобщаването
му на страните.
Районен
съдия: