НОХД № 766/2015 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия А.Г.Я., роден на *** ***,
българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан,
безработен, с ЕГН: ********** за това, че за периода
16.11.2014 г. - 17.11.2014 г. в с. Братаница, обл. Пазарджишка
при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи: 10 броя
кокошки, 3 броя конски амуниции комплект, 1 брой резачка, 2 броя велосипеди и
33 броя гълъби на обща стойност 735.00 лева от владението на В.А.Ж., С.М.М., З.Д.В.
и Й.М.А. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
е извършил деянията при условията на опасен рецидив и са приложими разпоредбите
на чл.29, ал.1, буква „а“ и „б“ от НК, по деяния както следва:
1. За периода 16.11.2014 г. – 17.11.2014 г. в с. Братаница, обл.
Пазарджишка е отнел чужди движими вещи: 10 броя кокошки и 1 брой конска
амуниция на обща стойност 135.00 лева от владението на В.А.Ж. *** без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив;
2. За периода 16.11.2014 г.-17.11.2014 г. в с.
Братаница, обл. Пазарджишка е отнел чужда движима вещ
– 1 брой резачка и 1 брой велосипед на обща стойност 120.00 лева от владението на
С.М.М. ***, без нейно съгласие с
намерение, противозаконно да ги
присвои, като е извършил деянието при условията на опасен рецидив;
3. За периода
16.11.2014 г. – 17.11.2014 г. в с. Братаница, обл.
Пазарджишка, е отнел чужди движими вещи – 2 броя конски амуниции на обща стойност 140.00 лева от владението на З.Д.В. *** без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои като е
извършил деянието при условията на опасен рецидив;
4. За периода 16.11.2014 г. – 17.11.2014 г. в с. Братаница, обл. Пазарджишка е отнел чужди движими вещи – 33
броя гълъби и 1 брой велосипед на обща
стойност 340.00 лева от владението на Й.М.А. *** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като е извършил деянието при
условията на опасен рецидив –
Престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, буква „а” и буква
„б”, вр. с чл.26, ал.1от НК.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е при
съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно
ефективно.
По делото е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от В.А.Ж. против подсъдимия А.Г. ***
лева, представляваща стойността на причинени от деянието имуществени вреди в
периода 16 – 17.11.2014 г., а именно - 10 броя кокошки и 1 брой конска амуниция
и е конституирана като граждански ищец по делото В.А.Ж..
По делото няма конституиран частен обвинител.
Защитата пледира за налагане на наказание при условията
на чл.58а, ал.4 от НК под размера, предвиден в закона.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Г.Я. ***. Всички от семейството му са
безработни. На 16.11.2014 г. А.Я. бил при жената, с която живее на семейни
начала в с. Куртово Конаре, обл. Пловдивска. Тъй като
имали бебе на няколко месеца, подсъдимият решил да извършва кражби, за да
купува неща необходими за домакинството. Около 19.00 часа тръгнал заедно с
баджанака му св. А.П.И. да се прибира с кола към с. Братаница. Св. А.П.И. ***,
затова подсъдимият Я. го помолил да го закара до гр. Пазарджик, а оттам се
прибрал пеша до с. Братаница. По пътя решил да извърши кражба от дома на св. В.А.Ж..
Къщата и се намирала в с. Братаница на ул. „35-та“ № 14, където пострадалата
живее задно със сина си и внучетата. Легнали си да спят около 23.00 часа. По
късно през нощта чули кучетата да лаят, но не станали. Подсъдимият А.Я. влязъл
в двора на къщата на Ж., обиколил и видял една конска амуниция, както и че в
кокошарника има кокошки. Наблизо намерил един празен чувал. Хванал 10 броя
кокошки, сложил ги в чувала, прехвърлил ги през оградата заедно с амуницията и
напуснал двора на къщата. Впоследствие според св. Ж. установили и липсата на
пари от къщата в размер на 2000 лева, но в тази част по обвинението е изготвено
постановление за частично прекратяване и то не е предмет на настоящето дело.
След като напуснал двора подсъдимият А.Я. тръгнал към
дома на С.М.М.. Свидетелката С.М.М. живее заедно със семейството си - трите им
деца и съпруга и в с. Братаница, обл. Пазарджишка на
ул. „Тридесет и трета“ № 37. Къщата им се намира в края на селото. Дворът на
къщата не е голям и не е заграден. До къщата се намира навес, в който държат
дървата и друга покъщнина. Навесът се заключавал с катинар. На 16.11.2014 г.
семейството си легнало около 21.00 часа. Късно през нощта подсъдимият А.Я. вече
се намирал до къщата на С.М. и смятал да открадне нещо. Видял катинара на
навеса, но не го разбил, а като го хванал с ръце, катинарът се отключил и
подсъдимият А.Я. го хвърлил настрани. След като влязъл в навеса - дърварник подсъдимият А.Я. взел един велосипед зелен на
цвят и една бензинова резачка. Качил се на велосипеда, взел резачката,
натоварил и чувала с кокошките и амуницията от дома на св. Ж..
Подсъдимият решил да продължава да краде, като за
целта тръгнал към дома на св. З.Д.В.. Същият живее във фургон предоставен му от
Кметството в с. Братаница. Дворът, в който е поставен фургонът, е заграден с
метална ограда - мрежа. В двора св. В. отглежда животни - овце, кози и 2 броя
коне. Животните вечер прибира в обор, който не се заключва. Амунициите на
конете оставя в лятната баня, която се намира до фургона. Подсъдимият А.Я. отишъл
до фургона, влязъл в лятната баня, взел 2 броя конски амуниции, качил и тях на
колелото и потеглил.
След като тръгнал от фургона на З.В. подсъдимият А.Я. отишъл
в дома му на вуйчо си св. Й.А.. Подсъдимият А.Я. знаел от преди, че вуйчо му
гледа гълъби и вратата на гълъбарника не се заключва. Спрял пред дома на вуйчо
си Й.А., отишъл до гълъбарника и започнал да хваща гълъби, като ги поставял в
една касетка. В клетката имало 40 броя гълъби от породата „Пазарджишки“ хвъркати.
Подсъдимият А.Я. успял да хване и сложи в касетката 33 броя гълъби - 8 броя
черни (арапи), 1 брой черен с бели крила (атканатка),
1 брой сив с бели крила (атаканати), 8 броя бели, 4
броя сиви (пъстри), 6 броя сиви (акмани) и 5 броя
черни акмани. От двора на Й.А. подсъдимият взел и
един велосипед мъжки, с преден калник и багажник, без скорости, с предна
спирачка, закупен от свидетеля за 10 лева преди около година.
По пътя към дома му подсъдимият А.Я. срещнал свидетеля
А.П.И., като подсъдимият попитал И. къде може да продаде гълъбите и резачката. И.
казал на подсъдимия, че баща му може да купи резачката. По пътя към дома на св.
И., подсъдимият А.Я. продал гълъбите на „едно момче“ за 20 лева. Резачката
подсъдимият А.Я. дал на бащата на И. без пари - за части. И. видял, че
подсъдимият А.Я. носи в чувал и конска амуниция, комплект палдъми,
амут и юзда, като подсъдимият пак попитал И. къде
може да ги продаде.
След като се разпоредил с откраднатите вещи
подсъдимият А.Я. тръгнал с колелото към с. Куртово Конаре, обл.
Пловдивска, където била жена му.
След образуването на досъдебните производства с
протокол за доброволно предаване от 11.12.2014 г. подсъдимият Я. е предал на
полицията 1 бр. хамут от естествена кожа с тъмнокафяв цвят, с палдъм и светлокафяви колани и 2 броя щранги светлосини
колани (л.17 в делото), както и 1 бр. амуниция за кон (хамут и каиши) черен
цвят (л.75 в делото). Тази амуниция с разписка от 18.12.2014 г. е върната на
пострадалия З.В. (л.76 в делото).
Свидетелят А.И. е предал доброволно на полицията 1 бр.
резачка с бяло оранжев цвят с липсващ капак на веригата и с неустановена марка.
С протокол от 11.12.2014 г. подсъдимият А.Я. е предал доброволно на полицията 1
бр. велосипед зелен на цвят мъжки в разглобен вид (л.93 и л.94), като с разписка
от 07.01.2014 г. зеленият велосипед и резачката са върнати на пострадалата С.М.М..
Всички кражби на вещи от пострадалите граждани - В.А.Ж.,
С.М.М., З.Д.В., Й.М.А. са извършени през периода в нощта на 16.11.2014 г. срещу
17.11.2014 г.
От назначената и изготвена съдебно оценъчна експертиза
е видно, че стойността на отнетото имущество възлиза на 735.00 лева както следва:
10 броя кокошки на стойност 25 лева, комплект конска амуниция - хамут 40 лева, палдъми -25 лева, щранги - 15 лева, юзда 10 лева, дизгини 20 лева или всичко за амуницията 110 лева, ведно с
кокошките 135 лева от дома на В.Ж., резачка тип „Щил“
без капак на веригата на стойност 80 лева, 1 брой зелен велосипед - 40 лева или
общо от дома на С.М.М. - 120 лева, 1 брой конска амуниция на стойност 90 лева и
1 брой конска амуниция на стойност 50 лева или всичко на обща стойност 140 лева
от дома на З.В., 33 броя гълъби на стойност 330 лева и 1 бр. велосипед 10 лева
или всичко на стойност 340 лева от дома на Й.М.А..
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи
въз основа на самопризнанието на подсъдимия А.Г.Я., което самопризнание се
подкрепя от всички събрани писмени и гласни доказателства по делото, а именно
от показанията на свидетелите В.А.Ж., С.М.М., З.Д.В., Й.М.А. и А.П.И., заключението
на изготвената съдено-оценъчна експертиза от вещото лице, протокол за оглед на
местопроизшествие с приложен фотоалбум, протоколите за доброволното предаване, разписки за връщане на вещи.
От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подсъдимият А.Г.Я. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението кражба по чл.196, ал.1,
т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр.
с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б”, вр. с чл.26,
ал.1от НК. Извършеното представлява продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, тъй като четирите отделни деяния осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
От обективна страна подсъдимият Я. е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 735 лв. от владението на различни лица.
От субективна страна подсъдимият Я. е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние - съзнавал е,
че вещите са чужди и че ги отнема от владението на собствениците им без тяхно
съгласие, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици от деянието, а именно, че с отнемането на вещите прекратява
фактическата власт от страна на пострадалите, както и възможността им да се
разпореждат със същите, като е целял и искал точно това. С последвалите си
действия на фактическо разпореждане с вещите подсъдимият по несъмнен начин е манифестирал
своето намерение противозаконно да ги присвои.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като изключително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия
Я. деяние, за което се предвижда наказание от две до десет години лишаване от
свобода и което съставлява тежко престъпление по смисъла на общата част на НК.
Съдът прецени като висока обществената опасност на
подсъдимия, който е многократно осъждан - 20 пъти, с лоши характеристични данни. Видно
от характеристичната справка, подкрепена и от други материали по делото е, че
подсъдимият и членовете на неговото семейство са безработни и подсъдимият се
изхранва, вършейки кражби. Това разкрива високата обществена опасност на
подсъдимия, който въпреки, че е изтърпявал различни наказания, включително и
лишаване от свобода, не е променил трайните си престъпни нагласи и не се е
поправил.
Съдът
прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства фактът, че подсъдимият е
оказал съдействие на органите на досъдебното производство, което е довело до цялостно
разкриване на обективната истина по делото и това, че е възстановил част от
отнетите вещи. Все пак следва да се отбележи, че още към момента на задържането
на подсъдимия са били събрани достатъчно доказателства, че той е извършител на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, така че неговото решение да
съдейства е било със сигурност и продиктувано от тези обстоятелства и ги е
следвало, а не ги е предшествало. Също така следва да се отбележи и, че част от
вещите не са върнати от него, а от свидетеля А.И., а част от вещите изобщо не
са възстановени.
Направеното самопризнание не може
да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
производството по делото е по реда на Глава 27-ма от НПК и направеното
самопризнание е взето предвид от съда при прилагане на разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
в частност на чуждото право на собственост, неговата неприкосновеност, както и
на желанието на подсъдимия да се облагодетелства бързо по неправомерен начин за
сметка на останалите членове на обществото, включително и негови роднини.
При
тези данни и като даде известен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства съдът определи на подсъдимия Я. наказание за престъплението по чл.196,
ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр.
с чл.29, ал.1, буква „а” и буква „б”, вр. с чл.26,
ал.1от НК в размер на три години лишаване от свобода. Размерът на наказанието лишаване съдът определи отчитайки смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съобразявайки високата степен на обществената опасност на деянието, подбудите
за негово извършване и данните за личността на подсъдимия, включително
семейното му положение, така както повелява чл.54 НК. Така определеното наказание е под средата на
определените от закона от две до десет години лишаване от свобода, именно
защото съдът даде известен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Съдът
приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, към която препраща чл.373, ал.2 НПК и намали размера на наказанието
лишаване от свобода с една трета, така че наказанието на подсъдимия Я. става две
години лишаване от свобода. Съдът счита, че по така определеното наказание ще
изпълните целите, визирани в чл.36,ал.1 НК, тъй като се касае за лице, което е
било принудено от обстоятелствата и средата, в която е израснал и живее, като се
е подвел по това да си набавя бързо и лесно средства, но който към момента
съжалява за стореното от него. Все пак съдът счита, че в случая не са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят прилагането на чл.58а,
ал.4 НК. Само съдействието на органите на досъдебното производство, след като е
задържан, семейното му положение и връщането на част от вещите не се явяват
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства. В случая е
без значение, че част от пострадалите, по една или друга причина, нямат
претенции към подсъдимия – дали защото вещите са им върнати или защото са
негови роднини. Връщането на част от вещите не заличава извършването на престъплението,
а само в случая се явява смекчаващо вината обстоятелство и в никакъв случай не
води до приложение на разпоредбата на чл.9, ал.2 НК.
Много
съществена в случая се явява и генералната превенция. Обществото ни се нуждае
от ясен знак за това какво чака всеки, който не полага труд, а тръгне по лесния
път за облагодетелстване чрез кражби, по който е тръгнал подсъдимият Я.. Така определеното наказание съдът намира, че съответства напълно на
тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на
обществена опасност. Начинът, времето и мястото на извършване на процесните деяния обуславят извод за престъпна упоритост и
дързост при осъществяването им. Ето защо съдът намира, че едно по-леко
наказание не би могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК. При горните
данни съдът намира, че именно така определеното наказание две години лишава от
свобода ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането му подсъдимият Я. ще има възможност да осмисли
постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така преценения
период на лишаване от свобода е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата
цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът постановява
изтърпяването на наказанието да стане при първоначален строг режим в затвор.
На основание
чл.59 от НК, следва да се приспадне времето през което подсъдимият А.Г.Я. е задържан под стража от
12.12.2014 г.
Вещественото
доказателство - 1 брой хамут от
естествена кожа тъмнокафяв на цвят с палдъми и 2 броя щранги от светлосини текстилни колани,
намиращи се на съхранение в РУ на МВР
Пазарджик следва да се върнат на пострадалата В.А.Ж..
Съдът следва да
осъди подсъдимия А.Г.Я. да заплати и сторените по делото разноски за експертиза
в размер на 110 лева, платими по сметка
на ОД МВР Пазарджик, както и държавна такса в размер на 5 лева при евентуално
издаване на изпълнителен лист, платима по сметка на Районен съд Пазарджик.
По отношение на предявения граждански иск от В.А.Ж.
против подсъдимия А.Г. *** лева,
представляваща стойността на причинени от деянието имуществени вреди в периода 16 – 17.11.2014 г., а именно - 10 броя кокошки и 1 брой
конска амуниция, съдът намира, че следва да бъде уважен само за сумата
от 25 лв., колкото е стойността на 10 броя кокошки, тъй като конската амуниция
се намира на съхранение в РУ на МВР Пазарджик и съдът разпореди да се върне на
пострадалата В.А.Ж., с което тази и вреда ще бъде възстановена.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. В конкретния случай
именно тази сума от 25 лв. – стойността на 10 броя кокошки съдът счита, че
представлява претърпените и невъзстановени на пострадалата В.А.Ж. имуществени
вреди в резултат на извършеното от подсъдимия деяние, което съдът счита за неправомерно
и виновно извършено, за което изложи своите подробни аргументи по-горе.
В подкрепа на горния извод на съда са събраните по
делото доказателства.
С оглед уважения граждански иск съдът ще следва да осъди
подсъдимия А.Г.Я. да заплати в полза на държавата държавна такса върху уважения
срещу него граждански иск в размер на 50 лв., платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик, както и държавна такса в
размер на 5 лева при евентуално издаване
на изпълнителен лист, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: